Арабистът проф. Владимир Чуков пред „Труд”: При всички случаи Русия е победител в Сирия
Президентът Тръмп разгласи в края на предходната година, че е заповядал на американските военни да се изтеглят от Сирия, където подкрепяха дейностите на опозицията и на кюрдските елементи за национална отбрана (IPG). В същото време в Близкият изток стартира съставяне на нови странни обединения. Саудитска Арабия и Египет, започнаха да виждат в лицето на сирийския президент Башар Асад съдружник. Турция, Катар и Иран се пробват да привлекат на своя страна Ирак и да се трансфорат в главен конкурент на Саудитския съюз. Идва ли краят на войната? Кой печели от тези геопоплитически разломи? И къде е ролята на Русия в тази кървава война?
– Съвсем неотдавна публикувахте публикация, в която съобщихте за един забележителен разлом в Близкия изток – оформянето на две супер обединения. Кои са те и какво следва от това развиване на събитията, професор Чуков?
– Имаме няколко следващи доста значими събития в Близкия изток, които доста поляризираха настроенията и респективно подтикнаха планирането и преструктурирането на блокове в Близкия изток. На първо място това е през 2017-а година спирането на дипломатическите връзки сред Катар от една страна и ОАЕ, Бахрейн, Египет и Саудитска Арабия въпреки това. Така за първи път се оформиха ясно двата блока. Зверското ликвидиране на саудитския публицист Хашоги предходната година подтиква това доста мощно разединение в района. От едната страна са тези четири страни, които имат доста солидна позиция и въздействие в арабския свят. От друга страна Катар, която се опита да активизира и да притегли последователи на своя страна в района, най-много и респективно да завоюва последователи и отвън района, главно на американска територия. На идеологическа основа Катар доста добре стартира да взаимодейства с Турция и в някаква степен с Иран. А след промяната на властта в Багдад се пробва да притегли и Ирак на своя страна. Преди изборите се опита да притегли Сирия, само че явно това не стана и се преориентира към Ирак.
– Как повлия това разединение на сирийския спор?
– Вместо да премине към лагера на Катар, както се очакваше, Башар Асад се преориентира към саудитския лагер. Причината е, че Турция е възприемана като доста по-голяма опасност за тези четири страни, които загатнах. Първият блок можем да го назовем „ Анти – Мюсюлмански братя “. Бахрейн, Египет и Саудитска Арабия оповестиха тази организация за терористична. Тя обаче е на респект в Катар и Турция. Другата линия, по която двата блока се разделят е оста араби и неараби, които желаят да преобладават в мюсюлманския свят.
– Става дума за Иран и Турция.
– Да. Така че тази мощна поляризация задейства редица събития, на които бяхме очевидци в края на предходната година. Те ще обуславят и развиването на събитията оттук насетне в района.
– Как това оформяне на два антагонистични блока ще повлияе върху спора в Сирия? Ако Рияд и Кайро са зад Башар Асад, това значи, че ще получи голяма поддръжка в лицето на арабския свят. Съединени американски щати се отдръпват, а Турция не би оставила ориста на кюрдските региони без надзор. Какво се чака?
– Съществуването на опасността от „ Ислямска страна “ съумя да събере за идеята забележителен брой флагове. След номиналния й погром, тъй като за цялостен погром не бихме могли да приказваме, се появиха старите спорове. Пълният погром е неосъществим, тъй като и в този момент не престават да се стичат доброволци, в това число от Европа и Съединени американски щати към „ Ислямска страна “. Тя обаче не е този фактор, който беше при започване на войната. Тогава тя контролираше над 300 хиляди квадратни километра територии…
– Колкото три Българии…
– … Да, тъкмо. Сега, когато тази опасност доста мощно отстъпи обратно, в тази компактна и очевидно хомогенна антитерористична коалиция се появиха търкания и несъгласия. На първо място това е отношението към Иран.
– Получава се много забавно. Всъщност успеха над „ Ислямска страна “ в голяма степен се дължи на Иран, тъй като нейните войски бяха на терен. Сирия нямаше да съществува към този момент, в случай че не бяха Русия и Иран. В същото време Иран и Турция към този момент са съдружници, само че Турция не ще и да чуе за Башар Асад. И с това парадоксите май не стопират?
– Така е. Просто изплуват несъгласия, които са толкоз комплицирани, които са толкоз заплетени, че ние даже не можем да влезем в тяхната логичност. Можем да кажем, че „ Ислямска страна “ създаде консенсус сред всички в района. Сега, когато силата й е лимитирана, се слиза на по ниско равнище и изникват тези несъгласия. Например въздействието на Иран към този момент тормози мнозина в Близкия Изток.
– Защо съгласно вас Съединени американски щати се изтеглят от поддръжка си за сирийските кюрди?
– Самото разбиране „ сирийски кюрди “ също не е хомогенно. Американските военни имат чудесни взаимоотношения на военно равнище с кюрдите и на административно-гражданско равнище, само че на политическо равнище – не. Това първо пропукване се появи още през декември. Съединени американски щати откриха, че формулата „ Астана “ (срещата на върха сред Иран, Турция и Русия в казахстанската столица, б. р.) действително монополизира политическия развой в Сирия. Виждайки това, те се пробваха да сложат кюрдите на масата за договаряния, т.е. те да намерят своето място в очертаващата се политическа картина, която е следната: държавно управление в Дамаск, подкрепяно от Русия и Иран, и съпротива, чийто център е Рияд, само че действително обезпечена от Турция. Предложението към кюрдите беше да поделят властта с една опозиционна организация, с която си подсигуряваха една трета от масата на договарянията. Те обаче трябваше да позволен в Северна Сирия пешмерга – това е кюрдска армия, подготвена от иракския кюрдски водач Месут Барзани. Ето с три субекта ще би трябвало да управлявате Северна Сирия. Таза концепция се провали и по подобен метод кюрдите от Частите за национална отбрана отрязаха пътя си за легитимация. Затова и в туитовете на Тръмп си пролича неговия яд. Там имаше едно изречение, на което малко се обърна внимание. То гласеше почти, че няма да се пролива американска кръв, изключително за хора, които не зачитат помощта, която Съединени американски щати дават. Оттеглянето на Съединени американски щати от Северна Сирия укрепи апетитите на Турция за завземането на тази една трета от територията, която беше под контрола на Вашингтон.
– Доколко е евентуално Турция да влезе със мощ в тези региони, по този начин както направи с интервенция „ Маслинова клонка “?
– Ето тук към този момент е огромното надхитряне. Буквално тези дни излезе новината, че ще се прави всичко допустимо да бъде принуден Тръмп да премисли решението си. Това, което стана ясно от визитата на съветника Джон Болтън в Турция е, че в най-лошият случай изтеглянето ще продължи най-малко четири месеца. Това може да бъде изцяло задоволително време за кюрдите да се договорят с Русия и респективно със силите на Башар Асад. По този метод в този регион ще влязат сили, с които кюрдите не желаят и не биха се били. Нещо сходно се случи в Манбидж.
Ако би трябвало да бъдем почтени, на политическото равнище се договаря едно нещо, а другото – експертното. На военно-техническото се оказва, че или не може да се случи контрактуваното или среща сериозна опозиция. Ако погледнем по какъв начин реагираха военните, ще разберем защо става въпрос. Генерал Матис си подаде оставката, специфичният делегат на Държавния департамент в антиджихадистката коалиция – Брет Макгърк – също подаде оставка. От другата страна Турция уволни няколко генерали, които забавиха нахлуването в Манбидж. Много алегорично беше и уволнението на командващия Втора войска на Турция. Това е армията, която води действителните бойни дейности против ПКК в Сирия. Командващият си подаде оставка, тъй като му е ясно, че в случай че се извърши огромна инвазия в кюрдския триъгълник, турската войска ще понесе големи загуби в жива мощ.
– Ясно ли е какъв брой души са изгубили турците след нашествието си в Северна Сирия?
– Според данни IPG за предходната година 2422 души са били убити в редиците на турските въоръжени сили и техните милиции. Това е голяма цифра. Ако Турция нахлуе в опразнените територии от Съединени американски щати, това ще докара до големи жертви и измежду военни и измежду цивилни. Това автоматизирано значи и нова бежанска вълна. Това е и повода висшите военни да отхвърлят сходно развиване. Те се оказаха по-реалистично мислещи от политиците. Тръмп обаче трябваше да извърши това свое предизборно заричане, тъй като през идната година той влиза в нова акция. За Ердоган войната ускорява национализма, а той му е необходим на идните локални избори, които са извънредно значими за него. Дори лимитирана военна намеса в Сирия, по претекст, че се борят против кюрдски терористи, ще усили поддръжката за партията на Ердоган. Поради тази причина кюрдите избират към този момент да договарят с Дамаск и единственият залог е дали ще съумеят да запазят автономията си. Много са залозите, в които имаме асиметрична логичност.
– Превръща ли се Русия в длъжностен победител, след изтеглянето на Съединени американски щати от Сирия?
– При всички случаи Русия е победител. В случай, че сирийската войска и държавното управление на Башар Асад и кюрдите се договорят, руснаците са спечелили, тъй като ще изпълнят обещанието си, че Асад ще върне суверенитета по цялата територия на Сирия. Ако това не стане, още веднъж са спечелили.
– Защо?
– Ето тука можем да приказваме за йерархизация на задачите. Това във външната политика се назовава диференциация. Русия желае непременно тези тактически положителни връзки, които закупи с Турция, да се трансфорат в стратегически. А това към този момент се приказва и в Анкара, че Русия към този момент е стратегическия сътрудник. Затова, в случай че пред Русия стои избор чия страна да вземат – на кюрдите или Турция, няма да има и полемика. При дадената обстановка имаме печеливша страна и това е Русия. Каквото и да значи това.
– Какво значи за международната политика подобен мощен блок – Русия, Иран, Турция и Катар?
– Русия не би се заела с подобен блок. Но в случай че се върнем при започване на диалога, напрежението сред тези два блока – Иран, Труция и Катар от една страна и Саудитския блок въпреки това, опцията от спор нараства. Ако привличането на Сирия към Саудитския блок се окаже сполучливо и Дамаск се върне в Арабската лига, то е изцяло допустимо на северната граница на Сирия да забележим военни от Египет, военни от Обединените арабски емирства, каквито вести се прокраднаха. Всичко е въпрос на политика.
– В умозаключение войната в Сирия скоро няма да свърши. Така ми наподобява.
– Няма по какъв начин. Да кажем, че войната ще свърши, е меко казано несъстоятелно. Така или другояче динамичността е толкоз огромна, че нищо не е дефинитивно. Противниците от през вчерашния ден се трансформират в съдружници през днешния ден и противоположното. Никой не може да подсигурява какво ще се случи на следващия ден. Сирия се трансформира през последните години в лаборатория на великите сили, даже и на проксисата, които работят и на територията на Европа, а на Балканите още повече. Ние като страна би трябвало да си създадем извода какви са лабораторните комбинации.
– Казвате, че това, което се случва в Сирия, може да се случи и тук на Балканите?
– През 2105-а, по време на визитата на Путин в Техеран, президентът на Иран – Хасан Рохани безусловно съобщи: „ Ако моделът в Сирия се окаже сполучлив, то същият този модел може да бъде задействан и в Източна Европа. “ Тогава бях доста сюрпризиран във връзка с това, че го споделя ирански политик. Гледайки обаче ориста на Западните Балкани, борбата за Западните Балкани, си мисля, че има някаква зрънце рационалност в метода, по който мисли Рохани.
– Има ли действителна опасност Съединени американски щати да потърси реванш от Русия за Сирия в клокочещия спор сред албанци и сърби? Ние сме очевидци на това по какъв начин Косово разгласи основаването на лична войска, в прорез с решението на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации и поетите задължения на Прищина. Пада границата сред Албания и Косово и като че ли се върви към форма на обединяване, което ще бъде недопустимо за съседите на Албания. А Албания е натовска страна. Какво ще се случи?
– Това, което демонстрира близкоизточния спор е, че двете огромни сили – Русия и Съединени американски щати нямат нито един открит пряк спор. Да, има словесни престрелки, обвинявания, всевъзможен вид политически отрицателен интрументариум, само че на терен защитните механизми сред военните постоянно са сработвали. Така че явно ще се търси някаква пресечна точка, някакво примирие на терен, тъй че да се избегне действителен спор. Между косоварите и сърбите има доста исторически натрупвания, които единствено времето може да излекува. Времето и съответните материални и политически условия, които в съответния смисъл се изявяват в примамливото участие в Европейския съюз. За страдание политиката на Европа я няма никаква.
Нашият посетител
Професор Владимир Чуков е арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма. Роден е 22 април 1966 година в Атина, Гърция. Учи във френския лицей в Тунис, в последици приключва френската гимназия в София. Дипломира във Факултета по публични науки в Дамаския университет в Сирия. Преподавател в редица висши образователни заведения в България. Последната му книга се споделя “Не-Ислямска страна ” и е едно от най-задълбочените проучвания на групировката в света.
– Съвсем неотдавна публикувахте публикация, в която съобщихте за един забележителен разлом в Близкия изток – оформянето на две супер обединения. Кои са те и какво следва от това развиване на събитията, професор Чуков?
– Имаме няколко следващи доста значими събития в Близкия изток, които доста поляризираха настроенията и респективно подтикнаха планирането и преструктурирането на блокове в Близкия изток. На първо място това е през 2017-а година спирането на дипломатическите връзки сред Катар от една страна и ОАЕ, Бахрейн, Египет и Саудитска Арабия въпреки това. Така за първи път се оформиха ясно двата блока. Зверското ликвидиране на саудитския публицист Хашоги предходната година подтиква това доста мощно разединение в района. От едната страна са тези четири страни, които имат доста солидна позиция и въздействие в арабския свят. От друга страна Катар, която се опита да активизира и да притегли последователи на своя страна в района, най-много и респективно да завоюва последователи и отвън района, главно на американска територия. На идеологическа основа Катар доста добре стартира да взаимодейства с Турция и в някаква степен с Иран. А след промяната на властта в Багдад се пробва да притегли и Ирак на своя страна. Преди изборите се опита да притегли Сирия, само че явно това не стана и се преориентира към Ирак.
– Как повлия това разединение на сирийския спор?
– Вместо да премине към лагера на Катар, както се очакваше, Башар Асад се преориентира към саудитския лагер. Причината е, че Турция е възприемана като доста по-голяма опасност за тези четири страни, които загатнах. Първият блок можем да го назовем „ Анти – Мюсюлмански братя “. Бахрейн, Египет и Саудитска Арабия оповестиха тази организация за терористична. Тя обаче е на респект в Катар и Турция. Другата линия, по която двата блока се разделят е оста араби и неараби, които желаят да преобладават в мюсюлманския свят.
– Става дума за Иран и Турция.
– Да. Така че тази мощна поляризация задейства редица събития, на които бяхме очевидци в края на предходната година. Те ще обуславят и развиването на събитията оттук насетне в района.
– Как това оформяне на два антагонистични блока ще повлияе върху спора в Сирия? Ако Рияд и Кайро са зад Башар Асад, това значи, че ще получи голяма поддръжка в лицето на арабския свят. Съединени американски щати се отдръпват, а Турция не би оставила ориста на кюрдските региони без надзор. Какво се чака?
– Съществуването на опасността от „ Ислямска страна “ съумя да събере за идеята забележителен брой флагове. След номиналния й погром, тъй като за цялостен погром не бихме могли да приказваме, се появиха старите спорове. Пълният погром е неосъществим, тъй като и в този момент не престават да се стичат доброволци, в това число от Европа и Съединени американски щати към „ Ислямска страна “. Тя обаче не е този фактор, който беше при започване на войната. Тогава тя контролираше над 300 хиляди квадратни километра територии…
– Колкото три Българии…
– … Да, тъкмо. Сега, когато тази опасност доста мощно отстъпи обратно, в тази компактна и очевидно хомогенна антитерористична коалиция се появиха търкания и несъгласия. На първо място това е отношението към Иран.
– Получава се много забавно. Всъщност успеха над „ Ислямска страна “ в голяма степен се дължи на Иран, тъй като нейните войски бяха на терен. Сирия нямаше да съществува към този момент, в случай че не бяха Русия и Иран. В същото време Иран и Турция към този момент са съдружници, само че Турция не ще и да чуе за Башар Асад. И с това парадоксите май не стопират?
– Така е. Просто изплуват несъгласия, които са толкоз комплицирани, които са толкоз заплетени, че ние даже не можем да влезем в тяхната логичност. Можем да кажем, че „ Ислямска страна “ създаде консенсус сред всички в района. Сега, когато силата й е лимитирана, се слиза на по ниско равнище и изникват тези несъгласия. Например въздействието на Иран към този момент тормози мнозина в Близкия Изток.
– Защо съгласно вас Съединени американски щати се изтеглят от поддръжка си за сирийските кюрди?
– Самото разбиране „ сирийски кюрди “ също не е хомогенно. Американските военни имат чудесни взаимоотношения на военно равнище с кюрдите и на административно-гражданско равнище, само че на политическо равнище – не. Това първо пропукване се появи още през декември. Съединени американски щати откриха, че формулата „ Астана “ (срещата на върха сред Иран, Турция и Русия в казахстанската столица, б. р.) действително монополизира политическия развой в Сирия. Виждайки това, те се пробваха да сложат кюрдите на масата за договаряния, т.е. те да намерят своето място в очертаващата се политическа картина, която е следната: държавно управление в Дамаск, подкрепяно от Русия и Иран, и съпротива, чийто център е Рияд, само че действително обезпечена от Турция. Предложението към кюрдите беше да поделят властта с една опозиционна организация, с която си подсигуряваха една трета от масата на договарянията. Те обаче трябваше да позволен в Северна Сирия пешмерга – това е кюрдска армия, подготвена от иракския кюрдски водач Месут Барзани. Ето с три субекта ще би трябвало да управлявате Северна Сирия. Таза концепция се провали и по подобен метод кюрдите от Частите за национална отбрана отрязаха пътя си за легитимация. Затова и в туитовете на Тръмп си пролича неговия яд. Там имаше едно изречение, на което малко се обърна внимание. То гласеше почти, че няма да се пролива американска кръв, изключително за хора, които не зачитат помощта, която Съединени американски щати дават. Оттеглянето на Съединени американски щати от Северна Сирия укрепи апетитите на Турция за завземането на тази една трета от територията, която беше под контрола на Вашингтон.
– Доколко е евентуално Турция да влезе със мощ в тези региони, по този начин както направи с интервенция „ Маслинова клонка “?
– Ето тук към този момент е огромното надхитряне. Буквално тези дни излезе новината, че ще се прави всичко допустимо да бъде принуден Тръмп да премисли решението си. Това, което стана ясно от визитата на съветника Джон Болтън в Турция е, че в най-лошият случай изтеглянето ще продължи най-малко четири месеца. Това може да бъде изцяло задоволително време за кюрдите да се договорят с Русия и респективно със силите на Башар Асад. По този метод в този регион ще влязат сили, с които кюрдите не желаят и не биха се били. Нещо сходно се случи в Манбидж.
Ако би трябвало да бъдем почтени, на политическото равнище се договаря едно нещо, а другото – експертното. На военно-техническото се оказва, че или не може да се случи контрактуваното или среща сериозна опозиция. Ако погледнем по какъв начин реагираха военните, ще разберем защо става въпрос. Генерал Матис си подаде оставката, специфичният делегат на Държавния департамент в антиджихадистката коалиция – Брет Макгърк – също подаде оставка. От другата страна Турция уволни няколко генерали, които забавиха нахлуването в Манбидж. Много алегорично беше и уволнението на командващия Втора войска на Турция. Това е армията, която води действителните бойни дейности против ПКК в Сирия. Командващият си подаде оставка, тъй като му е ясно, че в случай че се извърши огромна инвазия в кюрдския триъгълник, турската войска ще понесе големи загуби в жива мощ.
– Ясно ли е какъв брой души са изгубили турците след нашествието си в Северна Сирия?
– Според данни IPG за предходната година 2422 души са били убити в редиците на турските въоръжени сили и техните милиции. Това е голяма цифра. Ако Турция нахлуе в опразнените територии от Съединени американски щати, това ще докара до големи жертви и измежду военни и измежду цивилни. Това автоматизирано значи и нова бежанска вълна. Това е и повода висшите военни да отхвърлят сходно развиване. Те се оказаха по-реалистично мислещи от политиците. Тръмп обаче трябваше да извърши това свое предизборно заричане, тъй като през идната година той влиза в нова акция. За Ердоган войната ускорява национализма, а той му е необходим на идните локални избори, които са извънредно значими за него. Дори лимитирана военна намеса в Сирия, по претекст, че се борят против кюрдски терористи, ще усили поддръжката за партията на Ердоган. Поради тази причина кюрдите избират към този момент да договарят с Дамаск и единственият залог е дали ще съумеят да запазят автономията си. Много са залозите, в които имаме асиметрична логичност.
– Превръща ли се Русия в длъжностен победител, след изтеглянето на Съединени американски щати от Сирия?
– При всички случаи Русия е победител. В случай, че сирийската войска и държавното управление на Башар Асад и кюрдите се договорят, руснаците са спечелили, тъй като ще изпълнят обещанието си, че Асад ще върне суверенитета по цялата територия на Сирия. Ако това не стане, още веднъж са спечелили.
– Защо?
– Ето тука можем да приказваме за йерархизация на задачите. Това във външната политика се назовава диференциация. Русия желае непременно тези тактически положителни връзки, които закупи с Турция, да се трансфорат в стратегически. А това към този момент се приказва и в Анкара, че Русия към този момент е стратегическия сътрудник. Затова, в случай че пред Русия стои избор чия страна да вземат – на кюрдите или Турция, няма да има и полемика. При дадената обстановка имаме печеливша страна и това е Русия. Каквото и да значи това.
– Какво значи за международната политика подобен мощен блок – Русия, Иран, Турция и Катар?
– Русия не би се заела с подобен блок. Но в случай че се върнем при започване на диалога, напрежението сред тези два блока – Иран, Труция и Катар от една страна и Саудитския блок въпреки това, опцията от спор нараства. Ако привличането на Сирия към Саудитския блок се окаже сполучливо и Дамаск се върне в Арабската лига, то е изцяло допустимо на северната граница на Сирия да забележим военни от Египет, военни от Обединените арабски емирства, каквито вести се прокраднаха. Всичко е въпрос на политика.
– В умозаключение войната в Сирия скоро няма да свърши. Така ми наподобява.
– Няма по какъв начин. Да кажем, че войната ще свърши, е меко казано несъстоятелно. Така или другояче динамичността е толкоз огромна, че нищо не е дефинитивно. Противниците от през вчерашния ден се трансформират в съдружници през днешния ден и противоположното. Никой не може да подсигурява какво ще се случи на следващия ден. Сирия се трансформира през последните години в лаборатория на великите сили, даже и на проксисата, които работят и на територията на Европа, а на Балканите още повече. Ние като страна би трябвало да си създадем извода какви са лабораторните комбинации.
– Казвате, че това, което се случва в Сирия, може да се случи и тук на Балканите?
– През 2105-а, по време на визитата на Путин в Техеран, президентът на Иран – Хасан Рохани безусловно съобщи: „ Ако моделът в Сирия се окаже сполучлив, то същият този модел може да бъде задействан и в Източна Европа. “ Тогава бях доста сюрпризиран във връзка с това, че го споделя ирански политик. Гледайки обаче ориста на Западните Балкани, борбата за Западните Балкани, си мисля, че има някаква зрънце рационалност в метода, по който мисли Рохани.
– Има ли действителна опасност Съединени американски щати да потърси реванш от Русия за Сирия в клокочещия спор сред албанци и сърби? Ние сме очевидци на това по какъв начин Косово разгласи основаването на лична войска, в прорез с решението на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации и поетите задължения на Прищина. Пада границата сред Албания и Косово и като че ли се върви към форма на обединяване, което ще бъде недопустимо за съседите на Албания. А Албания е натовска страна. Какво ще се случи?
– Това, което демонстрира близкоизточния спор е, че двете огромни сили – Русия и Съединени американски щати нямат нито един открит пряк спор. Да, има словесни престрелки, обвинявания, всевъзможен вид политически отрицателен интрументариум, само че на терен защитните механизми сред военните постоянно са сработвали. Така че явно ще се търси някаква пресечна точка, някакво примирие на терен, тъй че да се избегне действителен спор. Между косоварите и сърбите има доста исторически натрупвания, които единствено времето може да излекува. Времето и съответните материални и политически условия, които в съответния смисъл се изявяват в примамливото участие в Европейския съюз. За страдание политиката на Европа я няма никаква.
Нашият посетител
Професор Владимир Чуков е арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма. Роден е 22 април 1966 година в Атина, Гърция. Учи във френския лицей в Тунис, в последици приключва френската гимназия в София. Дипломира във Факултета по публични науки в Дамаския университет в Сирия. Преподавател в редица висши образователни заведения в България. Последната му книга се споделя “Не-Ислямска страна ” и е едно от най-задълбочените проучвания на групировката в света.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ