Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание

Президентът Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание параграфи 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), признат от 49-ото Народно заседание на 2 юни 2023 година, оповестиха от пресцентъра на президентството. Оспорените разпореждания плануват обособяването на шефа на Националната следствена работа и следствените отдели към прокуратурите в независими органи. В претекстовете си президентът акцентира, че тези промени възвръщат състояние, което към този момент е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 година с оглед ефикасното и транспарантно действие на досъдебното произвеждане по наказателни каузи. Така без безапелационни причини Народното събрание в този момент ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз. В претекстовете за ветото на президента се акцентира също по този начин, че при приемането на оспорените разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт не е съобразено императивното условие на Конституцията законите да бъдат одобрявани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени значими положения в Закона за правосъдната власт. Нарушени са и редица разпореждания от Правилника за организацията и активността на Народното събрание.   Мотиви за връщане за ново разискване в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, признат от 49-ото Народно събрания на 2 юни 2023 година Уважаеми народни представители, Приветствам напъните на законодателя да усъвършенства нормативната рамка в посока предварителна защита и противопоставяне на корупцията в правосъдната власт. Основната част от признатия на 2 юни 2023 година Закон за изменение и допълнение  на Закона за правосъдната власт (ЗИД ЗСВ) подхожда на това желание и способства за реализиране на съответните цели от Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България. Измененията, които се съдържат в § 1-2, § 12, 14 и 15 от ЗИД Закон за съдебната власт, са признати въз основа на законопроект на Министерския съвет от 13.04.2023 година По този законопроект Министерският съвет е изложил претекстове в сходство с условията на Закона за нормативните актове, осъществена е частична предварителна оценка на въздействието и е била извършена социална консултация, с която е дадена опция на заинтригуваните институции да изразят позиция по предлаганите промени. Разпоредбите на § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт обаче са признати без откритите гаранции за неприкритост, координация и предвидимост на законодателния развой. 1. В § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт се планува даването на самостоятелен статут на Националната следствена работа (НСлС) и на окръжните следствени служби и извеждането им от структурите на прокуратурата. По този метод се възвръща едно състояние, което към този момент е съществувало в органите на нашата правосъдна власт, и е било изоставено. През 2009 г. 40-ото Народно заседание е приело ЗИД Закон за съдебната власт (обн. Дъждовни води, бр. 33 от 30.04.2009 г.), посредством който трансформира съществуващите тогава окръжни следствени служби в отдели към съответните органи на прокуратурата и дефинира шефа на Национална следствена служба за заместител на основния прокурор. Към оня миг държавното управление акцентира, че смяната се прави за „ ефикасното и транспарантно действие на досъдебното произвеждане “ и се постанова заради „ общата позиция на Европейския съюз за ролята, мястото и функционалностите на следствените органи в Република България, изразена още през октомври 2003 година при затваряне на Глава 24 – Сътрудничество в региона на правораздаването и вътрешните работи “ (Мотиви към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт № 902-01-3 от 9.01.2009 г.) През 2003 година в Доклада за напредъка на България към участие в Европейския съюз се показва, че реорганизирането на следствените органи е ангажимент, чието осъществяване следва да се следи за в бъдеще, за да бъдат преодолени настоящите структурни недостатъци на досъдебната фаза и тя да стане по-ефективна, като се избегне дублирането с други служби (Regular Report on Bulgaria’s Progress towards Accession, COM (2003) 676, стр. 18). След приемането на ЗИД Закон за съдебната власт от 2009 година Европейската комисия отбелязва, че „ внедряването на чиновниците на Национална следствена служба в прокуратурата може да се схване като стъпка за постигането на по-ефикасно потребление на ресурсите в досъдебната фаза. “ (Придружаващ документ към Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и проверка – Техническа актуализация, SEC (2009) 1074 финален, стр. 7). По този метод признатият през 2009 година ЗИД Закон за съдебната власт става част от законодателните промени, с които завършват първите три години от участието на България в Европейски Съюз и отпада рискът от активиране на защитните клаузи по Договора за присъединение. Включването на следствените служби в структурата на прокуратурата следва разумно от осъществените три години преди този момент промени в Конституцията (обн. Дъждовни води, бр. 27 от 2006 г.) и разрешава „ да бъде употребен потенциалът на квалифицирани и опитни адвокати, работещи като следователи, за усилване на противодействието против престъпността и корупцията, което обществото и Европейският съюз изискваха и чакаха “ (Решение на Конституционен съд № 5 от 9.07.2009 година по к. д. № 6 от 2009 г.).  В този подтекст признатият от Народното събрание на 2 юни 2023 година ЗИД Закон за съдебната власт (специално § 3-10) всъщност ревизира ангажимент, който Република България е поела в договарянията за участие в Европейския съюз. Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите страни членки както в способността на страната да извършва пълноценно своите задължения, по този начин и в успеваемостта и безпристрастността на националната наказателно правна система. 2. Оспорените разпореждания на § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт са признати въз основа на предложение на депутат, което е направено след първо гласоподаване на законопроекта в пленарна зала. Предложението съдържа разпореждания от различен законопроект (ЗИД Закон за съдебната власт от 12.04.2023 г.), който на 19.05.2023 година е бил отритнат от Народното събрание при първо гласоподаване. В сходство с член 79, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС) в съвещанието си от 25.05.2023 година Комисията по правни въпроси е отказала да прегледа и да гласоподава предлагането. Въпреки това обаче, наредбите § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт са подкрепени от Народното събрание при второто гласоподаване на законопроекта в пленарна зала. По този метод Народното събрание не се е съобразило с условието законите да се одобряват с две гласувания (чл. 88, алинея 1 от Конституцията) и е работило в несъгласие със своя устав, който е конституционно организиран акт. В член 79, алинея 1 от ПОДНС се планува, че „ законопроект, който е отритнат на първо гласоподаване, може да бъде импортиран и прегледан наново единствено след промени в главните му положения (…) и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му. “. А съгласно втората алинея от същия текст, разпореждания на законопроект, който е отритнат на първо гласоподаване, не може да бъдат импортирани и прегледани наново като оферти сред първо и второ гласоподаване, в случай че не са изпълнени изискванията на първата алинея „ като се изключи тези, които се отнасят до публицистични или правно-технически ремонти. “. Разпоредбите на § 3-10 не може да се преглеждат като „ публицистични или правно-технически ремонти “ в гласувания на първо четене държавен законопроект, затова те са признати в нарушаване на ПОДНС. Допуснати са и две други нарушавания на ПОДНС. Според член 80, алинея 1 от ПОДНС оферти, които излизат отвън предметния обсег на признатия на първо гласоподаване законопроект, не се преглеждат всъщност и не се гласоподават, само че в тази ситуация с § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт това е направено. Според член 80, алинея 6 от ПОДНС ръководителят на водещата комисия следва да изиска мнение от Министерския съвет или от съответния отраслов министър по предложенията, които са постъпили от народни представители след първо гласоподаване на законопроекта. Това не е направено, което опонира на положителните практики в законодателния развой и след това би затруднило правоприлагането. 3. В случаите, когато Министерският съвет упражнява законодателната самодейност, Законът за правосъдната власт (ЗСВ) изисква министърът на правораздаването, органите на правосъдната власт и Висшият правосъден съвет (ВСС) да са във взаимоотношение при изработването на планове на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със правосъдната система (чл. 370, алинея 1, т. 2 от ЗСВ). Пленумът на Висшия правосъден съвет (ВСС) е способен да дава мнения по законопроекти, които се отнасят до правосъдната власт (чл. 30, алинея 2, т. 13 от ЗСВ), а такова липсва по отношение на оспорените разпореждания от ЗИД Закон за съдебната власт. Обособяването на независими следствени служби и смяната в статута на Национална следствена служба визира действието на съответните органи на правосъдната власт, от което следва, че като не е изискало мнение от Висш съдебен съвет по § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт, Народното събрание не се е съобразило с условията на Закона за правосъдната власт. 4. Промените, които се плануват в § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт, безспорно имат избрани бюджетни измерения, както и такива, свързани с ръководството на имуществото на правосъдната власт. В процедурата по приемане на закона такива не са прегледани. По предлагането липсва финансова аргументация, а водещата комисия не е поискала мнения от министъра на правораздаването (както изисква член 80, алинея 6, прочие 2 от ПОДНС) и от Пленума на Висш съдебен съвет. Според член 130а, алинея 2, т. 6 от Конституцията Пленумът на Висш съдебен съвет ръководи недвижимите парцели на правосъдната власт. Организирането на ръководството на имуществото на правосъдната власт е извънредно пълномощие на Пленума на ВСС     (чл. 387 от ЗСВ). Промяната на параметри, които засягат имуществото и бюджета на правосъдната власт, без по тях да бъде потърсено авансово мнение от способените органи на правосъдна власт и без да бъдат регистрирани компликациите, които биха се породили в използването на такива законодателни промени, слага под опасност независимостта на правосъдната власт и нейната дарба дейно да извършва своите конституционни функционалности. 5. Липсата на претекстове не разрешава да се реши целесъобразността на оспорените разпореждания от § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт, въпреки че ПОДНС изисква предложенията на депутати сред първо и второ гласоподаване да бъдат аргументирани. Изказванията в пленарна зала сочат, че задачата на болшинството се показва във „ възобновяване на самостоятелния статут на следствието “ и „ изваждането му от йерархическа, методическа, организационна и друга взаимозависимост от прокуратурата “. Организационната автономия на Национална следствена служба и на окръжните следствени служби обаче не може да бъде самоцел. Разследващите органи (включително и следователите) са функционално подвластни от прокуратурата, чиято първа конституционна задача е да управлява следствието и да упражнява контрол за законосъобразното му осъществяване (чл. 127,   т. 1 от Конституцията). Принципът на правовата страна изисква от законодателя както да бъде пореден и предвидим, по този начин и да основава съгласувана правна уредба (Решение на Конституционен съд № 9 от 1994 година по к. д. № 11 от 1994 г.), а тези условия не са спазени. Уважаеми народни представители, Като се управлявам от изложените претекстове, на съображение член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България връщам за ново разискване в Народното събрание наредбите на § 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, признат на 2 юни 2023 година.