Сталинската тактика на изгорената земя” убива през 1941 година над 130 хиляди невинни
При отстъплението на изток през 1941 година Червената войска ползва на територията на Украйна тактиката на " изгорената земя ". На 18 август 1941 година е взривена голямата язовирна стена на ДнепроГес - Днепровската Водноелектрическа централа, ситуирана на територията на гр. Запорожие. До в този момент не са открити документални свидетелства за броя на жертвите при гърмежа. По косвени данни на военни, учени и съвременници тогава са починали до 20 000 отстъпващи червеноармейци и до
100 000 мирни поданици от региона
Унищожен е напълно Запорожкият речен флот, безчет хора остават без покрив над главата.
Според командването на немския Вермахт, неговите загуби възлизат на 1500 души.
Централата е била минирана авансово (до края на юли 1941 г.) от 157-и полк на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Използвани са над 20 тона експлозив – амонал, а секретната интервенция е осъществена под управлението на инженер-полковник Борис Александрович Епов.
На 18 август 1941 година две дивизии на Вермахта (9-а и 14-а) към този момент са в непосредствена непосредственост до Запорожие. В редиците на Червената войска (18-а, 9-а войска с прикрепени обособени части) царува блъсканица. Започва оттегляне и поради това е дадена заповед за взривяването на ДнепроГЕС.
Около 20.15 ч. проехтява мощна детонация, вследствие на която са разрушени над 165 м. от голямата язовирна стена. Вълна с височина към 30 метра се плъзва надолу по течението на Днепър, като стихията опустошава градското крайбрежие в цялото Запорожие, залива огромния обитаем с хора остров Хортиця и стига до прилежащите градове – Никопол и Марганец.
В Днепропетровск е взривен хлебозавод дружно с служащите. В Одеса по време на скоростното оттегляне на Червената войска са наводнени приморските квартали дружно с жителите.
В Киев инженерни елементи на 37-а войска под управлението на генерал-лейтенат Андрей Власов (по-късно основал популярната „ Власовска войска ”, воювала на страната на хитлеристите) дружно с
елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) минират всички стратегически обекти
(мостове, огромни административни здания и др.), които са взривени на 24 септември 1941 година Историческият център на Киев – Хрешчатик и прилежащите улици, както и няколко огромни моста на р. Днепър са изцяло разрушени.
Кореспондент на вестник " Saturday Evening Post ", който е посетил Украйна през 1945 година, написа в собствен репортаж: " Това, което някои се пробват да показват като " съветска популярност ", е било на първо място украинска война. Нито една европейска страна не е потърпевша повече от дълбоките рани, нанесени на нейните градове, на нейната индустрия, селско стопанство, човешки запаси. "
Впечатляващо е и мнението на историка Борис Соколов: „ - И по този начин – август 1941 година, към този момент съвсем два месеца Съветският съюз води война с Германия, това е един доста тежък за него интервал. Решено е да бъде взривена ДнепроГЕС. Доколко е оправдана сходна стъпка от позиция на защитата?
– Трябва да бъдат разграничени нещата. Унищожаването на турбините на централата, разрушаването на машинната зала е едно. Друго е взривяването на язовирната стена на ДнепроГЕС. Първото е било изцяло целесъобразно. Оборудването е било изведено от строя много дейно, което е провокирало възхищението на немския боен министър Алберт Шпеер. Сменят режима на систематизиране на смазката при работещи на цялостна мощ турбини, те се нажежават и бързо се трансформират в скрап. Германците към този момент не са били в положение да възстановят турбините и слагат свои чак през 1942 година
А по отношение на взривяването на язовирната стена, това е била, общо взето,
огромна нелепост
Защото германците по този начин или другояче са я възстановили. И са експлоатирали централата. А от детонацията са починали руските бойци, които в този миг са се изтегляли по язовирната стена. Освен това е залято Запорожието, в което към момента е имало руски войски, погълнати са от водата огромни руски военни елементи, които са се намирали надолу по течението, или са били отрязани от водата и са били принудени да се предадат. Тоест това е била една безсмислена нелепост.
– Излиза, че заповедта за взривяването е била дотам секретна, че даже не са били предизвестени частите, които са се намирали на язовирната стена?
– Да, била е секретна. Взривяването е осъществено от поделение на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), което е охранявало значими стратегически обекти, в това число ДнепроГЕС. Армейското командване – най-малко на нужното за прекъсване на евакуиране на войските равнище – не е било предизвестено. Но тогава всичко се е правело доста бързо, в действителност в границите на един ден.
– А тази детонация нанася ли някакви съществени вреди на немските войски? И какви са жертвите измежду мирното население?
– Това не нанася значими вреди на немските войски. Съветските войски понасят доста по-големи загуби. Естествено, никой не знае броя на починалите мирни поданици, само че мисля, че е бил голям. Може да се преглежда като загубите при гигантско наводняване. Мисля, че най-малко стотици хора са починали.
– Много пъти съм срещал мнението, че тези, които са заповядали язовирната стена да бъда взривена, надали не съзнателно са желали да унищожат мирното население, което е могло да се окаже на окупирана от германците територия. Вие какво мислите по въпроса?
– Не виждам учредения за такива обвинявания. Става въпрос за осъществяване на сталинската заповед за оставянето на " изгорена земя ", за унищожаването на всички промишлени обекти, които остават на окупираната територия, а това включва и ДнепроГЕС. А че това се е вършело преждевременно и без мисъл – ами, общо взето, това е нормалната руска процедура. Не е било планувано специфичното заличаване на руски жители ”, споделя в изявлението историкът Борис Соколов.
Б.Р. Текстът е оповестен в „ Исторически дневник ”.
100 000 мирни поданици от региона
Унищожен е напълно Запорожкият речен флот, безчет хора остават без покрив над главата.
Според командването на немския Вермахт, неговите загуби възлизат на 1500 души.
Централата е била минирана авансово (до края на юли 1941 г.) от 157-и полк на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Използвани са над 20 тона експлозив – амонал, а секретната интервенция е осъществена под управлението на инженер-полковник Борис Александрович Епов.
На 18 август 1941 година две дивизии на Вермахта (9-а и 14-а) към този момент са в непосредствена непосредственост до Запорожие. В редиците на Червената войска (18-а, 9-а войска с прикрепени обособени части) царува блъсканица. Започва оттегляне и поради това е дадена заповед за взривяването на ДнепроГЕС.
Около 20.15 ч. проехтява мощна детонация, вследствие на която са разрушени над 165 м. от голямата язовирна стена. Вълна с височина към 30 метра се плъзва надолу по течението на Днепър, като стихията опустошава градското крайбрежие в цялото Запорожие, залива огромния обитаем с хора остров Хортиця и стига до прилежащите градове – Никопол и Марганец.
В Днепропетровск е взривен хлебозавод дружно с служащите. В Одеса по време на скоростното оттегляне на Червената войска са наводнени приморските квартали дружно с жителите.
В Киев инженерни елементи на 37-а войска под управлението на генерал-лейтенат Андрей Власов (по-късно основал популярната „ Власовска войска ”, воювала на страната на хитлеристите) дружно с
елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) минират всички стратегически обекти
(мостове, огромни административни здания и др.), които са взривени на 24 септември 1941 година Историческият център на Киев – Хрешчатик и прилежащите улици, както и няколко огромни моста на р. Днепър са изцяло разрушени.
Кореспондент на вестник " Saturday Evening Post ", който е посетил Украйна през 1945 година, написа в собствен репортаж: " Това, което някои се пробват да показват като " съветска популярност ", е било на първо място украинска война. Нито една европейска страна не е потърпевша повече от дълбоките рани, нанесени на нейните градове, на нейната индустрия, селско стопанство, човешки запаси. "
Впечатляващо е и мнението на историка Борис Соколов: „ - И по този начин – август 1941 година, към този момент съвсем два месеца Съветският съюз води война с Германия, това е един доста тежък за него интервал. Решено е да бъде взривена ДнепроГЕС. Доколко е оправдана сходна стъпка от позиция на защитата?
– Трябва да бъдат разграничени нещата. Унищожаването на турбините на централата, разрушаването на машинната зала е едно. Друго е взривяването на язовирната стена на ДнепроГЕС. Първото е било изцяло целесъобразно. Оборудването е било изведено от строя много дейно, което е провокирало възхищението на немския боен министър Алберт Шпеер. Сменят режима на систематизиране на смазката при работещи на цялостна мощ турбини, те се нажежават и бързо се трансформират в скрап. Германците към този момент не са били в положение да възстановят турбините и слагат свои чак през 1942 година
А по отношение на взривяването на язовирната стена, това е била, общо взето,
огромна нелепост
Защото германците по този начин или другояче са я възстановили. И са експлоатирали централата. А от детонацията са починали руските бойци, които в този миг са се изтегляли по язовирната стена. Освен това е залято Запорожието, в което към момента е имало руски войски, погълнати са от водата огромни руски военни елементи, които са се намирали надолу по течението, или са били отрязани от водата и са били принудени да се предадат. Тоест това е била една безсмислена нелепост.
– Излиза, че заповедта за взривяването е била дотам секретна, че даже не са били предизвестени частите, които са се намирали на язовирната стена?
– Да, била е секретна. Взривяването е осъществено от поделение на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), което е охранявало значими стратегически обекти, в това число ДнепроГЕС. Армейското командване – най-малко на нужното за прекъсване на евакуиране на войските равнище – не е било предизвестено. Но тогава всичко се е правело доста бързо, в действителност в границите на един ден.
– А тази детонация нанася ли някакви съществени вреди на немските войски? И какви са жертвите измежду мирното население?
– Това не нанася значими вреди на немските войски. Съветските войски понасят доста по-големи загуби. Естествено, никой не знае броя на починалите мирни поданици, само че мисля, че е бил голям. Може да се преглежда като загубите при гигантско наводняване. Мисля, че най-малко стотици хора са починали.
– Много пъти съм срещал мнението, че тези, които са заповядали язовирната стена да бъда взривена, надали не съзнателно са желали да унищожат мирното население, което е могло да се окаже на окупирана от германците територия. Вие какво мислите по въпроса?
– Не виждам учредения за такива обвинявания. Става въпрос за осъществяване на сталинската заповед за оставянето на " изгорена земя ", за унищожаването на всички промишлени обекти, които остават на окупираната територия, а това включва и ДнепроГЕС. А че това се е вършело преждевременно и без мисъл – ами, общо взето, това е нормалната руска процедура. Не е било планувано специфичното заличаване на руски жители ”, споделя в изявлението историкът Борис Соколов.
Б.Р. Текстът е оповестен в „ Исторически дневник ”.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ