При засилено полицейско присъствие, пред паметника на Левски в Босилеград,

При засилено полицейско наличие, пред паметника на Левски в Босилеград, се организира девети възпоменателен протестен протест във връзка 98 години от Ньойския контракт проведен от Демократичния съюз на българите.

Част от тръгналите от София и Кюстендил жители тръгнали за събитието в Босилеград, не бяха пуснати на границата заради „ недостатък “ в електроната система на Гранично-пропускателниа пункт „ Олтоманци - Рибарци “.

Председателят на Демократичният съюз на българите Драголюб Иванчов откри събитието и сподели: „ С този диктат Западните околности, в това число и Босилеград, обратно на всички интернационалните и човешки правила, са предадени на от дълго време към този момент несъществуващата Държава на Сърби Хървати и Словенци".

+11 месеца по-късно, сръбската окупационна войска окупира Босилеград и Цариброд. Повечето от нашите предшественици поемат пътя на емиграцията, а тия които са останали, са обречени на премеждия, изселване, сърбизиране, обедняване и намаление. След 98 години, ние сме изправени пред дъното на пропастта.

И все пак, ние няма да се примирим и няма да престанем да протестираме и да се борим за свободата си до момента в който тук живее и последният българин. Защото ние знаем, че всеки народ който се бори за правата си, най-после побеждава, па въпреки и след петстотин години. Целта на този протест, както и на всички извършени от 1920 година до момента, е да напомним за себе си на Сърбия, на България и на Европа, и да напомним повода за драмата която продължава и през днешния ден. А повода е доста елементарна и всички я знаят – великосръбската завоевателна политика която докара до една международна и една революция в някогашна Югославия. Политика която изправи всички всички югославски нации и малцинства и половината човечество против Сърбия. Идеолозите на тази политика бяха наказани и отречени от целия свят и от Международният Трибунал в Хага.

Само ние към момента сме жертва на тази политика. Само нашият въпрос към момента е на дневен ред. Обединена Европа стана допустима откакто се освободи от бремето на Версайските контракти. Трайното омиротворяване на Западните Бълкани ще стане допустимо единствено в случай че и ние се освободим от бремето на Ньойския диктат, от страхът и терора като метод на живот и като способ на ръководство. Ние не можем постоянно да сме заложници на границата която през миналия 20 век три пъти бе премествана.

През 21 век, следвайки европейските правила, тази граница следва да бъде отстранена вечно “, акцентира Драголюб Иванчов.

Иван Николов представител на Демократичния съюз на българите сподели, че "на сегашен ден, преди 98 години, в Парижкото предградие Ньой бе подписан Ньойския диктат с който ни предадоха на от дълго време към този момент несъществуващата Държава на сърби, хървати и словенци. Този ден е отправната точка на нашата историческа битка и ние през днешния ден още веднъж сме принудени да напомним за себе си. Защото там, в Ньойския замък е генезиса на нашите проблеми, историята на заболяването която постепенно и трудно ни унищожава".

"В навечерието на подписването на този диктат, тук, в центъра на Босилеград, на 15 октомври 1919 година е извършен протест, на който 15 000 наши предци и прародители са дали своят вот резолюция срещу решението на Версайлската конференция. Думите, които те тогава са изпратили на Лойд Джордж и Клемансо, са толкоз свежи и настоящи и през днешния ден и още веднъж могат да бъдат изпратени на всички европейски адреси. Цитирам: „ Протестираме срещу чудовищния способ да се късат скъпи кътове от нашето родно място, да се хвърлят в страшна бедност и да се предават на мъчителна стопанска мъка. Високи и непроходими планини ни разделят от обитаемоте центрове в моравската котловина, а от естествените центрове на нашата татковина ще ни раздели в този момент черната вадичка на новата граница, израз на пъклена подигравка с правото, истината и свободата. Протестираме с плам, тъй като тези решения, откакто отбягват мъчително истината, ни дават опция да забележим какъв брой доста сме се мамили, като сме разчитали на мощното слово на великите в своята история и просвета нации. Не молим за благосклонност, тъй като сме към този момент уверени, че тя е умряла в сърцата на мощните, а със стиснати зъби и осенени от черните флагове се кълнем пред лицето на демокрациите от Стария и Новия светове, че сме решени да загинем вървейки твърдо към нашата Голгота, презипълнени с още по-силна религия в неизпълнените и предвечни истини за независимост и висша истина, които ще надживеят упоритостите на персони и нации ”, сподели Николов и добави: Подписали са се старите босилеградски семейства Данев, Иванчов, Захариев, Янев, Раденков и Спасов.

"Днес равносметката е ужасна. След 98 години, нас ни стопиха от 120 хиляди на 18 000 души. Само за последните 15 години в Босилеград ни преполовиха. Без стопанска система, без инфраструктура, изолирани отвред, подложени на жестока асимилационна политика убиваща националното ни и човешкото достолепие. Въпреки това, ние в никакъв случай, до момента в който ни има, колкото и да сме слаби, няма да престанем да се борим за отнетата независимост и погазеното достолепие. Колкото и неконфортно да се усещат ония които би трябвало да се занимават и да вземат решение нашите проблеми. За страдание, можем единствено да установяваме, че дадените обещания на срещите на държавно ниво, освен не бяха спазени, само че и демонстративно бяха погазени и компрометирани. Нека да напомним. Един български министър председател сподели, че пътят на Сърбия към Европа води през Босилеград и Цариброд. После това заричане се трансформира в безусловна поддръжка за сръбското еврочленство. На 18 септември 2013г. тогавашният президент на Сърбия Томислав Николич в София съобщи: “Ще посветим изключително внимание на тези общини, в които живеят българи. Веднага ще се включим в отпечатването на учебници по български и ще възобновим българските монументи, които съществуват на територията на Сърбия. ” На 03 октомври 2013 година тогавашният министър председател на Сърбия Ивица Дачич в Белград сподели: „ Правителството на Сърбия ще упорства да усъвършенства икономическото развиване, образованието, информирането, издателската активност и отбраната на културното завещание на българите в Сърбия ”. Само през последната година се организираха шест срещи сред държавните представители на Р България и Р Сърбия и всичките тия обещания неведнъж бяха повторени. На процедура нито едно не бе спазено. Учебниците и до през днешния ден не са преведени и отпечатани. Българската вицепрезидентка Илияна Йотова която трябваше да открие паметната плоча на жертвите от Босилеградският разгром, дори не бе посрещната от кмета на Босилеград и ръководител на Националният съвет на българското национално малцинство в Сърбия Владимир Захариев. Самата паметна плоча бе прибрана от полицията и към този момент 6 месеца отлежава в прокуратурата във Владичин Хан. Това бе недоизказано от българска страна", сподели Николов.

"Вместо „ усъвършенстване на икономическото развиване “, единствената българска компания КАЛИНЕЛ, която след един век пристигна в Босилеград, след подписано капиталово съглашение със сръбското държавно управление и в наличието на българският дипломат, приключи производството и се изнесе като остави 110 босилеградски жители без работа на прага на зимата. И това бе недоизказано от българска страна. На 9 ноември в една показна полицейска акция бяха арестувани трима лекари които с най-благородни планове пристигнаха да оказват помощ на нашите съграждани. Но това не бе недоизказано нито от българска, нито от сръбска страна. Въпреки бурните реакции на българското общество, от телевизионните студиа, юристите на сръбската политика против нас, които в никакъв случай не са стъпили в Босилеград, потеглиха да ни дават ум и да ни укоряват – че не сме спазили законите на Р Сърбия и съответната административна процедура за осъществяване на такива филантропични акции?!

Уважаеми дами и господа, български, сръбски и европейски политици, дипломати и публицисти в София, Белград и Брюксел!

Ако бяхте показали същата угриженост за използването на Конституцията и законите на Р Сърбия, които ни подсигуряват правото на опазване на здравето, на обучение на майчин език, на работа, на независимост на словото, на кротичък и спокоен живот, тогава, убеждавам ви, нямаше да имаме никакъв проблем. Но през днешния ден има проблем и той се дължи на нашето, само че и на вашето дългогодишно безмълвие и неточности. Ние, българите от Западните околности, които след разпадането и на последното югославско формирование живеем върху ничия територия, се обръщаме към вас и ви споделяме: преди да желаете от нас да съблюдаваме законите на Р Сърбия, ние желаеме от вас да приложите личните си закони и задължения към своите сънародници зад граница, личните си закони и европейските критерии за правата на индивида и малцинствата и да решите наследените проблеми от Версайското устройство на Европа които ни пречат да живеем свободно и човешки.

Законите с които ни обричате на асимилация, безработица, бедност, боязън и гнет, неприятно опазване на здравето и емиграция, фалшификации и заличаване на историческото и културно завещание - ние няма да съблюдаваме. Каквото и да ни коства. Това е суверенно право на всеки човек, на всеки народ на планетата земя и вие сте длъжни да ни разберете и да се преценявате с това. Защото нашите претенции не са ориентирани против никого и с нищо не застрашаваме нито сръбските, нито българските, нито които и да било други ползи. Босилеград е огледало в което през днешния ден се оглежда моралният облик на сръбските, българските и европейски политици, дипломати и публицисти.

98 години след Ньойския диктат, по деведесет и осми път, ние призоваваме всички наши сънародници да се солидаризират в битката ни за свободен и заслужен живот и непрестанно да държат българската политика и дипломация виновна за това, сподели Иван Николов и добави:

Ние призоваваме държавните институции на Р Сърбия, които по този начин деликатно ни наблюдават да не нарушим закона, със същата зоркост да ползват законите в региона на стопанската система, просветата, опазването на здравето, провеждането на изборите, човешките и малцинствени права и свободи, реда и сигурността на жителите.

И най-после, само че не на последно място, призоваваме и представителите на европейските страни, включително и на България, в границите на отварянето и затварянето на преговорните глави за участието на Сърбия в Европейския съюз да ни извърнат нужното внимание и на нас.

Регионалният съюз на офицерите и сержантите от запаса и запаса в град Русе връчи почетна грамота и значка на Иван Николов ръководител на КИЦ „ Босилеград “ за принос за опазването на българщината. /БГНЕС