Четворната коалиция провали археологическата дейност в Перперикон през тази година, но община Кърджали я спаси и финалът е с историческо откритие
Приключи тазгодишния археологически сезон на скалния град Перперикон. Както към този момент е необятно известно, държавното управление на Четворната коалиция провали археологическата активност през тази година. Така държавното финансиране на извънредно значимия за историята и културно-историческия туризъм у нас обект бе спряно, въпреки средства за това да бяха планувани в Националния бюджет на Р. България.
По този метод целият товар за обезпечаване средства за разкопки легна върху Община Кърджали. Благодарение на нейната поддръжка се доближи до изобретение, което безусловно трансформира визията ни за живота и култовете на траките в Родопите. Това написа проф. Николай Овчаров в открита позиция до медиите.
Още през 2003-2004 година на Перперикон бе оголен величествения олтар на тракийския Дионис, който се намира в голяма и непокрита с покрив зала, издялана напълно в скалите. В центъра й се извисява висок 3 м изсечен в масива олтар с форма на съвършен кръг с диаметър 2 м. Неговата повърхнина е обгорена от неведнъж палени огньове.
Всичко това ни сподели, че сме попаднали на фамозния храм на тракийския Дионис, разказан още от " бащата на историята " Херодот, сравнил го с известното на всички антични хора светилище в Делфи. В него имало прорицателка, която гадаела бъдещето посредством изтичане на свещено вино и по височината на паления върху олтара огън. Според по-късни римски създатели като Светоний и Макробий, в светилището на Перперикон са идвали, с цел да получат предсказване такива персони като Александър Велики и бащата на първия римски император Октавиан Август, Гай Октавий.
С идването на римляните през I в. край античния тракийски олтар се появяват доста нови храмове. До този миг бяха разкрити храм на Тракийския конник, на източното провидение Митра и светилище на предците наоколо до мавзолея с 12 каменни саркофази в западната част на Двореца-светилище. Разцветът на всички тези свещени места е през III-IV в., директно преди навлизането на новата християнска религия в Свещената планина Родопа.
И не щеш ли след извършените през 2022 година разкопки, единствено на двадесетина метра от олтара на Дионис и останалите светилища се появи нов езически храм от III-IV в. И то необикновено съхранен на височина тук-там до 3 м! Което го прави най-добре непокътнатият езически храм в Родопите, а може би и изобщо по днешните български земи. Както е особено за скалната архитектура на античния Перперикон, долните елементи на стените и подът на постройката са издялани в скалите. А самите стени са иззидани от прелестно завършени от умели каменоделци блокове четвъртита форма.
Новооткритият храм впечатлява със своите размери – проектът му е квадрат със стена 8.20 м, т. е. над 65 кв. м повърхност! Цялото светилище е насочено юг-север, като от южната страна се влиза през необятно преддверие. Входът е завършен тържествено, а към вътрешността води завършен особено изсечен в скалния масив път. Над постройката е имало покрив от добре изпечени антични керемиди.
Най-интересни са неповторимо непокътнатите уреди навътре в паметната постройка. Още пред вратата в скалите е издялан плитък басейн с дупка за подуване – евентуално на кръвта на принесено в жертва животно. В притвора е изсечен различен басейн, където по всяка възможност богомолците са измивали ръцете си, преди да влязат в централната част.
А там се открива цяла серия от три дълбоки и долепени до северната стена вани, както и улеи за приключване на течността от тях. Нагоре в стената пък е иззидана огромна ниша, където е стояло изображението на езическо провидение.
Тепърва ще гадаем кое е било то. Дълбоките вани надали са били предопределени за кървави жертвоприношения. По-вероятно става дума за правене на свещено вино, което е обвързвано с култа към Дионис, или, както е признато да бъдат наричани " шарапани ". Тази процедура е установена и на други места на Перперикон и в по-широк проект – в Източните Родопи. Предполагаме, че във ваните е мачкано гроздето, а течността е събирана посредством улеите, издълбани в каменния масив.
Находките от храма не са многочислени, само че са доста показателни. По пода на храма се намират много монети, като всички са от втората половина на IV в. С паметните действия са свързани и други предмети от бронз и сребро.
Както е известно, християнството в Родопите стартира да се постанова след огромната мисионерска акция на свещеник Никита Ремесиански през 393-398 година Преди няколко години в Акропола на Перперикон бе открита най-ранната в Родопите черква от началото на V в., където евентуално е служел самият кръстител. А по това време старите езически храмове в скалния град са умишлено разрушени, употребявани за хранилища или превърнати в църкви.
Същото се е случило и с новооткрития езически храм. В полуразрушената сграда през VI в. са заровени огромни делви за запазване на зърно, което сме следили и при някои други антични езически светилища в скалния град. А през XIII-XIV в. високо стърчащите зидове са били употребявани от тогавашните поданици на средновековния Перперикон, които са построили там свои жилища.
Новооткритият храм още един път демонстрира голямото значение на Перперикон за развиването на културно-историческия туризъм у нас и ще бъде една от главните атракции за хилядите гости. И не е инцидентно, че " National Geographic " избра точно скални град,заедно с превъзходната столица на средновековна България Търновград, като археологическите обекти, които показват нашата страна в поредицата " Европа отвисоко ". Премиерата на кино лентата ще бъде на 18 септември, неделя, от 22.00 часа.
По този метод целият товар за обезпечаване средства за разкопки легна върху Община Кърджали. Благодарение на нейната поддръжка се доближи до изобретение, което безусловно трансформира визията ни за живота и култовете на траките в Родопите. Това написа проф. Николай Овчаров в открита позиция до медиите.
Още през 2003-2004 година на Перперикон бе оголен величествения олтар на тракийския Дионис, който се намира в голяма и непокрита с покрив зала, издялана напълно в скалите. В центъра й се извисява висок 3 м изсечен в масива олтар с форма на съвършен кръг с диаметър 2 м. Неговата повърхнина е обгорена от неведнъж палени огньове.
Всичко това ни сподели, че сме попаднали на фамозния храм на тракийския Дионис, разказан още от " бащата на историята " Херодот, сравнил го с известното на всички антични хора светилище в Делфи. В него имало прорицателка, която гадаела бъдещето посредством изтичане на свещено вино и по височината на паления върху олтара огън. Според по-късни римски създатели като Светоний и Макробий, в светилището на Перперикон са идвали, с цел да получат предсказване такива персони като Александър Велики и бащата на първия римски император Октавиан Август, Гай Октавий.
С идването на римляните през I в. край античния тракийски олтар се появяват доста нови храмове. До този миг бяха разкрити храм на Тракийския конник, на източното провидение Митра и светилище на предците наоколо до мавзолея с 12 каменни саркофази в западната част на Двореца-светилище. Разцветът на всички тези свещени места е през III-IV в., директно преди навлизането на новата християнска религия в Свещената планина Родопа.
И не щеш ли след извършените през 2022 година разкопки, единствено на двадесетина метра от олтара на Дионис и останалите светилища се появи нов езически храм от III-IV в. И то необикновено съхранен на височина тук-там до 3 м! Което го прави най-добре непокътнатият езически храм в Родопите, а може би и изобщо по днешните български земи. Както е особено за скалната архитектура на античния Перперикон, долните елементи на стените и подът на постройката са издялани в скалите. А самите стени са иззидани от прелестно завършени от умели каменоделци блокове четвъртита форма.
Новооткритият храм впечатлява със своите размери – проектът му е квадрат със стена 8.20 м, т. е. над 65 кв. м повърхност! Цялото светилище е насочено юг-север, като от южната страна се влиза през необятно преддверие. Входът е завършен тържествено, а към вътрешността води завършен особено изсечен в скалния масив път. Над постройката е имало покрив от добре изпечени антични керемиди.
Най-интересни са неповторимо непокътнатите уреди навътре в паметната постройка. Още пред вратата в скалите е издялан плитък басейн с дупка за подуване – евентуално на кръвта на принесено в жертва животно. В притвора е изсечен различен басейн, където по всяка възможност богомолците са измивали ръцете си, преди да влязат в централната част.
А там се открива цяла серия от три дълбоки и долепени до северната стена вани, както и улеи за приключване на течността от тях. Нагоре в стената пък е иззидана огромна ниша, където е стояло изображението на езическо провидение.
Тепърва ще гадаем кое е било то. Дълбоките вани надали са били предопределени за кървави жертвоприношения. По-вероятно става дума за правене на свещено вино, което е обвързвано с култа към Дионис, или, както е признато да бъдат наричани " шарапани ". Тази процедура е установена и на други места на Перперикон и в по-широк проект – в Източните Родопи. Предполагаме, че във ваните е мачкано гроздето, а течността е събирана посредством улеите, издълбани в каменния масив.
Находките от храма не са многочислени, само че са доста показателни. По пода на храма се намират много монети, като всички са от втората половина на IV в. С паметните действия са свързани и други предмети от бронз и сребро.
Както е известно, християнството в Родопите стартира да се постанова след огромната мисионерска акция на свещеник Никита Ремесиански през 393-398 година Преди няколко години в Акропола на Перперикон бе открита най-ранната в Родопите черква от началото на V в., където евентуално е служел самият кръстител. А по това време старите езически храмове в скалния град са умишлено разрушени, употребявани за хранилища или превърнати в църкви.
Същото се е случило и с новооткрития езически храм. В полуразрушената сграда през VI в. са заровени огромни делви за запазване на зърно, което сме следили и при някои други антични езически светилища в скалния град. А през XIII-XIV в. високо стърчащите зидове са били употребявани от тогавашните поданици на средновековния Перперикон, които са построили там свои жилища.
Новооткритият храм още един път демонстрира голямото значение на Перперикон за развиването на културно-историческия туризъм у нас и ще бъде една от главните атракции за хилядите гости. И не е инцидентно, че " National Geographic " избра точно скални град,заедно с превъзходната столица на средновековна България Търновград, като археологическите обекти, които показват нашата страна в поредицата " Европа отвисоко ". Премиерата на кино лентата ще бъде на 18 септември, неделя, от 22.00 часа.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ