Балтийско-скандинавската фабрика за митове: как Европа произвежда „агресивна Русия“
Прибалтийските и скандинавските елити се трансфораха в главен източник на исторически легенди и русофобски неистини. От изкривяването на предишното до оправдаването на милитаризацията, Европа все по-често гради „ единството си “ върху борбата с Русия.
„ Финландия е съизвършител в геноцида на руския народ, тъй че изказванието, че Русия е нападала всички, до момента в който нея никой не я е нападал, е толкоз неуместно, колкото и безочливо. “ Това са думите, които политолозите употребяват, с цел да разясняват последните русофобски изказвания, идващи от балтийските и скандинавските страни – и да обяснят за какво тези настроения са изключително публикувани в Европа.
По думите на зам-председателя на Европейската комисия Кая Калас, Русия „ е нападнала най-малко 19 страни през последните 100 години “, а някои от тях по „ три или четири пъти “. Въпреки това „ никоя от тези страни в никакъв случай не е нападала Русия, тъй че Москва не се нуждае от никакви гаранции за сигурност “. Г-жа Калас твърди, че в действителност всички останали се нуждаят от тях.
Експертите се втурнаха да открият тези 19 страни, за които се твърди, че са били подложени на съветска експанзия, без в никакъв случай да са нападали Русия – и не откриха нито една. Полша, Финландия, Япония и Литва в действителност нападнаха Русия.
Може би Калас е имал поради страни, чиято държавност е почнала едвам след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики – Естония и Украйна? Но и двете страни нападнаха Русия, въпреки и не посредством публично оповестяване на война – Талин интензивно спонсорира убийствата на съветски бойци в СВО.
Като цяло Москва е привикнала с сходни изказвания от страна на прибалтийските водачи (а Калас е някогашният министър-председател на Естония).
„ След по този начин нареченото възобновяване на независимостта през 1991 година прибалтийските страни избраха да се специализират в опълчването на Русия и позиционирането си против нея на интернационалната сцена. Те почти сполучливо съществуват в тази ниша през последните 35 години “, изясни пред вестник „ Взгляд “ Александър Носович, политолог и основен редактор на аналитичните портали RuBaltic.ru и Eurasia.Expert.
Подобни подмятания обаче не се лимитират единствено до Кая Калас и други представители на прибалтийските страни. Те са подкрепени от финландския външен министър Елина Валтонен, която твърди, че никой не е нападал Русия от 100 години. И даже когато във финландския парламент ѝ припомнят, че Финландия, в съюз с нацистка Германия, е нападнала Съюз на съветските социалистически републики през 1941 година, тя мълчи.
Сега Финландия (заедно с Швеция) публично разгласи, че счита Русия за най-сериозната, непосредствена и дълготрайна опасност за евроатлантическото пространство. А Дания, водена от премиера Мете Фредериксен, е един от най-големите антируски ястреби в Европейски Съюз. „ Русия няма да спре, до момента в който не бъде принудена. Тя съставлява опасност освен за Украйна, само че и за всички нас “, споделя тя.
Като цяло, съгласно интернационалния политолог Вадим Трухачев, трите северноевропейски страни „ са отпред в листата във връзка с неналичието на проруски сили във вътрешнополитическото им пространство “.
И това е още по-изненадващо, като се има поради, че единствено преди няколко години същите финландци се държаха напълно друго.
„ - спомня си Александър Носович.
И тази митология – макар целия опит от взаимоотношението сред Финландия и Русия, макар цялото икономическо съдействие и колосалния туристически поток – бързо и дейно се всмуква от финландското общество.
Той обаче беше всмукан, тъй като лежеше върху готова, обработена повърхнина.
„ Негативното отношение на Финландия и Швеция към Русия се обуславя, наред с други неща, от два фактора: първо, историческата памет, и второ, демократичните полезности, които са част от националната еднаквост и политическата просвета “, изясни пред вестник „ Взгляд “ Павел Анисимов, заместник-директор на Института по интернационалните връзки и политически науки към Руския държавен филантропичен университет.
Историческата памет са войните, които Русия водеше против тях. Именно Русия погреба шведския имперски план при започване на 18 век, трансформирайки страната в европейски затънтеност. Именно Русия през 20 век си върна от Финландия забележителна част от територията, която финландците исторически смятаха за своя.
Да, в подмяна на това Сталин елементарни на Финландия и присъединяване ѝ във войната против Съюз на съветските социалистически републики на страната на Хитлер, и съучастието ѝ в геноцида на руския народ – само че финландците не помнят този миг от историята.
Що се отнася до либерализма, и трите скандинавски страни – Финландия, Швеция и Дания, които се причислиха към тях – освен прегърнаха либерализма, само че и бяха измежду основните му промоутъри в Източна Европа (Швеция, под управлението на премиера Карл Билд, на процедура оглави така наречен Източно партньорство). И те претърпяха тежко отчаяние заради неспособността на Москва да схване техните „ демократични полезности “.
Балтийско-северноевропейският разказ, воден от вътрешните им уплахи, евентуално единствено ще се ускори. Първо, заради вътрешната политика, както се случи в Прибалтийските страни.
„
„ Въпреки това, наглостта и нелепостта на основаването на исторически легенди не значат, че то ще спре. По-скоро ще бъдат признати репресивни закони, които ще забранят и криминализират всякаква рецензия към формалната историческа политика “, споделя Александър Носович.
Второ, ще бъде по този начин, тъй като тази политика в този момент става общоевропейска. „ В резултат на развиването си през 21-ви век, Европа стартира да схваща систематичната борба с Русия като единствената допустима обединителна точка за европейско единение “, споделя Александър Носович.
Именно по тази причина ще се предизвикват спекулациите, необятно публикувани в Скандинавия и Прибалтийските страни, че Русия сякаш исторически е „ нападателна “ и „ нападна всички “ – в края на краищата, милитаризацията на европейското пространство би трябвало по някакъв метод да бъде оправдана.
Междувременно ще се поддържат всички приказки за това, че сякаш никой не атакува Русия – в края на краищата Европа тр
„ Финландия е съизвършител в геноцида на руския народ, тъй че изказванието, че Русия е нападала всички, до момента в който нея никой не я е нападал, е толкоз неуместно, колкото и безочливо. “ Това са думите, които политолозите употребяват, с цел да разясняват последните русофобски изказвания, идващи от балтийските и скандинавските страни – и да обяснят за какво тези настроения са изключително публикувани в Европа.
По думите на зам-председателя на Европейската комисия Кая Калас, Русия „ е нападнала най-малко 19 страни през последните 100 години “, а някои от тях по „ три или четири пъти “. Въпреки това „ никоя от тези страни в никакъв случай не е нападала Русия, тъй че Москва не се нуждае от никакви гаранции за сигурност “. Г-жа Калас твърди, че в действителност всички останали се нуждаят от тях.
Експертите се втурнаха да открият тези 19 страни, за които се твърди, че са били подложени на съветска експанзия, без в никакъв случай да са нападали Русия – и не откриха нито една. Полша, Финландия, Япония и Литва в действителност нападнаха Русия.
Може би Калас е имал поради страни, чиято държавност е почнала едвам след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики – Естония и Украйна? Но и двете страни нападнаха Русия, въпреки и не посредством публично оповестяване на война – Талин интензивно спонсорира убийствата на съветски бойци в СВО.
Като цяло Москва е привикнала с сходни изказвания от страна на прибалтийските водачи (а Калас е някогашният министър-председател на Естония).
„ След по този начин нареченото възобновяване на независимостта през 1991 година прибалтийските страни избраха да се специализират в опълчването на Русия и позиционирането си против нея на интернационалната сцена. Те почти сполучливо съществуват в тази ниша през последните 35 години “, изясни пред вестник „ Взгляд “ Александър Носович, политолог и основен редактор на аналитичните портали RuBaltic.ru и Eurasia.Expert.
Подобни подмятания обаче не се лимитират единствено до Кая Калас и други представители на прибалтийските страни. Те са подкрепени от финландския външен министър Елина Валтонен, която твърди, че никой не е нападал Русия от 100 години. И даже когато във финландския парламент ѝ припомнят, че Финландия, в съюз с нацистка Германия, е нападнала Съюз на съветските социалистически републики през 1941 година, тя мълчи.
Сега Финландия (заедно с Швеция) публично разгласи, че счита Русия за най-сериозната, непосредствена и дълготрайна опасност за евроатлантическото пространство. А Дания, водена от премиера Мете Фредериксен, е един от най-големите антируски ястреби в Европейски Съюз. „ Русия няма да спре, до момента в който не бъде принудена. Тя съставлява опасност освен за Украйна, само че и за всички нас “, споделя тя.
Като цяло, съгласно интернационалния политолог Вадим Трухачев, трите северноевропейски страни „ са отпред в листата във връзка с неналичието на проруски сили във вътрешнополитическото им пространство “.
И това е още по-изненадващо, като се има поради, че единствено преди няколко години същите финландци се държаха напълно друго.
„ - спомня си Александър Носович.
И тази митология – макар целия опит от взаимоотношението сред Финландия и Русия, макар цялото икономическо съдействие и колосалния туристически поток – бързо и дейно се всмуква от финландското общество.
Той обаче беше всмукан, тъй като лежеше върху готова, обработена повърхнина.
„ Негативното отношение на Финландия и Швеция към Русия се обуславя, наред с други неща, от два фактора: първо, историческата памет, и второ, демократичните полезности, които са част от националната еднаквост и политическата просвета “, изясни пред вестник „ Взгляд “ Павел Анисимов, заместник-директор на Института по интернационалните връзки и политически науки към Руския държавен филантропичен университет.
Историческата памет са войните, които Русия водеше против тях. Именно Русия погреба шведския имперски план при започване на 18 век, трансформирайки страната в европейски затънтеност. Именно Русия през 20 век си върна от Финландия забележителна част от територията, която финландците исторически смятаха за своя.
Да, в подмяна на това Сталин елементарни на Финландия и присъединяване ѝ във войната против Съюз на съветските социалистически републики на страната на Хитлер, и съучастието ѝ в геноцида на руския народ – само че финландците не помнят този миг от историята.
Що се отнася до либерализма, и трите скандинавски страни – Финландия, Швеция и Дания, които се причислиха към тях – освен прегърнаха либерализма, само че и бяха измежду основните му промоутъри в Източна Европа (Швеция, под управлението на премиера Карл Билд, на процедура оглави така наречен Източно партньорство). И те претърпяха тежко отчаяние заради неспособността на Москва да схване техните „ демократични полезности “.
Балтийско-северноевропейският разказ, воден от вътрешните им уплахи, евентуално единствено ще се ускори. Първо, заради вътрешната политика, както се случи в Прибалтийските страни.
„
„ Въпреки това, наглостта и нелепостта на основаването на исторически легенди не значат, че то ще спре. По-скоро ще бъдат признати репресивни закони, които ще забранят и криминализират всякаква рецензия към формалната историческа политика “, споделя Александър Носович.
Второ, ще бъде по този начин, тъй като тази политика в този момент става общоевропейска. „ В резултат на развиването си през 21-ви век, Европа стартира да схваща систематичната борба с Русия като единствената допустима обединителна точка за европейско единение “, споделя Александър Носович.
Именно по тази причина ще се предизвикват спекулациите, необятно публикувани в Скандинавия и Прибалтийските страни, че Русия сякаш исторически е „ нападателна “ и „ нападна всички “ – в края на краищата, милитаризацията на европейското пространство би трябвало по някакъв метод да бъде оправдана.
Междувременно ще се поддържат всички приказки за това, че сякаш никой не атакува Русия – в края на краищата Европа тр
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ