Климатека • Втората версия на Социалния климатичен план е по-добре

Климатека

• Втората версия на Социалния климатичен проект е по-добре структурирана и съдържа съответни оферти спрямо първия вид.
• В проекта към този момент има данни за транспортната беднотия и са заложени ограничения за възобновяване на жилищния фонд.
• Заделя и значими вложения в нулев емисионен превоз, ориентирани към отдалечени и едва обслужвани региони – знак за обществена правдивост.
• Експертни и неправителствени организации са включени като страна в процеса на подготовка.
• Остават въпроси по какъв начин и кои са механизмите, гарантиращи, че средствата фактически ще доближат до уязвимите групи.
• Основният риск е обвързван с използването и административния потенциал.

Социалният проект за климата (СПК) е стратегическият документ, с който страната ни ще може да употребява средства от европейския Социален фонд за климата, основан да подкрепи уязвимите семейства и дребния бизнес в прехода към по-чист превоз и отопление. Фондът разполага с 87 милиарда евро, от които България ще получи 2,49 милиарда евро, допълнени от национално съфинансиране. Планът би трябвало да успее да подсигурява, че новите въглеродни такси няма да обиден най-силно хората с ниски приходи, а средствата ще бъдат ориентирани към енергийна успеваемост, рационализация на постройките, чист превоз и директна поддръжка за семействата.

Представяме ви моментна картина на Социалния проект за климата обрисувана от специалисти, взели участие в подготовката и консултациите по него. Доц. доктор Теодора Пенева – откривател по енергийна беднотия, Цвета Наньова – специалист по жилищна политика и възобновяване на постройките, и Даниел Попов – анализатор на обществените финанси и транспортната политика. Всеки един от тях показва и проучва другите страни в проекта, с цел да стане ясно какво се е случило през последната половин година и кои ограничения могат действително да доближат до уязвимите групи, има ли опасности, както и какви са упованията за третата версия на Плана.

В края на предходната година беше изпратена втора версия на Плана към Европейската комисия (ЕК). В нея са направени значими стъпки – добавени са данни за транспортната беднотия и са заложени ограничения за възобновяване на жилищния фонд и вложения в нулев емисионен превоз. В същото време остават провокации, свързани с координацията на стратегии и фондове, критерии за систематизиране на средствата и стеснен потенциал за техническа поддръжка на бенефициентите.

Къде е Социалният проект за климата през днешния ден?

Година след началото на подготовката му, българският Социален проект за климата към момента е в развой на преправка. През ноември втората версия на Плана беше изпратена до Европейска комисия. А през декември Министерски съвет (МС) стартира кръг от съвещания на тази чернова с представителите на Неправителствени организации и бизнес бранша. Процесът отбелязва позитивен казус – Планът е първият български програмен документ в последните години, който се създава в открит разговор с гражданския бранш, като редица оферти към този момент са дискутирани и взети поради. 

Какво се случи на европейската сцена?

На европейско равнище стартирането на ЕСТЕ2 (ETS2 е новата скица за търговия с излъчвания на ЕС), се отсрочва с една година – ход, който непосредствено въздейства върху приходите в Социалния фонд за климата и слага под въпрос навременното и задоволително финансиране на ограниченията, изключително в началния интервал. 

Паралелно с това на европейско равнище е основан механизъм за финансиране на Социалния фонд за климата към Европейската капиталова банка, с цел да обезпечи авансово финансиране и поддръжка за страните членки преди цялостното въвеждане на схемата.

Напредъкът у нас

У нас бяха признати законодателните промени за въвеждането на новата скица за търговия с излъчвания (ЕСТЕ2), само че транспонирането ѝ не подсигурява нито одобрение на Плана от Европейска комисия, нито финансирането му.

През ноември беше обновен механизмът за ръководство на проекта с по-широк институционален обсег и по-ясни дефиниции за уязвимите групи. Паралелно се сътвори и координационен механизъм за създаване на осведомителна система за установяване на енергийно бедните семейства. Действащата сега разпоредба от края на 2023 година не се приложи на процедура, в този момент се предлага за публично разискване нова разпоредба, оповестена преди дни – 10 февруари. Системата се чака да стане оперативна до края на март и изцяло функционална до юни.

С това завърши вторият цикъл по подготовката и обновената версия е била изпратена до Европейската комисия. В нея са планувани промени в обсега на ограниченията, включена е нова инвестиция и са допълнени детайли, свързани с плануваните вложения на Министерство на околната среда и водите.

Доц. доктор Теодора Пенева: Зад формалния прогрес остават основни въпроси и незнайни

Според разбора на доцент доктор Теодора Пенева, зад регистрирания фиктивен прогрес във втората версия на Социалния проект за климата остават три основни казуса, които слагат под въпрос неговата обществена успеваемост.

Липсва обществен разбор на разширената скица за търговия с излъчвания

Не е изработен разбор на социално-икономическите последствия – по какъв начин разширението на въглеродния пазар (ЕСТЕ2) ще се отрази върху енергийната беднотия и какви компенсиращи ограничения ще са нужни. Представено е само пресмятане на декарбонизационния резултат, без оценка на общественото влияние, макар че тя се изисква по правилник.

Финансовата рамка е неразбираема

Не е понижен бюджетът за ограниченията, заложени в първата чернова на Плана, а в същото време са включени спомагателни вложения във втората чернова. Така общият финансов размер на проекта надвишава допустимото финансиране. Това слага въпроси по отношение на окончателното систематизиране на средствата и действителния финансов запас за осъществяване на обособените ограничения.

Не са ясно дефинирани методите и критериите за разпределение на средствата сред двете целеви групи – енергийно небогати семейства и тези от тях, наранени от използването на схемата. Липсата на справедливи критерии и транспарантна методика за идентифициране на тези групи основава риск средствата да бъдат ориентирани към по-доходни пластове на популацията, вместо към най-уязвимите групи, за които фондът е предопределен.

Няма стратегическа съгласуваност

Извън самия План остава въпросът за стратегическата съгласуваност на политиките за понижаване на енергийната беднотия. Предвижда се регламентиран ред по какъв начин ще работи осведомителната система за установяване статута на енергийно небогати семейства и други уязвими групи, само че това не подсигурява даването на съответна и навременна поддръжка за тези групи. Към момента липсва обособен, повсеместен стратегически документ за понижаване на енергийната беднотия, който да обезпечава съгласуваност сред другите финансови принадлежности и стратегии и да задава дълготраен, пореден метод към казуса с уязвимите групи в България. Иначе в Закона за енергетиката е заложено да се изготвя дълготрайна стратегия за понижаване на енергийната беднотия.

Рядък образец за ефикасен дизайн на мярка

Единственият образец за ефикасен дизайн, заложен във втория вид на Плана, е инвестицията във ваучерен механизъм, който обезпечава висока степен на еластичност, действителен избор на бенефициентите, бистрота на разходването и доста по-ниска административна тежест по отношение на централизирания модел. 

Моделът подтиква пазарната конкуренция сред търговците. Гаранцията за бистрота и проследимост на разноските на обществените средства се реализира посредством електронни ваучери и директни заплащания след действителна доставка. 

Този метод показва по какъв начин обществената поддръжка може да бъде по едно и също време обществено сензитивна, пазарно насочена и лесна за използване. Въпреки това, мярката заема едвам към 6% от общия бюджет на интервенциите, което лимитира нейния резултат и не разрешава този работещ модел да бъде употребен по-широко.

Интеграцията с бъдещата единна осведомителна система и комплексната оценка на уязвимостта е устойчива основа за автоматизация, по-добро таргетиране и дълготрайна успеваемост на поддръжката.

Ако анализът на доцент Пенева слага въпроса за общата рамка, то използването на ограниченията в бранш „ Сгради “ демонстрира съответните опасности на процедура.

Цвета Наньова: Многофамилните здания — повсеместен грант без гаранция за обществен резултат

Във втория вид на Плана ограниченията за възобновяване на многофамилни жилищни здания съвсем не се трансформират – и това мъчно може да се одобри като добра вест. Общините остават водещи бенефициенти, а моделът продължава да прилича досегашните стратегии с цялостно грантово финансиране. Вместо да адресира насъбраните проблеми, това слага въпроса дали поддръжката фактически ще доближи до енергийно бедните семейства или още веднъж ще се възпроизведе неравномерният достъп сред другите общини и групите притежатели.

Новият детайл е опцията семействата в една постройка – отвън целевите групи на уязвими собственици/енергийно небогати, да получат единствено до 40% финансиране за главно възобновяване. Остава обаче неразбираемо от кое място ще дойдат останалите 60% – посредством действително самоучастие на притежателите или посредством съчетание с други обществени източници, което на процедура би довело още веднъж до цялостно безплатно финансиране. Тази неизясненост подкопава използване на модела при смесено финансиране, където е нужна дейна роля и финансов ангажимент от страна на етажната благосъстоятелност.

В този си тип мярката рискува да не реализира главната си цел – структурно понижаване на енергийната беднотия – и вместо това да продължи универсалния грантов метод без резистентен механизъм за активизиране на частни вложения.

Освен това мярката не е съобразена с главните стратегически документи в бранш „ Сгради “. Така вместо да добавя към този момент заложените политики, тя върви по обособена линия и основава чувство за разминаване и липса на съгласуваност във финансирането.

Липсват ясни принадлежности като „ one-stop-shop “ услуги и налични кредитни артикули, които биха разрешили точно на уязвимите семейства в многофамилните здания да се включат в процеса.

Еднофамилните къщи: по-справедлив метод с управнически опасности

Според Наньова, прекосяването от „ главно възобновяване “ към набор от по-малки единични ограничения за енергийна успеваемост при еднофамилните здания е позитивна смяна. Този метод разрешава лимитираните средства да доближат до повече енергийно небогати семейства и следва правилото „ по-малки суми за повече хора “, който е обществено по-справедлив.

За страдание и във втория вид на проекта не са преодолени редица основни проблеми, подложени на критика от неправителствения бранш. Най-значимите измежду тях са:

Концентрация на административните и експертните отговорности в общинските администрации и липса на техническа помощ за семействата – всички действия, свързани с координацията, ръководството и осъществяването на ограниченията на локално равнище, са вменени на общините, като по едно и също време с това не е планувана техническа помощ за крайните бенефициенти. Инициативата на притежателите е напълно конфискувана, а достъпът до поддръжката е подложен в цялостна взаимозависимост от общинската администрация.

Представителите на целевата група нямат и не следва да бъдат задължени да имат експертен потенциал да правят оценка градивната резистентност на постройката, да избират подобаващите ограничения и последователността на тяхното осъществяване, както и да управляват строителните действия. Подобен потенциал липсва и в забележителна част от общинските администрации и не следва да бъде тяхно обвързване.

Неясен остава методът към установяване на крайните бенефициенти. При запас за едвам към 14 500 семейства и опция за присъединяване на всички 265 общини съществува действителен риск средствата да бъдат разпределени неравномерно, което може да породи чувство за неправда и обществено напрежение.

Риск от прекалено финансиране на огромни здания – въпреки да са избрани референтни цени за единица повърхност и единица мощ, липсва таван на допустимите разноски за една постройка. Това основава опция за безплатно финансиране на скъпоструващи ограничения за огромни и едва населявани здания или за жилища, употребявани взаимно от семейства с друг обществен статус, макар че официално притежателят е уязвимо лице или домакинство.

Енергийните общности: реализирането е под въпрос поради нормативни спънки

Мярката, обвързвана с енергийните общности в поддръжка на енергийната беднотия и в двата разновидността на Плана съдържа редица нереалистични постановки, свързани с администрирането и ръководството им от страна на общините, както и неясноти в разпределението на силата и финансовите потоци. Съществуват нормативни спънки, които слагат под въпрос реализирането ѝ.

Предложения на неправителствения бранш

В тази връзка неправителственият бранш предлага съответни усъвършенствания, само че към момента няма противоположна връзка дали те ще бъдат взети поради в окончателния вид на проекта. Препоръките включват:  Създаване на Национална система за идентифициране на енергийно бедните семейства, която да подсигурява справедлив и транспарантен подбор; Механизъм за техническа помощ и професионално ръководство на новосъздадените енергийни общности; Реално гражданско присъединяване в ръководството и разпределението на ползите; Ясна регулация на партньорствата със заинтригувани страни, в това число търговци на енергия; Интелигентно премерване с достъп до (поне) почасови данни в обработваем формат и унищожаване на неоправдани мрежови такси.

Необходими са и целенасочени законодателни промени. В момента липсват ясни критерии за статута и действието на енергийните общности. Няма и механизъм за виртуално чисто отчитане и типов достъп до енергийни данни, мрежовите такси не отразяват действителното потребление на инфраструктурата. Предложените решения включват основаване на национална платформа за продан на енергийни данни и поетапно въвеждане на виртуално чисто отчитане, диференциране на мрежовите такси съгласно действителното потребление на мрежата и въвеждане на ясно правно определение и указател на енергийните общности с механизми за надзор.

Даниел Попов: Транспортът: обществена услуга или зелена инфраструктура?

“Версия 2.0 ” на проекта включва повече данни за транспортната беднотия в България и удостоверява оценките на Неправителствени организации бранша, че тя визира основна част от популацията. Добавени са и калкулации за екологичния резултат на вложенията посредством спестени нездравословни излъчвания, както и първични резултати от изследвания измежду общините за неналичието на съответен публичен превоз. Въпреки това събирането на надеждни данни остава главно предизвикателство – проблем, маркиран и от Европейска комисия.

По отношение на вложенията проектът планува огромна поддръжка, отговаряща на положителните практики и условия на Европейска комисия, включително и насочването към отдалечени и едва обслужвани региони, което е стъпка към по-голяма обществена правдивост. 

Общият размер на транспортния пакет надвишава 1,3 милиарда евро – най-мащабната капиталова част от Плана.

При съществуването на съществени равнища на неравноправие в обществото и систематичното занемаряване на обществените услуги, изключително в отдалечените региони на страната, транспортният съставен елемент в Социално климатичния проект е образец за съвременна, нулевоемисионна, обществена услуга в интерес на най-уязвимите групи от жители. Това е и модел, по който страната може да продължи да влага за построяването на транспортна система, която пълноценно извършва своите функционалности и е целеустремен механизъм за прекъсване на обезлюдяването на районите.

Социалният проект за климата би трябвало да е главната рамка, която да подреди ограниченията, финансирането и институциите към една ясна цел – дълготрайно понижаване на енергийната беднотия. Вместо това проектът остава откъснат от по-широката картина. Разработката на проекта и построяването на осведомителна система без ясни цели, без ясно формулиране и адресиране на последствията от новата скица за търговия с излъчвания, и без следене на резултатите, не подсигурява поддръжка за уязвимите семейства. При липса на обща тактика, която да координира другите стратегии и фондове, съществува риск Социалният проект за климата да се сведе до механически документ за асимилиране на средства, а не до инструмент за действителна смяна в живота на хората. 

Положителен сигнал е, че проектът се създава в разговор с неправителствения бранш и демонстрира по-силен обществен фокус от досегашните капиталови модели. 

Със заложените положителни и целенасочени цели – от страна на Европейска комисия, посредством Социалния климатичен фонд – националните институции съумяват да изготвят капиталов проект, насочен към потребностите на хората, вместо нормалното строителство и рехабилитация на пътища, което дълги години поглъщаше съвсем напълно и европейското и националното финансиране в отдалечените селски и планински региони.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Визитки на специалистите:
Доц. доктор Теодора Пенева е откривател в Института за стопански проучвания при Българска академия на науките и старши специалист по климат и сила във WWF България. Един от най-изявените експерти по енергийна беднотия, взе участие интензивно в консултациите за Националния проект за Социалния фонд за климата.

Цвета Наньова е заместник-председател на УС на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА) и изпълнителен шеф на Българо-австрийска консултантска компания (БАКК). Компанията е измежду дребното в България, които дават сложни услуги за възстановяване на енергийната успеваемост в многофамилни жилищни здания. Тя е съветник по жилищна политика и енергийна успеваемост с дълготраен интернационален опит, в това число към Комитета по жилищна политика на Икономическата комисия на Организация на обединените нации за Европа. Активно взе участие в създаването на националните политики за възобновяване на сградния фонд, в това число Дългосрочната тактика за възобновяване до 2050 година, Национален проект за саниране на жилищните и нежилищните здания до 2050 година, както и в работни групи към Министерство на регионалното развитие и Министерския съвет по тематиките за жилищна политика, енергийна успеваемост и енергийна беднотия.

Даниел Попов работи в екологично съдружие “За Земята ” и е част от мрежата на Bankwatch. Специалист по обществено финансиране и транспортна политика, член е на Комитета за наблюдаване на Оперативна програма „ Транспорт “ и създател на отчет за транспортната беднотия в България в подтекста на СФК.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Публикацията е основана в партньорство на Хабитат България с Климатека, по план „ Достъп до енергийно възобновяване “.