Човек обича истински само тези, които обича дори с техните слабости и в тяхната нищета ♥ За любовта от Анатол ФРАНС
Приказката „ Пчелица “ на Анатол Франс (1844 ~ 1924) се появява през 1882-та в няколко поредни книжки на френското списание „ Ревю бльо “. Писателят споделя, че „ Пчелица ” не е за разсъдливите души, а ще бъде разбрана само от тези, чиито дух е млад и които обичат да мечтаят. Любимият повествовател има вяра, че точно наивно сътворените дребни драми са нужни за възпитанието на децата, които имат потребност от магии, с цел да развиват въображението си и да пръскат семената на хубостта и добродетелта по света. „ Пчелица “ е построена върху претекстове от френския народен фолклор, в благозвучие с традициите на средновековния рицарски разказ и приказките на Шарл Перо. Наситена с подигравка и мъдрост, тя среща дребните читатели освен с принцове, принцеси и джуджета, а и с елементарни хора с огромни и положителни сърца. Анатол Франс с комизъм споделя за човешките недостатъци и възторжено възпява верността, смелостта и саможертвата в името на любовта. Неговата „ Пчелица ” свети в съкровищницата на международната детска литература, а първият й превод на български език, е изработен от Ран Босилек през 1924 година.
За щастието и обичта, с красивите думи на френския публицист.
(1844 ~ 1924)
Като постави ръката на Жорж в ръката на Пчелица, крал Лок се обърна към народа и изрече със мощен глас:
– Малки човечета, деца мои, вие сте очевидци на това, че в този момент тези двама младежи поемат задължението един към различен да се оженят на земята. Нека се върнат там дружно и дружно да отглеждат и чакат да разцъфти обичта, скромността и верността, по този начин както положителните градинари отглеждат и чакат да разцъфтят розите, карамфилите и божурите.
Деца мои, не е задоволително да се обичате много; би трябвало също да знаете да се обичате. Една огромна обич е в действителност нещо хубаво; една красива обич е нещо още по-хубаво. Нека вашата любов да има толкоз деликатност, колкото и сила; дано нищо не й липсва, даже снизхождението и дано към него се прибави и малко съчувствие. Вие сте млади, хубави и положителни, само че вие сте индивиди и даже единствено заради това сте изложени на доста несгоди. Ето за какво, в случай че съчувствие не влиза в възприятията, които изпитвате един към различен, те няма да устоят при всички условия във вашия взаимен живот; те ще бъдат като празничните облекла, които не ни пазят от вятъра и от дъжда. Човек обича същински единствено тези, които обича даже с техните недостатъци и в тяхната мизерия. Щадете се, прощавайте си, утешавайте се – ето цялата просвета на любовта.
Деца мои, бъдете щастливи, пазете вашето благополучие, хубаво го пазете.
(Оригиналнa илюстрация от първото издание на „ Събрани съчинения “ на Анатол Франс в Париж, 1925 г.)
Снимка: imdb.com
