Икономисти бият тревога: Инфлацията се помпа от закръгляване...
Икономиката навлезе във февруари с над 6,1 милиарда евро в обращение, като сумата най-вероятно ще доближи до 9-10 милиарда евро до края на първия месец на разплащания единствено с евро. Тази сума би трябвало да покрие всекидневните потребности на пазара и надлежно равнището на (транзакционен) кеш в стопанската система да се възстановява (виж повече за търсенето и потребностите от кеш в стопанската система в проучване на ЕЦБ. Това пишат в седмичния си разбор икономистите от ИПИ, представени от ФОКУС.
Останалите левове ще продължат да се свиват, само че няма на станат нула. Като стигнем към 90% изтеглено налично парично обращение в лв., най-вероятно ще влезем в плато. С други думи можем да чакаме към 2-3 милиарда лева да останат необменени (по разнообразни причини) за по-дълъг интервал, в това число голямо количество монети. В Хърватия да вземем за пример, три години след въвеждането на еврото бяха регистрирани банкноти на стойност 3 милиарда куни и монети на стойност над 1 милиарда куни, които към момента не са изтеглени от обращение.
Големият въпрос след прекосяването на интервала на двойно обращение и стабилизирането на кеша в стопанската система (вече в евро), е какво се случи с цените. Експресната предварителна оценка на Национален статистически институт съгласно националния показател на цените регистрира месечна инфлация от 0,7% (1,6% в ресторантите) през януари 2026 година Темпът на повишаване на цените е по-нисък по отношение на януари 2025 година, когато месечната инфлация доближи 2%, предизвикана в огромна степен от промени в косвените налози (повишение на Данък добавена стойност върху хляба, брашното и ресторантьорските услуги) и административно определяни цени. Интересно е, че във всички съществени групи (храни, заведения за хранене, комунални услуги, транспорт) ценовата динамичност преди година е била по-висока.
Годишната инфлация се забавя сензитивно – 3,6% през януари 2026 година по отношение на над 5% в края на 2025 година Това беше изцяло предстоящо, защото еднократният скок от януари 2025 година към този момент влиза в базата и не тежи върху годишната инфлация. Абсолютно същите придвижвания следим и по европейската методология, като годишната инфлация по отношение на хармонизирания показател на потребителските цени се забавя до 2,3%. Данните на Евростат демонстрират, че близо 10 страни от еврозоната имат по-висока годишна инфлация от България през януари 2026 година
Това обаче не значи, че всичко с цените в стопанска система е наред. Първо дребното. Месечната инфлация демонстрира известно нарастване на цените, което можем да обвържем с прекосяването към евро – в границите на до 0,5% спомагателна инфлация от закръгляне, която е по-видима в областта на услугите. Това е предстоящо и еднократно, в този смисъл не е драма. По-големият въпрос е натискът върху цените, който идва през експанзията на бюджета, сериозният растеж във възнагражденията и върховете в кредитирането. Това са процесите, които би трябвало да следим с нараснало внимание.
В тази среда диалогът за положението на държавните финанси и фискалната политика е изключително значим. Изпълнението на бюджета за 2025 година демонстрира, че страната най-малко механически и на кешова база съумява да се задържи към 3-те % бюджетен недостиг, само че това е без да отчитаме скрити заплащания през ББР и със задържане на избрани заплащания (обичайно от капиталовата стратегия, само че не само). Въпреки доста положителното осъществяване на данъчните доходи (спрямо предходната година), няма по какъв начин да не отчетем и " изчезналите “ 3 милиарда лева доходи от Данък добавена стойност (свръх заложени, само че невъзможни за събиране).
На всички наблюдаващи беше ясно, че тази прогноза за доходи от Данък добавена стойност няма да се сбъдне. Лошото в тази ситуация е, че препоръчаните (няколко) плана на държавен бюджет за 2026 година включваха същата (дори по-щедра) прогноза за доходи от Данък добавена стойност за актуалната година. Или с други думи, в случай че оставим настрани фантазиите за свръх доходи от Данък добавена стойност и политиците спазят обещанието си (негласно към площада) да не подвигат налози, бюджетът за 2026 година би трябвало да включва съществени структурни ограничения, които да овладеят бюджетния недостиг. Това не може да се случи в сегашния парламент – последното в отговор на концепциите в този момент да се гласоподава скоростно нов бюджет преди изборите.
Изглежда, че въпреки всичко този парламент ще има още бюджетна работа. Причината е, че удължителният бюджет, който пази държавната хазна и дава известно успокоение, в това число усили хонорари в обществения бранш, наподобява ще се нуждае от ново удължение. Изборите ще са чак през април, а в този си тип удължителния закон дава рамка за три месеца. Това е по-скоро механически и нормативен проблем, само че въпреки всичко най-вероятно ще би трябвало да се мине през ново гласоподаване до края на март 2026 година Важно е това гласоподаване да бъде оптимално просто, без да се позволяват екстравагантни хрумвания за нови разноски и вдишване на задължения с дълготрайна тежест върху данъкоплатците.
Останалите левове ще продължат да се свиват, само че няма на станат нула. Като стигнем към 90% изтеглено налично парично обращение в лв., най-вероятно ще влезем в плато. С други думи можем да чакаме към 2-3 милиарда лева да останат необменени (по разнообразни причини) за по-дълъг интервал, в това число голямо количество монети. В Хърватия да вземем за пример, три години след въвеждането на еврото бяха регистрирани банкноти на стойност 3 милиарда куни и монети на стойност над 1 милиарда куни, които към момента не са изтеглени от обращение.
Големият въпрос след прекосяването на интервала на двойно обращение и стабилизирането на кеша в стопанската система (вече в евро), е какво се случи с цените. Експресната предварителна оценка на Национален статистически институт съгласно националния показател на цените регистрира месечна инфлация от 0,7% (1,6% в ресторантите) през януари 2026 година Темпът на повишаване на цените е по-нисък по отношение на януари 2025 година, когато месечната инфлация доближи 2%, предизвикана в огромна степен от промени в косвените налози (повишение на Данък добавена стойност върху хляба, брашното и ресторантьорските услуги) и административно определяни цени. Интересно е, че във всички съществени групи (храни, заведения за хранене, комунални услуги, транспорт) ценовата динамичност преди година е била по-висока.
Годишната инфлация се забавя сензитивно – 3,6% през януари 2026 година по отношение на над 5% в края на 2025 година Това беше изцяло предстоящо, защото еднократният скок от януари 2025 година към този момент влиза в базата и не тежи върху годишната инфлация. Абсолютно същите придвижвания следим и по европейската методология, като годишната инфлация по отношение на хармонизирания показател на потребителските цени се забавя до 2,3%. Данните на Евростат демонстрират, че близо 10 страни от еврозоната имат по-висока годишна инфлация от България през януари 2026 година
Това обаче не значи, че всичко с цените в стопанска система е наред. Първо дребното. Месечната инфлация демонстрира известно нарастване на цените, което можем да обвържем с прекосяването към евро – в границите на до 0,5% спомагателна инфлация от закръгляне, която е по-видима в областта на услугите. Това е предстоящо и еднократно, в този смисъл не е драма. По-големият въпрос е натискът върху цените, който идва през експанзията на бюджета, сериозният растеж във възнагражденията и върховете в кредитирането. Това са процесите, които би трябвало да следим с нараснало внимание.
В тази среда диалогът за положението на държавните финанси и фискалната политика е изключително значим. Изпълнението на бюджета за 2025 година демонстрира, че страната най-малко механически и на кешова база съумява да се задържи към 3-те % бюджетен недостиг, само че това е без да отчитаме скрити заплащания през ББР и със задържане на избрани заплащания (обичайно от капиталовата стратегия, само че не само). Въпреки доста положителното осъществяване на данъчните доходи (спрямо предходната година), няма по какъв начин да не отчетем и " изчезналите “ 3 милиарда лева доходи от Данък добавена стойност (свръх заложени, само че невъзможни за събиране).
На всички наблюдаващи беше ясно, че тази прогноза за доходи от Данък добавена стойност няма да се сбъдне. Лошото в тази ситуация е, че препоръчаните (няколко) плана на държавен бюджет за 2026 година включваха същата (дори по-щедра) прогноза за доходи от Данък добавена стойност за актуалната година. Или с други думи, в случай че оставим настрани фантазиите за свръх доходи от Данък добавена стойност и политиците спазят обещанието си (негласно към площада) да не подвигат налози, бюджетът за 2026 година би трябвало да включва съществени структурни ограничения, които да овладеят бюджетния недостиг. Това не може да се случи в сегашния парламент – последното в отговор на концепциите в този момент да се гласоподава скоростно нов бюджет преди изборите.
Изглежда, че въпреки всичко този парламент ще има още бюджетна работа. Причината е, че удължителният бюджет, който пази държавната хазна и дава известно успокоение, в това число усили хонорари в обществения бранш, наподобява ще се нуждае от ново удължение. Изборите ще са чак през април, а в този си тип удължителния закон дава рамка за три месеца. Това е по-скоро механически и нормативен проблем, само че въпреки всичко най-вероятно ще би трябвало да се мине през ново гласоподаване до края на март 2026 година Важно е това гласоподаване да бъде оптимално просто, без да се позволяват екстравагантни хрумвания за нови разноски и вдишване на задължения с дълготрайна тежест върху данъкоплатците.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ