Учени от БАН посочиха обстоятелствата, при които проектът "АЕЦ "Белене"" би бил жизнеспособен
При капиталов разход под 10,5 милиарда евро, при съответствие на притеглен и личен капитал 70:30, рента под 4,5%, планът АЕЦ " Белене " е жизнерадостен. Това сочи анализът на Българска академия на науките. Проектът става доста по-жизнеспособен, в случай че в него взе участие страната. В района се обрисува дефицит на базова мощ от към 2000 мегавата. Най-лошият вид е, в случай че нищо не се прави по плана „ Белене”, считат от Българска академия на науките.
АЕЦ „ Белене” може да бъде осъществен, в случай че се съблюдава анализът на Българска академия на науките, написа БГНЕС.
От своя страна енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че решението за АЕЦ „ Белене” би трябвало да е бързо, само че не преждевременно. Трябва да намерим метод да оползотворим по най-хубавия метод парите, които са вложени в АЕЦ " Белене ", а това са над 3 милиарда. Решението би трябвало да се вземе с консенсус, тъй като визира бъдещите генерации, сподели Петкова. Анализът бе изработен в комплицирана конюнктура, когато имаме платено съоръжение, имаме площадка, имаме специфичен закон за НЕК с отпуснати над 1 млрд лева заем, който би трябвало да се върне през 2023 година, добави енергийният министър. Крайното решение за „ Белене” би трябвало да се вземе единствено след необятна полемика на разбора, сподели още тя и означи, че не могат да си слагат краен период за АЕЦ „ Белене”. Решението за АЕЦ „ Белене” би трябвало да е бързо, само че не преждевременно, акцентира още Теменужка Петкова.
Сагата АЕЦ „ Белене “
Проектът АЕЦ " Белене " стартира още през последните години на социализма и единствено крахът на остарялата система стопира неговото създаване за неустановен интервал от време. През 2006 година е извършен търг, който е извоюван от съветската " Атомстройекспорт ", дъщерна компания на държавната корпорация " Росатом ". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За построяването на централата беше основана планова компания сред НЕК и немската RWE.
През лятото на 2009 година планът стартира да буксува. Това стана причина за отдръпването на RWE през есента на същата година. " Росатом ", уверени в това, че планът е печеливш, предложиха на българската страна финансиране и твърда цена от 6,3 милиарда евро. Те също по този начин доведоха и задгранични вложители в лицето на финландска „ Фортум” и френската „ Алтран”, като по този метод извършиха едно от настояванията на първия кабинет Борисов за намирането на задграничен, неруски вложител. Въпреки това планът беше замразен през март 2012 година от държавното управление на Бойко Борисов. В началото на септември същата година " Атомстройекспорт " заведе дело против НЕК за 1 милиард евро за неизплатени към този момент осъществени действия по плана " Белене ". Впоследствие сумата беше увеличена.
На 16 юни 2016 година Арбитражният съд при Международната комерсиална палата в Женева взе решение в интерес на „ Атомстройекспорт” в разногласието му с НЕК. Съдът постанови вредите на „ Атомстройекспорт” да бъдат обезщетени с 620 милиона евро. На 16 септември България пое уговорката да заплати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „ Белене”. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо съдействие. На 27 септември се организира телефонен диалог сред президента Владимир Путин и българския министър председател Бойко Борисов. В него последният е уведомил стопанина на Кремъл, че българското държавно управление е направило съответни стъпки за погашение на отговорностите на НЕК към „ Атомстройекспорт”.
На 28 септември народните представители дефинитивно утвърдиха Законопроекта за даване на помощ за погашение на отговорности на НЕК в размер на 1 милиарда и 270 млн. лева Тези пари бяха употребявани за погасяване на отговорностите на компанията към съветската страна. Същия ден бе оповестена и позицията на юристите от " White and Case ". От нея стана ясно, че вероятно обжалване на арбитражното решение по делото би имало дребен късмет за триумф и в последна сметка би коствало още пари на страната ни. След като заплати дължимите суми в края на декември 2016 година
България подписа съглашение на 16 януари 2017 година за реда, по който оборудването за АЕЦ „ Белене “ би трябвало да дойде на площадката. Там към този момент се намира половината от него и се чака до края на 2017 година да бъде доставена и останалата част. Това сложи София пред избор: какво да прави с това съоръжение и дали да продължи с построяването на плана за втора атомна централа. По тази причина бе взето решение Българска академия на науките да изготви експертен отчет, в който да се прегледат всички сюжети за АЕЦ „ Белене “. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова неведнъж заявяваше през последните месеци, че страната няма запас, с цел да приключи сама плана и затова би трябвало са се откри вложител.
АЕЦ „ Белене” може да бъде осъществен, в случай че се съблюдава анализът на Българска академия на науките, написа БГНЕС.
От своя страна енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че решението за АЕЦ „ Белене” би трябвало да е бързо, само че не преждевременно. Трябва да намерим метод да оползотворим по най-хубавия метод парите, които са вложени в АЕЦ " Белене ", а това са над 3 милиарда. Решението би трябвало да се вземе с консенсус, тъй като визира бъдещите генерации, сподели Петкова. Анализът бе изработен в комплицирана конюнктура, когато имаме платено съоръжение, имаме площадка, имаме специфичен закон за НЕК с отпуснати над 1 млрд лева заем, който би трябвало да се върне през 2023 година, добави енергийният министър. Крайното решение за „ Белене” би трябвало да се вземе единствено след необятна полемика на разбора, сподели още тя и означи, че не могат да си слагат краен период за АЕЦ „ Белене”. Решението за АЕЦ „ Белене” би трябвало да е бързо, само че не преждевременно, акцентира още Теменужка Петкова.
Сагата АЕЦ „ Белене “
Проектът АЕЦ " Белене " стартира още през последните години на социализма и единствено крахът на остарялата система стопира неговото създаване за неустановен интервал от време. През 2006 година е извършен търг, който е извоюван от съветската " Атомстройекспорт ", дъщерна компания на държавната корпорация " Росатом ". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За построяването на централата беше основана планова компания сред НЕК и немската RWE.
През лятото на 2009 година планът стартира да буксува. Това стана причина за отдръпването на RWE през есента на същата година. " Росатом ", уверени в това, че планът е печеливш, предложиха на българската страна финансиране и твърда цена от 6,3 милиарда евро. Те също по този начин доведоха и задгранични вложители в лицето на финландска „ Фортум” и френската „ Алтран”, като по този метод извършиха едно от настояванията на първия кабинет Борисов за намирането на задграничен, неруски вложител. Въпреки това планът беше замразен през март 2012 година от държавното управление на Бойко Борисов. В началото на септември същата година " Атомстройекспорт " заведе дело против НЕК за 1 милиард евро за неизплатени към този момент осъществени действия по плана " Белене ". Впоследствие сумата беше увеличена.
На 16 юни 2016 година Арбитражният съд при Международната комерсиална палата в Женева взе решение в интерес на „ Атомстройекспорт” в разногласието му с НЕК. Съдът постанови вредите на „ Атомстройекспорт” да бъдат обезщетени с 620 милиона евро. На 16 септември България пое уговорката да заплати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „ Белене”. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо съдействие. На 27 септември се организира телефонен диалог сред президента Владимир Путин и българския министър председател Бойко Борисов. В него последният е уведомил стопанина на Кремъл, че българското държавно управление е направило съответни стъпки за погашение на отговорностите на НЕК към „ Атомстройекспорт”.
На 28 септември народните представители дефинитивно утвърдиха Законопроекта за даване на помощ за погашение на отговорности на НЕК в размер на 1 милиарда и 270 млн. лева Тези пари бяха употребявани за погасяване на отговорностите на компанията към съветската страна. Същия ден бе оповестена и позицията на юристите от " White and Case ". От нея стана ясно, че вероятно обжалване на арбитражното решение по делото би имало дребен късмет за триумф и в последна сметка би коствало още пари на страната ни. След като заплати дължимите суми в края на декември 2016 година
България подписа съглашение на 16 януари 2017 година за реда, по който оборудването за АЕЦ „ Белене “ би трябвало да дойде на площадката. Там към този момент се намира половината от него и се чака до края на 2017 година да бъде доставена и останалата част. Това сложи София пред избор: какво да прави с това съоръжение и дали да продължи с построяването на плана за втора атомна централа. По тази причина бе взето решение Българска академия на науките да изготви експертен отчет, в който да се прегледат всички сюжети за АЕЦ „ Белене “. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова неведнъж заявяваше през последните месеци, че страната няма запас, с цел да приключи сама плана и затова би трябвало са се откри вложител.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ