Най-необикновените процесори в компютърната история
При дънните платки, всеки производител има свободата да прави каквото изиска и е стеснен единствено от процесорния сокет и потребления чипсет. При видеокартите обстановката е сходна, а Nvidia и AMD постоянно оферират на останалите производители еталонни печатни платки, само че на пазара има значително ексцентрични решения.
При процесорите обаче, сходна независимост няма – Intel и AMD владеят целия цикъл на производството, в който няма медиатори. Но даже и при процесорите има ексцентрични решения, които са любопитни за разглеждане.
Intel Atom + Nvidia ION
За процесорите Intel Atom в нетбуците и преносимите компютри вероятно е чувал всеки и множеството консуматори имат извънредно неприятно отношение към тези чипове. Компютърната система работи постепенно, не се възпроизвеждат даже и 480р клиповете на YouTube и дори десктоп интерфейса Aero не може да бъде включен. Тези проблеми се следиха при едноядрените решения и даже поддръжката на hyper-threading технологията не избавя ситуацията.
Но не всички знаят, че в по-скъпите преносими компютри се използваха двуядрени Intel Atom с четири виртуални ядра. Ето тук се получи най-голямото несъгласие – процесорът не е толкоз слаб, операционната система и браузърът работят много бързо, само че вграденото графично ядро е същинска болежка.
Именно тогава Nvidia и Intel взеха решение да обединят силите си и да предложат на пазара взаимен артикул – от Intel процесора, а от Nvidia нелошото графично ядро Nvidia GT 9400M. Тандемът се оказа доста сполучлив – преносимите компютри с този чип възпроизвеждаха без проблеми и без никакво насичане 1080р видео, можеха да се играят игри отпреди 2 години и всичко това побрано в стилен 10 или 12-инчов корпус. Разбира се, имаше недообмислени неща – процесорът поддържаше единствено четири PCIe 1.1 линии, от които на видеокартата можеше да даде единствено една и макар че се получи бърз чип, трябваше да се измисли нещо друго.
Всичко се промени при второто потомство на тандема, когато бяха обединени Intel Atom и Nvidia ION 2. Второто потомство Atom към този момент имаше чипсет и взаимоотношението на процесора и графичното ядро преминаваше през него. При това решение, графичният процесор разполага с цели 4 PCIe линии на чипсета и става допустимо потреблението на 100% от опциите на графичното ядро, още повече, че бяха добавени 512 GB външна буферна памет. Чипът се получи доста по-бърз и преносимият компютър от 2009 година може да подкара и тежките игри, даже и считаната за бенчмарк игра от това време – Crysis. Всичко това направи тези процесори прекомерно необикновени и забавни.
Но ION 3 по този начин и не излезе. Intel твърдо реши да създава лична интегрирана графика, която да понижава разсейваната топлота на чипа. Като резултата от тези старания излязоха 4-ядрените процесори с интегрирана графика, които могат да възпроизвеждат FHD видео, при разсейвана топлота едвам 2-4 W, до момента в който при ION решенията, разсейваната топлота бе 12-20 W.
Но даже и към сегашен ден продуктивността на ION 2 е на новото интегрираната в последното потомство Atom графика, т.е. на Intel му трябваха 7 години с цел да догони Nvidia.
Intel Xeon M v5
Преди към две години семейството Xeon се асоциираше с мощни сървърни процесори, само че в този момент всичко е променено – в края на 2015 година Intel показа мобилните Xeon (например E3-1535M v5). Това бяха 4-ядрени процесори с периодичност над 3 GHz, поддръжка на ECC памет, документ за CAD/CAM приложенията и опция за основаване на цифрово наличие. В елементарните процеси и задания тези процесори имат сравнима с линията HQ продуктивност, която в тясно профилирани области внезапно нараства. Необичайното на тези чипове е, че са първите мобилни Xeon процесори.
Intel Pentium 4 580J
Да се върнем по-назад в историята – през 2000 година Intel показа новата архитектура NetBurst, която даде опция за увеличение на честотата над 2 и даже над 3 GHz. Това бе значимо в конкуренцията с AMD, а тогава никой даже и не мислеше за многоядрена работа. Този голям скок в честотата – от 1 GHz при Pentium III до 3 GHz при Pentium 4, се осигуряваше от значително продължен конвейер – разликата доближава 2-3 пъти. Intel даже искаше да усили работната периодичност до 7 GHz, само че чиповете започнаха да се нагряват прекалено много. Тогава топ-процесор стана 580J с периодичност 3,8 GHz, която всички запалянковци с малко по-добро изстудяване, качваха до 4,9 GHz. И по този начин, този чип може да се смята за първия процесор, преодолял психическата преграда от 4,0 GHz.
След въвеждането на многоядрените чипове, клокът стана по-лесен. Но първият чип с тактова периодичност същински 4,0 GHz стана i7-4790K, който бе догонен чак през 2014 година – 10 години след появяването на Pentium 4 580J.
AMD Quad FX
След като разбра, че няма по какъв начин да бъдат продавани чипове с периодичност над 4 GHz (те имаха TDP съвсем 100 W), Intel подходи по различен метод и показа двуядрените процесори Intel Core Duo. Тези чипове работеха с по-ниска периодичност – към 2 GHz, произвеждаха се посредством 64 нанометров софтуерен развой (вместо 90 nm) и процесорите се получиха доста хладни. Когато Intel се убеди в това, единствено след година показа на пазара линията Quad, в които под капачката са сложени два кристала Duo – т.е., 4 пълноценни ядра.
AMD трябваше някак да се задържи на пазара. Да се създава 90 nm 4-ядрен процесор не е добра концепция и тогава AMD взаимно с Nvidia (днес това надали би могло да стане), показаха 2-процесорната система Quad FX с два двуядрени процесора Athlon 64 FX. А от своя страна AMD сътвори чипсета nForce, който даваше опция на тази система да работи. И още, промени драйверите на своята 8000 фамилия, с цел да могат нейните видеокарти да работят в тази странна настройка. Съвсем извънредно решение с два процесора на една дънна платка, което в днешните домашни лични компютри не се употребява.
Intel SkullTrail
Intel реши да не изостава от много странното решение на AMD и също предложи двупроцесорно дъно, само че с процесорите Core 2 Extreme QX9775. Това са 4-ядрени чипове с тактова периодичност 3,2 GHz, 12 MB кеш от второ равнище и с опция за 4-канална работа с DDR2-800 оперативна памет. Цената на това знамение се получи няколко хиляди $, а целесъобразността е напълно ниска, тъй като през 2008 година нямаше особена нужда от 8 потока. Но това е първата пълноценна 8-ядрена десктоп система.
AMD Phenom II x4 42 Black Edition TWKR
Да се върнем две години обратно, когато Intel показа своите първи двуядрени десктоп процесори – Core Duo. Тогава AMD бе зле – небрежно основаните Phenom от първо потомство имаха противен бъг, водещ до неустойчивост в работата на цялата система. AMD пусна пач и казусът изчезна, само че това намали продуктивността и потребителите станаха още по-недоволни.
Само след година AMD се оправдава с процесорите Phenom II, които бяха от ранга на Intel Core 2 Duo. Именно тогава AMD реши да рискува и показа процесорите Black Edition – най-внимателно подбрани Phenom II с отличен овърклокърски капацитет. При тактова периодичност 2 GHz, тези чипове доближиха 6 GHz (рекордът с течен азот е 6777 MHz). По този метод AMD сподели, че също може да прави положителни процесори.
Intel Core i3-7360X
Последните процесори в този преглед са със сокет LGA2066. Това са 18-ядрени процесори, а най-странното в тази процесорна фамилия е, че Intel приготвя двуядрен процесор с LGA2066 сокет. Това за 2К17 времената е някак прекомерно. Характеристиките не са нещо изключително – 2 ядра с тактова периодичност 4300 MHz и поддръжка на HT. Няма графично ядро. Топлинният пакет е същият, като при 4-ядрените чипове – 112 W. Цената на този процесор е към $220 и не се знае за кого е предопределен и кой ще го купи. Но вероятно към момента не всичко е известно.
При процесорите обаче, сходна независимост няма – Intel и AMD владеят целия цикъл на производството, в който няма медиатори. Но даже и при процесорите има ексцентрични решения, които са любопитни за разглеждане.
Intel Atom + Nvidia ION
За процесорите Intel Atom в нетбуците и преносимите компютри вероятно е чувал всеки и множеството консуматори имат извънредно неприятно отношение към тези чипове. Компютърната система работи постепенно, не се възпроизвеждат даже и 480р клиповете на YouTube и дори десктоп интерфейса Aero не може да бъде включен. Тези проблеми се следиха при едноядрените решения и даже поддръжката на hyper-threading технологията не избавя ситуацията.
Но не всички знаят, че в по-скъпите преносими компютри се използваха двуядрени Intel Atom с четири виртуални ядра. Ето тук се получи най-голямото несъгласие – процесорът не е толкоз слаб, операционната система и браузърът работят много бързо, само че вграденото графично ядро е същинска болежка.
Именно тогава Nvidia и Intel взеха решение да обединят силите си и да предложат на пазара взаимен артикул – от Intel процесора, а от Nvidia нелошото графично ядро Nvidia GT 9400M. Тандемът се оказа доста сполучлив – преносимите компютри с този чип възпроизвеждаха без проблеми и без никакво насичане 1080р видео, можеха да се играят игри отпреди 2 години и всичко това побрано в стилен 10 или 12-инчов корпус. Разбира се, имаше недообмислени неща – процесорът поддържаше единствено четири PCIe 1.1 линии, от които на видеокартата можеше да даде единствено една и макар че се получи бърз чип, трябваше да се измисли нещо друго.
Всичко се промени при второто потомство на тандема, когато бяха обединени Intel Atom и Nvidia ION 2. Второто потомство Atom към този момент имаше чипсет и взаимоотношението на процесора и графичното ядро преминаваше през него. При това решение, графичният процесор разполага с цели 4 PCIe линии на чипсета и става допустимо потреблението на 100% от опциите на графичното ядро, още повече, че бяха добавени 512 GB външна буферна памет. Чипът се получи доста по-бърз и преносимият компютър от 2009 година може да подкара и тежките игри, даже и считаната за бенчмарк игра от това време – Crysis. Всичко това направи тези процесори прекомерно необикновени и забавни.
Но ION 3 по този начин и не излезе. Intel твърдо реши да създава лична интегрирана графика, която да понижава разсейваната топлота на чипа. Като резултата от тези старания излязоха 4-ядрените процесори с интегрирана графика, които могат да възпроизвеждат FHD видео, при разсейвана топлота едвам 2-4 W, до момента в който при ION решенията, разсейваната топлота бе 12-20 W.
Но даже и към сегашен ден продуктивността на ION 2 е на новото интегрираната в последното потомство Atom графика, т.е. на Intel му трябваха 7 години с цел да догони Nvidia.
Intel Xeon M v5
Преди към две години семейството Xeon се асоциираше с мощни сървърни процесори, само че в този момент всичко е променено – в края на 2015 година Intel показа мобилните Xeon (например E3-1535M v5). Това бяха 4-ядрени процесори с периодичност над 3 GHz, поддръжка на ECC памет, документ за CAD/CAM приложенията и опция за основаване на цифрово наличие. В елементарните процеси и задания тези процесори имат сравнима с линията HQ продуктивност, която в тясно профилирани области внезапно нараства. Необичайното на тези чипове е, че са първите мобилни Xeon процесори.
Intel Pentium 4 580J
Да се върнем по-назад в историята – през 2000 година Intel показа новата архитектура NetBurst, която даде опция за увеличение на честотата над 2 и даже над 3 GHz. Това бе значимо в конкуренцията с AMD, а тогава никой даже и не мислеше за многоядрена работа. Този голям скок в честотата – от 1 GHz при Pentium III до 3 GHz при Pentium 4, се осигуряваше от значително продължен конвейер – разликата доближава 2-3 пъти. Intel даже искаше да усили работната периодичност до 7 GHz, само че чиповете започнаха да се нагряват прекалено много. Тогава топ-процесор стана 580J с периодичност 3,8 GHz, която всички запалянковци с малко по-добро изстудяване, качваха до 4,9 GHz. И по този начин, този чип може да се смята за първия процесор, преодолял психическата преграда от 4,0 GHz.
След въвеждането на многоядрените чипове, клокът стана по-лесен. Но първият чип с тактова периодичност същински 4,0 GHz стана i7-4790K, който бе догонен чак през 2014 година – 10 години след появяването на Pentium 4 580J.
AMD Quad FX
След като разбра, че няма по какъв начин да бъдат продавани чипове с периодичност над 4 GHz (те имаха TDP съвсем 100 W), Intel подходи по различен метод и показа двуядрените процесори Intel Core Duo. Тези чипове работеха с по-ниска периодичност – към 2 GHz, произвеждаха се посредством 64 нанометров софтуерен развой (вместо 90 nm) и процесорите се получиха доста хладни. Когато Intel се убеди в това, единствено след година показа на пазара линията Quad, в които под капачката са сложени два кристала Duo – т.е., 4 пълноценни ядра.
AMD трябваше някак да се задържи на пазара. Да се създава 90 nm 4-ядрен процесор не е добра концепция и тогава AMD взаимно с Nvidia (днес това надали би могло да стане), показаха 2-процесорната система Quad FX с два двуядрени процесора Athlon 64 FX. А от своя страна AMD сътвори чипсета nForce, който даваше опция на тази система да работи. И още, промени драйверите на своята 8000 фамилия, с цел да могат нейните видеокарти да работят в тази странна настройка. Съвсем извънредно решение с два процесора на една дънна платка, което в днешните домашни лични компютри не се употребява.
Intel SkullTrail
Intel реши да не изостава от много странното решение на AMD и също предложи двупроцесорно дъно, само че с процесорите Core 2 Extreme QX9775. Това са 4-ядрени чипове с тактова периодичност 3,2 GHz, 12 MB кеш от второ равнище и с опция за 4-канална работа с DDR2-800 оперативна памет. Цената на това знамение се получи няколко хиляди $, а целесъобразността е напълно ниска, тъй като през 2008 година нямаше особена нужда от 8 потока. Но това е първата пълноценна 8-ядрена десктоп система.
AMD Phenom II x4 42 Black Edition TWKR
Да се върнем две години обратно, когато Intel показа своите първи двуядрени десктоп процесори – Core Duo. Тогава AMD бе зле – небрежно основаните Phenom от първо потомство имаха противен бъг, водещ до неустойчивост в работата на цялата система. AMD пусна пач и казусът изчезна, само че това намали продуктивността и потребителите станаха още по-недоволни.
Само след година AMD се оправдава с процесорите Phenom II, които бяха от ранга на Intel Core 2 Duo. Именно тогава AMD реши да рискува и показа процесорите Black Edition – най-внимателно подбрани Phenom II с отличен овърклокърски капацитет. При тактова периодичност 2 GHz, тези чипове доближиха 6 GHz (рекордът с течен азот е 6777 MHz). По този метод AMD сподели, че също може да прави положителни процесори.
Intel Core i3-7360X
Последните процесори в този преглед са със сокет LGA2066. Това са 18-ядрени процесори, а най-странното в тази процесорна фамилия е, че Intel приготвя двуядрен процесор с LGA2066 сокет. Това за 2К17 времената е някак прекомерно. Характеристиките не са нещо изключително – 2 ядра с тактова периодичност 4300 MHz и поддръжка на HT. Няма графично ядро. Топлинният пакет е същият, като при 4-ядрените чипове – 112 W. Цената на този процесор е към $220 и не се знае за кого е предопределен и кой ще го купи. Но вероятно към момента не всичко е известно.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ