Приказен десен от Андерсен за неочакваните плодове на едно дръвче,

Приказен десен от Андерсен за непредвидените плодове на едно дръвче, донесли благополучие и удача на своя безпаричен собственик шлосер.

(Andersen by C.A. Jensen, 1836)

♠ Щастието може да се крие и в стръкче

Сега ще ви опиша една история за щастието. Всички ние знаем що е благополучие. Едни от нас го виждат непрекъснато, други – от време на време, трети – само за един ден. Има и такива хора, които са го виждали единствено един път в живота си, само че няма човек, който да не знае що е благополучие.

Живееше в миналото един безпаричен човек. В беднотия се беше родил, в беднотия бе израснал. Но макар туй тоя човек има смелостта да се ожени. Занимаваше се със стругарство и правеше дръжки и пръчки на чадъри. Но от тая работа печелеше толкоз малко, че едвам свързваше двата края.

– Нямам благополучие! – казваше той.

Туй, което разправям тук, не е приказка, а същинска преживелица. Аз мога даже да назова страната и града, където живееше тоя човек, само че от това, несъмнено, моята история нищо не ще завоюва.

До къщичката на стругаря имаше градинка, чиято най-хубава декорация бяха няколко вишневи дървета с червени, само че кисели плодове. В градинката растеше също и една круша, само че круши по нея в никакъв случай не виждаха. И въпреки всичко таман в това дърво, в неговите невидими плодове, се криеше и щастието на нашия шлосер.

Една нощ в града беснееше страшна стихия. Вестниците писаха, че огромната пощенска кола, която пътувала през нощта, била подхваната от вятъра и захвърлена като топка в една яма. Затова не беше чудно, че вятърът откърти и един огромен клон от крушата, която растеше в градината на стругаря.

Счупеният клон бе импортиран в работилницата и стругарят реши да се пошегува, та направи от него на първо време една огромна круша, след това още една по-малка и по-късно – няколко напълно мънички.

– Ето че най-сетне и нашето дърво роди плодове! – каза той, като даде крушите на децата си.

В нашата страна, където постоянно валят дъждове, чадърът е предмет на нужда. Въпреки туй в къщата на стругаря имаше единствено един чадър за всички членове на фамилията. Ако задухаше доста мощен вятър, тогава чадърът се обръщаше наобратно. Понякога се и счупваше, само че стругарят го поправяше незабавно. Досадно беше единствено това, че копчето, което държеше затворен чадъра, се откопчаваше постоянно.

Един прелестен ден копчето отново отхвръкна. Стругарят го търси по пода, само че на вятъра. Вместо копчето гой напипа една от ония мънички крушки, които бе направил за веселба на децата си.

– Копчето, наподобява, се е изгубило, само че тая играчка несъмнено ще го замести.

Речено – сторено. Той провъртя в крушката дупка, вдяна в нея шнурчето и се опита да закачи пръстенчето за самата крушка. За негово удивление се оказа, че крушката държи по-добре шнурчето, в сравнение с копчето. По-хубава закопчалка не можеше и да се желае.

Когато стругарят изпрати на следната година в столицата нова пратка дръжки за чадъри, той прибави към тях и няколко мънички крушки, като помоли търговците да опитат тоя нов тип клипси. Няколко от тях попаднаха в Америка и там скоро се увериха, че крушовидните клипси са доста по-удобни, в сравнение с предходните копчета. Поради това търговецът, който ги беше изпратил в Америка, получи писмо да изпраща отсега нататък единствено чадъри с крушовидни клипси.

Оттогава нашият шлосер бе покрит с поръчки. Хиляди мънички крушки правеше той и ги закачваше за чадърите. Работата му се усили. Стругът не спираше да се върти. Цялото крушово дърво от градината му се трансформира в дребни крушки. Но в подмяна на това в неговия джоб задрънкаха шилинги и даже талери.

– Моето благополучие, наподобява, се е криело в това крушово дърво! – каза стругарят.

И той реши да си отвори по-голяма работилница и да вземе неколцина чираци и калфи. Сега той не се оплакваше към този момент от липса на благополучие.

– Щастието може да се крие и в едно стръкче! – разправяше той по-късно.

Същото споделям и аз, който разправям тая история.

У нас, в Дания, има една поговорка, която гласи: „ Сложи в устата си бяло стръкче и ще станеш незабележим. “

Но такова стръкче може да бъде единствено това, в което се крие нашето благополучие. Аз владея също такова стръкче и по тази причина мога като нашия шлосер да групирам звънко, ослепително злато. Ала моето злато има по-друг искра и по-друг звън от златото на стругаря. То гори с блясъка на сияещите детски очички, то е лъчезарно като усмивката върху устните на щастливите родители. Децата четат историите, които им описвам, а в същото време аз заставам незабележим в стаята до тях, тъй като в устата си имам бялото вълшебно стръкче. И когато виждам по какъв начин моите приказки радват дребните, тогава дублирам на себе си:

– Да, щастието може да се крие и в едно стръкче!

Из: „ Андерсенови приказки “, Ханс Кристиан Андерсен, изд. „ Д. Яков “, София, 1995
Портрет: H.C. Andersen by C.A. Jensen, 1836, bg.wikipedia.org