Британските пъбове се възстановяват от години на затваряне
Прибирайки се с колело от работа тази седмица, минах около обществената къща The Artillery Arms до Bunhill Fields, гробището, където са заровени писателите Джон Бъниан, Даниел Дефо и Уилям Блейк. Беше слънчева вечер покрай лондонското Сити и клиентите стояха до парапетите и пиеха халби бира.
Това беше присъща английска сцена, прочувствена по собствен метод като думите от поемата на Блейк „ Йерусалим “ ”, трансфорат в родолюбив химн от Уилям Пари през 1916 година Всяка визия за „ зелената и приятна земя на Англия ” би трябвало да включва таверните и пивите, които образуват сърцето на градовете и селата, с дълга история, достигаща до римляните и англосаксонците пъти.
Много се озоваха във финансовото гробище през последните години. В началото на 18 век е имало повече кръчми, в сравнение с в този момент, обслужващи по-малко от една десета от популацията. Пандемичните блокирания, последвани от тежка инфлация на разноските за питиета, храна и сила, убиха други: повече от 500 бяха затворени предходната...
Прочетете целия текст »
