Една от най-популярните атракции в Париж се затваря за 5 години
При откриването си през 1977 година Център Помпиду провокира потрес в парижкото общество.
Този голям културен център с промишлен външен тип и блестящо оцветени тръби се откроява като болежка в периферията на историческия квартал Маре във френската столица.
Конструкцията му от вътрешната страна на открито не можела да бъде по-различна от близките здания, основани по време на обновяването на Париж от Жорж-Евген Хаусман през XIX в., с техните присъщи високи прозорци и балкони от ковано желязо.
Но това била целта. Когато някогашният френски президент Жорж Помпиду изложил визията си за атракцията, която по-късно ще носи неговото име, той бил вдъхновен от привличащата вниманието архитектура на съвременни музеи като Гугенхайм в Ню Йорк.
„ Страстно бих желал в Париж да има културен център, какъвто до момента се опитваха да основат в Съединените щати с нееднозначен триумф, който да бъде по едно и също време музей и център за творчество “, споделя той в изявление за вестник Le Monde през 1972 година
One of Paris' most popular attractions is closing for 5 years. It's about to be 'reinvented'
Source: CNN
To read more, click the image below.
— AOL.com (@AOL)
Според него проектът е да се съберат разнообразни форми на изкуство под един покрив в забележителна конструкция, която да бъде „ по едно и също време съвременна и непрекъснато разрастваща се “.
Сега, с наближаването на 50-ия си рожден ден, Помпиду се готви да затвори за пет години, с цел да стартира последния стадий от тази еволюция.
Инициативата, подкрепена от Министерството на културата на Франция, има за цел да обезпечи бъдещето на постройката, известна на локално равнище като Бобур.
„ Технически проблеми "
Затварянето на галерията се случва в миг, когато светът на изкуството в Париж към този момент е в рецесия. Едва предишния месец президентът Еманюел Макрон разгласи главен ремонт на Лувъра, откакто директорката му предизвести за деградацията на историческия музей, която съгласно нея заплашва наличието му - в това число „ Мона Лиза “.
В него може и да няма Да Винчи, само че изкуството в Помпиду е не по-малко впечатляващо, като непрекъснатата му сбирка от 140 000 произведения включва произведения на Пикасо, Матис и Шагал.
Около 3,2 милиона души посещават Помполит всяка година за изложения, филми и представления - и с цел да се възползват от националната библиотека, известна като Bibliothèque publique d'information (BPI).
Голяма част от постройката на Помпиду е безвъзмездна, в това число и BPI, както и най-хубавата съгласно мнозина панорама в Париж, до която се стига с ескалаторите вид „ гъсеница “ на фасадата.
При откриването си през 1977 година центърът е считан за връх на модерността, само че сега се сблъсква с няколко „ механически казуса “, както ги разказва управлението, заради които той постепенно се приспособява към 21-ви век.
Най-важният проблем е азбестът - отровен материал, който в миналото е бил необятно употребен за огнеупорна изолираност, който се намира в цялата конструкция и би трябвало да бъде отстранен.
Той също по този начин има голям въглероден отпечатък. Разположен на 10 обширни равнища, Помпиду изисква големи количества сила за отопление през зимата и изстудяване през лятото. Укрепването на ограниченията за сигурност на центъра също е жизненоважно във време, когато тероризмът остава непрекъсната опасност.
Всичко това е част от техническото възобновяване, за което са планувани 260 млн. евро (282 млн. долара) обществени средства.
След като стана ясно, че Помпиду ще би трябвало да бъде затворен до 2030 година за тези жизненоважни усъвършенствания, президентът на центъра Лоран Льо Бон дефинира „ невижданата опция да се преоткрие институцията “ с огромна културна смяна, която да „ резервира нейното ДНК “.
" Сериозна неточност "
Новината за затварянето не беше посрещната с утвърждение от всички във Франция. Миналата година редица водещи фигури от френската художествена сцена написаха отворено писмо до държавното управление, в което приканиха решението да бъде анулирано.
Те го нарекоха „ сериозна неточност “ и „ сериозен удар върху културния живот на нашата страна “.
Те признават, че азбестът би трябвало да бъде отхвърлен, само че приканват работата да бъде осъществена поетапно, като се подсигурява, че центърът ще продължи да действа - изключително като се има поради, че той е публично оборудване.
През последните години в Париж се появиха голям брой добре финансирани частни музеи, измежду които Фондация „ Луи Вюитон “ и Търговската борса, в която се обитава сбирката на Пино.
Подписалите се „ приветстват “ сходни места, само че акцентират, че Помпиду има „ роля на социална услуга “ , и приканват държавното управление да предприеме „ нужните ограничения за опазване на този знак на нашата просвета и модерност “.
Въпреки че тези отзиви може да са били взети поради, затварянето продължава без значение от това.
Културният център е поверен на архитектурното бюро Moreau Kusunoki след тежък конкурс. Техните проекти, които се чака да костват 186 млн. евро (192 млн. долара), ще бъдат финансирани от центъра и от спонсорски контракти.
Ще бъдат осъществени огромни промени в интериора и екстериора, в това число на обширния площад. Музеят, BPI, неговите галерии, кино, зони за представления и търговски площи ще се възползват от раздвижването.
Ръководството е нарекло 2025 година „ годината на метаморфозата “, защото центърът ще бъде закрит поетапно. Филмите и представленията бяха спрени в края на декември, а BPI ще бъде идващият, който ще затвори на 2 март - последван от музея.
„ Смислено “ възобновяване
Макар че до 2030 година туристите ще би трябвало да се лишат от впечатляващата панорама от върха, Помпиду желае да подчертае, че това не е довиждане, а au revoir - с акцент върху „ среща още веднъж “.
BPI и библиотеката на Помпиду „ Кандински “, в която се съхраняват повече от 18 000 печатни творби на огромни художници от 20-ти и 21-ви век, ще бъдат преместени за пет години в постройката „ Люмиер “ в 12-ти регион на столицата, а филми и представления ще бъдат проведени на други места в Париж, в това число в Гран Пале.
Части от непрекъснатата сбирка на музея ще бъдат показани във Франция и в останалата част на света - в това число сателитните институции на Помпиду в Малага и Шанхай - като част от програмата „ съзвездие “.
Съпрузите Никола Моро и Хироко Кусуноки, съуправители на архитектурното бюро, обявиха пред CNN, че за тях е „ чест “ да се заемат с „ доста значимото “ възобновяване на обекта.
Ще има панорамна тераса на покрива, а цялостният дизайн ще бъде съгласуван със съчетаването на „ интерфейса “ на вътрешното пространство с това, което се намира навън. Техният план, който ще включва необятно преработване на отпадъците от остарялата постройка, ще включва и „ център на новото потомство “ - свободно място, предопределено да предизвиква игрите и творчеството на деца на възраст от 0 до 15 години.
Плановете за „ колонизиране “ на огромния под земята паркинг на центъра отразяват нашия изменящ се свят, споделя Моро.
„ Той е основан за настаняване на рейсове, тъй че има високи тавани и размери, които могат да поберат кина и галерии. Но в Париж в този момент има огромно придвижване против колите в центъра, както във всички европейски градове “ , сподели той.
Ключов миг в цялостното възобновяване е това, което Моро разказва като „ напречност “, което на процедура значи, че другите области ще бъдат по-малко дефинирани и ще се преливат една в друга.
„ Идеалът е да имаме културен център, който да минава през разнообразни области - от книги, кино, театрално изкуство, статуя, живопис “ , споделя той.
Моро Кузуноки, който ще си сътрудничи с основаното в Мексико Сити асоциирано дизайнерско студио Фрида Ескобедо във връзка с цялостния ремонт на BPI, изясни по какъв начин ще стане това.
Това би могло да значи „ слагане на творби на изкуството в библиотеката “ или образуване на изложения, свързани с книгите, в галериите.
„ Това би трябвало да се случва освен сред библиотеката и сбирката от творби на изкуството, само че и в комерсиалните площи, детския свят и мазето “, сподели Моро.
Двамата възнамеряват да запазят „ главната идея “ на Помпиду като „ фабрика за изкуство “ , както е замислена от първичните архитекти - починалия Ричард Роджърс и Ренцо Пиано, с който са се съветвали за преустройството.
„ Социален заслон "
В известие за медиите Пиано разяснява проектите си: „ Проектът е напълно съгласуван с архитектурата на постройката, като в същото време оставя опция за бъдещо възобновяване и опазване на нейната целокупност. “
Кузуноки споделя за центъра: „ Той постоянно е в придвижване, създава, твори. Този дух е главната идея и той ще бъде непокътнат “.
Но една основна част от първичната визия ще бъде подложена на тестване, добави двойката.
„ През 70-те години на предишния век те мечтаеха за информация. Фасадата беше проектирана с голям екран и голям проектор “, сподели Моро.
Но времената са се трансформирали, както и това, което желаеме от един арт център, считат те.
„ Хората мечтаеха за повече коли, за това да бъдат превозени, за машини и така нататък “ , сподели Кузуноки.
„ Информацията беше фантазията - това беше бъдещето. Но през днешния ден ние сме преситени. Свръхинформацията е умъртвила част от въображението и може би даже е умъртвила мотивацията да се вършат физически неща. Бързината, размера, гръмкостта може би са били мечтани, само че през днешния ден сме изтощени от това “, каза още Кузуноки.
Изкуството във Франция от дълго време се счита за „ в полза на обществото “, изясняват те, и това е в основата на тяхната визия.
Центърът Помпиду е „ обществено леговище “, което ще бъде по-скоро „ постепенно и аналогово “, в сравнение с са възнамерявали Пиано и Роджърс, и ще въодушевява по-младото потомство, което е станало ненапълно „ изолирано и малко жертва на цифровото развиване “, съгласно Кузуноки.
„ Нашата цел е да създадем място за физическа обществена ангажираност, където физически да отидеш, да раздвижиш тялото си и да се срещнеш с хора “, споделя Моро. „ Помпиду към този момент няма да бъде институция, а продължение на града “.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Този голям културен център с промишлен външен тип и блестящо оцветени тръби се откроява като болежка в периферията на историческия квартал Маре във френската столица.
Конструкцията му от вътрешната страна на открито не можела да бъде по-различна от близките здания, основани по време на обновяването на Париж от Жорж-Евген Хаусман през XIX в., с техните присъщи високи прозорци и балкони от ковано желязо.
Но това била целта. Когато някогашният френски президент Жорж Помпиду изложил визията си за атракцията, която по-късно ще носи неговото име, той бил вдъхновен от привличащата вниманието архитектура на съвременни музеи като Гугенхайм в Ню Йорк.
„ Страстно бих желал в Париж да има културен център, какъвто до момента се опитваха да основат в Съединените щати с нееднозначен триумф, който да бъде по едно и също време музей и център за творчество “, споделя той в изявление за вестник Le Monde през 1972 година
One of Paris' most popular attractions is closing for 5 years. It's about to be 'reinvented'
Source: CNN
To read more, click the image below.
— AOL.com (@AOL)
Според него проектът е да се съберат разнообразни форми на изкуство под един покрив в забележителна конструкция, която да бъде „ по едно и също време съвременна и непрекъснато разрастваща се “.
Сега, с наближаването на 50-ия си рожден ден, Помпиду се готви да затвори за пет години, с цел да стартира последния стадий от тази еволюция.
Инициативата, подкрепена от Министерството на културата на Франция, има за цел да обезпечи бъдещето на постройката, известна на локално равнище като Бобур.
„ Технически проблеми "
Затварянето на галерията се случва в миг, когато светът на изкуството в Париж към този момент е в рецесия. Едва предишния месец президентът Еманюел Макрон разгласи главен ремонт на Лувъра, откакто директорката му предизвести за деградацията на историческия музей, която съгласно нея заплашва наличието му - в това число „ Мона Лиза “.
В него може и да няма Да Винчи, само че изкуството в Помпиду е не по-малко впечатляващо, като непрекъснатата му сбирка от 140 000 произведения включва произведения на Пикасо, Матис и Шагал.
Около 3,2 милиона души посещават Помполит всяка година за изложения, филми и представления - и с цел да се възползват от националната библиотека, известна като Bibliothèque publique d'information (BPI).
Голяма част от постройката на Помпиду е безвъзмездна, в това число и BPI, както и най-хубавата съгласно мнозина панорама в Париж, до която се стига с ескалаторите вид „ гъсеница “ на фасадата.
При откриването си през 1977 година центърът е считан за връх на модерността, само че сега се сблъсква с няколко „ механически казуса “, както ги разказва управлението, заради които той постепенно се приспособява към 21-ви век.
Най-важният проблем е азбестът - отровен материал, който в миналото е бил необятно употребен за огнеупорна изолираност, който се намира в цялата конструкция и би трябвало да бъде отстранен.
Той също по този начин има голям въглероден отпечатък. Разположен на 10 обширни равнища, Помпиду изисква големи количества сила за отопление през зимата и изстудяване през лятото. Укрепването на ограниченията за сигурност на центъра също е жизненоважно във време, когато тероризмът остава непрекъсната опасност.
Всичко това е част от техническото възобновяване, за което са планувани 260 млн. евро (282 млн. долара) обществени средства.
След като стана ясно, че Помпиду ще би трябвало да бъде затворен до 2030 година за тези жизненоважни усъвършенствания, президентът на центъра Лоран Льо Бон дефинира „ невижданата опция да се преоткрие институцията “ с огромна културна смяна, която да „ резервира нейното ДНК “.
" Сериозна неточност "
Новината за затварянето не беше посрещната с утвърждение от всички във Франция. Миналата година редица водещи фигури от френската художествена сцена написаха отворено писмо до държавното управление, в което приканиха решението да бъде анулирано.
Те го нарекоха „ сериозна неточност “ и „ сериозен удар върху културния живот на нашата страна “.
Те признават, че азбестът би трябвало да бъде отхвърлен, само че приканват работата да бъде осъществена поетапно, като се подсигурява, че центърът ще продължи да действа - изключително като се има поради, че той е публично оборудване.
През последните години в Париж се появиха голям брой добре финансирани частни музеи, измежду които Фондация „ Луи Вюитон “ и Търговската борса, в която се обитава сбирката на Пино.
Подписалите се „ приветстват “ сходни места, само че акцентират, че Помпиду има „ роля на социална услуга “ , и приканват държавното управление да предприеме „ нужните ограничения за опазване на този знак на нашата просвета и модерност “.
Въпреки че тези отзиви може да са били взети поради, затварянето продължава без значение от това.
Културният център е поверен на архитектурното бюро Moreau Kusunoki след тежък конкурс. Техните проекти, които се чака да костват 186 млн. евро (192 млн. долара), ще бъдат финансирани от центъра и от спонсорски контракти.
Ще бъдат осъществени огромни промени в интериора и екстериора, в това число на обширния площад. Музеят, BPI, неговите галерии, кино, зони за представления и търговски площи ще се възползват от раздвижването.
Ръководството е нарекло 2025 година „ годината на метаморфозата “, защото центърът ще бъде закрит поетапно. Филмите и представленията бяха спрени в края на декември, а BPI ще бъде идващият, който ще затвори на 2 март - последван от музея.
„ Смислено “ възобновяване
Макар че до 2030 година туристите ще би трябвало да се лишат от впечатляващата панорама от върха, Помпиду желае да подчертае, че това не е довиждане, а au revoir - с акцент върху „ среща още веднъж “.
BPI и библиотеката на Помпиду „ Кандински “, в която се съхраняват повече от 18 000 печатни творби на огромни художници от 20-ти и 21-ви век, ще бъдат преместени за пет години в постройката „ Люмиер “ в 12-ти регион на столицата, а филми и представления ще бъдат проведени на други места в Париж, в това число в Гран Пале.
Части от непрекъснатата сбирка на музея ще бъдат показани във Франция и в останалата част на света - в това число сателитните институции на Помпиду в Малага и Шанхай - като част от програмата „ съзвездие “.
Съпрузите Никола Моро и Хироко Кусуноки, съуправители на архитектурното бюро, обявиха пред CNN, че за тях е „ чест “ да се заемат с „ доста значимото “ възобновяване на обекта.
Ще има панорамна тераса на покрива, а цялостният дизайн ще бъде съгласуван със съчетаването на „ интерфейса “ на вътрешното пространство с това, което се намира навън. Техният план, който ще включва необятно преработване на отпадъците от остарялата постройка, ще включва и „ център на новото потомство “ - свободно място, предопределено да предизвиква игрите и творчеството на деца на възраст от 0 до 15 години.
Плановете за „ колонизиране “ на огромния под земята паркинг на центъра отразяват нашия изменящ се свят, споделя Моро.
„ Той е основан за настаняване на рейсове, тъй че има високи тавани и размери, които могат да поберат кина и галерии. Но в Париж в този момент има огромно придвижване против колите в центъра, както във всички европейски градове “ , сподели той.
Ключов миг в цялостното възобновяване е това, което Моро разказва като „ напречност “, което на процедура значи, че другите области ще бъдат по-малко дефинирани и ще се преливат една в друга.
„ Идеалът е да имаме културен център, който да минава през разнообразни области - от книги, кино, театрално изкуство, статуя, живопис “ , споделя той.
Моро Кузуноки, който ще си сътрудничи с основаното в Мексико Сити асоциирано дизайнерско студио Фрида Ескобедо във връзка с цялостния ремонт на BPI, изясни по какъв начин ще стане това.
Това би могло да значи „ слагане на творби на изкуството в библиотеката “ или образуване на изложения, свързани с книгите, в галериите.
„ Това би трябвало да се случва освен сред библиотеката и сбирката от творби на изкуството, само че и в комерсиалните площи, детския свят и мазето “, сподели Моро.
Двамата възнамеряват да запазят „ главната идея “ на Помпиду като „ фабрика за изкуство “ , както е замислена от първичните архитекти - починалия Ричард Роджърс и Ренцо Пиано, с който са се съветвали за преустройството.
„ Социален заслон "
В известие за медиите Пиано разяснява проектите си: „ Проектът е напълно съгласуван с архитектурата на постройката, като в същото време оставя опция за бъдещо възобновяване и опазване на нейната целокупност. “
Кузуноки споделя за центъра: „ Той постоянно е в придвижване, създава, твори. Този дух е главната идея и той ще бъде непокътнат “.
Но една основна част от първичната визия ще бъде подложена на тестване, добави двойката.
„ През 70-те години на предишния век те мечтаеха за информация. Фасадата беше проектирана с голям екран и голям проектор “, сподели Моро.
Но времената са се трансформирали, както и това, което желаеме от един арт център, считат те.
„ Хората мечтаеха за повече коли, за това да бъдат превозени, за машини и така нататък “ , сподели Кузуноки.
„ Информацията беше фантазията - това беше бъдещето. Но през днешния ден ние сме преситени. Свръхинформацията е умъртвила част от въображението и може би даже е умъртвила мотивацията да се вършат физически неща. Бързината, размера, гръмкостта може би са били мечтани, само че през днешния ден сме изтощени от това “, каза още Кузуноки.
Изкуството във Франция от дълго време се счита за „ в полза на обществото “, изясняват те, и това е в основата на тяхната визия.
Центърът Помпиду е „ обществено леговище “, което ще бъде по-скоро „ постепенно и аналогово “, в сравнение с са възнамерявали Пиано и Роджърс, и ще въодушевява по-младото потомство, което е станало ненапълно „ изолирано и малко жертва на цифровото развиване “, съгласно Кузуноки.
„ Нашата цел е да създадем място за физическа обществена ангажираност, където физически да отидеш, да раздвижиш тялото си и да се срещнеш с хора “, споделя Моро. „ Помпиду към този момент няма да бъде институция, а продължение на града “.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ