Си Дзинпин: „Съдбата на човечеството е неразривно свързана“
Приключи парадът по случай 80-годишнината от успеха на китайската войска над японската по време на Втората международна война. Западните медии за следващ път взеха решение да обърната по-голямо внимание на присъстващите, с цел да „ покажат “ кой се причислява към „ другия фронт “, т.е. Европейски Съюз и Съединени американски щати към този момент не могат да разчитат на него, (въпреки че логиката им е доста забавна – единствено, тъй като някой е приел покана за наличие на събитие по случай историческо събитие от международна големина, към този момент надали не е „ зложелател “), уведомиха ни, че Пекин е декларирал твърдото си желание да бъде стопанин на света и по тази причина демонстрира военната си мощ…
Разбира се, не бяха подминати и мощно пресилване в интерпретацията на фотоси, имаше опит за интрига при пояснение на диалози сред формалните лица и на назад във времето остана като че ли най-същественото – мощните думи в речта на президента Си Дзинпин. А тя е по-актуална от всеки път. Но във времена, когато силата на думата е доста слаба, спрямо мощните оръжия, които се основават, евентуално малко на брой са вникнали в дълбокия смисъл на това, с което китайският президент целеше да отвори очите на останалите.
„ Съдбата на човечеството е неразривно обвързвана “, бе безапелационен той и прикани народите по света да помнят историята и жертвите, пролятата кръв, напоила земите на толкоз страни. Настоя да ценим мира и да гледаме към бъдещето. Говорейки за предишното, той в действителност правеше препратки към сегашното. Нима през днешния ден не сме съвременници на същото?
Нима нещо се е трансформирало през миналите 80 години? Нима пред очите ни не се води Трета международна война, която хем да спре всеки миг, пък се оказва, че някой е основал мощно оръжие и… би трябвало да го изпита някъде?
Изглежда паметта на доста нации е къса, почнала е да им изневерява или са си такива – кръвожадни и не могат да оцеляват, в случай че не водят война или не настроят страни една против друга.
Тук, евентуално, някой ще ме обори, акцентирайки ми, че Си е похвалил Китайската народноосвободителна войска, говорейки за „ свещения дълг “, който добросъвестно би трябвало да извършва. Да, по този начин е. Но няма по какъв начин да не похвали военните, които се борят за родината си – за падналите в багра и за оцелелите; за днешните и бъдещите бойци.
Но най-важното, което би трябвало да бъде урок за всички ни, изключително в България и Европа – китайският водач не се опасява да борави с исторически обстоятелства, не се тормози да посочва нещата с същинските им имена и не се интересува от Западната „ политкоректност “, която постоянно води до деформиране на истината. Си Дзинпин намерено приказва за „ японската експанзия “. По този метод той никога не желае да провокира Токио, само че не желае да окаля паметта на милионите убити преди 80 години.
Това е значим урок за всеки, който взема решение да оправдае неправдите в историята – урок за нас, дето заменяме „ турско иго “ с „ господство “ или „ наличие “; за всички, които събарят монументи в Европа, единствено, тъй като са „ комунистически знаци “. Това е значим урок и за самата Япония, която въпреки и мощно потърпевша по време на Втората международна война от американските атомни бомби, няколко години поред в деня на почитането на жертвите, „ тактично “ пропущат да кажат „ кой “ ги е пуснал. Защо? От интерес, фина
Разбира се, не бяха подминати и мощно пресилване в интерпретацията на фотоси, имаше опит за интрига при пояснение на диалози сред формалните лица и на назад във времето остана като че ли най-същественото – мощните думи в речта на президента Си Дзинпин. А тя е по-актуална от всеки път. Но във времена, когато силата на думата е доста слаба, спрямо мощните оръжия, които се основават, евентуално малко на брой са вникнали в дълбокия смисъл на това, с което китайският президент целеше да отвори очите на останалите.
„ Съдбата на човечеството е неразривно обвързвана “, бе безапелационен той и прикани народите по света да помнят историята и жертвите, пролятата кръв, напоила земите на толкоз страни. Настоя да ценим мира и да гледаме към бъдещето. Говорейки за предишното, той в действителност правеше препратки към сегашното. Нима през днешния ден не сме съвременници на същото?
Нима нещо се е трансформирало през миналите 80 години? Нима пред очите ни не се води Трета международна война, която хем да спре всеки миг, пък се оказва, че някой е основал мощно оръжие и… би трябвало да го изпита някъде?
Изглежда паметта на доста нации е къса, почнала е да им изневерява или са си такива – кръвожадни и не могат да оцеляват, в случай че не водят война или не настроят страни една против друга.
Тук, евентуално, някой ще ме обори, акцентирайки ми, че Си е похвалил Китайската народноосвободителна войска, говорейки за „ свещения дълг “, който добросъвестно би трябвало да извършва. Да, по този начин е. Но няма по какъв начин да не похвали военните, които се борят за родината си – за падналите в багра и за оцелелите; за днешните и бъдещите бойци.
Но най-важното, което би трябвало да бъде урок за всички ни, изключително в България и Европа – китайският водач не се опасява да борави с исторически обстоятелства, не се тормози да посочва нещата с същинските им имена и не се интересува от Западната „ политкоректност “, която постоянно води до деформиране на истината. Си Дзинпин намерено приказва за „ японската експанзия “. По този метод той никога не желае да провокира Токио, само че не желае да окаля паметта на милионите убити преди 80 години.
Това е значим урок за всеки, който взема решение да оправдае неправдите в историята – урок за нас, дето заменяме „ турско иго “ с „ господство “ или „ наличие “; за всички, които събарят монументи в Европа, единствено, тъй като са „ комунистически знаци “. Това е значим урок и за самата Япония, която въпреки и мощно потърпевша по време на Втората международна война от американските атомни бомби, няколко години поред в деня на почитането на жертвите, „ тактично “ пропущат да кажат „ кой “ ги е пуснал. Защо? От интерес, фина
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ