Приемането на еврото, както показва опитът на държавите, които наскоро

Приемането на еврото, както демонстрира опитът на страните, които неотдавна влязоха в еврозоната, освен че не води да усилване на инфлацията, само че дава мощен подтик на растежа на заплатите. Това разгласи подуправителят на Българска народна банка Нина Стоянова по време на юбилейната национална среща на финансистите на общините, проведена от Националното съдружие на общините в Република България в Златни пясъци на 29 май, понеделник. Тя разгледаме резултата в по-дългосрочен проект, при последно включилите се страни Литва (2015 г.), Латвия (2014 г.) и Естония (2011 г.). Пет години преди присъединението на тези страни към еврозоната междинната месечна работна заплата в тях е варирала в диапазона 550 – 700 евро. При присъединението им към еврозоната тя е била в порядъка на 700 – 800 евро, т.е. растежът за петгодишен интервал преди въвеждане на еврото е бил сред 5% за Латвия и 30% за Естония. За 2022 година междинните заплати в тези страни са в диапазона 1400 – 1900 евро, което е нарастване сред два и три пъти – от 92% за Латвия до 164% за Литва, в съпоставяне със съответната година на въвеждане на еврото ", сподели Нина Стоянова.  Още по тематиката 18 май 2023 Следва текстът от изявлението на подуправителя на Българска народна банка Нина Стоянова: Уважаема госпожо Георгиева, Уважаеми дами и господа, Най-напред желая да благодаря на Националното съдружие на общините за поканата да вземам участие в тазгодишната юбилейна XXV национална среща на финансистите от общините в Република България и да поздравя участниците и уредниците на срещата. Благодаря на уредниците за слагането на тематиката, обвързвана с въвеждане на еврото, отговорностите и подготовката на общините в този развой като една от централните тематики, предмет на разискване на днешната среща. За мен е от особена значимост да приказвам по тази тематика през днешния ден пред вас, финансистите от общините в страната, защото правя оценка високо вашите познания и опит и се надявам посредством вас информацията, обвързвана с другите аспекти от подготовката за въвеждане на еврото, да стигне до всяко обитаемо място в страната. Еврото е един от най-ярките знаци на европейска еднаквост и принадлежност. То е въведено на 1 януари 1999 година в началото в електронна форма, употребена при банкови интервенции, а от 1 януари 2002 година – и под формата на банкноти и монети, представляващи национална валута на 12 страни. През идващите години, включително и като разследване от разширението на Европейския съюз, към еврозоната поредно се причисляват още 8 страни – Словения, Кипър, Малта, Словакия, Естония, Латвия, Литва и най-скоро Хърватия – от 1 януари 2023 година Еврото е национална валута на 346 милиона европейци от 20 страни – членки на Европейския съюз. Днес еврото е втората най-разпространена валута в света след американския $. Опитът на всяка една страна, участник в еврозоната, е значим за нас, защото носи справедлива информация за процеса на въвеждане на еврото и действителните резултати върху стопанската система на съответната страна. Напоследък постоянно се провеждат събития с необятно присъединяване, отдадени на дискутиране на въпросите, свързани с въвеждане на еврото, в които представители на Националното съдружие на общините интензивно вземат участие. Последното такова събитие беше извършената на 9 май тази година конференция на тематика „ Ролята на проведеното гражданско общество в процеса на присъединението на България към еврозоната “. Тя беше проведена от Икономическия и обществен съвет – народен съвещателен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по въпроси на икономическото и общественото развиване. Утре в София престои осъществяване на сходен конгрес от Съюза за стопанска самодейност на тематика „ Еврозоната – преимущества и провокации “. Посочените събития са значима част от обективното, умело и професионално разискване на всички въпроси, свързани с въвеждане на еврото, които вълнуват нашето общество. Координационният съвет за подготовка на Република България за участие в еврозоната е приел Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на България към еврозоната, оповестена на интернет страниците на Министерството на финансите и Българската национална банка (БНБ). Дейностите, планувани в Стратегията, следва да се осъществят, като общините и районите са част от целевите групи, обект на плануваните информационни събития. С цел да се увеличи информираността по тематиката за еврото, на интернет страниците на Министерството на финансите и на Българска народна банка към този момент са оповестени осведомителни материали с въпроси и отговори по тази тема[1]. В тези рубрики може да бъде открита информация за еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ), критериите за приемане на еврото и изгодите от това, както и техническа информация за процеса на обмяна и превалутиране от левове в евро. Предстои разкриване на профилирана интернет страница за еврото, където обширно ще бъдат разказани изгодите от въвеждане на еврото, положителните практики и опит на други страни въвели еврото, метода на обмяна на валута, интервала на двойно обозначаване на цените, защитни детайли на евробанкнотите и евромонетите и др. Пътят на България към въвеждане на еврото стартира през юли 2020 година, когато страната ни се причисли към Европейския валутен механизъм при опазване на закрепения курс на лв. към еврото от 1.95583 лева за едно евро. От октомври 2020 година България е участник в Единния контролен механизъм (т. нар. Банков съюз) и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции. Значимите банки в страната, които са част от огромни европейски банкови групи, към този момент са под директния контрол на ЕЦБ, а във връзка с останалите банки Българска народна банка съблюдава насоките, издадени от ЕЦБ и подхваща нужните ограничения за осъществяване на правните актове на ЕЦБ, според използваната правна рамка. Участието в тези съществени структури на еврозоната дава повече непоклатимост и доверие в банковия бранш у нас. [1] Организационните, механически и регулаторни действия, свързани с въвеждане на еврото, се развиват съгласно Националния проект за въвеждане на еврото в Република България, признат от Министерския съвет през май 2022 година Подготвен е план на Закон за въвеждане на еврото, с който се регламентират разпоредбите и процедурите, свързани с въвеждане на еврото в страната. В този закон се планува превалутирането на сумите по сметки от левове в евро да стане автоматизирано и гратис в деня на въвеждане на еврото в България. Няма съображение да чакаме смяна във връзка с закрепения валутния курс от 1.95583 лв. за 1 евро, с който България се причисли към Европейския валутен механизъм преди близо три години. През първия един месец от датата на въвеждане на еврото левът и еврото ще бъдат в послание по едно и също време, като и двете валути ще бъдат със статут на законно платежно средство. След приключването на този един месец, еврото ще остане единствената валута в страната ни. През първите шест месеца от въвеждане на еврото обмяната на банкноти и монети от левове в евро ще става без такса в банките и „ Български пощи “ ЕАД, а обмяната им при Българска народна банка ще бъде безвъзмездна безсрочно. В плана на Закон за въвеждане на еврото ще бъде заложен принцип за отбрана на потребителите, с който се подсигурява, че превалутирането на цени и други стойности от левове в евро няма да сложи потребителите в по-неблагоприятно финансово състояние, в сравнение с биха били, в случай че еврото не е било въведено, както и нужните контролни и санкционни механизми. Едни от главните доводи, които се акцентират против въвеждане на еврото, е че то може да докара до повишаване на стоките, понижаване на приходите на популацията или обедняване. Обективните данни и проучвания върху стопанските системи, които са се включили преди нас, изключително от страните от Източна Европа, с които сме по-близко съпоставими, демонстрират тъкмо противоположното. Данните на Евростат за някои от последно включилите се страни към еврозоната демонстрират пренебрежимо дребни инфлационни разлики за годината на приемане на еврото от порядъка на 0.3 - 0.7 % за Естония и Латвия, до момента в който в Литва се следи даже дефлация при съпоставяне на хармонизирания показател на потребителските цени за годината на приемане на еврото по отношение на средногодишната стойност за предходните 12 месеца. Тази наклонност се удостоверява и от опита на Хърватия, която се причисли към еврозоната от началото на 2023 година Изчисленият резултат при прехода към еврото върху инфлацията в Хърватия още веднъж е невисок – от порядъка на 0.3% - 0.5% месечно повишаване, при отчитане на средногодишна база на данните за месеците от януари до април 2023 г. В тази връзка терзанията, че приемането на еврото ще докара до забележителна инфлация, са неоправдани и по-скоро се дължат на незадоволително добра осведоменост. Данните демонстрират, че макар краткотрайното и едва покачване в някои от случаите, инфлацията трайно понижава след присъединението на съответната страна към еврозоната. За първите 4 месеца от приемането на еврото, месечната инфлация в Хърватия демонстрира трайно понижение – от 12.7% за декември 2022 година до 8.9% за април тази година. Ако съпоставим настоящите данни за инфлацията, измерена посредством хармонизирания показател на потребителски цени към месец април 2023 година, в еврозоната тя е 7%, до момента в който тази за същия интервал в България е 14%, в Румъния е 13.1%, а в Унгария е 20.8%. Нарастването на междинната работна заплата в включили се към еврозоната преди нас страни също демонстрира мощна възходяща наклонност. Можем да разгледаме резултата в по-дългосрочен проект да вземем за пример при последно включилите се страни Литва (2015 г.), Латвия (2014 г.) и Естония (2011 г.). Пет години преди присъединението на тези страни към еврозоната междинната месечна работна заплата в тях е варирала в диапазона 550 – 700 евро. При присъединението им към еврозоната тя е била в порядъка на 700 – 800 евро, т.е. растежът за петгодишен интервал преди въвеждане на еврото е бил сред 5% за Латвия и 30% за Естония. За 2022 година междинните заплати в тези страни са в диапазона 1400 – 1900 евро, което е нарастване сред два и три пъти – от 92% за Латвия до 164% за Литва, в съпоставяне със съответната година на въвеждане на еврото. За съпоставяне, междинната брутна месечна заплата в България в края на 2022 година е била в размер на 995 евро. Цитираните данни демонстрират, че въвеждането на еврото дава подтик на икономическото развиване и повишаване на благосъстоянието на хората. Пълноценното присъединяване в икономическия и паричен съюз основава предпоставки за цялостна интеграция в европейските структури и добиване на оптималния капацитет от присъединяване в единния европейски пазар, в това число посредством унищожаване нуждата от превалутиране от левове в евро и елиминиране на транзакционните разноски. Данните и опита на страните, включили се по-рано от нас, демонстрират че въвеждането на еврото форсира действителния напредък на стопанската система, конкурентоспособността и вложенията, а резултата за хората е обвързван с устойчивото развиване и доближаване със междинните европейски приходи. Това доближаване протича по-ускорено, когато страната е участник в еврозоната. Пожелавам забавна и ползотворна работа на участниците в полемиката.