Как СССР търгува със Запада въпреки желязната завеса
Прието е да се счита, че Съюз на съветските социалистически републики дълго време съществува, заобиколен от Желязната завеса, и че стопанската система му действа настрана от останалия свят.
Реалността обаче е доста по-сложна.
„ Много повече екстри за парите ви с Москвич седан и комби Москвич с 4 порти! “ – реклама на руския автомобил „ Москвич 408 “ (той е и Scaldia 408), оповестена в английското списание Autocar през юли 1968 година.
Архивна фотография
Да, макар обтегнатите връзки и Студената война, Съюз на съветските социалистически републики търгува интензивно със Запада. Освен автомобилната промишленост различен триумф на руския експорт е фотографското съоръжение. Фотоапаратът „ Зенит “ жъне триумф във Англия, Съединени американски щати, Франция и други европейски страни (под марките Cosmorex, Kalimar, Spiraflex, Phokina).
Потребителските артикули от Съветския съюз обаче не се продават изключително необятно в чужбина. Все отново главните експортни артикули на Съюза са петролът и газът. Сделката „ газ против тръби “ бележи началото на дългогодишно енергийно съдействие с Европа. Самият Съюз на съветските социалистически републики пък купува задгранично съоръжение за построяването на огромни железопътни линии и водни канали.
Имало ли е желязна завеса?
Уинстън Чърчил приказва в Уестминстърския лицей във Фултън, Мисури.AP
Клишето „ Желязна завеса “, изречено от английския министър председател Уинстън Чърчил през 1946 година по време на речта му във Фултън, бележи началото на Студената война сред Съюз на съветските социалистически републики и западните страни. През 1949 година, в контраст на Англия, Съединени американски щати и съдружниците и, с цел да поддържа тесни връзки с другарски страни в следвоенния интервал, Съюз на съветските социалистически републики основава Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). В него влизат страните от социалистическия лагер: Полша, България, Чехословакия, Унгария, Румъния и Албания (до 1962 г.), както и включилите се по-късно Германска демократична република, Монголия, Куба и Виетнам. През втората половина на XX век Съвет за икономическа взаимопомощ става главният търговски сътрудник на Съюз на съветските социалистически републики.
Участниците в Съвет за икономическа взаимопомощ купуват от Съюз на съветските социалистически републики горива и то на цени под международните, а доставят на Съюз на съветските социалистически републики машини, съоръжение, селскостопански, промишлени и потребителски артикули. По данни от 1960 година Съветският съюз получава 58% от вноса си от страните членки на Съвет за икономическа взаимопомощ и изнася 56% от стоките на техните пазари.
През 1956 година генералният секретар на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов афишира десталинизация на страната и курс към „ спокойно общуване “ с капиталистическия свят. Той, дружно с огромна руска делегация, пътува до Съединените щати през 1959 година, където се среща с най-новите технологии в разнообразни промишлености. Някои от тях под една или друга форма след това са осъществени в Съветския съюз.
Никита Хрушчов и Розуел Гарст театралничат с царевични кочани по време на инспекционна обиколка на фермата Гарст в Куун Рапидс, Айова.AP
Леонид Брежнев, който сменя Хрушчов през 1964 година, през идващите 20 години, като поддържа мощни връзки със страните от Съвет за икономическа взаимопомощ, продължава този курс на „ топене “ с по този начин наречените индустриално развити буржоазен страни (САЩ, Франция, Испания, Италия, Япония, Германия и т.н.). През 1975 година дружно с водачите на 34 страни, в това число Съединени американски щати и Европа, Съюз на съветските социалистически републики подписва заключителния акт за сигурност и съдействие в Европа.
Съветският министър председател Хрушчов подвига целофанова торбичка, цялостна с ябълки в супермаркет и пита за цената от продавач в Сан Франциско на 21 септември 1959 г.AP
Истина е, че връзките със Съединените щати още веднъж се нажежават след влизането на руските войски в Афганистан през 1979 година. При все това до 1986 година в размера на външната търговия на Съюз на съветските социалистически републики 67% се падат на социалистическите страни (от които 61% на СИВ), 22% на индустриализираните буржоазен страни и 11% на разрастващите се страни. Приходите от експорт доближават 1/5 от бюджета на страната.
Какво изнася Съюз на съветските социалистически републики на Запад
През 70-те и 80-те години Съюз на съветските социалистически републики става експортьор на горива за Запада – нефт и природен газ. Икономиките на европейските страни по това време са във напредък и се нуждаят от енергийни запаси.От 1970 до 1986 година делът на доставките на газ в общия експорт нараства от 1% на 15%. През 1970 година Съюз на съветските социалистически републики подписва съглашение с Федерална Република Германия за доставка на Съюз на съветските социалистически републики на тръби с огромен диаметър и съоръжение за построяването на газопровод до Западна Европа в подмяна на газ от Западен Сибир. Въпреки недоволството на Съединени американски щати тази договорка става една от основните в листата на многогодишните контракти за доставка на газ от Съюз на съветските социалистически републики, подписани със страните от Западна Европа (Франция, Италия, Австрия). Ако през 1970 година износът на природен газ е 3,3 милиарда м3, то през 1986 година размерите нарастват до 79,2 милиарда м3. Делът на износа на горива и електрическа енергия в общата конструкция през 1986 година е 47,3%.
Изграждане на един от секторите на газопровода „ Оренбург-Западна граница “ (сега „ Союз “).Е. Котляков/Sputnik
Износ на Съюз на съветските социалистически републики през 1986 година (в проценти):
– горива и електрическа енергия – 47,3%
– машини, уреди и транспортни средства – 15%
– руди и концентрати, метали и произведения от тях – 8,4%
– химически артикули, торове и каучук – 3,5%
– дървен материал и целулозно-хартиени артикули – 3,4%
– промишлени потребителски артикули – 2,4%
– текстилни първични материали и полуфабрикати – 1,4%
– хранителни артикули и първични материали за тяхното произвеждане – 1,6%
Втората значима експортна позиция са машини, съоръжение и транспортни средства. През 1986 година делът им в износа доближава 15%.
Например автомобилът „ Москвич “, създаден от завода „ МЗМА “ (по-късно „ АЗЛК “), става прочут в Европа след сполучливо присъединяване в интернационалните ралита в края на 60-те години. Купуват го Франция и Англия. „ Москвичи “ се сглобяват и в предприятия в България (под марката „ Рила “) и в Белгия (под марката Scaldia).
24-годишната манекенка Джули Дезмънд, нищожно облечена, слиза от задната част на съветски автомобил „ Москвич 427 “ на автомобилно изложениеEvening Standard/Getty Images
Пикът на продажбите на руски транспортни средства и съоръжение е през 80-те години. През 1986 година са изнесени 306 000 леки коли и 38 000 камиона, 39 000 трактора и 2919 рейса.
Активно се доставя и военна техника – от 1971 година до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики са изнесени няколко десетки хиляди единици военна техника (танкове, самолети, хеликоптери и др.).
Съюз на съветските социалистически републики доставя на Запада руско енергийно съоръжение за топло- и водноелектрически централи, нуклеарни реактори, а също по този начин продава лицензи за произвеждане на турбини и генератори и планове за електроцентрали.
Делът на другите артикули, изнасяни през последното десетилетие на Съюз на съветските социалистически републики, е доста по-нисък от тези категории, макар че доста чужденци си спомнят с носталгия руските фотоапарати „ Зенит “, часовниците „ Пальот “ („ Полёт “) и радиоприемника „ Микро “.
17 май 1968 година Победители в състезанието, проведен през 1967 година от съветско-английската компания „ Техническо и оптично съоръжение “, английските предприемачи Б. Н. Маршал (Кент) и Ф. Фокс (Кроули)Валентин Черединцев/ТАСС
Какво купува Съюз на съветските социалистически републики от чужбина
Във вноса на Съюз на съветските социалистически републики по данни от 1940 до 1986 година повече от 30% са машини, съоръжение и транспортни средства. През 1986 година те към този момент са 40,7%.
Вносът на Съюз на съветските социалистически републики през 1986 година (в %):
– машини, уреди и транспортни средства – 40,7%
– хранителни артикули и първични материали за тяхното произвеждане – 17,1%
– промишлени потребителски артикули – 13,4%
– руди и концентрати, метали и произведения от тях – 8,3%
– химически артикули, торове и каучук – 5,1%
– горива и електрическа енергия – 4,6%
– дървен материал и целулозно-хартиени артикули – 1,3%
– текстилни първични материали и полуфабрикати – 1,3%
Внос на машини и съоръжение
Съюз на съветските социалистически републики интензивно купува електрическо, енергийно и металургично съоръжение от задгранични сътрудници. Освен това страната внася металорежещи машини, ковашки преси, вагони, камиони, кораби и доста други.
В Съветския съюз за интервала от 1945 до 1991 година са вкарани към 500 000 автомобила. Чуждестранни товарни камиони – Tatra 111, Skoda-LIAZ, Mitsubishi-Fuso и Komatsu-Nissan – могат да се видят на главните строителни обекти в страната (Канала Волга-Дон и Байкало-Амурската железопътна линия).
Автомобилите, даже локално произвеждане, остават първокласен продукт в продължение на доста години, а задграничните коли радват единствено политическия хайлайф и близкото му обграждане. Ако камионите и гаражното съоръжение съставляват 3,5% от вноса през 1986 година, то колите, мотоциклетите и скутерите са едвам 0,5%.
Как Съюз на съветските социалистически републики от експортьор на пшеница става вносител
Унгарска делегация, водена от министъра на земеделието Ищван Гергели в опитното поле на Краснодарския научноизследователски институт по земеделие.А. Жигайлов/Sputnik
На второ място в листата на стоките, внасяни от Съюз на съветските социалистически републики, са питателните артикули. Поради урбанизацията и изнасянето на селското население към градовете в страната се появяват проблеми с храната. В началото на 60-те години в някои райони се вкарват купони за храни, има дефицит на месо, мляко, зърнени храни и други хранителни артикули. През 60-те и 80-те години на предишния век съгласно сборника „ Народното стопанство на Съюз на съветските социалистически републики за 70 години “ страната постоянно купува зърно, чай, месо, горски плодове, плодове и захар. Обемът на вноса единствено набъбва: през 1960 година са закупени 66 000 тона месо и месни артикули, през 1980 година – над 900 000 тона, импортираните плодове през 1960 година са 335 000 тона, а през 1980 година те към този момент са 995 000 тона.
Що се отнася до зърното, то след Великата отечествена война Съюз на съветските социалистически републики възобновява доставките на зърно за Европа и до 1952 година износът възлиза на 4,5 милиона тона годишно. В желанието си да усили размера на посевите Съюз на съветските социалистически републики стартира да усвоява целините девствени земи в Казахстан, само че заради сложния климат това не дава предстоящите резултати.
Зърното е належащо за популацията на голямата страна, то отива и за експорт, а в това време огромни количества зърно се употребяват за добитъка. В Съюз на съветските социалистически републики работи стратегия за увеличение на локалното произвеждане на месо и мляко. Дори и акцията на генералния секретар на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов (започнала след пътуването му до САЩ) за развъждане на капризна царевица не оказва помощ за увеличение на добива на зърно, макар че тя гълтам част от селскостопанския бюджет. В резултат през 1963 година Съюз на съветските социалистически републики стартира да купува фуражно зърно от Съединени американски щати и Канада. През 1972 година вносът е 23 милиона тона зърно, а през 1980 година – 43 милиона тона.
Стоки за всеобщо ползване
Опашката за салами в магазин „ Колбаси “
След гибелта на Йосиф Сталин в края на 50-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики поема курс за възстановяване на благосъстоянието на популацията. Съветските артикули за всеобщо ползване обаче не доближават за всички.
На партийния конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз през 1981 година е декларирано, „ че от година на година не се извършват проектите за произвеждане на доста потребителски артикули, изключително платове, трикотаж и кожени обувки “. Тогава на глава от популацията се падат 2,1 трикотажни произведения и 3,2 чифта обувки. За парите, получени от износа на енергийни запаси, в страната се внасят наред с други неща кожени обувки, трикотаж, памучни и копринени платове и медикаменти.
Във връзка с напускането на комуналките и преместването на жителите в обособени жилища търсенето на мебели се усилва. Съветските жители мечтаят за чешки и румънски мебели, вършат описи за тях и чакат на опашки пред магазините.
Въпреки повишаването на вноса на потребителски артикули последното десетилетие на Съюз на съветските социалистически републики остава в паметта на доста руски жители като интервал на недостиг.
създател: МАРИЯ АФОНИНА
източник: bg.rbth.com
Реалността обаче е доста по-сложна.
„ Много повече екстри за парите ви с Москвич седан и комби Москвич с 4 порти! “ – реклама на руския автомобил „ Москвич 408 “ (той е и Scaldia 408), оповестена в английското списание Autocar през юли 1968 година.
Архивна фотография
Да, макар обтегнатите връзки и Студената война, Съюз на съветските социалистически републики търгува интензивно със Запада. Освен автомобилната промишленост различен триумф на руския експорт е фотографското съоръжение. Фотоапаратът „ Зенит “ жъне триумф във Англия, Съединени американски щати, Франция и други европейски страни (под марките Cosmorex, Kalimar, Spiraflex, Phokina).
Потребителските артикули от Съветския съюз обаче не се продават изключително необятно в чужбина. Все отново главните експортни артикули на Съюза са петролът и газът. Сделката „ газ против тръби “ бележи началото на дългогодишно енергийно съдействие с Европа. Самият Съюз на съветските социалистически републики пък купува задгранично съоръжение за построяването на огромни железопътни линии и водни канали.
Имало ли е желязна завеса?
Уинстън Чърчил приказва в Уестминстърския лицей във Фултън, Мисури.AP
Клишето „ Желязна завеса “, изречено от английския министър председател Уинстън Чърчил през 1946 година по време на речта му във Фултън, бележи началото на Студената война сред Съюз на съветските социалистически републики и западните страни. През 1949 година, в контраст на Англия, Съединени американски щати и съдружниците и, с цел да поддържа тесни връзки с другарски страни в следвоенния интервал, Съюз на съветските социалистически републики основава Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). В него влизат страните от социалистическия лагер: Полша, България, Чехословакия, Унгария, Румъния и Албания (до 1962 г.), както и включилите се по-късно Германска демократична република, Монголия, Куба и Виетнам. През втората половина на XX век Съвет за икономическа взаимопомощ става главният търговски сътрудник на Съюз на съветските социалистически републики.
Участниците в Съвет за икономическа взаимопомощ купуват от Съюз на съветските социалистически републики горива и то на цени под международните, а доставят на Съюз на съветските социалистически републики машини, съоръжение, селскостопански, промишлени и потребителски артикули. По данни от 1960 година Съветският съюз получава 58% от вноса си от страните членки на Съвет за икономическа взаимопомощ и изнася 56% от стоките на техните пазари.
През 1956 година генералният секретар на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов афишира десталинизация на страната и курс към „ спокойно общуване “ с капиталистическия свят. Той, дружно с огромна руска делегация, пътува до Съединените щати през 1959 година, където се среща с най-новите технологии в разнообразни промишлености. Някои от тях под една или друга форма след това са осъществени в Съветския съюз.
Никита Хрушчов и Розуел Гарст театралничат с царевични кочани по време на инспекционна обиколка на фермата Гарст в Куун Рапидс, Айова.AP
Леонид Брежнев, който сменя Хрушчов през 1964 година, през идващите 20 години, като поддържа мощни връзки със страните от Съвет за икономическа взаимопомощ, продължава този курс на „ топене “ с по този начин наречените индустриално развити буржоазен страни (САЩ, Франция, Испания, Италия, Япония, Германия и т.н.). През 1975 година дружно с водачите на 34 страни, в това число Съединени американски щати и Европа, Съюз на съветските социалистически републики подписва заключителния акт за сигурност и съдействие в Европа.
Съветският министър председател Хрушчов подвига целофанова торбичка, цялостна с ябълки в супермаркет и пита за цената от продавач в Сан Франциско на 21 септември 1959 г.AP
Истина е, че връзките със Съединените щати още веднъж се нажежават след влизането на руските войски в Афганистан през 1979 година. При все това до 1986 година в размера на външната търговия на Съюз на съветските социалистически републики 67% се падат на социалистическите страни (от които 61% на СИВ), 22% на индустриализираните буржоазен страни и 11% на разрастващите се страни. Приходите от експорт доближават 1/5 от бюджета на страната.
Какво изнася Съюз на съветските социалистически републики на Запад
През 70-те и 80-те години Съюз на съветските социалистически републики става експортьор на горива за Запада – нефт и природен газ. Икономиките на европейските страни по това време са във напредък и се нуждаят от енергийни запаси.От 1970 до 1986 година делът на доставките на газ в общия експорт нараства от 1% на 15%. През 1970 година Съюз на съветските социалистически републики подписва съглашение с Федерална Република Германия за доставка на Съюз на съветските социалистически републики на тръби с огромен диаметър и съоръжение за построяването на газопровод до Западна Европа в подмяна на газ от Западен Сибир. Въпреки недоволството на Съединени американски щати тази договорка става една от основните в листата на многогодишните контракти за доставка на газ от Съюз на съветските социалистически републики, подписани със страните от Западна Европа (Франция, Италия, Австрия). Ако през 1970 година износът на природен газ е 3,3 милиарда м3, то през 1986 година размерите нарастват до 79,2 милиарда м3. Делът на износа на горива и електрическа енергия в общата конструкция през 1986 година е 47,3%.
Изграждане на един от секторите на газопровода „ Оренбург-Западна граница “ (сега „ Союз “).Е. Котляков/Sputnik
Износ на Съюз на съветските социалистически републики през 1986 година (в проценти):
– горива и електрическа енергия – 47,3%
– машини, уреди и транспортни средства – 15%
– руди и концентрати, метали и произведения от тях – 8,4%
– химически артикули, торове и каучук – 3,5%
– дървен материал и целулозно-хартиени артикули – 3,4%
– промишлени потребителски артикули – 2,4%
– текстилни първични материали и полуфабрикати – 1,4%
– хранителни артикули и първични материали за тяхното произвеждане – 1,6%
Втората значима експортна позиция са машини, съоръжение и транспортни средства. През 1986 година делът им в износа доближава 15%.
Например автомобилът „ Москвич “, създаден от завода „ МЗМА “ (по-късно „ АЗЛК “), става прочут в Европа след сполучливо присъединяване в интернационалните ралита в края на 60-те години. Купуват го Франция и Англия. „ Москвичи “ се сглобяват и в предприятия в България (под марката „ Рила “) и в Белгия (под марката Scaldia).
24-годишната манекенка Джули Дезмънд, нищожно облечена, слиза от задната част на съветски автомобил „ Москвич 427 “ на автомобилно изложениеEvening Standard/Getty Images
Пикът на продажбите на руски транспортни средства и съоръжение е през 80-те години. През 1986 година са изнесени 306 000 леки коли и 38 000 камиона, 39 000 трактора и 2919 рейса.
Активно се доставя и военна техника – от 1971 година до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики са изнесени няколко десетки хиляди единици военна техника (танкове, самолети, хеликоптери и др.).
Съюз на съветските социалистически републики доставя на Запада руско енергийно съоръжение за топло- и водноелектрически централи, нуклеарни реактори, а също по този начин продава лицензи за произвеждане на турбини и генератори и планове за електроцентрали.
Делът на другите артикули, изнасяни през последното десетилетие на Съюз на съветските социалистически републики, е доста по-нисък от тези категории, макар че доста чужденци си спомнят с носталгия руските фотоапарати „ Зенит “, часовниците „ Пальот “ („ Полёт “) и радиоприемника „ Микро “.
17 май 1968 година Победители в състезанието, проведен през 1967 година от съветско-английската компания „ Техническо и оптично съоръжение “, английските предприемачи Б. Н. Маршал (Кент) и Ф. Фокс (Кроули)Валентин Черединцев/ТАСС
Какво купува Съюз на съветските социалистически републики от чужбина
Във вноса на Съюз на съветските социалистически републики по данни от 1940 до 1986 година повече от 30% са машини, съоръжение и транспортни средства. През 1986 година те към този момент са 40,7%.
Вносът на Съюз на съветските социалистически републики през 1986 година (в %):
– машини, уреди и транспортни средства – 40,7%
– хранителни артикули и първични материали за тяхното произвеждане – 17,1%
– промишлени потребителски артикули – 13,4%
– руди и концентрати, метали и произведения от тях – 8,3%
– химически артикули, торове и каучук – 5,1%
– горива и електрическа енергия – 4,6%
– дървен материал и целулозно-хартиени артикули – 1,3%
– текстилни първични материали и полуфабрикати – 1,3%
Внос на машини и съоръжение
Съюз на съветските социалистически републики интензивно купува електрическо, енергийно и металургично съоръжение от задгранични сътрудници. Освен това страната внася металорежещи машини, ковашки преси, вагони, камиони, кораби и доста други.
В Съветския съюз за интервала от 1945 до 1991 година са вкарани към 500 000 автомобила. Чуждестранни товарни камиони – Tatra 111, Skoda-LIAZ, Mitsubishi-Fuso и Komatsu-Nissan – могат да се видят на главните строителни обекти в страната (Канала Волга-Дон и Байкало-Амурската железопътна линия).
Автомобилите, даже локално произвеждане, остават първокласен продукт в продължение на доста години, а задграничните коли радват единствено политическия хайлайф и близкото му обграждане. Ако камионите и гаражното съоръжение съставляват 3,5% от вноса през 1986 година, то колите, мотоциклетите и скутерите са едвам 0,5%.
Как Съюз на съветските социалистически републики от експортьор на пшеница става вносител
Унгарска делегация, водена от министъра на земеделието Ищван Гергели в опитното поле на Краснодарския научноизследователски институт по земеделие.А. Жигайлов/Sputnik
На второ място в листата на стоките, внасяни от Съюз на съветските социалистически републики, са питателните артикули. Поради урбанизацията и изнасянето на селското население към градовете в страната се появяват проблеми с храната. В началото на 60-те години в някои райони се вкарват купони за храни, има дефицит на месо, мляко, зърнени храни и други хранителни артикули. През 60-те и 80-те години на предишния век съгласно сборника „ Народното стопанство на Съюз на съветските социалистически републики за 70 години “ страната постоянно купува зърно, чай, месо, горски плодове, плодове и захар. Обемът на вноса единствено набъбва: през 1960 година са закупени 66 000 тона месо и месни артикули, през 1980 година – над 900 000 тона, импортираните плодове през 1960 година са 335 000 тона, а през 1980 година те към този момент са 995 000 тона.
Що се отнася до зърното, то след Великата отечествена война Съюз на съветските социалистически републики възобновява доставките на зърно за Европа и до 1952 година износът възлиза на 4,5 милиона тона годишно. В желанието си да усили размера на посевите Съюз на съветските социалистически републики стартира да усвоява целините девствени земи в Казахстан, само че заради сложния климат това не дава предстоящите резултати.
Зърното е належащо за популацията на голямата страна, то отива и за експорт, а в това време огромни количества зърно се употребяват за добитъка. В Съюз на съветските социалистически републики работи стратегия за увеличение на локалното произвеждане на месо и мляко. Дори и акцията на генералния секретар на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов (започнала след пътуването му до САЩ) за развъждане на капризна царевица не оказва помощ за увеличение на добива на зърно, макар че тя гълтам част от селскостопанския бюджет. В резултат през 1963 година Съюз на съветските социалистически републики стартира да купува фуражно зърно от Съединени американски щати и Канада. През 1972 година вносът е 23 милиона тона зърно, а през 1980 година – 43 милиона тона.
Стоки за всеобщо ползване
Опашката за салами в магазин „ Колбаси “
След гибелта на Йосиф Сталин в края на 50-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики поема курс за възстановяване на благосъстоянието на популацията. Съветските артикули за всеобщо ползване обаче не доближават за всички.
На партийния конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз през 1981 година е декларирано, „ че от година на година не се извършват проектите за произвеждане на доста потребителски артикули, изключително платове, трикотаж и кожени обувки “. Тогава на глава от популацията се падат 2,1 трикотажни произведения и 3,2 чифта обувки. За парите, получени от износа на енергийни запаси, в страната се внасят наред с други неща кожени обувки, трикотаж, памучни и копринени платове и медикаменти.
Във връзка с напускането на комуналките и преместването на жителите в обособени жилища търсенето на мебели се усилва. Съветските жители мечтаят за чешки и румънски мебели, вършат описи за тях и чакат на опашки пред магазините.
Въпреки повишаването на вноса на потребителски артикули последното десетилетие на Съюз на съветските социалистически републики остава в паметта на доста руски жители като интервал на недостиг.
създател: МАРИЯ АФОНИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ