Scrum по време на пандемия: предизвикателствата за екипите
При ИТ плановете фокусът е освен върху продукта, само че и върху продължаващото му усъвършенстване
(снимка: CC0 Public Domain)
Днес плановите екипи разрушават огромните и комплицирани проблеми на по-малки и по-прости и работят върху тях в къси шпации, тъй че решението да стигне бързо до клиента и скоро по-късно разработчиците да получат противоположна връзка за работата си. Така морал ът и ангажираността към плана се усилва и удовлетвореността от свършената работа е по-голяма , показа в изявление Владимир Таков, софтуерен инженер с над 12 години опит, Scrum Master в компанията за цифрови решения FIO Systems, която е част от бързоразвиващата се немска група Hypoport.
„ Scrum Master по време на пандемия ” е тематиката на идно този месец събитие с водещ Владимир Таков. Той има бакалавърска степен по осведомителни технологии от УНИБИТ, както и магистърска степен по ръководство на планове за осведомителни технологии от Нов български университет. Участниците в ще дискутират какви са проблемите, пред които е изправен един екип, по какъв начин вярно да се реорганизират всички процеси, тъй че да работят сполучливо, и какви са универсалните решения, които всеки екип може да употребява.
Ето какво описа Владимир Таков за провокациите в ръководството на ИТ планове и компликациите в използването на Scrum по време на пандемия.
Г-н Таков, к ак се промени Вашата вероятност, когато от разработчик станахте Scrum Master?
Като разработчик решавах съответни проблеми, които са част от някаква огромна функционалност, и фокусът ми постоянно е бил към дребните блокове, които построяват нашия артикул. Ставайки Scrum Master, осъзнах, че към този момент би трябвало да се концентрирам повече върху огромната картина, проблемите, които решаваме за нашите клиенти, и задачата на компанията за развиване на нашия артикул. Преминавайки през тази промяна също осъзнах какъв брой е значимо за разработчиците да знаят накъде се движи планът, с цел да почувстват, че са част от нещо по-голямо и значимо.
За разработчиците е значимо да знаят накъде се движи планът, осъзнавайки, че са част от нещо по-голямо и значимо, споделя Владимир Таков, Scrum Master във FIO Systems, част от Hypoprt Group
(снимка: персонален архив)
Също по този начин последователно се научих, че когато някой от екипите ми се изправи пред проблем, постоянно този проблем произлиза от нещо, което се е объркало в процесите, които имаме. И в случай че тръгнем да решаваме съответния проблем, може да не реализираме огромен триумф. По-печелившо е да погледнем от високо на обстановката и процесите, които са довели до нея, и да се опитаме да открием корена. Така решението, до което сме достигнали, ще помогне освен в настоящата обстановка, само че и ще помогне да не се случват сходни неща в бъдеще.
Какви са главните разлики сред ръководството на планове и ръководството на планове в ИТ?
При ръководството на планове оказваме помощ на един или няколко екипа да реализират авансово заложени цели при ясно дефинирани граници. Обичайно плановете стартират с правенето на документи, която разказва обсега на плана, времето, за което би трябвало да бъде изпълнен, и бюджета, с който разполагаме. След правенето на проект за деяние работата по плана започва, като с времето е допустимо да бъдат нанесени корекции, с цел да реализираме поставените цели по най-оптималния метод.
При ИТ плановете фокусът е освен върху продукта, който създаваме, само че също и върху продължаващото му усъвършенстване и поддържането на високо равнище на качество. Във времето обсегът и задачите по тези планове могат да се променят и да се появяват нови, защото те са свързани на първо място с проблемите, които решаваме за нашите клиенти.
Каква е изгодата от разработчиците, клиентите и компанията от потреблението на Scrum рамка в Agile среда?
При Agile екипите са доста по-интегрирани в целия развой на софтуерната разработка. Тук няма управител, който да споделя на всеки каква съответна задача да имплементира, а екипът дружно проучва проблемите, които решаваме за клиента, избира уместно решение, имплементира го и се грижи за качеството и продуктивността на продукта.
Също по този начин екипите разрушават огромните и комплицирани проблеми на по-малки и по-прости и работят върху тях в къси шпации, тъй че решението да стигне бързо до клиента и скоро по-късно разработчиците да получат противоположна връзка за работата си. Така моралът и ангажираността към плана се усилва и удовлетвореността от свършената работа е по-голяма.
От другата страна, за клиентите е от огромна изгода, че в къси шпации виждат по какъв начин продуктът се развива и могат да дадат противоположна връзка, а не им се постанова да чакат месеци наред, с цел да открият, че продуктът не работи по този начин както са си го представяли. Този вид работа също подготвя към възходящо финансиране на плана, без нужда от огромна инвестиция в самото начало.
За компанията пък се понижава времето за постигане до пазара и по-скорошно възвръщане на вложенията. Това оказва помощ доста за понижаване на риска, защото за по-кратко време и пари получаваме противоположна връзка дали изначалната концепция на плана е добра.
Как се промени ръководенето на планове през последните 10 години?
Преди 10 години се отделяше доста време за писане на задание, което да покрива целия обхват на продукта, и бяха нужни доста срещи с клиентите преди да можем да стартираме същинската имплементация. В днешно време от ден на ден компании залагат на създаването на дребни функционалности, които надграждат продукта и са по-лесни за дефиниране, създаване и тестване.
Какви са компликациите при използването на Scrum по време на пандемия?
Основните компликации са информационни. В Scrum има редица срещи, в които е значимо екипът да дискутира проблемите, по които работи. Когато срещите са онлайн това става доста по-лесно, в сравнение с когато са онлайн.
В онлайн връзката постоянно се появяват проблеми като неприятна интернет връзка, неприятен микрофон, липса на камера и така нататък Без качествена връзка или микрофон диалозите се трансформират в доклад, кой какво е чул и „ Сега по-добре ли е? ”, „ Не те чуваме ”, „ Май няма връзка с него ” и така нататък Без камери пък губим огромна част от информацията, която се предава с мимики и жестове. Когато всички са без камери, за говорещия остава чувството, че приказва на стената и няма визия дали думите му будят утвърждение, яд или досада у другите.
Някои диалози стават посредством известия и доста пъти съм ставал очевидец на недоразумения, подбудени от това, че някой е написал нещо по един метод, а индивидът, който е прочел известието, го е интерпретирал по различен метод.
Друг огромен проблем е сплотяването на екипа. Каквото и групово занятие да се измисли онлайн, то в никакъв случай няма да бъде толкоз положително, колкото събитията онлайн. А тези събития са значими, с цел да почувстват членовете на екипа, че не са сами и че дружно вземат решение проблемите, пред които се изправят.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ




