Приготвянето на шпикован свински бут, не е бързо занимание. Но

Приготвянето на шпикован свински бут, не е бързо занятие. Но сходно на всичко сготвено постепенно и с копнеж е умопомрачаващо. Моята чубрица беше дива, брана в Родопите, мащерката ми също беше от този край. Виното за сметка на това беше от Варненския - понякога отпивах и протривах предостатъчно ръце. Резултатът на дългото печене даде своя резултат. Топящо се в устата месо и страховит сос към него.



Месото почистено от възможни жилки, шпиковаме с маслини, черен пипер, дафиновия лист накъсан на три, 2 зърна бахар и чесън. Поръсваме с малко чубрица и мащерка, риган, млян черен пипер. Заливаме с виното, водката, оцета и оставяме за няколко часа да си попие всички аромати и миризмички - понякога го обръщаме.

Лукът нарязваме на кръгчета и слагаме в средата на тавата. Отгоре слагаме месото, намазваме го с зехтин и слагаме още малко в тавата. Марината изсипваме също в тава и прибавяме чаша вода.

Добавяме филиз прясна чубрица /когато й е сезона аз заледявам във фризера - тъй като усета на прясната и сухата е различен/ Плътно с фолио завиваме тавата и печем на 200 градуса към 2 часа. Намаляваме фурната на 160 градуса и отиваме фолиото. Оставяме да се запече като понякога поливаме със соса.

За соса: Лукът в тавата и соса от печенето пасираме с течната сметана. Сервираме топъл, тъй като се желира от сока на месото.

Сервираме филийки от месото с гарнитура в този случай и сервираме сосиера със соса за месото или пък поливаме в чинията.


Шпиковането на практика съставлява, пронизване на месото на разнообразни места. В образувалото се джобче се поставят разнообразни овкусители: подправки, зеленчуци, сланинка. Обикновено техниката се употребява за огромни части меса и задачата е месото и във вътрешността си да може да поеме аромати.