Възраждането на пилотираната космонавтика вече настъпи!
При това не приказваме единствено за СпейсЕкс и “Крю Драгън ”. Да, през миналата година Илон Мъск обра овациите като първия бизнесмен, който сполучи да изпрати човек в орбита след приключването на програмата “Космическа совалка ” на НАСА. Но не е единствено той. През 2021-ва година на финалната линия най-накрая стартират да идват и закъснелите играчи, което демонстрира, че предходното десетилетие, въпреки и да изглеждаше депресиращо поради неналичието на пилотирани галактически кораби (освен “Союз ” и летящите туктам китайски клонинги), не беше напълно безплодно. Бавно и бавно технологиите съзряваха и към този момент пристигна времето да забележим плодовете.
Първата съединена ракета “Спейс Лонч Систъм ”. Photo credit: NASA
Освен това новите разработки не са лимитирани единствено до близкия космос – суборбиталки и станции в околоземна орбита. Даже забавената с десетилетие лунна ракета “Спейс Лонч Систъм ” е към този момент подготвена – през миналата седмица първата такава бе съединена, най-малко що се касае до главната степен и двата твърдогоривни ускорителя, а през идващите месеци тя ще бъде стикована с транспортен съд “Орион ”. В края на 2021 или при започване на 2022 година ракетата ще изпрати кораба в безпилотен режим на път към Луната. Стига тази задача да е сполучлива, през 2023 година ще станем очевидци на пилотиран полет до окололунна орбита, а по-късно през десетилетието – на градежа на околунната станция “Гейтуей ”.
Да, “Спейс Лонч Систъм ” заслужава рецензия поради обстоятелството, че решението за градежа ѝ бе политическо стимулирано да пази работните места на експертите от совалката на НАСА, заради което ракетата е основана въз основата на остарели технологии. Но поради политическото лоби, харесва ли ни или не, “Спейс Лонч Систъм ” ще е част от образа на пилотираната космонавтика през идващите години, най-малко до момента в който “Старшип ” не се наложи като надеждна опция. Нещо повече – неотдавна програмата означи първия си значителен триумф, като първата степен на “Спейс Лонч Систъм ” беше подложена на пълновременно статично огнево тестване, при което не бяха установени отклонения.
На фрагмента: “Шенчжоу 12 ” се скачва с “Тянхъ ”. Photo credit: CCTV
През миналото десетилетие китайската галактическа стратегия, сходно на американската, мина през своята поредност от отлагания. Първият експериментален полет на новата тежкотоварна ракета “Лонг Марч 5 ” през 2016 година беше сполучлив, само че вторият през 2017 година приключи с злополука. Две години бяха нужни, с цел да могат китайските експерти да отстранят дефектите и да стабилизират структурата на ракетата. След няколко безпилотни полета през 2019-2020 година, които включваха изпращането в орбита на сателит “Шичжиян 20 ” и на пробен транспортен съд от нов вид, както и на роботизирани задачи до Луната и Марс, през април тази година Китай изведе в космоса главния модул на първата си непрекъснато обитаема галактическа станция. През юни беше изстрелян пилотираният транспортен съд “Шенчжоу 12 ” с трима души на борда и станцията посрещна първия си екипаж.
Снимка на пилотирания транспортен съд “Юнити ” по време на неговия полет на 20-ти май, когато двама души летяха в космоса. Photo credit: Virgin Galactic
Суборбиталките наподобяват да са към този момент изцяло подготвени. Не всички признават техните полети за същински галактически задачи, защото “Юнити ” на Върджин Галактик и “Ню Шепърд ” на Блу Ориджин не влизат в орбита, а минават единствено условна граница от 80 или 100 километра, приемаща се за началото на галактическото пространство. Но това не значи, че тези полети са тривиални – Ричард Брансън към този момент има загуба на пробен транспортен съд през 2014 година със смъртен случай. Сега наподобява, че вторият транспортен съд “Юнити ” е приключен – той хвърча в космоса с хора на борда през 2018 и 2019 година, при които бяха открити някои недостатъци, а през тази година на 20-ти май корабът още веднъж извърши пилотирана галактическа задача. Джеф Безос е също подготвен с “Ню Шепърд ” – въпреки и до момента корабът да не е летял с хора, в интервала сред 2015 година и 2021 година той извърши 15 сполучливи безпилотни задачи, което го трансформира в най-тествания галактически транспортен съд преди да встъпи в работа. Дебютното му пилотирано изстрелване е планувано за юли.
Истинската конспирация е кой от двата бизнесмена ще полети пръв със личния си транспортен съд – Брансън или Безос. Това ще стане ясно до няколко седмици.
Искате ли да си купите съветски галактически транспортен съд “Союз ”? Главкосмос дава тази опция. Photo credit: Glavcosmos
И дано още не отписваме положителните остарели “Союз ”-и – има още самун в тях. Вярно е, че “Крю Драгън ” трансформира съществено играта, а до месец-два чакаме да излети на безпилотен тест и корабът на Боинг “Старлайнър ”. През последните няколко години Съединени американски щати зависеше от Русия за транспорта на астронавти до МКС, само че руснаците от своя страна зависеха от американския $. Слава Богу, американците към момента не се отхвърлят изцяло от “Союз ”-ите – през април американският астронавт Марк Ванде Хай полетя до орбита на борда на “Союз МС-18 ”, а в това време текат договарянията за изстрелването на още един американец напролет на 2022 година.
Все отново спадът в западното финансиране е налице, което принуждава руснаците да търсят нови способи за облага. Те включват снимането на филм на борда на МКС, което ще стане през тази година (когато полети актрисата Юлия Пересилд), както и нови туристически задачи (сред които се откроява полетът на японския бизнесмен Юсаку Маедзава). Вярно е – ракетата “Фалкън 9 ” на СпейсЕкс и корабът “Крю Драгън ” са възвръщаеми, а корабът на Боинг “Старлайнър ” също ще е за многократна приложимост. “Союз ” си остава за еднократна приложимост – само че Главкосмос има намерение да осребри това. Възвръщаемата капсула на кораба “Союз МС-08 ”, който през 2018 година достави на МКС Олег Артемиев, Дрю Фойстел и Ричард Арнолд, се продава – и към този момент всеки, който има задоволително пари, може да придобие личен галактически транспортен съд като сувенир. От това печели пилотираната космонавтика на Русия.
Снимки от успешения тест на системата за спешно избавяне през юли 2018-та година. Корабът “Гаганян ” ще полети с хора на борда през 2023 година Photo credit: ISRO
Не бива да забравяме и Индия. До днешна дата хора в космоса са изпращали единствено стратегиите на Съединени американски щати, Китай и Русия. Към тези три страни скоро може да се причисли и четвърта. Индийската галактическа стратегия претърпя своите забавяния заради пандемията от коронавирус, само че въпреки всичко подготовката за първата самостоятелна орбитална задача е в ход. Четирима индийски астронавти прекараха една година в Русия, запознавайки се с устройството на остарели кораби “Союз ” и упражнявайки се в съветските тренажори. Наскоро те се прибраха назад в Индия и ще стартират да се готвят за полет със личния си транспортен съд “Гаганян ”.
Изглежда, че дебютното изстрелване на кораба в безпилотен режим ще е реалност в края на актуалната година, а второто ще е през 2022 година. Стига тези роботизирани задачи да са сполучливи, първият полет с хора ще бъде сбъднат през 2023 година.
Индия има да извърви доста път доготава – да вземем за пример, страната би трябвало да усъвършенства качествата си за връзка с корабите. Това значи, че първо следва да бъдат изстреляни няколко релейни спътника. Те би трябвало да бъдат приведени в употреба още преди безпилотните стартове, което загатва, че отлагания не са изключени. Но индийците са упорити – и в случай че пилотируемата космонавтика им е същински приоритет, несъмнено ще съумеят.
Искате ли да имате навременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Facebook, присъединете се към канала на уеб страницата в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
