Политиката на Европа в етапа на преход от изкопаеми горива

Политиката на Европа в стадия на преход от изкопаеми горива към чиста сила и в частност към възобновими енергийни източници с преходно гориво природен газ се промени след войната в Украйна. Проблемът с доставките на съветски газ и в частност смяната на съветската страна по разплащане се трансфораха в главен мотив за отвод от газа като преходно гориво, въпреки и не напълно.  Отписването на редица благоприятни условия от страна на европейските институции, освен това с не изключително устойчиви причини затвърди политиката на редуциране на потреблението на синьо гориво с 15 %. Дебатът На този декор опасенията за по-голяма нужда от усилване на ограниченията за  понижаване на стоплянето с 1,5 градуса по Целзий постановиха още по-активни ограничения в региона на ВЕИ. Неустойчивата обстановка основана като цяло на енергийния пазар, подхранвана от редица геополитически събития и главно от войната в Украйна доведоха до налагане на проекта REPower EU с активиране на политиката само че ВЕИ. В последна сметка обаче и това не е задоволително за реализиране на упоритостите, заложени в програмата за понижаване на нездравословните излъчвания в атмосферата и реализиране на резистентност с от нисковъглеродни източници. Всичко това, дружно с напрегнатата геополитическа конюнктура и макар съпротивата наложи връщането на нуклеарната сила в фамилията на чистите източници на сила. Дебатът на европейско равнище към момента продължава и не е лек, само че през първото тримесечие на тази година най-накрая Съветът на Европейски Съюз и Европейския парламент реализираха предварителна договореност за систематизиране на нуклеарната енергетика към стратегическите технологии в границите на Закона на Европейски Съюз за нулеви излъчвания в промишлеността. Може и да е факсимиле, само че в действителност това ще даде опция на фирмите от атомния бранш в Европейски Съюз да улеснят процеса по приемане на позволения за строителството на нови енергийни блокове и по изискванията за развиването на нуклеарната енергетика в Европа. Предимството е, че това слага на единна основа нуклеарната енергетика и ВЕИ. Факт е, че поръчките за смяна на нуклеарния пейзаж се появиха доста преди европейските институции да подхващат този ход. Още преди обръщането наобратно на пазар на нефт и газ  в Европа беше преобърнат нуклеарният пазар. Стъпването на американската компания Уестингхаус в Европа и упоритостта за нова нуклеарна гражданска война с дребни модулни реактори са в основата освен на преразглеждане на нуклеарната политика на страните от Европейски Съюз. Пренареждането на пазар на няколко стотин милиарда $ е мощен ход. Въпросите за риска са политически, финансови, само че на първо място те касаят сигурност. Рискът за нуклеарната енергетика в Европа остава водещ главно поради проекта REPowerEU, който планува създаване на мощности за чиста сила и главно слънчеви и нуклеарни централи, които до 2030 година да покриват до 45 % от крайното ползване на Европейски Съюз. Ако се съди по данните, слънчевите и вятърни мощности, съобразени със легален или не изключително непокътнат метод на създаване към този момент доближават 40 на 100. В същото време дружно със засилените упоритости за произвеждане на зелен водород желанията са на път да изтласкат за следващ път нуклеарната енергетика от фокуса на финансиране. Фактът, че Европейска инвестиционна банка отхвърли поемането на задължения значи, че настроенията към нуклеарната енергетика към момента се борят за утвърждението на доста високо политическо равнище. В унисон с конкуренцията, специалистите предизвестяват, че нито една страна в света няма да може да се оправи с финансирането на енергийния преход в рамките на обрисуваните години. Оправданието, че нуклеарната енергетика е скъпа е погрешно, поради обстоятелството, че това са мощности, които могат да работят до 60 – 80 години, което значи, че след интервала на откупуване силата от тях става извънредно налична. ММР или реактори четвърто поколение Доскоро конкуренцията в нуклеарната енергетика изглеждаше, че ще се насочи в борба за строителство на огромни нуклеарни централи и дребните модулни реактори (SMR, ММР).  Засега към ММР остават прекалено много неясноти и, както наподобява процесът там няма да завърши преди 2028 година. Поне това е интервалът, когато се чака най-малко в една европейска страна да има построен дребен модулен реактор. Освен това от ден на ден се обрисува опцията за потреблението на ММР повече в индустриалния бранш и за отдалечени райони, където този вид технология е по-евтин за обезпечаване на достъп за популацията и промишлеността. Очаква се, че до 2028 година ще бъдат решени и редица въпроси, касаещи сигурността на работа на ММР. Експертите не крият, че въпросът със сигурността във връзка с горивото, някои софтуерни проблеми, гарантиращи сигурност са измежду главните проблеми, както и неналичието на единна регулаторна рамка са измежду главните проблеми. Това бяха е измежду главните тематики, разисквани в границите на конференцията на „ Булатом “. „ Технологията на дребните модулни реактори (ММР) ще играе роля в декарбонизацията “, означи еврокомисарят Ян Панек. В изявлението си на форума той обърна внимание на ролята на 5 и 6 блок на АЕЦ „ Козлодуй “ и бъдещите 7 и 8 блок, само че акцентира на нуждата от „ по-сериозен взор “ и на ММР. От тази позиция обаче е редно да се подсети, че от тази година конкуренцията в нуклеарната енергетика се насочва в още една нова посока – промяна на поколението нуклеарните технологии. Тонът беше заложен от Англия и Съединени американски щати от една страна, които разчитат на развиването на термоядрената енергетика.  В тази посока текат опити в другите огромни нуклеарни страни като Китай и Русия, само че както се обрисува, това ще отнеме задоволително дълги години, преди да се стигне до създаване на първия комерсиален план. На този декор Русия и Китай, без да се отхвърлят от сходен опит дават ход на четвърто потомство нуклеарни мощности, които те дефинират като енергийни системи на бъдещето. Двата съществени минуса на актуалната нуклеарна енергетика е натрупването на отработено нуклеарно гориво, дребните благоприятни условия за преправка, изключително в Европа и лимитираните ресурси от уран. Както означават специалистите, визираното четвърто потомство не визира единствено реакторните технологии, само че и горивото, тъй че да бъде обезпечен затворен цикъл и система за връщане на радиоактивни боклуци.  Съвсем неотдавна съветската страна заяви за пуска на реактора БН-1200 на Белоярската АЕЦ, а колкото и да се постанова геополитическото разделяне този първи на практика опит е от голяма важност за цялата нуклеарна промишленост, тъй като обрисува придвижването напред в изгода не от понижаване на мащаба, а на понижаване на ресурсното поръчителство. Китай също не изостава – страната е подготвена с планове за няколко блока с бързи реактори – CiFR-1200 на МОКС гориво, цех за преправка на ОЯГ и регенерирано гориво. До 2025 година би трябвало да са подготвени типовия план и технико-икономическата аргументация, а строителството се възнамерява за 2031 година -2035 г. Индонезия се подрежда също измежду страните с желание за въвеждане на четвърто потомство нуклеарна енергийна система с желанието за създаване на високотемпературен нуклеарен реактор – PeLUlt с топлинна мощ от 40 МВт. Освен електричество комплексът ще създава водород. Строителството е планувано да стартира през 2027 г. Съвсем неотдавна Швеция стана първата европейска страна, която съобщи, че ще развива нуклеарна система от четвърто потомство. Предвид тази нова наклонност обаче българските специалисти припомнят, че към този момент е юридически опит в тази посока, а към момента няма прогрес за налагането й. При това, те са безапелационни, че изборът на страната ни на технология би трябвало да е основан на такава, която е работеща и с задоволително висок опит в чужбина. Къде се нареждат страните от Европа и опциите на България Безспорно водещата страна в развиването на нуклеарната енергетика в Европа е Франция. Страната разполага освен с мощен нуклеарен запас и фрагменти, само че и деликатно възнамерява бъдещите стъпки за развиване. При това се регистрира постигането на висока степен на икономисване на енергия. Франция има желание освен да поддържа съществуващия нуклеарен флот, само че и за създаване на нови 6 EPR реактора до 2050 година Първият от тях би трябвало да е подготвен за употреба до 2035 година, съобщи по време на конференцията на „ Булатом “, която се организира в комплекса „ Ривиера “ до Варна посланикът на страната в България Жоел Мейер. По думите му, срокът на към този момент съществуващите реактори би трябвало да се удължи, само че не и за сметка на сигурността и надеждността. Предвид задачите за декарбонизация тази стратегия ще бъде съчетана с построяването на различни източници на сила. Франция точно слага на масата въвеждането на ММР и  ускоряване на построяването им на територията или най-малко наоколо до съществуващи мощности, тъй че последователно да се реализира подмяна на въглищните мощности. Украйна, макар поредицата от проблеми вследствие на войната остава измежду най-големите производители на електрическа енергия от нуклеарни мощности. По думите на съветника по икономическите въпроси в посолството на страната в България Олех Напов, проектите са за създаване на два нови нуклеарни блока и дребни модулни реактори, производството от които да доближава до 20 ГВт. Намерението е ММР да бъдат употребявани за произвеждане на топлинна сила и водород и то по този начин, че посредством тях страната да компенсира загубата от войната в бранша до момента. Доизграждането на Хмелницката АЕЦ с технологията на американската компания „ Уестингхаус “  AP-1000 е измежду главните планове на украинската страна. Словения залага на строителството на втори блок на АЕЦ „ Кръшко “ и създаване на ММР в двата съществени въглищни района в страната до 2030 година. Това изясни от своя страна Наташа Бергел, дипломат на Словения в България. Ядрената енергетика, по думите й би трябвало да се развива редом с технологиите за възобновими енергийни източници. Словения има и огромни упоритости за развиването на водните си запаси, само че тематиката остава сензитивна, поради опасенията за нарушение на екосредата. Румъния се обрисува като една от страните в Европа с най-амбициозна стратегия за развиване на нуклеарната енергетика. Страната залага на дострояване на АЕЦ „ Черна вода “ с нови два реактора (3 и 4 блок) като още веднъж се обръща към технологията Candu. Румъния е обърнала взор и към новите технологии и в частност ММР, разяснява дипломат Бръндуша Пръдеску. „ В този аспект си сътрудничим със Съединени американски щати и сме в предварителен стадий за създаване на промишленост за ММР “, сподели тя като посочи, че те ще бъдат ситуирани на местата на огромните въглищни райони. Става въпрос за 6 ММР с мощ от 462 МВт и амбициозния период - 2028 г. В Румъния, по думите на дипломат Пръдеску се работи и по вид за създаване на цех за преправка на нуклеарното гориво, с цел да не се основават спомагателни тежести в бранша.  Страната е и с голяма упоритост за създаване на Европейски център за образование на фрагменти за нуклеарната енергетика. Амбициозната стратегия на Чехия планува създаване на по два нови блока на АЕЦ „ Дуковани “ и АЕЦ „ Темелин “. Целта е АЕЦ да обезпечават до 50 % от нужното ползване в страната, стана ясно от думите на дипломат Ян Удрзал. При това програмата ще се развива редом с построяването на ВЕИ мощности. Както е известно страната неотдавна предложения Франция и Корея да показват обвързващи предложения за строителството на нови нуклеарни мощности на актуалните два АЕЦ-а, а от думите на дипломата стана ясно, че оценката по тези два търга ще са ясни доникъде на този месец. Важно е да се означи, че обвързващите предложения касаят и договорите за доставка на гориво. Унгария, която е и най-напредналата страна и в действителност към този момент осъществяваща плана за АЕЦ „ Пакш 2 “ има желание сегашните 45 % сила от АЕЦ да бъдат увеличени до 70 на 100. При това се залага и на стратегия за рационализация на работещите нуклеарни мощности. На този декор българската упоритост за създаване на 7 и 8 блок на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ наподобява много по-скромна, само че не и по-малко амбициозна. „ Изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ ще ни помогне през идващите 15 години да редуцираме СО2 и ще даде непоклатимост на стопанската система “, означи ръководителят на „ Булатом “, Богомил Манчев. Това, по думите му обаче няма да реши въпроса, поради комплицирания проблем с излъчванията в превоза. „ Развитието на българската нуклеарна енергетика е като танго – две напред-една обратно и това би трябвало да се поправи “, разяснява от своя страна някогашният евродепутат Цветелина Пенкова, напомняйки за стратегическите преимущества на страната ни в нуклеарната енергетика. „ Когато в Европа има планувани за строителство 21 реактора е неуместно да не използваме това, с което разполагаме, и което ще е по-труднодостъпно за други “, изясни тя, без да подминава значителния прогрес с диверсификацията с горивото за АЕЦ „ Козлодуй “. Пенкова изясни и нуждата на европейско равнище да бъде основан специфичен фонд за поддръжка на нуклеарната енергетика, в това число и за произвеждане на нуклеарни съставни елементи. От не по-малко значение е да се обмисли въпроса с добива на уран, погребването на отпадъците, както и целеустремено законодателство за удължение живота на работещия нуклеарен флот. Включването на българския бизнес в процеса за създаване на 7 и 8 блок на АЕЦ „ Козлодуй “ ще способства за построяването освен на промишленост, само че и на експертиза, чието значение на районно и европейско равнище може да пораства в бъдеще, бяха безапелационни специалистите, участващи в нуклеарната конференция на „ Булатом “. Тази експертиза ще е още по-необходима поради потребността от още два нови нуклеарни блока до 2050 г.