Притча: Селянинът и житното поле
При Бог отишъл един селяндур и споделил:
– Ти може да си Бог, само че нищо не разбираш от земеделие и имаш доста да учиш.
Бог отвърнал:
– И какво ще ме посъветваш?
Фермерът споделил:
– Дай ми една година в кооято всичко да върви по този начин както аз желая и ще видиш какво ще стане. Няма да има беднотия, мизерия и всички ще са щастливи.
Бог се съгласил и дал една година на орача. Естествено той изискал единствено най- положителното – без бурии, урагани, без даже и най-малката опасност за културите. Всичко вървяло безшумно и спикойно, фермерът бил удовлетворен.
Пшеницата станала толкоз висока. Когато изискал слънце, слънцето греело, когато било необходим дъжд- валял дъжд и то толкоз, колкото той желал. Така предходна година в която всичко вървяло отлично, тъкмо по този начин както орачът желал. Той бил благополучен.
Но когато пристигнала беритба се оказало, че в класовете няма зърно.
Селянинът бил обезверен и попитал Бог:
– Какво се случи, за какво житата са празни, какво не е наред.
Бог дал отговор:
– Нямаше опълчване – битка, спор, твърдоглавие. Ти избягваше неприятностите. Затова пшеницата остана безплодна. Малко битка е нужна. Бурите, гръмотевиците, светкавиците са потребни – те вдъхват душа на пшеницата.
