Вече 132 години всеки ден ги ползваме, но знаем ли историята им?
Приемането на еврото като публична валута в България, посредством присъединението й към еврозоната, все по-често излиза на дневен ред. Евентуалното прекосяване към единната валута на Европейския съюз ще сложи точка на една вековна история – тази на българските банкноти.
Тази година означаваме 132 години от отпечатването на първите български банкноти.
Първата банкнота с номер 000001 е отпечатана на 1 август 1885 година в Санкт Петербург, Русия. Номиналът й е 20 лв., а размера – 150 на 97 милиметра, като в левия ъгъл на купюрата е подложен и воден знак на Българската национална банка.
Първата емисия български хартиени пари е в размер на 213 хиляди лв., което е относително дребен размер - на фона на широкоизползваните сребърни монети след Освобождението. Правото да емитира лични банкноти Българска народна банка получава при започване на същата година, след приемане на Закон за основаване на Българската национална банка, съгласно който Българска народна банка е държавна банка с главен капитал 10 000 000 златни лв., импортирани от страната и съставляващи благосъстоятелност на банката.
Това се случва 5 години, откакто влиза в действие Закон за правото на рязане на монети в Княжеството и 4 години след отсичането на първите български монети в модерната история на България през 1881 година
Първите банкноти са пуснати в обращение месец след отпечатването си - на 1 септември 1885 година Първоначално хартиените разплащателни средства не се радват на сериозна известност заради всеобщото потребление на сребърни монети, само че и поради златното покритие на банкнотите, което основава огромна разлика в цената сред двете парични средства (ажио).
Първоначалната концепция на Българска народна банка е налагането на златен стандарт у нас и изтеглянето на сребърните монети, само че инстоитуцията не работи в синхрон с Министерството на финансите, които не желаят да изгубят облагата, образувана от разликата сред разноските за основаването на парична емисия сребърни монети и номиналната стойност на парите.
По това време курсът на среброто по света върви надолу по отношение на този на златото, което подсигурява по-високи облаги от издаване на сребърни платежни средства.
През 1897 година е признат Законън за монетите в Княжеството, който планува ново въвеждане на златен стандарт в България и евакуиране на сребърните монети от обращение. Поради тежки времена за родната стопанска система и дребни златни запаси на Българска народна банка, това обаче не се случва.
Така през 1899 година Българска народна банка приключва обмяната на банкноти в злато и започва издаването на такива със сребърно покритие, което се приема за одобряване на сребърен стандарт в страната, който обаче няма да продължи доста дълго време.
В рамките на 3 години Българска народна банка емитира банкноти за над 16 млн. лв., което провокира инфлация и ускорява ажиото сред злато и сребро до рекордни стойности. Въпреки това обаче, огромните излъчвания водят до обстановка, в която за първи път хартиените пари стартират да се употребяват всеобщо у нас.
През 1902 година, с помощта на усъвършенстваната икономическа среда и получен заем от френската банка „ Париба”, Българска народна банка възвръща обмяната на златни банкноти, което довежда до завръщането на фактическия златен стандарт, като левът поддържа резистентен курс по отношение на валутите на Латинския съюз (създаден сред Франция, Белгия, Италия и Швейцария през 1865 г.).
В интервала към Балканските и Първата международна война стабилността на лв. е разтърсена. В интервала 1912 и 1920 година левовите банкноти не са конвертируеми в злато. За интервала на войните цената на българския лев понижава към 14 пъти, което не е изолиран случай, защото валутната непоклатимост на цяла Европа е покосена от войните.
След Първата международна война курсът на лв. е закрепен към този на американския $, а посредством него към златото при съответствие 1 лев = 10.86956 мг злато. През 1931 година обаче, заради Голямата меланхолия, Англия, а 2 години по-късно и Съединени американски щати, се отхвърлят от златния стандарт, което води до обезценка на валутите им, която не подминава българския лев.
Така през същата година конвертируемостта на лв. в злато бива анулирана. От 1933 година пък левът става привързан към френския франк, за сметка на щатския $.
По време на войната левът претърпява мощна инфлация, като за интервала 1939 – 1945 година паричното обращение нараства 14 пъти, а цената на лв. пада 12 пъти. Българска народна банка стартира да издава съкровищни бонове, които се одобряват за законно платежно средство.
Активното включване на страната във войната след Деветосептемврийския прелом довежда до неконтролируема инфлация. Българска народна банка е принудена да кредитира без никакво покритие, както разноските на държавното управление, по този начин и тези на руските окупационни управляващи в страната.
След Втората международна война и промяната на политическия режим в България господства огромна инфлация. През 1951 година се организира парична промяна – 100 остарели лв. са сменени с 1 нов лев. Това обаче води до безпорядък, като през 1962 година деноминацията се случва за повторно, като се фиксира обменен курс от 1.17 лв. = 1 щатски $. ч
Въпреки че левът резервира непоклатимост през идващите близо 2 десетилетия, българската валута не е свободно конвертируема за западните финансови системи. До 1989 година на доктрина българският лев има златно покритие.
След измененията при започване на деведесетте, България пада жертва на две хиперинфлации в интервалите 1990-1991 и 1996-1997 година, което довежда до установяването на паричен съвет у нас, по-познат като валутен ръб. Така курсът на лв. е закрепен към немската марка в съответствие 1 марка = 1000 лв..
След въвеждането на валутен ръб всички български пари в обращение са обезпечени от валутните запаси на Българската национална банка (БНБ).
На 5 юли 1999 година левът още веднъж е деноминиран при съответствие 1000:1, като курсът на новия лев към немската марка е закрепен на 1 лев = 1 марка.
При въвеждането на еврото през 1999 година курсът не е изменен, като цената на лв. е обвързана с тази на еврото при съответствие 1.95583 лв. = 1 евро.
С контракта за влизането си в Европейския съюз България публично има ангажимент за присъединение към еврозоната.
Оригиналът на първата българска банкнота се съхранява в Историческия музей на Габрово.
Източник: Profit.bg.
Тази година означаваме 132 години от отпечатването на първите български банкноти.
Първата банкнота с номер 000001 е отпечатана на 1 август 1885 година в Санкт Петербург, Русия. Номиналът й е 20 лв., а размера – 150 на 97 милиметра, като в левия ъгъл на купюрата е подложен и воден знак на Българската национална банка.
Първата емисия български хартиени пари е в размер на 213 хиляди лв., което е относително дребен размер - на фона на широкоизползваните сребърни монети след Освобождението. Правото да емитира лични банкноти Българска народна банка получава при започване на същата година, след приемане на Закон за основаване на Българската национална банка, съгласно който Българска народна банка е държавна банка с главен капитал 10 000 000 златни лв., импортирани от страната и съставляващи благосъстоятелност на банката.
Това се случва 5 години, откакто влиза в действие Закон за правото на рязане на монети в Княжеството и 4 години след отсичането на първите български монети в модерната история на България през 1881 година
Първите банкноти са пуснати в обращение месец след отпечатването си - на 1 септември 1885 година Първоначално хартиените разплащателни средства не се радват на сериозна известност заради всеобщото потребление на сребърни монети, само че и поради златното покритие на банкнотите, което основава огромна разлика в цената сред двете парични средства (ажио).
Първоначалната концепция на Българска народна банка е налагането на златен стандарт у нас и изтеглянето на сребърните монети, само че инстоитуцията не работи в синхрон с Министерството на финансите, които не желаят да изгубят облагата, образувана от разликата сред разноските за основаването на парична емисия сребърни монети и номиналната стойност на парите.
По това време курсът на среброто по света върви надолу по отношение на този на златото, което подсигурява по-високи облаги от издаване на сребърни платежни средства.
През 1897 година е признат Законън за монетите в Княжеството, който планува ново въвеждане на златен стандарт в България и евакуиране на сребърните монети от обращение. Поради тежки времена за родната стопанска система и дребни златни запаси на Българска народна банка, това обаче не се случва.
Така през 1899 година Българска народна банка приключва обмяната на банкноти в злато и започва издаването на такива със сребърно покритие, което се приема за одобряване на сребърен стандарт в страната, който обаче няма да продължи доста дълго време.
В рамките на 3 години Българска народна банка емитира банкноти за над 16 млн. лв., което провокира инфлация и ускорява ажиото сред злато и сребро до рекордни стойности. Въпреки това обаче, огромните излъчвания водят до обстановка, в която за първи път хартиените пари стартират да се употребяват всеобщо у нас.
През 1902 година, с помощта на усъвършенстваната икономическа среда и получен заем от френската банка „ Париба”, Българска народна банка възвръща обмяната на златни банкноти, което довежда до завръщането на фактическия златен стандарт, като левът поддържа резистентен курс по отношение на валутите на Латинския съюз (създаден сред Франция, Белгия, Италия и Швейцария през 1865 г.).
В интервала към Балканските и Първата международна война стабилността на лв. е разтърсена. В интервала 1912 и 1920 година левовите банкноти не са конвертируеми в злато. За интервала на войните цената на българския лев понижава към 14 пъти, което не е изолиран случай, защото валутната непоклатимост на цяла Европа е покосена от войните.
След Първата международна война курсът на лв. е закрепен към този на американския $, а посредством него към златото при съответствие 1 лев = 10.86956 мг злато. През 1931 година обаче, заради Голямата меланхолия, Англия, а 2 години по-късно и Съединени американски щати, се отхвърлят от златния стандарт, което води до обезценка на валутите им, която не подминава българския лев.
Така през същата година конвертируемостта на лв. в злато бива анулирана. От 1933 година пък левът става привързан към френския франк, за сметка на щатския $.
По време на войната левът претърпява мощна инфлация, като за интервала 1939 – 1945 година паричното обращение нараства 14 пъти, а цената на лв. пада 12 пъти. Българска народна банка стартира да издава съкровищни бонове, които се одобряват за законно платежно средство.
Активното включване на страната във войната след Деветосептемврийския прелом довежда до неконтролируема инфлация. Българска народна банка е принудена да кредитира без никакво покритие, както разноските на държавното управление, по този начин и тези на руските окупационни управляващи в страната.
След Втората международна война и промяната на политическия режим в България господства огромна инфлация. През 1951 година се организира парична промяна – 100 остарели лв. са сменени с 1 нов лев. Това обаче води до безпорядък, като през 1962 година деноминацията се случва за повторно, като се фиксира обменен курс от 1.17 лв. = 1 щатски $. ч
Въпреки че левът резервира непоклатимост през идващите близо 2 десетилетия, българската валута не е свободно конвертируема за западните финансови системи. До 1989 година на доктрина българският лев има златно покритие.
След измененията при започване на деведесетте, България пада жертва на две хиперинфлации в интервалите 1990-1991 и 1996-1997 година, което довежда до установяването на паричен съвет у нас, по-познат като валутен ръб. Така курсът на лв. е закрепен към немската марка в съответствие 1 марка = 1000 лв..
След въвеждането на валутен ръб всички български пари в обращение са обезпечени от валутните запаси на Българската национална банка (БНБ).
На 5 юли 1999 година левът още веднъж е деноминиран при съответствие 1000:1, като курсът на новия лев към немската марка е закрепен на 1 лев = 1 марка.
При въвеждането на еврото през 1999 година курсът не е изменен, като цената на лв. е обвързана с тази на еврото при съответствие 1.95583 лв. = 1 евро.
С контракта за влизането си в Европейския съюз България публично има ангажимент за присъединение към еврозоната.
Оригиналът на първата българска банкнота се съхранява в Историческия музей на Габрово.
Източник: Profit.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ