Президентската власт като лунапарк. Еманюел Макрон е бездънен кладенец за

Президентската власт като лунапарк. Еманюел Макрон е дълбок бунар за хитрини. Неговият азбучник предлага хрумвания какво може да се случи, в случай че България премине към президентска или полупрезидентска форма на ръководство.

За последните три месеца френският държавен глава завъртя към пръста си целия политически набор.

Предизвика парламентарен избор, употребява левите против десните, сетне смени другари и врагове.

След тежкото проваляне на либералите в евроизборите на 9 юни Макрон разпусна националното заседание и свика ексклузивен избор, с цел да пресече възхода на крайната десница. Стратегията сработи посредством негласни съюзи център-ляво за балотажите на 7 юли против претенденти на „ Национален общ брой “.

От водач в първия тур партията на Марин льо Пен и Жордан Бардела приключи трета.

При получения троен възел Маркон очакваше разединение в победилата коалиция (социалисти, комунисти и „ зелени “), с цел да притегли по-умерените към вероятно болшинство. Когато разновидността се размина, той не даде мандат на левицата за сформиране на държавно управление, а сервира нова изненада.

Президентът назначи за министър председател обиграния Мишел Барние от четвъртата по брой депутати дясноцентристка партия „ Републиканците “. Така Макрон построява мост към тези, с които плашеше електората – крайната десница. Сумарно „ Национален общ брой “ (142-ма депутати), либералите и републиканците надвишават с 60-ина гласа нужната поддръжка (289 от 577) за ръководство на Барние.

Младият Бардела изясни юлския крах с алианс на безчестието, който откраднал изборите, а Макрон хвърлил страната в ръцете на крайната левица.

Сега другият полюс насочва същите обвинявания. Протести през уикенда събраха над 200 хиляди недоволни в огромните градове.

„ Президентът отхвърли резултата от парламентарните избори, които самичък свика – съобщи най-популярното лице на левия алианс Жан-Люк Меланшон. – Новият министър председател няма да е от спечелилия „ Нов национален фронт “. Следователно изборите бяха откраднати от французите и посланието им беше отхвърлено. Премиерът ще е от партията, която приключи последна. По създание това ще е държавно управление Макрон-Льо Пен. “

Участници в обединението назовават Макрон автократ, а неговите дейности – либерален прелом, загърбване на републиканската традиция и отваряне на вратата за крайнодесните.

Превърнатият от зложелател в евентуален сътрудник „ Национален общ брой “ слага свои условия.

Льо Пен и Бардела обявиха, че няма да вземат участие в държавното управление. Ще преценят за поддръжка или избор на съмнение към Барние съгласно общата политика, бюджетните решения и незабавните обстановки с инфлация, сигурност, миграция.

От първото си изказване Барние опита да се покаже обединител – даде обещание да поддържа някои политики на президента (вкл. непопулярната пенсионна реформа), зарадва националистите с желание да затегне граничния надзор. 73-годишният деец увери, че държавното управление ще включва десни консерватори, членове на центристкия блок към Макрон, само че може да одобри и леви: „ Няма алена линия. Трябва да отворим вратата за всички искащи. Ще работя с всички доброжелателни. Днес французите се нуждаят от почитание и единение “.

Барние има 46-годишен опит като народен представител, министър в администрациите на Ширак и Саркози, евродепутат, еврокомисар по районните политики (1999–2004) и по вътрешния пазар (от 2010), договорил нови регулации след финансовата рецесия, а през 2016 година назначен за отговорник по договорката на Брюксел с Лондон по отношение на Брекзит.

Уважаван като прагматик, човек на консенсуса и договарянията, проевропейски политик с неолиберални стопански възгледи.

Според критици обаче е нагаждач, откъснат от проблемите на хората, нямащ цялостна поддръжка в своята партия. Когато не съумя да завоюва номинация за президентските избори 2022, той направи завой от центъра надясно с хрумвания за 3–5-годишен мораториум върху имиграцията и по-голям суверенитет на Франция от Европейски Съюз. Някои спекулират, че Барние е станал евроскептик, само че в Брюксел го имат за собствен. Председателките на Екологичен потенциал Роберта Мецола и на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен побързаха да го поздравят с премиерския пост, изтъквайки качествата му като „ лидер с визия и метод, опит и знания, носещ в сърцето си ползите на Европа и Франция “.

Проблемът с виртуозните маневри на Макрон е, че би трябвало да бъдат последвани от незабавни решения.

В идния месец е нужно парламентарно болшинство за приемане на бюджет 2025, съгласуван с условие от Европейски Съюз за стесняване на бюджетния недостиг.

Франция е поискала от Европейската комисия удължение на крайния период (от 20 септември до 15 октомври) за показване на проект за понижаване на пасива, който може да доближи 5,6% от Брутният вътрешен продукт при възможни 3%. Влошените индикатори и опасността от евросанкции вещаят сложни стъпки по редуциране на обществените разноски или повишение на налозите.

Новият министър председател заключи, че не може да прави чудеса, само че желае да върне реда във финансите на Франция.

Автор: Теодор Цеков, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews