Румен Радев сезира КС за Бюрото за охрана към главния прокурор
Президентът Румен Радев внесе в Конституционния съд искане за определяне на противоконституционност на обособени разпореждания от Закона за правосъдната власт и от Закона за отбрана на лица , застрашени по отношение на наказателно произвеждане, с които Бюрото по отбрана се дефинира като независима организационна конструкция при основния прокурор, оповестяват от прессекретарята на президент.
В последните години посредством поредни промени в Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане, в отклоняване от конституционния принцип за разделяне на управляващите, при основния прокурор се оказаха съсредоточени всички съществени функционалности по управление, надзор и реализиране на активността на Бюрото по отбрана. По този метод се надвишават откритите в Конституцията пълномощия на прокуратурата и на основния прокурор.
В настояването на президента се отбелязва, че Конституцията дава на правосъдната власт статут на самостоятелност , която обаче може да се употребява единствено и само предвид на осъществяване на конституционно откритите функционалности на съда, прокурорите и следователите. Тази самостоятелност не следва да бъде използвана за реализиране на други задания отвън тях. Като разпорежда на чиновниците на Бюрото по отбрана полицейски пълномощия, а слага самото Бюро в структурата на прокуратурата и под управлението на основния прокурор, законодателят попречва упражняването на цивилен надзор над реализиране на полицейски пълномощия , с които могат да се обиден извънредно значими полезности като човешкия живот и здраве, свободата, персоналния живот на лица, отбелязва още президентът.
Главният прокурор не може по едно и също време да управлява Бюрото и да упражнява контрол за правда над неговите дейности - това значи да надзирава самичък законността в личните си дейности, акцентира Радев.
Обновена
Прокурори влязоха в президентството
От Габрово Гешев сподели, че не бил осведомен с детайлности по акцията
Публикуваме без редакторска интервенция цялостния текст на настояването до Конституционния съд по отношение на пълномощията на основния прокурор да управлява Бюрото по отбрана:
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 150, алинея 1 и член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционни наредбите на член 138, т. 5 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), на член 13, алинея 2 и на член 14, алинея 1, 2, 3, т. 2, 3 ( в частта, " когато това е разпоредено от основния прокурор " ) и т. 4 от Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане (ЗЗЛЗВНП), както и на обвързваните с тях разпореждания от същия закон - член 13, алинея 1 (в частта " при основния прокурор " ) и алинея 4, член 14в и член 14д, алинея 3 заради несъгласие с член 4, алинея 1, член 8, член 117, алинея 2 и 3, член 126, алинея 2 и чл.127 от Конституция на Република България.
През 2004 година Народното събрание приема ЗЗЛЗВНП (обн. Дъждовни води., бр. 103 от 23 ноември 2004 г.) за да се подкрепи битката с тежките закононарушения, в това число с проведената престъпност. Според член 1 от ЗЗЛЗВНП законът регламентира даването на специфична отбрана от страна на страната на избрани физически лица, когато не могат да бъдат предпазени със средствата, планувани в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). При влизане в действие на закона (25 май 2005 г.) са основани Бюро по отбрана на застрашени лица като отдел в администрацията на Министерството на правораздаването и Съвет по отбрана, който реализира надзор над активността на Бюрото.
През 2014 година със Закон за изменение и допълнение на ЗЗЛЗВНП, (обн., Дъждовни води. бр. 21 от 8 март 2014 г.) Бюрото по отбрана на застрашени лица към Министерството на правораздаването е трансформирано в Бюро по отбрана, което в институционален и функционален проект се обвързва с основния прокурор. Функциите на Бюрото са разширени, като е планувано, че по предписание на основния прокурор Бюрото може " да охранява и обезпечава провеждането на дейности по следствието " (чл. 14, алинея 3, т. 2), а чиновниците на Бюрото могат да довеждат наложително лица до органи на правосъдната власт (чл. 14, алинея 3, т. 1). Контролът върху активността на Бюрото продължава да се реализира от Съвет по отбрана.
През 2018 година със Закон за изменение и допълнение на ЗЗЛЗВНП (обн. Дъждовни води, бр. 44 от 29 май 2018 г.) контролът върху активността на Бюрото по отбрана минава върху основния прокурор (чл. 13, алинея 2). За Съвета по отбрана остава единствено контролът върху една от функционалностите на Бюрото, а точно - осъществяването на специфичната отбрана (чл. 13, алинея 3).
През 2020 година чрез § 75 от Закон за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт (обн. Дъждовни води, бр. 11 от 2020 г.) на Бюрото по отбрана е вменена още една спомагателна функционалност - по член 14, алинея 3, т. 4 от ЗЗЛЗВНП то провежда и реализира защитата на прокурори и следователи при условия и по ред, избрани със взаимна директива на министъра на правораздаването и основния прокурор, съгласувана с Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС).
Конституцията изисква държавната власт да бъде реализирана посредством система от държавни органи, носители на разнообразни управляващи, функционално обвързвайки ги с правилата на националния суверенитет, разделянето на управляващите, правовата страна (Решение № 9 от 2016 година по к. д. № 8/2016 г.). Считам, че с овластяването на основния прокурор с функционалности по управление и надзор над активността на Бюрото по отбрана се надвишават конституционно регламентираните пълномощия на прокуратурата (чл. 127 от КРБ) и в частност - на основния прокурор (чл. 126, алинея 2 от КРБ). Намирам това законодателно състояние за рушащо открития в Конституцията принцип на разделяне на управляващите (чл. 8 от КРБ), на правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от КРБ) и на правилото за самостоятелност на правосъдната власт (чл. 117, алинея 2 и 3 от КРБ). Ето за какво оборвам поотделно и в тяхната взаимовръзка цитираните нагоре разпореждания от Закон за съдебната власт и ЗЗЛЗВНП, като посрамвам следните претекстове:
Нарушение на правилото за разделяне на управляващите
В практиката си Конституционният съд акцентира, че дали и в каква степен една държавна функционалност ще бъде поверена на съответен орган, е въпрос с изключение на на законодателна целенасоченост, също и на оценка дали не се навлиза в пълномощия на органи, които се употребяват с конституционноправен статус (Решение № 4 от 1995 година по к. д. № 23/1995 г.).
1.1. Причината само независимостта на правосъдната власт да бъде категорично оповестена на конституционно равнище (чл. 117, алинея 2, изречение първо от КРБ) е в нейните съответни измерения. Функционалната самостоятелност на правосъдната власт се демонстрира при реализиране на властническите функционалности на съд, прокуратура и следствени органи в осъществяване на предоставените им пълномощия съгласно характерното им място в структурата на органите на правосъдната власт и изпълняваната активност, а точно: правораздаване, контрол за съблюдаване на законността, следствие на наказателните каузи (Решение № 3 от 2015 година по к. д. № 13/2014 г.). Следователно компетентността на всеки орган, който е част от структурата на прокуратурата или на съда, следва да бъде обвързвана с тези функционалности, заради които правосъдната власт като цяло употребява своята изключителна самостоятелност.
В практиката си Конституционният съд признава опцията на законодателя да планува основаване на характерни звена в прокуратурата, само че единствено в случай че те преследват по-ефективно осъществяване на характерните ѝ функционалности, открити на конституционно равнище (Решение № 2 от 2017 година по к. д. № 13/2016 г.). Тези функционалности по своето естество са свързани с правоприлагането и са изчерпателно изброени в член 127 от Конституция на Република България.
Критерий за това - дали дадена активност съставлява и до каква степен е обвързвана с тези функционалности, не е само правното състояние на органа, а природата на съответната активност (Решение № 6 от 2008 година по к. д. № 5/2008 г.). Макар и да се развиват във връзка на формирано наказателно произвеждане, по естеството си дейностите, които законът разпорежда на Бюрото по отбрана, са изпълнително-разпоредителни действия, аналогични на тези, уредени в ЗМВР като охранителна активност и активност по попречване и секване на закононарушения. Тяхната съществена цел е да се подсигурява, че избран кръг лица няма да пострадат от закононарушение (арг. член 1 от ЗЗЛЗВНП). В тази връзка законът планува, че чиновниците на Бюрото по отбрана се употребяват със същите пълномощия, както и чиновниците на Министерство на вътрешните работи, т.е. могат да употребяват мощ, оръжие и помощни средства, да задържат лица и така нататък
Функциите на изпълнителната власт и кръгът от органи, посредством които тя се реализира, за разлика от тези на правосъдната власт, не са изчерпателно изброени в Конституция на Република България. Конституционният съд приема това състояние за конституционосъобразно, защото изпълнителната власт се намира под контрола на законодателната власт и регистрира пред Народното събрание своята активност.
Вътрешната политика и опазването на публичния ред са от изключителната подготвеност на Министерски съвет (чл. 105, алинея 1 и 2 от КРБ). Това е по този начин, тъй като дейностите по защита, попречване и секване на закононарушения са типични за органите на изпълнителната власт. При тяхното реализиране способените органи упражняват насила от името на страната, т.е. може да се употребява мощ, оръжие и помощни средства, лимитират се човешки права, може да се стигне до лишаване на човешки живот. По тази причина в демократичната и правова страна способените органи по защита, попречване и секване на закононарушения следва да работят под цивилен надзор (изрично в този смисъл член 3, алинея 2 от ЗМВР). Този надзор включва в себе си правосъдния надзор, само че включва още и надзор от способени висшестоящи органи в границите на институциите на изпълнителната власт и политическия надзор, който се упражнява от Народното събрание върху полицейските органи по принцип.
Ако се допусне опцията орган на правосъдната власт да упражнява типични полицейски функционалности като защита, попречване и секване на незаконна активност, тогава отпадат опциите за практикуване на надзор над тази активност както от различен по-високопоставен способен орган в системата на изпълнителната власт, по този начин и опциите за парламентарен надзор. Дори правосъдният надзор върху упражняването на такава активност би бил стеснен, доколкото прокурорите се употребяват с функционален имунитет и могат да дават отговор единствено за умишлени закононарушения от общ темперамент.
Освен това, във връзка с упражняването на полицейски функционалности прокуратурата има ясно избрани конституционни отговорности: от една страна, тя управлява следствието и упражнява контрол за неговото законосъобразно държание (чл. 127, т. 1 от КРБ), а от друга - доколкото по т. 3 главната функционалност на прокуратурата е да притегля към наказателна отговорност лицата, които са направили закононарушения, тя дава отговор за реализирането на наказателната отговорност на тези чиновници с полицейски пълномощия, които са направили закононарушения. Ръководството, което прокурорът може да упражнява върху полицията, е по отношение на съответно следствие, т.е. при към този момент открито осъществено закононарушение за определяне на причинителя и отговорността. По отношение на останалите функционалности на полицията, свързани с защита на публичния ред, защита на лица, попречване и секване на закононарушения, прокурорът може да управлява по правомерност, само че не може да управлява директно тяхното осъществяване (без значение дали се правят от орган на Министерство на вътрешните работи, или друг), нито да прави оценка резултата от тях.
Осигуряването на отбраната на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане, не е измежду конституционно избраните функционалности на правосъдната власт, нито - в частност измежду тези на прокуратурата. Нещо повече, тъй като реализирането на наказателната отговорност на чиновниците, които вземат участие в полицейски интервенции, зависи от прокуратурата, то тя, като организация, освен че не може да дава отговор директно за планирането и провеждането на обособени полицейски интервенции, само че с цел да извършва конституционно избраните си функционалности, би трябвало да се употребява със статут на самостоятелност по отношение на йерархията на полицейските органи. В този смисъл член 6 от Препоръка Rec (2001)10 на Комитета на министрите на страните членки на Съвета на Европа по отношение на Европейския кодекс по полицейска нравственос указва на страните членки, че би трябвало да има ясна разлика сред ролята на полицията и на прокуратурата, на правосъдната система и на службите за осъществяване на наказванията.
1.2. Според Конституция на Република България основният прокурор е обособен парламентарен орган. Той се употребява със статут на самостоятелност не въобще и по принцип, а само тъй като реализира съответно избрани функционалности по контрол за правда и методическо управление над активността на прокурорите (чл. 126, алинея 2 КРБ).
Разпоредбите на член 138, т. 5 от Закон за съдебната власт и член 14, алинея 2 от ЗЗЛЗВНП разпореждат на основния прокурор управлението на Бюрото по отбрана, а дружно с това по ЗЗЛЗВНП той реализира и необятен набор от пълномощия: той еднолично управлява активността на Бюрото (чл. 13, алинея 2), назначава шефа и чиновниците на Бюрото (чл. 14, алинея 1) и дефинира техните спомагателни хонорари (чл. 14д, алинея 5), позволява даването на специфична отбрана от Бюрото (чл. 15, алинея 1), позволява или отхвърля предварителна отбрана (чл. 16а, алинея 1), еднолично преценя обективността и степента на опасност за претендентите за отбрана и разпорежда даването на отбрана (чл. 17, алинея 2), разпорежда на чиновниците на Бюрото осъществяването на функционалността за наложително довеждане на лица до орган на правосъдната власт (чл. 14, алинея 3, т. 2) и за " охраняване и застраховане на дейностите по следствието " (чл. 14, алинея 3, т. 3), взе участие в нормативното установяване на реда за реализиране на функционалността на Бюрото да реализира защитата на прокурори и следователи (чл. 14, алинея 3, т. 4), еднолично дефинира разпоредбите за устройство и активността на Бюрото по отбрана (чл. 14в), дефинира реда, по който чиновници на Бюрото могат да употребяват особено облекло, отличителни знаци и служебни карти и дефинира образците за тях (чл. 14д, алинея 4).
Съсредоточаването на нормативни, управителни, контролни и оперативни пълномощия на основния прокурор във връзка с чиновниците на Бюрото за отбрана нарушава правилото за разделяне на управляващите на лично съображение, тъй като задачата на този парламентарен принцип е да попречи на концентрацията на власт и на произвола, който следва от нея. Но също така, предоставените от Закон за съдебната власт и ЗЗЛЗВНП функционалности на основния прокурор съставляват неприемливо разширение на неговите конституционни пълномощия по член 126, алинея 2 от Конституция на Република България. Това е по този начин, тъй като пълномощията на основния прокурор са постоянно относими към реализирането на главната задача на прокуратурата посредством способите по член 127 от Конституцията, т.е. единствено към онази активност на прокурорите, посредством която се осъществя директно главната функционалност на прокуратурата като подсистема на правосъдната власт. Що се отнася до пълномощията му отвън рамките на член 127 от Конституцията, основният прокурор има пълномощията само на управление и надзор като административен началник (Решение № 11 от 2020 година по к. д № 15/2019 г.).
Освен че неприемливо уголемяват пълномощията на основния прокурор, описаните нагоре разпореждания от ЗЗЛЗВНП нарушават правилото за разделяне на управляващите и на друго съображение. Като слагат Бюрото по отбрана под контрола на основния прокурор, те пречат на упражняването на цивилен надзор над реализиране на полицейски пълномощия, с които могат да се обиден извънредно значими полезности като човешкия живот, здраве и независимост. Така се препятства търсенето на отговорност за дейностите на Бюрото по пътя на парламентарния надзор, тъй като основният прокурор не носи политическа отговорност пред Народното събрание; препятства се и търсенето на дисциплинарна отговорност от основния прокурор, тъй като тя се постанова по ред и на учредения, които са свързани с правосъдната активност на магистратите. Главният прокурор не може по едно и също време да управлява Бюрото и да упражнява контрол за правда над неговите дейности - това значи да надзирава самичък законността в личните си дейности.
Действащият парламентарен модел обезпечава равновесието и салдото сред управляващите, тъй че самостоятелността да не изключва съдействието, а опълчването - взаимоотношението (Решение № 9 от 2016 по к. д. № 8/2016 г.). Взаимното задържане на волите, участващи в разпореждането с власт, може да стане както посредством разпределение на другите функционалности на властта сред разнообразни органи, по този начин и чрез разполагането на обособени функционалности в границите на еднакъв орган, само че балансирайки ги по метод едната функционалност да възпира другата. Именно по този начин разделянето на управляващите е на първо място средство за попречване на възможен произвол от страна на държавните органи, което постоянно рефлектира върху правата на жителите (Решение № 6 от 1993 година по к. д. № 4/1993 г.). С институционалното позициониране на Бюрото по отбрана към основния прокурор и с даването на опция чиновниците му да правят избрани полицейски дейности по предписание и под контрола на основния прокурор тези гаранции против произвол са мощно лимитирани.
Така член 138, т. 5 от Закон за съдебната власт, член 13, алинея 2, член 14, алинея 1 и 2 от ЗЗЛЗВНП, както и плануванаъа роля на основния прокурор във връзка с ограниченията по член 14, алинея 3, т. 2-4 от ЗЗЛЗВНП, нарушават член 127 и член 126, алинея 2 от Конституция на Република България, както и конституционния принцип на разделяне на управляващите (чл. 8 от КРБ).
Нарушение на правилото за правовата страна (чл. 4, алинея 1 от КРБ)
2.1. Елемент от понятието за правова страна е условието към законодателя наредбите на законите да бъдат дефинирани ясно и непротиворечиво. Ако това обвързване важи по принцип за елементарните закони, с още по-голяма мощ важи във връзка с установяване пълномощията на правоохранителните органи в случаите, когато могат да употребяват мощ, оръжие и помощни средства, когато могат да задържат лица или по различен метод да лимитират главните конституционни права на жителите. Неяснотата на една законова наредба слага под подозрение годността ѝ да контролира публичните връзки, които тя е призвана да уреди. Когато това е съчетано с непредвидимост и правна неустановеност, то такава законова наредба е противоконституционна на съображение нарушение правилото на правовата страна (Решение № 8 от 2019 година по к. д № 4/2019 г.).
Съгласно член 14, алинея 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛЗВНП Бюрото по отбрана може да реализира функционалности по наложително довеждане на лица до орган на правосъдна власт и " защита и застраховане провеждането на дейности по следствието ", като и в двата случая е планувано дилемите да се извършват по предписание на основния прокурор. За осъществяване на тези функционалности чиновниците на Бюрото могат да употребяват дадените им по член 14д, алинея 1 и 2 от закона полицейски пълномощия, които са равни на тези, дадени на чиновниците на Министерство на вътрешните работи.
Разпоредбите на член 14, алинея 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛЗВНП са дефинирани прекомерно общо и разрешават да бъдат запълвани с друго наличие, което основава условия за произвол при осъществяването и управлението на дейностите на Бюрото. В наредбата на член 14, алинея 3, т. 2 от ЗЗЛЗВНП не е конкретизирано какъв кръг лица и до кои органи на правосъдна власт могат да бъдат довеждани от чиновниците на Бюрото по отбрана. Използваният в член 14, алинея 3, т. 3 от ЗЗЛЗВНП израз " обезпечава провеждането на дейности по следствието " е претрупан с доста разнообразни смисли - самият глагол " обезпечава " има значение на обезпечавам, снабдявам, набирам, давам гаранция, залагам, ипотекирам, правя стимулация и така нататък По принцип провеждането на дейности по следствието е уредено посредством Наказателно-процесуален кодекс и елементи от ЗМВР, където обаче пълномощията на органите, които могат да използват насила по отношение на жителите и правата на обособените участници в производството, са ясно регламентирани. Освен това, текстът на т. 3 вкарва дейностите по следствието като специфичен обект на отбрана, само че те не съставляват полезности сами по себе си. Дори и да бъдат материализирани в съответен акт, тези дейности са източник на права и отговорности. Различни органи са натоварени от ЗМВР и Наказателно-процесуален кодекс с разнообразни пълномощия по отношение на следствието, а получателите на техните дейности могат да имат друго качество. Оттук и действителната заплаха - под формата на наложително довеждане, " защита и застраховане " на дейности по следствието, чиновниците на Бюрото по отбрана да използват необятен кръг полицейски пълномощия, в това число - оръжие и помощни средства, по отношение на неразбираемо избран кръг лица и по този начин да лимитират непозволено съществени конституционни права. На процедура потреблението на тази обща и неразбираема формула " охранява и обезпечава провеждането на следствието " основава причина за заобикаляне на целия комплекс от правни правила, открити в ЗМВР и Наказателно-процесуален кодекс с оглед гарантирането на обективен правосъден развой и отбрана на главните човешки права.
Освен това, в член 14, алинея 3, т. 2 и 3 от ЗЗЛЗВНП не е конкретизирано каква е формата на актовете, с които основният прокурор ще издава разпоредби до чиновниците на Бюрото по отбрана (може ли да вземем за пример да има устни разпоредби, ще могат ли чиновниците да откажат осъществяването на незаконосъобразно предписание на основния прокурор), нито каква е правната природа на тези разпоредби. Ако не е ясна правната природа на актовете на основния прокурор в този случай, не е ясно и по какъв начин ще се подсигурява и следи за тяхната правда, нито кой ще носи отговорност в случаите на надхвърляне на законоустановените в ЗМВР ограничавания при потреблението на мощ, оръжие и помощни средства от чиновниците на Бюрото по отбрана.
2.2. С наредбите на член 14, алинея 3, т. 2, 3 и 4 от ЗЗЛЗВНП на Бюрото по отбрана са предоставени пълномощия, които други закони разпореждат на други органи, заради което се основават предпоставки за повтаряне на пълномощия, неясноти и несъгласуваност както от позиция на използване, по този начин и от позиция на контрола.
По отношение на функционалностите по конвоирането и насилственото довеждане на лица (чл. 14, алинея 3, т. 2 от ЗЗЛЗВНП) има повтаряне на функционалностите сред Бюрото по отбрана и Главна дирекция " Охрана " към Министерството на правораздаването.
Според член 391, алинея 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6 от Закон за съдебната власт Главна дирекция " Охрана " към Министерство на правораздаването има пълномощия да провежда и реализира защитата на правосъдните сгради; да обезпечава реда в правосъдните здания и сигурността на органите на правосъдната власт при реализиране на техните правомощия; да довежда наложително лица до орган на правосъдната власт, когато това е постановено от орган на правосъдната власт; да оказва подпомагане на органите на правосъдната власт при приканване на лица в случаите, когато се пречи за извършване на това задължение; да конвоира обвинени и подсъдими, за които се желае или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража. В тази връзка поражда неизясненост по отношение на това - по какъв начин може да се реализира дейно защитата на съдиите, от една страна, и прокурорите и следователите, от друга, при изискване че те работят дружно по съответни производства и тяхната застрашеност зависи не толкоз от специалността им, колкото от събитията по съответното произвеждане.
Не е избран кръгът от производства, по които може да се упражняват дейностите по член 14, алинея 3, т. 2 и 3 от ЗЗЛЗВНП - да вземем за пример не е ясно дали може да се ползва предвид на осъществяването на предварителни инспекции по Закон за съдебната власт, или при към този момент формирани досъдебни производства, и в случай че е второто - по кои тъкмо. Не е ясно по какъв начин разпоредби на основния прокурор по т. 2 и 3 ще се съчетават с пълномощията на наблюдаващия прокурор по съответните производства. Ако основният прокурор може по неустановен кръг производства да се субституира в правата на наблюдаващия прокурор, тогава той се трансформира в еднолично въплъщение на цялата институция - нещо, което не следва нито от буквата, нито от духа на Конституцията и закона.
Заради неяснотата в наличието на нормите и риска от повтаряне на пълномощия, член 14, алинея 3, т. 2 и 3 от ЗЗЛЗВНП са в несъгласие с правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от КРБ).
Нарушение на правилото за самостоятелност на правосъдната власт (чл. 133, член 117, алинея 2 и алинея 3 от КРБ)
3.1. Една от главните гаранции за независимостта на правосъдната власт е обезпечаването на физическата сигурност на съдиите и прокурорите: те имат субективно право на сигурност, а страната има задължението да им я обезпечи. В Препоръка Rec (2000)19 на Комитета на министрите на Съвета на Европа измежду гаранциите, които се дават на прокурорите по отношение на осъществяване на техните функционалности, в член 5 (g) е посочено, че страните следва да вземат ефикасни ограничения, с цел да бъде обезпечена сигурността на прокурорите и техните фамилии, " когато тяхната персонална сигурност е застрашена в резултат на съответно осъществяване на техните функционалности ". Препоръка Rec(2000)19 вменява това обвързване на властите/държавата, а не на самите прокурорски служби, да провеждат независимо сигурността на прокурорите.
Чрез наредбата на член 14, алинея 3, т. 4 от ЗЗЛЗВНП законодателят разпорежда отговорността за сигурността на прокурорите и следователите на Бюрото по отбрана и прецизира, че изискванията и редът за реализиране на тази активност следва да се дефинират с подзаконов нормативен акт. Личната сигурност на прокурорите и следователите обаче съставлява детайл от техния статут, а съгласно член 133 от Конституция на Република България статутът на прокурорите и следователите би трябвало да бъде организиран в закон.
Според наредбата на член 14, алинея 3, т. 4 от ЗЗЛЗВНП подзаконовият нормативен акт, с който се урежда защитата на прокурори и следователи, следва да бъде признат в взаимен акт на министъра на правораздаването, основния прокурор и Висш съдебен съвет. Главният прокурор обаче е член на Висш съдебен съвет, ръководи прокурорската гилдия на съвета и може да упражни диспропорционално въздействие при установяване на изискванията, при които ще се дава защита на прокурори и следователи. В същото време той управлява и управлява Бюрото, което ще ползва по този начин направената подзаконова рамка. Като поверява защитата на прокурори и следователи съвсем извънредно на волята на основния прокурор, законът основава предпоставки за практикуване на произвол от негова страна и безпричинно въздействие върху прокурорите от по-ниските по степен прокурорски органи, с което се нарушава правилото за тяхната самостоятелност, прогласен в член 117, алинея 2 от Конституция на Република България.
По този метод посредством член 14, алинея 3, т. 4 от ЗЗЛЗВНП се нарушават главните гаранции за самостоятелност на правосъдната власт, уредени в член 133 от Конституция на Република България и член 117, алинея 2 и 3 от Конституция на Република България.
3.2. Според член 13, алинея 4 от ЗЗЛЗВНП средствата за реализиране на активността на Бюрото по отбрана се обезпечават от бюджета на правосъдната власт, а съгласно алинея 5 същото важи и за бюджета на Съвета по отбрана. Според наредбата на член 117, алинея 3 от Конституцията бюджетът на правосъдната власт е независим. Както условието за споразумяване на статута на магистратите със закон, по този начин и независимият бюджет не е конституционна самоцел, а съществена гаранция за самостоятелност на правосъдната власт. Практиката на Конституционния съд в тази връзка недвусмислено демонстрира, че когато се преценя конституционосъбразността на дейностите на способените органи по отношение на бюджета на правосъдната власт, се държи сметка за разделянето на управляващите и пълномощията на органите на правосъдната власт (Решение № 4 от 2003 година по к. д. № 2/2003 г.). Отделният бюджет на правосъдната власт служи за застраховане на активността на конституционно откритите органи на правосъдната власт при осъществяване на конституционно откритите им пълномощия. Включването в бюджета на правосъдната власт на средства за обезпечаване на активността на Бюрото по отбрана, чиято активност не е правосъдна, съставлява нарушаване на член 117, алинея 3 от Конституция на Република България.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
По изложените съображения се обръщам към Вас с настояването да обявите за противоконституционни наредбите на член 138, т. 5 от Закона за правосъдната власт, на член 13, алинея 2 и на член 14, алинея 1, 2, 3, т. 2 и 3 ( в частта, " когато това е разпоредено от основния прокурор) и т. 4 от Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане, както и на обвързваните с тях разпореждания от същия закон - член 13, алинея 1 (в частта " при основния прокурор " ) и алинея 4, член 14в и член 14д, алинея 3 заради несъгласие с член 4, алинея 1, член 8, член 117, алинея 2 и 3, член 126, алинея 2 и член 127 от Конституцията.
Предлагам да конституирате като заинтригувани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, министъра на правораздаването, Висшия правосъден съвет, основния прокурор, както и организациите на съдии, прокурори и следователи.
В последните години посредством поредни промени в Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане, в отклоняване от конституционния принцип за разделяне на управляващите, при основния прокурор се оказаха съсредоточени всички съществени функционалности по управление, надзор и реализиране на активността на Бюрото по отбрана. По този метод се надвишават откритите в Конституцията пълномощия на прокуратурата и на основния прокурор.
В настояването на президента се отбелязва, че Конституцията дава на правосъдната власт статут на самостоятелност , която обаче може да се употребява единствено и само предвид на осъществяване на конституционно откритите функционалности на съда, прокурорите и следователите. Тази самостоятелност не следва да бъде използвана за реализиране на други задания отвън тях. Като разпорежда на чиновниците на Бюрото по отбрана полицейски пълномощия, а слага самото Бюро в структурата на прокуратурата и под управлението на основния прокурор, законодателят попречва упражняването на цивилен надзор над реализиране на полицейски пълномощия , с които могат да се обиден извънредно значими полезности като човешкия живот и здраве, свободата, персоналния живот на лица, отбелязва още президентът.
Главният прокурор не може по едно и също време да управлява Бюрото и да упражнява контрол за правда над неговите дейности - това значи да надзирава самичък законността в личните си дейности, акцентира Радев.
Обновена Прокурори влязоха в президентството
От Габрово Гешев сподели, че не бил осведомен с детайлности по акцията
Публикуваме без редакторска интервенция цялостния текст на настояването до Конституционния съд по отношение на пълномощията на основния прокурор да управлява Бюрото по отбрана:
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 150, алинея 1 и член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционни наредбите на член 138, т. 5 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), на член 13, алинея 2 и на член 14, алинея 1, 2, 3, т. 2, 3 ( в частта, " когато това е разпоредено от основния прокурор " ) и т. 4 от Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане (ЗЗЛЗВНП), както и на обвързваните с тях разпореждания от същия закон - член 13, алинея 1 (в частта " при основния прокурор " ) и алинея 4, член 14в и член 14д, алинея 3 заради несъгласие с член 4, алинея 1, член 8, член 117, алинея 2 и 3, член 126, алинея 2 и чл.127 от Конституция на Република България.
През 2004 година Народното събрание приема ЗЗЛЗВНП (обн. Дъждовни води., бр. 103 от 23 ноември 2004 г.) за да се подкрепи битката с тежките закононарушения, в това число с проведената престъпност. Според член 1 от ЗЗЛЗВНП законът регламентира даването на специфична отбрана от страна на страната на избрани физически лица, когато не могат да бъдат предпазени със средствата, планувани в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). При влизане в действие на закона (25 май 2005 г.) са основани Бюро по отбрана на застрашени лица като отдел в администрацията на Министерството на правораздаването и Съвет по отбрана, който реализира надзор над активността на Бюрото.
През 2014 година със Закон за изменение и допълнение на ЗЗЛЗВНП, (обн., Дъждовни води. бр. 21 от 8 март 2014 г.) Бюрото по отбрана на застрашени лица към Министерството на правораздаването е трансформирано в Бюро по отбрана, което в институционален и функционален проект се обвързва с основния прокурор. Функциите на Бюрото са разширени, като е планувано, че по предписание на основния прокурор Бюрото може " да охранява и обезпечава провеждането на дейности по следствието " (чл. 14, алинея 3, т. 2), а чиновниците на Бюрото могат да довеждат наложително лица до органи на правосъдната власт (чл. 14, алинея 3, т. 1). Контролът върху активността на Бюрото продължава да се реализира от Съвет по отбрана.
През 2018 година със Закон за изменение и допълнение на ЗЗЛЗВНП (обн. Дъждовни води, бр. 44 от 29 май 2018 г.) контролът върху активността на Бюрото по отбрана минава върху основния прокурор (чл. 13, алинея 2). За Съвета по отбрана остава единствено контролът върху една от функционалностите на Бюрото, а точно - осъществяването на специфичната отбрана (чл. 13, алинея 3).
През 2020 година чрез § 75 от Закон за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт (обн. Дъждовни води, бр. 11 от 2020 г.) на Бюрото по отбрана е вменена още една спомагателна функционалност - по член 14, алинея 3, т. 4 от ЗЗЛЗВНП то провежда и реализира защитата на прокурори и следователи при условия и по ред, избрани със взаимна директива на министъра на правораздаването и основния прокурор, съгласувана с Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС).
Конституцията изисква държавната власт да бъде реализирана посредством система от държавни органи, носители на разнообразни управляващи, функционално обвързвайки ги с правилата на националния суверенитет, разделянето на управляващите, правовата страна (Решение № 9 от 2016 година по к. д. № 8/2016 г.). Считам, че с овластяването на основния прокурор с функционалности по управление и надзор над активността на Бюрото по отбрана се надвишават конституционно регламентираните пълномощия на прокуратурата (чл. 127 от КРБ) и в частност - на основния прокурор (чл. 126, алинея 2 от КРБ). Намирам това законодателно състояние за рушащо открития в Конституцията принцип на разделяне на управляващите (чл. 8 от КРБ), на правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от КРБ) и на правилото за самостоятелност на правосъдната власт (чл. 117, алинея 2 и 3 от КРБ). Ето за какво оборвам поотделно и в тяхната взаимовръзка цитираните нагоре разпореждания от Закон за съдебната власт и ЗЗЛЗВНП, като посрамвам следните претекстове:
Нарушение на правилото за разделяне на управляващите
В практиката си Конституционният съд акцентира, че дали и в каква степен една държавна функционалност ще бъде поверена на съответен орган, е въпрос с изключение на на законодателна целенасоченост, също и на оценка дали не се навлиза в пълномощия на органи, които се употребяват с конституционноправен статус (Решение № 4 от 1995 година по к. д. № 23/1995 г.).
1.1. Причината само независимостта на правосъдната власт да бъде категорично оповестена на конституционно равнище (чл. 117, алинея 2, изречение първо от КРБ) е в нейните съответни измерения. Функционалната самостоятелност на правосъдната власт се демонстрира при реализиране на властническите функционалности на съд, прокуратура и следствени органи в осъществяване на предоставените им пълномощия съгласно характерното им място в структурата на органите на правосъдната власт и изпълняваната активност, а точно: правораздаване, контрол за съблюдаване на законността, следствие на наказателните каузи (Решение № 3 от 2015 година по к. д. № 13/2014 г.). Следователно компетентността на всеки орган, който е част от структурата на прокуратурата или на съда, следва да бъде обвързвана с тези функционалности, заради които правосъдната власт като цяло употребява своята изключителна самостоятелност.
В практиката си Конституционният съд признава опцията на законодателя да планува основаване на характерни звена в прокуратурата, само че единствено в случай че те преследват по-ефективно осъществяване на характерните ѝ функционалности, открити на конституционно равнище (Решение № 2 от 2017 година по к. д. № 13/2016 г.). Тези функционалности по своето естество са свързани с правоприлагането и са изчерпателно изброени в член 127 от Конституция на Република България.
Критерий за това - дали дадена активност съставлява и до каква степен е обвързвана с тези функционалности, не е само правното състояние на органа, а природата на съответната активност (Решение № 6 от 2008 година по к. д. № 5/2008 г.). Макар и да се развиват във връзка на формирано наказателно произвеждане, по естеството си дейностите, които законът разпорежда на Бюрото по отбрана, са изпълнително-разпоредителни действия, аналогични на тези, уредени в ЗМВР като охранителна активност и активност по попречване и секване на закононарушения. Тяхната съществена цел е да се подсигурява, че избран кръг лица няма да пострадат от закононарушение (арг. член 1 от ЗЗЛЗВНП). В тази връзка законът планува, че чиновниците на Бюрото по отбрана се употребяват със същите пълномощия, както и чиновниците на Министерство на вътрешните работи, т.е. могат да употребяват мощ, оръжие и помощни средства, да задържат лица и така нататък
Функциите на изпълнителната власт и кръгът от органи, посредством които тя се реализира, за разлика от тези на правосъдната власт, не са изчерпателно изброени в Конституция на Република България. Конституционният съд приема това състояние за конституционосъобразно, защото изпълнителната власт се намира под контрола на законодателната власт и регистрира пред Народното събрание своята активност.
Вътрешната политика и опазването на публичния ред са от изключителната подготвеност на Министерски съвет (чл. 105, алинея 1 и 2 от КРБ). Това е по този начин, тъй като дейностите по защита, попречване и секване на закононарушения са типични за органите на изпълнителната власт. При тяхното реализиране способените органи упражняват насила от името на страната, т.е. може да се употребява мощ, оръжие и помощни средства, лимитират се човешки права, може да се стигне до лишаване на човешки живот. По тази причина в демократичната и правова страна способените органи по защита, попречване и секване на закононарушения следва да работят под цивилен надзор (изрично в този смисъл член 3, алинея 2 от ЗМВР). Този надзор включва в себе си правосъдния надзор, само че включва още и надзор от способени висшестоящи органи в границите на институциите на изпълнителната власт и политическия надзор, който се упражнява от Народното събрание върху полицейските органи по принцип.
Ако се допусне опцията орган на правосъдната власт да упражнява типични полицейски функционалности като защита, попречване и секване на незаконна активност, тогава отпадат опциите за практикуване на надзор над тази активност както от различен по-високопоставен способен орган в системата на изпълнителната власт, по този начин и опциите за парламентарен надзор. Дори правосъдният надзор върху упражняването на такава активност би бил стеснен, доколкото прокурорите се употребяват с функционален имунитет и могат да дават отговор единствено за умишлени закононарушения от общ темперамент.
Освен това, във връзка с упражняването на полицейски функционалности прокуратурата има ясно избрани конституционни отговорности: от една страна, тя управлява следствието и упражнява контрол за неговото законосъобразно държание (чл. 127, т. 1 от КРБ), а от друга - доколкото по т. 3 главната функционалност на прокуратурата е да притегля към наказателна отговорност лицата, които са направили закононарушения, тя дава отговор за реализирането на наказателната отговорност на тези чиновници с полицейски пълномощия, които са направили закононарушения. Ръководството, което прокурорът може да упражнява върху полицията, е по отношение на съответно следствие, т.е. при към този момент открито осъществено закононарушение за определяне на причинителя и отговорността. По отношение на останалите функционалности на полицията, свързани с защита на публичния ред, защита на лица, попречване и секване на закононарушения, прокурорът може да управлява по правомерност, само че не може да управлява директно тяхното осъществяване (без значение дали се правят от орган на Министерство на вътрешните работи, или друг), нито да прави оценка резултата от тях.
Осигуряването на отбраната на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане, не е измежду конституционно избраните функционалности на правосъдната власт, нито - в частност измежду тези на прокуратурата. Нещо повече, тъй като реализирането на наказателната отговорност на чиновниците, които вземат участие в полицейски интервенции, зависи от прокуратурата, то тя, като организация, освен че не може да дава отговор директно за планирането и провеждането на обособени полицейски интервенции, само че с цел да извършва конституционно избраните си функционалности, би трябвало да се употребява със статут на самостоятелност по отношение на йерархията на полицейските органи. В този смисъл член 6 от Препоръка Rec (2001)10 на Комитета на министрите на страните членки на Съвета на Европа по отношение на Европейския кодекс по полицейска нравственос указва на страните членки, че би трябвало да има ясна разлика сред ролята на полицията и на прокуратурата, на правосъдната система и на службите за осъществяване на наказванията.
1.2. Според Конституция на Република България основният прокурор е обособен парламентарен орган. Той се употребява със статут на самостоятелност не въобще и по принцип, а само тъй като реализира съответно избрани функционалности по контрол за правда и методическо управление над активността на прокурорите (чл. 126, алинея 2 КРБ).
Разпоредбите на член 138, т. 5 от Закон за съдебната власт и член 14, алинея 2 от ЗЗЛЗВНП разпореждат на основния прокурор управлението на Бюрото по отбрана, а дружно с това по ЗЗЛЗВНП той реализира и необятен набор от пълномощия: той еднолично управлява активността на Бюрото (чл. 13, алинея 2), назначава шефа и чиновниците на Бюрото (чл. 14, алинея 1) и дефинира техните спомагателни хонорари (чл. 14д, алинея 5), позволява даването на специфична отбрана от Бюрото (чл. 15, алинея 1), позволява или отхвърля предварителна отбрана (чл. 16а, алинея 1), еднолично преценя обективността и степента на опасност за претендентите за отбрана и разпорежда даването на отбрана (чл. 17, алинея 2), разпорежда на чиновниците на Бюрото осъществяването на функционалността за наложително довеждане на лица до орган на правосъдната власт (чл. 14, алинея 3, т. 2) и за " охраняване и застраховане на дейностите по следствието " (чл. 14, алинея 3, т. 3), взе участие в нормативното установяване на реда за реализиране на функционалността на Бюрото да реализира защитата на прокурори и следователи (чл. 14, алинея 3, т. 4), еднолично дефинира разпоредбите за устройство и активността на Бюрото по отбрана (чл. 14в), дефинира реда, по който чиновници на Бюрото могат да употребяват особено облекло, отличителни знаци и служебни карти и дефинира образците за тях (чл. 14д, алинея 4).
Съсредоточаването на нормативни, управителни, контролни и оперативни пълномощия на основния прокурор във връзка с чиновниците на Бюрото за отбрана нарушава правилото за разделяне на управляващите на лично съображение, тъй като задачата на този парламентарен принцип е да попречи на концентрацията на власт и на произвола, който следва от нея. Но също така, предоставените от Закон за съдебната власт и ЗЗЛЗВНП функционалности на основния прокурор съставляват неприемливо разширение на неговите конституционни пълномощия по член 126, алинея 2 от Конституция на Република България. Това е по този начин, тъй като пълномощията на основния прокурор са постоянно относими към реализирането на главната задача на прокуратурата посредством способите по член 127 от Конституцията, т.е. единствено към онази активност на прокурорите, посредством която се осъществя директно главната функционалност на прокуратурата като подсистема на правосъдната власт. Що се отнася до пълномощията му отвън рамките на член 127 от Конституцията, основният прокурор има пълномощията само на управление и надзор като административен началник (Решение № 11 от 2020 година по к. д № 15/2019 г.).
Освен че неприемливо уголемяват пълномощията на основния прокурор, описаните нагоре разпореждания от ЗЗЛЗВНП нарушават правилото за разделяне на управляващите и на друго съображение. Като слагат Бюрото по отбрана под контрола на основния прокурор, те пречат на упражняването на цивилен надзор над реализиране на полицейски пълномощия, с които могат да се обиден извънредно значими полезности като човешкия живот, здраве и независимост. Така се препятства търсенето на отговорност за дейностите на Бюрото по пътя на парламентарния надзор, тъй като основният прокурор не носи политическа отговорност пред Народното събрание; препятства се и търсенето на дисциплинарна отговорност от основния прокурор, тъй като тя се постанова по ред и на учредения, които са свързани с правосъдната активност на магистратите. Главният прокурор не може по едно и също време да управлява Бюрото и да упражнява контрол за правда над неговите дейности - това значи да надзирава самичък законността в личните си дейности.
Действащият парламентарен модел обезпечава равновесието и салдото сред управляващите, тъй че самостоятелността да не изключва съдействието, а опълчването - взаимоотношението (Решение № 9 от 2016 по к. д. № 8/2016 г.). Взаимното задържане на волите, участващи в разпореждането с власт, може да стане както посредством разпределение на другите функционалности на властта сред разнообразни органи, по този начин и чрез разполагането на обособени функционалности в границите на еднакъв орган, само че балансирайки ги по метод едната функционалност да възпира другата. Именно по този начин разделянето на управляващите е на първо място средство за попречване на възможен произвол от страна на държавните органи, което постоянно рефлектира върху правата на жителите (Решение № 6 от 1993 година по к. д. № 4/1993 г.). С институционалното позициониране на Бюрото по отбрана към основния прокурор и с даването на опция чиновниците му да правят избрани полицейски дейности по предписание и под контрола на основния прокурор тези гаранции против произвол са мощно лимитирани.
Така член 138, т. 5 от Закон за съдебната власт, член 13, алинея 2, член 14, алинея 1 и 2 от ЗЗЛЗВНП, както и плануванаъа роля на основния прокурор във връзка с ограниченията по член 14, алинея 3, т. 2-4 от ЗЗЛЗВНП, нарушават член 127 и член 126, алинея 2 от Конституция на Република България, както и конституционния принцип на разделяне на управляващите (чл. 8 от КРБ).
Нарушение на правилото за правовата страна (чл. 4, алинея 1 от КРБ)
2.1. Елемент от понятието за правова страна е условието към законодателя наредбите на законите да бъдат дефинирани ясно и непротиворечиво. Ако това обвързване важи по принцип за елементарните закони, с още по-голяма мощ важи във връзка с установяване пълномощията на правоохранителните органи в случаите, когато могат да употребяват мощ, оръжие и помощни средства, когато могат да задържат лица или по различен метод да лимитират главните конституционни права на жителите. Неяснотата на една законова наредба слага под подозрение годността ѝ да контролира публичните връзки, които тя е призвана да уреди. Когато това е съчетано с непредвидимост и правна неустановеност, то такава законова наредба е противоконституционна на съображение нарушение правилото на правовата страна (Решение № 8 от 2019 година по к. д № 4/2019 г.).
Съгласно член 14, алинея 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛЗВНП Бюрото по отбрана може да реализира функционалности по наложително довеждане на лица до орган на правосъдна власт и " защита и застраховане провеждането на дейности по следствието ", като и в двата случая е планувано дилемите да се извършват по предписание на основния прокурор. За осъществяване на тези функционалности чиновниците на Бюрото могат да употребяват дадените им по член 14д, алинея 1 и 2 от закона полицейски пълномощия, които са равни на тези, дадени на чиновниците на Министерство на вътрешните работи.
Разпоредбите на член 14, алинея 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛЗВНП са дефинирани прекомерно общо и разрешават да бъдат запълвани с друго наличие, което основава условия за произвол при осъществяването и управлението на дейностите на Бюрото. В наредбата на член 14, алинея 3, т. 2 от ЗЗЛЗВНП не е конкретизирано какъв кръг лица и до кои органи на правосъдна власт могат да бъдат довеждани от чиновниците на Бюрото по отбрана. Използваният в член 14, алинея 3, т. 3 от ЗЗЛЗВНП израз " обезпечава провеждането на дейности по следствието " е претрупан с доста разнообразни смисли - самият глагол " обезпечава " има значение на обезпечавам, снабдявам, набирам, давам гаранция, залагам, ипотекирам, правя стимулация и така нататък По принцип провеждането на дейности по следствието е уредено посредством Наказателно-процесуален кодекс и елементи от ЗМВР, където обаче пълномощията на органите, които могат да използват насила по отношение на жителите и правата на обособените участници в производството, са ясно регламентирани. Освен това, текстът на т. 3 вкарва дейностите по следствието като специфичен обект на отбрана, само че те не съставляват полезности сами по себе си. Дори и да бъдат материализирани в съответен акт, тези дейности са източник на права и отговорности. Различни органи са натоварени от ЗМВР и Наказателно-процесуален кодекс с разнообразни пълномощия по отношение на следствието, а получателите на техните дейности могат да имат друго качество. Оттук и действителната заплаха - под формата на наложително довеждане, " защита и застраховане " на дейности по следствието, чиновниците на Бюрото по отбрана да използват необятен кръг полицейски пълномощия, в това число - оръжие и помощни средства, по отношение на неразбираемо избран кръг лица и по този начин да лимитират непозволено съществени конституционни права. На процедура потреблението на тази обща и неразбираема формула " охранява и обезпечава провеждането на следствието " основава причина за заобикаляне на целия комплекс от правни правила, открити в ЗМВР и Наказателно-процесуален кодекс с оглед гарантирането на обективен правосъден развой и отбрана на главните човешки права.
Освен това, в член 14, алинея 3, т. 2 и 3 от ЗЗЛЗВНП не е конкретизирано каква е формата на актовете, с които основният прокурор ще издава разпоредби до чиновниците на Бюрото по отбрана (може ли да вземем за пример да има устни разпоредби, ще могат ли чиновниците да откажат осъществяването на незаконосъобразно предписание на основния прокурор), нито каква е правната природа на тези разпоредби. Ако не е ясна правната природа на актовете на основния прокурор в този случай, не е ясно и по какъв начин ще се подсигурява и следи за тяхната правда, нито кой ще носи отговорност в случаите на надхвърляне на законоустановените в ЗМВР ограничавания при потреблението на мощ, оръжие и помощни средства от чиновниците на Бюрото по отбрана.
2.2. С наредбите на член 14, алинея 3, т. 2, 3 и 4 от ЗЗЛЗВНП на Бюрото по отбрана са предоставени пълномощия, които други закони разпореждат на други органи, заради което се основават предпоставки за повтаряне на пълномощия, неясноти и несъгласуваност както от позиция на използване, по този начин и от позиция на контрола.
По отношение на функционалностите по конвоирането и насилственото довеждане на лица (чл. 14, алинея 3, т. 2 от ЗЗЛЗВНП) има повтаряне на функционалностите сред Бюрото по отбрана и Главна дирекция " Охрана " към Министерството на правораздаването.
Според член 391, алинея 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6 от Закон за съдебната власт Главна дирекция " Охрана " към Министерство на правораздаването има пълномощия да провежда и реализира защитата на правосъдните сгради; да обезпечава реда в правосъдните здания и сигурността на органите на правосъдната власт при реализиране на техните правомощия; да довежда наложително лица до орган на правосъдната власт, когато това е постановено от орган на правосъдната власт; да оказва подпомагане на органите на правосъдната власт при приканване на лица в случаите, когато се пречи за извършване на това задължение; да конвоира обвинени и подсъдими, за които се желае или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража. В тази връзка поражда неизясненост по отношение на това - по какъв начин може да се реализира дейно защитата на съдиите, от една страна, и прокурорите и следователите, от друга, при изискване че те работят дружно по съответни производства и тяхната застрашеност зависи не толкоз от специалността им, колкото от събитията по съответното произвеждане.
Не е избран кръгът от производства, по които може да се упражняват дейностите по член 14, алинея 3, т. 2 и 3 от ЗЗЛЗВНП - да вземем за пример не е ясно дали може да се ползва предвид на осъществяването на предварителни инспекции по Закон за съдебната власт, или при към този момент формирани досъдебни производства, и в случай че е второто - по кои тъкмо. Не е ясно по какъв начин разпоредби на основния прокурор по т. 2 и 3 ще се съчетават с пълномощията на наблюдаващия прокурор по съответните производства. Ако основният прокурор може по неустановен кръг производства да се субституира в правата на наблюдаващия прокурор, тогава той се трансформира в еднолично въплъщение на цялата институция - нещо, което не следва нито от буквата, нито от духа на Конституцията и закона.
Заради неяснотата в наличието на нормите и риска от повтаряне на пълномощия, член 14, алинея 3, т. 2 и 3 от ЗЗЛЗВНП са в несъгласие с правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от КРБ).
Нарушение на правилото за самостоятелност на правосъдната власт (чл. 133, член 117, алинея 2 и алинея 3 от КРБ)
3.1. Една от главните гаранции за независимостта на правосъдната власт е обезпечаването на физическата сигурност на съдиите и прокурорите: те имат субективно право на сигурност, а страната има задължението да им я обезпечи. В Препоръка Rec (2000)19 на Комитета на министрите на Съвета на Европа измежду гаранциите, които се дават на прокурорите по отношение на осъществяване на техните функционалности, в член 5 (g) е посочено, че страните следва да вземат ефикасни ограничения, с цел да бъде обезпечена сигурността на прокурорите и техните фамилии, " когато тяхната персонална сигурност е застрашена в резултат на съответно осъществяване на техните функционалности ". Препоръка Rec(2000)19 вменява това обвързване на властите/държавата, а не на самите прокурорски служби, да провеждат независимо сигурността на прокурорите.
Чрез наредбата на член 14, алинея 3, т. 4 от ЗЗЛЗВНП законодателят разпорежда отговорността за сигурността на прокурорите и следователите на Бюрото по отбрана и прецизира, че изискванията и редът за реализиране на тази активност следва да се дефинират с подзаконов нормативен акт. Личната сигурност на прокурорите и следователите обаче съставлява детайл от техния статут, а съгласно член 133 от Конституция на Република България статутът на прокурорите и следователите би трябвало да бъде организиран в закон.
Според наредбата на член 14, алинея 3, т. 4 от ЗЗЛЗВНП подзаконовият нормативен акт, с който се урежда защитата на прокурори и следователи, следва да бъде признат в взаимен акт на министъра на правораздаването, основния прокурор и Висш съдебен съвет. Главният прокурор обаче е член на Висш съдебен съвет, ръководи прокурорската гилдия на съвета и може да упражни диспропорционално въздействие при установяване на изискванията, при които ще се дава защита на прокурори и следователи. В същото време той управлява и управлява Бюрото, което ще ползва по този начин направената подзаконова рамка. Като поверява защитата на прокурори и следователи съвсем извънредно на волята на основния прокурор, законът основава предпоставки за практикуване на произвол от негова страна и безпричинно въздействие върху прокурорите от по-ниските по степен прокурорски органи, с което се нарушава правилото за тяхната самостоятелност, прогласен в член 117, алинея 2 от Конституция на Република България.
По този метод посредством член 14, алинея 3, т. 4 от ЗЗЛЗВНП се нарушават главните гаранции за самостоятелност на правосъдната власт, уредени в член 133 от Конституция на Република България и член 117, алинея 2 и 3 от Конституция на Република България.
3.2. Според член 13, алинея 4 от ЗЗЛЗВНП средствата за реализиране на активността на Бюрото по отбрана се обезпечават от бюджета на правосъдната власт, а съгласно алинея 5 същото важи и за бюджета на Съвета по отбрана. Според наредбата на член 117, алинея 3 от Конституцията бюджетът на правосъдната власт е независим. Както условието за споразумяване на статута на магистратите със закон, по този начин и независимият бюджет не е конституционна самоцел, а съществена гаранция за самостоятелност на правосъдната власт. Практиката на Конституционния съд в тази връзка недвусмислено демонстрира, че когато се преценя конституционосъбразността на дейностите на способените органи по отношение на бюджета на правосъдната власт, се държи сметка за разделянето на управляващите и пълномощията на органите на правосъдната власт (Решение № 4 от 2003 година по к. д. № 2/2003 г.). Отделният бюджет на правосъдната власт служи за застраховане на активността на конституционно откритите органи на правосъдната власт при осъществяване на конституционно откритите им пълномощия. Включването в бюджета на правосъдната власт на средства за обезпечаване на активността на Бюрото по отбрана, чиято активност не е правосъдна, съставлява нарушаване на член 117, алинея 3 от Конституция на Република България.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
По изложените съображения се обръщам към Вас с настояването да обявите за противоконституционни наредбите на член 138, т. 5 от Закона за правосъдната власт, на член 13, алинея 2 и на член 14, алинея 1, 2, 3, т. 2 и 3 ( в частта, " когато това е разпоредено от основния прокурор) и т. 4 от Закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане, както и на обвързваните с тях разпореждания от същия закон - член 13, алинея 1 (в частта " при основния прокурор " ) и алинея 4, член 14в и член 14д, алинея 3 заради несъгласие с член 4, алинея 1, член 8, член 117, алинея 2 и 3, член 126, алинея 2 и член 127 от Конституцията.
Предлагам да конституирате като заинтригувани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, министъра на правораздаването, Висшия правосъден съвет, основния прокурор, както и организациите на съдии, прокурори и следователи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ