Александър Йорданов: Наслушахме се на шантави тези как да се заобиколи същността на демокрацията
" При демокрацията има власт и съпротива. Развитието на събитията след 2 април т.г., когато се организираха парламентарните избори за 49-то Народно заседание, поражда паника за българската народна власт. Повече от петдесет дни след изборите продължава да не е ясно коя или кои партии ще ръководят и коя или кои партии ще останат в съпротива. " Това написа в профила си във Facebook евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Александър Йорданов.
Ето какво още написа той:
Това значи, че у нас демокрацията е в развой на деформиране, тъй като всички желаят да бъдат на власт, само че в същото време избират да действат и като съпротива. Този политически сърбеж поражда странни „ ротационни схеми ”, резултатът от които ще бъде анархията. В българската политика от ден на ден отсъства политическата демократична нормалност.
Наслушахме се на всевъзможни шантави тези по тази причина по какъв начин да се заобиколи същността на демокрацията. Появата на това схемаджийство е доказателството за политическата рецесия. То я поражда, тъй като съставлява опит за замяна на политическата нормалност с ненормални политически дейности и решения. Така изключенията стават предписание, а разпоредбите се подценяват. Примерите са добре известни, в това число и тези от последните дни.
Възможно е, да вземем за пример, да има ротация на ръководители на Народното събрание. Но това е изключението. Правилото е, че партията, която е спечелила изборите е в демократичното си право да предложи ръководител на Народното събрание. И той да бъде определен, т.е. демократичната просвета допуска партиите, които са изгубили изборите да одобряват този факт. В нашия случай обаче комбинирането на избор на ръководител на Народното събрание с избор на ръководител на парламентарна комисия, както и лансирането на нелепостта наречена „ ротация ” от вида: аз на тебе – ти на мене, е доказателство за увеличение на рецесията на демокрацията. Става дума за копнеж на изгубилите изборите да стигнат до властова позиция по „ различен метод ”, не по този който обрисуват демократичните правила. Заговори се и за „ ротационен министър председател ”. Това към този момент е връх на нелепостта и рецесията на демокрацията. Особено, в случай че „ ротационния министър председател ” се съчетае с „ ротационно ” „ експертно държавно управление ”. Демокрацията ще бъде експертно задушена. Защото тя е партийно представителна, а не експертно пробна. При „ експертната ” държавна формула участниците в държавното управление автоматизирано одобряват ролята на марионетки. Оформя се необятно пространство за политическото задкулисие. Политиците остават зад сцената и от там суфлират това, което така наречен специалисти ще би трябвало да правят. Задкулисието слага дилемите на марионетките и те ги извършват. Обяснението, че всичко това се прави за „ националното избавление ” е неистина и цинизъм. Прави се само, с цел да се усвоят едни пари - европейските пари. Да се усвоят ротационно. Както се пее в известната коледна ария: „ Подаръци ще има за всички от сърце... ” Единствено нейното продължение – за „ тропването ” на „ хорцето ” не се приема еднопосочно от една част от мераклиите за европейските пари. Те не обичат българското хоро. Смятат, че то не е демократично.
Нормалната политика е друга. Тя допуска директно след изборите партиите ясно да се самоопределят: дали желаят да вземат участие в държавно болшинство, с цел да ръководят или избират да останат в съпротива, с цел да бъде мощна демокрацията. Към момента от петте показани в българския парламент партии само партията „ Възраждане ” е заявила, само че с половин уста, че ще остане в съпротива.
И тук идва въпросът за така наречен политическа отговорност. Отговорност на победилата на изборите коалиция ГЕРБ-СДС е да предложи за гласоподаване в Народното събрание държавно управление. Това допуска и вид тя да предложи присъединяване в него на други партии, които не желаят да останат в съпротива. ГЕРБ-СДС реализират тъкмо това демократично деяние. Отговорност на изгубилите изборите партии е да се самоопределят: остават ли в съпротива, както е дал своя вот за тях народът или ще вземат участие в съдружно ръководство. Две от изгубилите изборите партии – Движение за права и свободи и Има Такъв Народ, заявиха, че желаят да бъдат част от ръководещото болшинство. Би било куриозно в последния миг те да се отметнат от думите си. Но и двете партии са наясно, че не специалистите в едно такова съдружно държавно управление ще вземат значимите решения, а това ще правят партийните централи, без значение, че у нас зад всеки ъгъл или шубрак наднича специалист с копнеж за министър. Самото разбиране „ експертно държавно управление ” е лишено от смисъл. Всяко държавно управление е експертно. Но при демококрацията държавните управления са политически виновни, а експертно безотговорни.
Когато през 1991 година се гласоподава държавното управление на комунистическия арбитър Димитър Попов, в него влязоха куп сегашни и бъдещи политици маскирани като „ специалисти ”. В реалност това „ експертно държавно управление ” бе политическа коалиция сред Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили, Български земеделски народен съюз, Движение за права и свободи и Отечествения съюз, като за гарнитура имаше и неколцина министри, които не членуваха в партии, само че бяха техни симпатизанти. Пред обществеността то бе показано като държавно управление на „ националното избавление ”. Два месеца по-късно водачът на Съюз на демократичните сили Филип Димитров съобщи пред делегатите на националната конференция на синята коалиция: „ Аз самият не знам какво е това държавно управление ”. От „ специалистите ” се пръкнаха водачи на политически партии – Иван Костов, Виктор Вълков, Димитър Луджев, Александър Томов, Иван Пушкаров, както и видни партийни функционери като Петър Башикаров, Атанас Папаризов, Емилия Масларова. Не по-различно бе и „ програмно-експертното ” държавно управление на специалиста проф. Любен Беров, консултант на президента доктор Желю Желев. Вппрочем, това бе държавното управление, което модернизира данъчната система на страната като вкара Данък добавена стойност, който е годен и до през днешния ден. И отново кабинетът „ Беров ” направи по този начин, че България се причисли към Инициативата на НАТО „ Партньорство за мир ”, стана асоцииран член на Североатлантическия алианс и на Европейския съюз. Някои от „ специалистите ” в това държавно управление също бяха изявени партийни функционери: Валентин Карабашев, Евгени Матинчев, Петър Корнажев, Румен Биков, Христо Тотев. Те бяха подвластни от партии като Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и АСП, както и от президента доктор Желев. Така че тяхната „ експертност ” бе смокинов лист, която зле прикриваше партийната им обязаност. По-късно кабинетът „ Беров ” бе наименуван „ държавно управление на мафията ”. И е реалност, че по негово време проведената престъпност се почувства с развързани ръце. Създаването и противозаконното замогване на „ групировките ” почнало при „ експертния ” кабинет на Димитър Попов продължи с цялостна мощ. Те към този момент дирижираха държанието освен на обособени политици, само че и на цели политически партии. Те бяха мощните на деня.
Припомням всичко това, тъй като когато през днешния ден се подвигна толкоз доста нездравословен звук към така наречен експертно държавно управление на Мария Габриел или на Николай Денков, и даже се стартира тезата за тяхната „ ротация ”, би трябвало да е ясно, че то единствено на думи ще бъде такова, а в реалност ще бъде подмолна коалиция сред няколко партии и ограничение на опцията за съпротива. Лидерите на тези партии ще бъдат тези, които ще управявлат подмолно, само че без да носят отговорност. Така и по време на „ експертните ” държавни управления „ Попов ” и „ Беров ” никой партиен водач или въобще политици не понесоха отговорност. Властта при „ експертните ” държавни управления е сладка, тъй като е невидима и като такава е безконтролна. Освен в случай че някой от „ специалистите ” не се поблазни самичък да бръкне в кацата в меда без да се съветва с партийното задкулисие. Тогава сигурно той ще изгори.
Аз съм бил и ще продължа да бъда съперник на „ експертните ” кабинети. Защото съм последовател на нормалността в политиката. Разбирам тази нормалност като сформиране не на подправено „ експертно държавно управление ”, а като образуване посредством съдружно съглашение на партийно отговорно държавно управление.
Всички служебни държавни управления на президента Румен Радев бяха „ експертни ”. В първото като „ специалисти ” се бяха маскирали бъдещи водачи на политически партии като ген. Стефан Янев и политици като Деница Златева от Българска социалистическа партия и Николай Денков – през днешния ден един от водачите на „ Продължаваме промяната ”, както и мераклия за министър председател. Във второто „ експертно ” служебно държавно управление Стефан Янев към този момент бе министър председател, а на основни позиции бяха инсталирани бъдещите партийни водачи Асен Василев и Кирил Петков, хваналият паяжина в Българска социалистическа партия Янаки Стоилов, както и потвърдените партийци Виолета Комитова и Николай Денков, а Бойко Рашков бе конфигуриран, с цел да не би инцидентно електоратът да не помни за пъпната шнур с комунистическа България. В третото „ експертно ” Радево държавно управление партиецът Кирил Петков не участваше, само че в неговото кресло седна Даниела Везиева – консултант на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Още е рано да разясня какви партийни кариери ще създадат участниците в четвъртото и петото „ експертно ” държавно управление на президента Радев.
„ Експертността ” у нас е опция да се направи политическа кариера. И да се не помни истината, че политиката е също специалност, която допуска политическа експертност. Всеки политик, когато поеме отговорност за държавното ръководство като министър да вземем за пример, е задължен да има в своя екип специалисти. Не е нужно той да бъде специалист или да схваща от всичко. Важно е да следва програмата на своята партия и на държавното управление, да отстоява националните ползи, да управлява като отсява зърното от плявата. Това е работата на политика. Той е този, който ще поеме отговорност за решенията на своето министерство. И в случай че тези решения са несполучливи не би трябвало по-късно министъра да го виждаме като народен представител в Народното събрание или като министър в идващ кабинет. Това допуска така наречен политическа отговорност. За „ специалистите ” такава отговорност няма. При тях „ куче влачи, следа няма ”. С експертизите си те могат да натворят нелепости като министри, а по-късно да се перчат като водачи на „ нови политически планове ”. Най-типични образци в последните две години са Асен Василев и Кирил Петков. Преди тях помним и „ специалистите ” Атанас Атанасов и Христо Иванов. Днес и четиримата са видни партийни водачи.
Европейският парламент дава отличен образец какъв брой значимо е на управителни позиции в Европейската комисия, т.е. в европейския Министерски съвет, да се избират не „ специалисти ”, а политици. Такъв политик е Мария Габриел. Тя бе определена за еврокомисар за нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта в Комисията „ Фон дер Лайен “. Но по нито един от тези ресори тя не е била „ специалист ” преди назначението й на високия пост. Нейната експертност е в областта на филологическите и политическите науки – българска и френска лингвистика, интернационалните връзки, история на европейските институции, политическа социология, сравнителна политика. Тя е политик от Политическа партия ГЕРБ и заместител ръководител на Европейската национална партия. Като евродепутат е работила в комисии, които нямат нищо общо с ресора й на еврокомисар: Комисия по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи, Комисия по външни работи, в която работи по въпроси свързани с политиката в Средиземноморието, Комисията по правата на дамите и равенството сред половете, Комисията по земеделие и развиване на селските региони, в която е ръководител на Работна група по пчеларство и здравето на пчелите. Факт е, че всички тези „ експертизи ” нямат нищо общо с ресора „ Иновации, научни проучвания, просвета, обучение и юноша ”, който госпожа Габриел ръководеше близо четири години като еврокомисар. И аз я почитам точно като политик, а не като специалист в сферата, която тя ръководеше. Затова и бе ненужно в този момент тя да подчертава върху експертността на държавното управление, което ще сформира. Тя е политик от Политическа партия ГЕРБ, определена бе за евродепутат от обединението ГЕРБ – Съюз на демократичните сили, има сериозен политически, а не експертен опит и в този смисъл партиите, които ще поддържат вероятно нейното държавно управление ще носят цялата отговорност, както за неговите триумфи, по този начин и за неговите неуспехи. Ако се случи първото, т.е. триумфите, те сигурно ще си вдигнат рейтинга, изключително в случай че престанат да назовават държавното управление, което сформират „ експертно ”. При втория вид - неуспехите, сигурно ще понесат електорални загуби на идващите парламентарни избори. Такава е политическата демократична логичност и традиция, и никакви „ експертни държавни управления ” не могат да я трансформират.
Политическа партия ГЕРБ и Съюз на демократичните сили са членове на дясноцентристката Европейска национална партия. Движение за права и свободи са българските либерали в Европейския парламент. Има Такъв Народ е популистка партия, идейно неориентирана, най-малко доколкото аз не съм чул до момента от нейните „ първи лица ” да кажат с коя политическа група в Европейския парламент се отъждествява. Така че „ ИТН ” ще бъде популистката мерудия или щипката сол в кабинета „ Габриел ”, в случай че в последния миг популистки не се извърти и реши да остане в съпротива. При тази картина е обяснимо и разбираемо за какво водачите на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили Бойко Борисов и Румен Христов вложиха толкоз доста старания за образуване на държавно управление с обединението ПП-ДБ. Те вярно бяха решили, че най-малко на думи и като стратегии обединяването „ Демократична България ” е по-близко до тях и се вписва в дясноцентристкия модел. Правилно бяха решили също по този начин, че „ Продължаваме промяната ” е популистка и болнолевичарска партия. И по тази причина разговорът им с нея не вървеше. ГЕРБ-СДС преценят, че на България е належащо дясноцентристко ръководство, а Политическа партия с техните „ специалисти ” трансформирали се небрежно в политици – Петков, Василев и Денков, не се вписват в този модел. Нещо повече. Очевидно е, че в ГЕРБ-СДС с паника следят олевявянето и на „ Демократична България ”. В това отношение аз съм по-категоричен и считам, че в Демократична България това олевяване е фамилно завещание, мощно потомствено въздействие, от времената на най-популистката политическа концепция – комунистическата.
И още малко близка история в параленост с днешния ден. При монтирането на „ експертните ” държавни управления на Димитър Попов и Любен Беров имаше задгранични посолства, които се опитваха да вършат внушения в една или друга посока, в това число и по персонания им състав. Особено дейни бяха съветското и американското посолство. Не им отстъпваха от немското, британското и турското посолства. През февруари 1990 година американският държавен секретар Джеймс Бейкър се срещна в столичния хотел „ Балкан ” с водачите на младата българска съпротива от Съюз на демократичните сили. И настоя пред тях първите демократични избори да се проведат колкото се може по-скоро, с цел да закрачи България в един темп дружно с останалите централноевропейски страни Чехословакия, Полша и Унгария. Той не чу възраженията на старите опозиционери - земеделци и социалдемократи, че опозицията още не е подготвена за тези избори, че няма партийни структури в страната, няма и финансови благоприятни условия, а това значи, че е действителна заплахата комунистите да манипулират и фалшифицират изборния развой. Изборите се организираха на 10 юни, както настояваше господин Бейкър и бяха завоюва от „ новата ” партия Българска социалистическа партия. България стъпи изкривено. Оттогава би трябвало българските демократични политици да имат обеца на ухото и по никакъв метод да не се връзват на препоръките на посланици на непознати страни. А и те не са упълномощени у нас, с цел да дават ум на българските политици. Тяхната задача е да работят за насърчаване на двустранните връзки във всички сфери, а не да си бутат гагата във вътрешните работи на страната ни. Не се е случвало български посланици да дават ум, каква политика би трябвало да водят партиите в Съединени американски щати, Русия, Германия, Франция или Турция. Какво мислят упълномощените в България посланици за нашата страна се съдържа в техните дипломатически отчети, само че те даже да стават известни, не могат да бъдат мотив за провеждането на една или друга българска политика. В този смисъл съм склонен с всички, които заслужено оцениха отрицателно активността на посланици като Херо Мустафа и Елеонора Митрофонова. Тяхното говорене и „ препоръки ” представляваха открита интервенция във вътрешните работи на нашата страна и като такива трябваше да бъдат изрично наказани, още повече, че вместо да гасят пожари те наливаха масло в огъня.
В умозаключение на тези ми разсъждения чакам да имаме постоянно държавно управление с партийна политическа отговорност, което да не се прикрива зад мантрата „ експертност ”. В политиката откритостта и честността по отношение на жителите са за предпочитане пред „ новите облекла на Царя ”.
Ето какво още написа той:
Това значи, че у нас демокрацията е в развой на деформиране, тъй като всички желаят да бъдат на власт, само че в същото време избират да действат и като съпротива. Този политически сърбеж поражда странни „ ротационни схеми ”, резултатът от които ще бъде анархията. В българската политика от ден на ден отсъства политическата демократична нормалност.
Наслушахме се на всевъзможни шантави тези по тази причина по какъв начин да се заобиколи същността на демокрацията. Появата на това схемаджийство е доказателството за политическата рецесия. То я поражда, тъй като съставлява опит за замяна на политическата нормалност с ненормални политически дейности и решения. Така изключенията стават предписание, а разпоредбите се подценяват. Примерите са добре известни, в това число и тези от последните дни.
Възможно е, да вземем за пример, да има ротация на ръководители на Народното събрание. Но това е изключението. Правилото е, че партията, която е спечелила изборите е в демократичното си право да предложи ръководител на Народното събрание. И той да бъде определен, т.е. демократичната просвета допуска партиите, които са изгубили изборите да одобряват този факт. В нашия случай обаче комбинирането на избор на ръководител на Народното събрание с избор на ръководител на парламентарна комисия, както и лансирането на нелепостта наречена „ ротация ” от вида: аз на тебе – ти на мене, е доказателство за увеличение на рецесията на демокрацията. Става дума за копнеж на изгубилите изборите да стигнат до властова позиция по „ различен метод ”, не по този който обрисуват демократичните правила. Заговори се и за „ ротационен министър председател ”. Това към този момент е връх на нелепостта и рецесията на демокрацията. Особено, в случай че „ ротационния министър председател ” се съчетае с „ ротационно ” „ експертно държавно управление ”. Демокрацията ще бъде експертно задушена. Защото тя е партийно представителна, а не експертно пробна. При „ експертната ” държавна формула участниците в държавното управление автоматизирано одобряват ролята на марионетки. Оформя се необятно пространство за политическото задкулисие. Политиците остават зад сцената и от там суфлират това, което така наречен специалисти ще би трябвало да правят. Задкулисието слага дилемите на марионетките и те ги извършват. Обяснението, че всичко това се прави за „ националното избавление ” е неистина и цинизъм. Прави се само, с цел да се усвоят едни пари - европейските пари. Да се усвоят ротационно. Както се пее в известната коледна ария: „ Подаръци ще има за всички от сърце... ” Единствено нейното продължение – за „ тропването ” на „ хорцето ” не се приема еднопосочно от една част от мераклиите за европейските пари. Те не обичат българското хоро. Смятат, че то не е демократично.
Нормалната политика е друга. Тя допуска директно след изборите партиите ясно да се самоопределят: дали желаят да вземат участие в държавно болшинство, с цел да ръководят или избират да останат в съпротива, с цел да бъде мощна демокрацията. Към момента от петте показани в българския парламент партии само партията „ Възраждане ” е заявила, само че с половин уста, че ще остане в съпротива.
И тук идва въпросът за така наречен политическа отговорност. Отговорност на победилата на изборите коалиция ГЕРБ-СДС е да предложи за гласоподаване в Народното събрание държавно управление. Това допуска и вид тя да предложи присъединяване в него на други партии, които не желаят да останат в съпротива. ГЕРБ-СДС реализират тъкмо това демократично деяние. Отговорност на изгубилите изборите партии е да се самоопределят: остават ли в съпротива, както е дал своя вот за тях народът или ще вземат участие в съдружно ръководство. Две от изгубилите изборите партии – Движение за права и свободи и Има Такъв Народ, заявиха, че желаят да бъдат част от ръководещото болшинство. Би било куриозно в последния миг те да се отметнат от думите си. Но и двете партии са наясно, че не специалистите в едно такова съдружно държавно управление ще вземат значимите решения, а това ще правят партийните централи, без значение, че у нас зад всеки ъгъл или шубрак наднича специалист с копнеж за министър. Самото разбиране „ експертно държавно управление ” е лишено от смисъл. Всяко държавно управление е експертно. Но при демококрацията държавните управления са политически виновни, а експертно безотговорни.
Когато през 1991 година се гласоподава държавното управление на комунистическия арбитър Димитър Попов, в него влязоха куп сегашни и бъдещи политици маскирани като „ специалисти ”. В реалност това „ експертно държавно управление ” бе политическа коалиция сред Българска социалистическа партия, Съюз на демократичните сили, Български земеделски народен съюз, Движение за права и свободи и Отечествения съюз, като за гарнитура имаше и неколцина министри, които не членуваха в партии, само че бяха техни симпатизанти. Пред обществеността то бе показано като държавно управление на „ националното избавление ”. Два месеца по-късно водачът на Съюз на демократичните сили Филип Димитров съобщи пред делегатите на националната конференция на синята коалиция: „ Аз самият не знам какво е това държавно управление ”. От „ специалистите ” се пръкнаха водачи на политически партии – Иван Костов, Виктор Вълков, Димитър Луджев, Александър Томов, Иван Пушкаров, както и видни партийни функционери като Петър Башикаров, Атанас Папаризов, Емилия Масларова. Не по-различно бе и „ програмно-експертното ” държавно управление на специалиста проф. Любен Беров, консултант на президента доктор Желю Желев. Вппрочем, това бе държавното управление, което модернизира данъчната система на страната като вкара Данък добавена стойност, който е годен и до през днешния ден. И отново кабинетът „ Беров ” направи по този начин, че България се причисли към Инициативата на НАТО „ Партньорство за мир ”, стана асоцииран член на Североатлантическия алианс и на Европейския съюз. Някои от „ специалистите ” в това държавно управление също бяха изявени партийни функционери: Валентин Карабашев, Евгени Матинчев, Петър Корнажев, Румен Биков, Христо Тотев. Те бяха подвластни от партии като Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и АСП, както и от президента доктор Желев. Така че тяхната „ експертност ” бе смокинов лист, която зле прикриваше партийната им обязаност. По-късно кабинетът „ Беров ” бе наименуван „ държавно управление на мафията ”. И е реалност, че по негово време проведената престъпност се почувства с развързани ръце. Създаването и противозаконното замогване на „ групировките ” почнало при „ експертния ” кабинет на Димитър Попов продължи с цялостна мощ. Те към този момент дирижираха държанието освен на обособени политици, само че и на цели политически партии. Те бяха мощните на деня.
Припомням всичко това, тъй като когато през днешния ден се подвигна толкоз доста нездравословен звук към така наречен експертно държавно управление на Мария Габриел или на Николай Денков, и даже се стартира тезата за тяхната „ ротация ”, би трябвало да е ясно, че то единствено на думи ще бъде такова, а в реалност ще бъде подмолна коалиция сред няколко партии и ограничение на опцията за съпротива. Лидерите на тези партии ще бъдат тези, които ще управявлат подмолно, само че без да носят отговорност. Така и по време на „ експертните ” държавни управления „ Попов ” и „ Беров ” никой партиен водач или въобще политици не понесоха отговорност. Властта при „ експертните ” държавни управления е сладка, тъй като е невидима и като такава е безконтролна. Освен в случай че някой от „ специалистите ” не се поблазни самичък да бръкне в кацата в меда без да се съветва с партийното задкулисие. Тогава сигурно той ще изгори.
Аз съм бил и ще продължа да бъда съперник на „ експертните ” кабинети. Защото съм последовател на нормалността в политиката. Разбирам тази нормалност като сформиране не на подправено „ експертно държавно управление ”, а като образуване посредством съдружно съглашение на партийно отговорно държавно управление.
Всички служебни държавни управления на президента Румен Радев бяха „ експертни ”. В първото като „ специалисти ” се бяха маскирали бъдещи водачи на политически партии като ген. Стефан Янев и политици като Деница Златева от Българска социалистическа партия и Николай Денков – през днешния ден един от водачите на „ Продължаваме промяната ”, както и мераклия за министър председател. Във второто „ експертно ” служебно държавно управление Стефан Янев към този момент бе министър председател, а на основни позиции бяха инсталирани бъдещите партийни водачи Асен Василев и Кирил Петков, хваналият паяжина в Българска социалистическа партия Янаки Стоилов, както и потвърдените партийци Виолета Комитова и Николай Денков, а Бойко Рашков бе конфигуриран, с цел да не би инцидентно електоратът да не помни за пъпната шнур с комунистическа България. В третото „ експертно ” Радево държавно управление партиецът Кирил Петков не участваше, само че в неговото кресло седна Даниела Везиева – консултант на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Още е рано да разясня какви партийни кариери ще създадат участниците в четвъртото и петото „ експертно ” държавно управление на президента Радев.
„ Експертността ” у нас е опция да се направи политическа кариера. И да се не помни истината, че политиката е също специалност, която допуска политическа експертност. Всеки политик, когато поеме отговорност за държавното ръководство като министър да вземем за пример, е задължен да има в своя екип специалисти. Не е нужно той да бъде специалист или да схваща от всичко. Важно е да следва програмата на своята партия и на държавното управление, да отстоява националните ползи, да управлява като отсява зърното от плявата. Това е работата на политика. Той е този, който ще поеме отговорност за решенията на своето министерство. И в случай че тези решения са несполучливи не би трябвало по-късно министъра да го виждаме като народен представител в Народното събрание или като министър в идващ кабинет. Това допуска така наречен политическа отговорност. За „ специалистите ” такава отговорност няма. При тях „ куче влачи, следа няма ”. С експертизите си те могат да натворят нелепости като министри, а по-късно да се перчат като водачи на „ нови политически планове ”. Най-типични образци в последните две години са Асен Василев и Кирил Петков. Преди тях помним и „ специалистите ” Атанас Атанасов и Христо Иванов. Днес и четиримата са видни партийни водачи.
Европейският парламент дава отличен образец какъв брой значимо е на управителни позиции в Европейската комисия, т.е. в европейския Министерски съвет, да се избират не „ специалисти ”, а политици. Такъв политик е Мария Габриел. Тя бе определена за еврокомисар за нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта в Комисията „ Фон дер Лайен “. Но по нито един от тези ресори тя не е била „ специалист ” преди назначението й на високия пост. Нейната експертност е в областта на филологическите и политическите науки – българска и френска лингвистика, интернационалните връзки, история на европейските институции, политическа социология, сравнителна политика. Тя е политик от Политическа партия ГЕРБ и заместител ръководител на Европейската национална партия. Като евродепутат е работила в комисии, които нямат нищо общо с ресора й на еврокомисар: Комисия по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи, Комисия по външни работи, в която работи по въпроси свързани с политиката в Средиземноморието, Комисията по правата на дамите и равенството сред половете, Комисията по земеделие и развиване на селските региони, в която е ръководител на Работна група по пчеларство и здравето на пчелите. Факт е, че всички тези „ експертизи ” нямат нищо общо с ресора „ Иновации, научни проучвания, просвета, обучение и юноша ”, който госпожа Габриел ръководеше близо четири години като еврокомисар. И аз я почитам точно като политик, а не като специалист в сферата, която тя ръководеше. Затова и бе ненужно в този момент тя да подчертава върху експертността на държавното управление, което ще сформира. Тя е политик от Политическа партия ГЕРБ, определена бе за евродепутат от обединението ГЕРБ – Съюз на демократичните сили, има сериозен политически, а не експертен опит и в този смисъл партиите, които ще поддържат вероятно нейното държавно управление ще носят цялата отговорност, както за неговите триумфи, по този начин и за неговите неуспехи. Ако се случи първото, т.е. триумфите, те сигурно ще си вдигнат рейтинга, изключително в случай че престанат да назовават държавното управление, което сформират „ експертно ”. При втория вид - неуспехите, сигурно ще понесат електорални загуби на идващите парламентарни избори. Такава е политическата демократична логичност и традиция, и никакви „ експертни държавни управления ” не могат да я трансформират.
Политическа партия ГЕРБ и Съюз на демократичните сили са членове на дясноцентристката Европейска национална партия. Движение за права и свободи са българските либерали в Европейския парламент. Има Такъв Народ е популистка партия, идейно неориентирана, най-малко доколкото аз не съм чул до момента от нейните „ първи лица ” да кажат с коя политическа група в Европейския парламент се отъждествява. Така че „ ИТН ” ще бъде популистката мерудия или щипката сол в кабинета „ Габриел ”, в случай че в последния миг популистки не се извърти и реши да остане в съпротива. При тази картина е обяснимо и разбираемо за какво водачите на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили Бойко Борисов и Румен Христов вложиха толкоз доста старания за образуване на държавно управление с обединението ПП-ДБ. Те вярно бяха решили, че най-малко на думи и като стратегии обединяването „ Демократична България ” е по-близко до тях и се вписва в дясноцентристкия модел. Правилно бяха решили също по този начин, че „ Продължаваме промяната ” е популистка и болнолевичарска партия. И по тази причина разговорът им с нея не вървеше. ГЕРБ-СДС преценят, че на България е належащо дясноцентристко ръководство, а Политическа партия с техните „ специалисти ” трансформирали се небрежно в политици – Петков, Василев и Денков, не се вписват в този модел. Нещо повече. Очевидно е, че в ГЕРБ-СДС с паника следят олевявянето и на „ Демократична България ”. В това отношение аз съм по-категоричен и считам, че в Демократична България това олевяване е фамилно завещание, мощно потомствено въздействие, от времената на най-популистката политическа концепция – комунистическата.
И още малко близка история в параленост с днешния ден. При монтирането на „ експертните ” държавни управления на Димитър Попов и Любен Беров имаше задгранични посолства, които се опитваха да вършат внушения в една или друга посока, в това число и по персонания им състав. Особено дейни бяха съветското и американското посолство. Не им отстъпваха от немското, британското и турското посолства. През февруари 1990 година американският държавен секретар Джеймс Бейкър се срещна в столичния хотел „ Балкан ” с водачите на младата българска съпротива от Съюз на демократичните сили. И настоя пред тях първите демократични избори да се проведат колкото се може по-скоро, с цел да закрачи България в един темп дружно с останалите централноевропейски страни Чехословакия, Полша и Унгария. Той не чу възраженията на старите опозиционери - земеделци и социалдемократи, че опозицията още не е подготвена за тези избори, че няма партийни структури в страната, няма и финансови благоприятни условия, а това значи, че е действителна заплахата комунистите да манипулират и фалшифицират изборния развой. Изборите се организираха на 10 юни, както настояваше господин Бейкър и бяха завоюва от „ новата ” партия Българска социалистическа партия. България стъпи изкривено. Оттогава би трябвало българските демократични политици да имат обеца на ухото и по никакъв метод да не се връзват на препоръките на посланици на непознати страни. А и те не са упълномощени у нас, с цел да дават ум на българските политици. Тяхната задача е да работят за насърчаване на двустранните връзки във всички сфери, а не да си бутат гагата във вътрешните работи на страната ни. Не се е случвало български посланици да дават ум, каква политика би трябвало да водят партиите в Съединени американски щати, Русия, Германия, Франция или Турция. Какво мислят упълномощените в България посланици за нашата страна се съдържа в техните дипломатически отчети, само че те даже да стават известни, не могат да бъдат мотив за провеждането на една или друга българска политика. В този смисъл съм склонен с всички, които заслужено оцениха отрицателно активността на посланици като Херо Мустафа и Елеонора Митрофонова. Тяхното говорене и „ препоръки ” представляваха открита интервенция във вътрешните работи на нашата страна и като такива трябваше да бъдат изрично наказани, още повече, че вместо да гасят пожари те наливаха масло в огъня.
В умозаключение на тези ми разсъждения чакам да имаме постоянно държавно управление с партийна политическа отговорност, което да не се прикрива зад мантрата „ експертност ”. В политиката откритостта и честността по отношение на жителите са за предпочитане пред „ новите облекла на Царя ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ