За паметника в Княжеската градина
При реактивиране на ОПОРНИТЕ ТОЧКИ на новите болшевици-либерални глобалисти по отношение на ориста на паметника в Княжеската градина в София (1954 г.) предлагам да се има поради, че още от Янчулево време един от заместник-кметовете Груйчев или Грухчев се прехранваше с тематиката. Ако не се е пенсионирал към този момент, отново тематично.
Като някогашен шеф на ръководство „ Източна Европа и страни от Оперативно-наблюдателно дело ” (1992-96 г.) в Министерство на външните работи ще си разреша да избегна неведнъж дискутираните обществено тълкувания на член 14 от Междудържавния ни контракт с Руската федерация за другарски връзки и съдействие (04.08.1992 г.) за запазване на паметниците (исторически, на културата). Също съответните текстове в Спогодбата сред двете държавни управления за съдействие в региона на културата, образованието и науката, в Декларацията за развиване на връзките, подписана от президентите (02.03.2003 г.) и в многочислените тематични конвенции и документи на Организация на обединените нации, Съвета на Европа и прочие Ще се въздържа също по този начин да разясня положението и отношението към сходни монументи от годините след ВСВ в Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Чехия; в този момент в Полша, балтийските републики, Украйна и от варварското заличаване на паметниците в Съединени американски щати на видни откриватели, държавници, интелектуалци, последвано на острова Албион и в Белгия. Някои от тълкуванията са банални, други могат да бъдат съпоставени с тези на „ дявола на Евангелието ”, т.е. нееднозначни, контроверзни и политически преднамерени.
Всъщност оспорваният монумент в София с абревиатури ПСА, за други сънародници ПОЧА/МОЧА (паметник/монумент на окупаторите/или освободителите от алената войска, със основател Лейба/Лев Троцки/Бронштейн) е монумент на руската войска, окупирала Царство България посредством армиите на „ Трети украински фронт ”. Но Третият украински фронт надали е бил окомплектован единствено от руснаци. От м. май 1944 година той е преименован публично на Четвърти украински фронт. До преди години пред Паметника в София полагаха цветя и от посолствата на неруските някогашни руски нови самостоятелни републики. От Минск и Киев твърдяха, че през ВСВ жертвите на беларуси и украинци на глава от популацията на обособените републики е било по-високо от тях, в сравнение с в РускатаСФСР. Тезата, че Русия е едностранен приемник на екс-СССР бе оспорвана в Украйна, Узбекистан, от време на време в Грузия, и в Русия. Известно е също, че през ВСВ обсадена Москва е била защитавана и от казахи. А в този момент, при нахлуването в Украйна, немалка част от подлежащите на военна готовност се пробват да изклинчат и от съветска страна са били мобилизирани чукчи, чеченци, татари и военни доброволци от под дърво и камък.
Допускам, че Софийска община и СОС пред следващите парламентарни и прочие други избори имат и много други предпочитани посоки за активност.
Като някогашен шеф на ръководство „ Източна Европа и страни от Оперативно-наблюдателно дело ” (1992-96 г.) в Министерство на външните работи ще си разреша да избегна неведнъж дискутираните обществено тълкувания на член 14 от Междудържавния ни контракт с Руската федерация за другарски връзки и съдействие (04.08.1992 г.) за запазване на паметниците (исторически, на културата). Също съответните текстове в Спогодбата сред двете държавни управления за съдействие в региона на културата, образованието и науката, в Декларацията за развиване на връзките, подписана от президентите (02.03.2003 г.) и в многочислените тематични конвенции и документи на Организация на обединените нации, Съвета на Европа и прочие Ще се въздържа също по този начин да разясня положението и отношението към сходни монументи от годините след ВСВ в Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Чехия; в този момент в Полша, балтийските републики, Украйна и от варварското заличаване на паметниците в Съединени американски щати на видни откриватели, държавници, интелектуалци, последвано на острова Албион и в Белгия. Някои от тълкуванията са банални, други могат да бъдат съпоставени с тези на „ дявола на Евангелието ”, т.е. нееднозначни, контроверзни и политически преднамерени.
Всъщност оспорваният монумент в София с абревиатури ПСА, за други сънародници ПОЧА/МОЧА (паметник/монумент на окупаторите/или освободителите от алената войска, със основател Лейба/Лев Троцки/Бронштейн) е монумент на руската войска, окупирала Царство България посредством армиите на „ Трети украински фронт ”. Но Третият украински фронт надали е бил окомплектован единствено от руснаци. От м. май 1944 година той е преименован публично на Четвърти украински фронт. До преди години пред Паметника в София полагаха цветя и от посолствата на неруските някогашни руски нови самостоятелни републики. От Минск и Киев твърдяха, че през ВСВ жертвите на беларуси и украинци на глава от популацията на обособените републики е било по-високо от тях, в сравнение с в РускатаСФСР. Тезата, че Русия е едностранен приемник на екс-СССР бе оспорвана в Украйна, Узбекистан, от време на време в Грузия, и в Русия. Известно е също, че през ВСВ обсадена Москва е била защитавана и от казахи. А в този момент, при нахлуването в Украйна, немалка част от подлежащите на военна готовност се пробват да изклинчат и от съветска страна са били мобилизирани чукчи, чеченци, татари и военни доброволци от под дърво и камък.
Допускам, че Софийска община и СОС пред следващите парламентарни и прочие други избори имат и много други предпочитани посоки за активност.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ