Радев налага вето на пореден закон
Президентът Румен Радев наложи несъгласие на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, признат от 44-то Народно заседание на 27 януари 2021г.
В претекстовете си президентът декларира, че поддържа напъните за рационализиране на настоящата нормативна уредба в региона на устройството на територията, капиталовото планиране и строителството. В същото време обаче въведените законови положения не подсигуряват в задоволителна степен упражняването и отбраната на правата на жителите и юридическите лица. Въведената опция за правосъдно обжалване на Общите устройствени проекти е голословно лимитирана както по време, по този начин и от позиция на кръга оправомощени субекти.
Новата уредба не съдържа задоволително гаранции, че виновната и публично значима задача на общините да реализират процедурите по отчуждаване ще бъде изпълнявана прецизно, в период и в публичен интерес. Вместо това основава предпоставки да бъдат лимитирани права на разнообразни субекти.
Следва цялостният текст на претекстовете:
М О Т И В И
За връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, признат от 44-то Народно заседание на 27 януари 2021г.
Уважаеми народни представители,
Подкрепям напъните на законодателя за рационализиране на настоящата нормативна уредба в региона на устройството на територията, капиталовото планиране и строителството. Приветствам основаването на Единен обществен указател за устройство на територията, общински регистри за парцелите, които подлежат на отчуждаване, и въвеждането на опция за обжалване на Общите устройствени проекти в осъществяване на Решение на Конституционния съд № 14 от 2020 година по конституционно дело № 2 от 2020 година Споделям главната част от претекстовете, изложени от държавното управление в плана на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ), в това число нуждата от понижаване на административната тежест за жителите и бизнеса, от запълване на избрани законови празноти и основаване на законови предпоставки за практикуване на по-ефективен надзор от страна на способените административни органи.
Не мога да отмина обаче избрани разпореждания от ЗИД на Закон за устройство на територията, които отдалечават уредбата от съществени конституционни начала и понижават интензитета на отбраната на правата на жителите и юридическите лица.
По § 11 от ЗИД на Закон за устройство на територията се основава нова алинея 3 в член 39 от Закон за устройство на територията, с която се планува, че за смяната на предназначението на постройка, която е обект на образованието, науката, опазването на здравето или културата, се изисква авансово документално единодушие от съответния министър. След като бъде сезиран, министърът е задължен в 14-дневен период да изрази документално единодушие или отвод. Отказът следва да бъде стимулиран. Предложената смяна е направена без безапелационни претекстове и има риск да затрудни правоприлагането. Подобни опасения важат и по отношение на въведените промени по § 35 от ЗИД на Закон за устройство на територията по отношение на разрешенията за изменение на подробните устройствени проекти, когато се търси смяна на предназначението на урегулирани поземлени парцели – благосъстоятелност на страната и общините, които са „ обект на образованието, науката, опазването на здравето или културата, както и на спортни обекти “. Тук още веднъж при произнасянето на министъра се променя възприетият все още принцип на безмълвно единодушие като част от процедурата по смяна на предназначението. Самият принцип на безмълвно единодушие е одобрен като значимо управническо решение за понижаване на административната тежест за бизнеса и за битка с корупцията. Този принцип е и средство за улеснение на общуването на жителите и юридическите лица с администрацията и с актуалното изменение се прави оттегляне от един завоюван стандарт.
Със ЗИД на Закон за устройство на територията се вкарва опция за правосъдно обжалване на Общите устройствени проекти (§ 30, т. 6 от ЗИД на ЗУТ), само че тази опция е голословно лимитирана както по време, по този начин и от позиция на кръга оправомощени субекти. Новата алинея 12 на член 127 от Закон за устройство на територията лимитира периода за обжалване до 14 дни от обнародването в „ Държавен вестник “ на акта за одобряването или приемането на Общия организационен проект, а право да апелират ще имат единствено притежателите на недвижими парцели, директно наранени от неговите предвиждания. Общите устройствени проекти обаче съдържат предвиждания и трендове за развиване на територията, ориентирани както официално към застрояването, по този начин и към опазването на естествените запаси, икономическото и културното развиване на съответната територия. Преценката за законосъобразността на тези актове допуска многообразие от житейски хипотези, в които наранени могат да бъдат разнообразни категории лица. Конституцията на Република България подсигурява на жителите право на отбрана и планува, че жителите и юридическите лица имат право да апелират всички административни актове, които ги засягат (чл. 120, алинея 2 от КРБ). Считам, че преценката за съществуване на засягане от Общия организационен проект би трябвало да принадлежи на съда, като част от съответните производства, в хода на които следва да бъде доказван юридически интерес. В тази светлина намирам, че наложеното от § 30, т. 6 от ЗИД на Закон за устройство на територията ограничаване е голословно и евентуално заплашва главните конституционни правила за правосъден надзор върху актовете на администрацията и правото на отбрана.
Съгласно новата алинея 16 на член 148 от Закон за устройство на територията (§ 46, т. 3 от ЗИД на ЗУТ) позволение за градеж в урегулиран аграрен парцел ще се издава единствено при прибавен обстоен организационен проект във връзка с регулацията, в това число уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния аграрен парцел. Идеята на законодателя да позволява започването на строителство след приложена регулация, следва да бъде подкрепена. Прилагането на уличната регулация обаче е отговорност на общините - те имат право да отчуждават парцели, които попадат в уличната регулация против равностойно обезщетение за притежателите. Новата уредба не съдържа гаранции, че тази виновна задача на общините ще бъде изпълнявана прецизно, в период и в общ интерес, а вместо това основава предпоставки да бъде лимитирано правото на градеж на другите субекти. Алинея 16 позволява отрицателни последствия да зародят за всяко лице, което има желание да осъществя право на градеж върху неподвижен парцел в границите на подробния организационен проект, тъй като няма да получи позволение за градеж, в случай че проектът не е прибавен. Така на процедура незаслужено се лимитира стопанската самодейност на жителите и юридическите лица.
По § 49 от ЗИД на Закон за устройство на територията се прибавя едно ново изречение в края на алинея 5 от член 154 от Закон за устройство на територията със следното наличие: „ заповедта за допълнение не възобновява периода за започване, надлежно за довеждане докрай на градежа “. Формулирана по този начин, възбраната дава съображение да се смята, че досега на нейното влизане в действие заповедите за допълнение на издадените позволения за градеж са пораждали като юридически резултат удължаването на разрешенията, а това не намира опора в настоящото право.
Освен претекстовете всъщност на съответни разпореждания от ЗИД на Закон за устройство на територията, за следващ път акцентирам, че особено § 30, т. 6, § 46, т. 3 и § 49 от ЗИД на Закон за устройство на територията са импортирани с оферти сред първо и второ гласоподаване на законопроекта в зала и не подхождат на правилата за нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация и непоклатимост, които управляват законодателния развой в правовата страна. Тези оферти са с нищожни и неразбираеми претекстове, не са били подложени нито на публично разискване, нито на експертна оценка за въздействието. С предложенията се позволяват основни промени във импортираните от държавното управление законопроекти, тези промени биват гласувани единствено един път от Народното събрание, което е в несъгласие с условието на Конституцията за приемане на законите с гласоподаване на две четения. В тази връзка приканвам комисиите на Народното събрание да дефинират периодите за подаване на мнения по импортираните законопроекти, когато срокът за депутатски оферти е изминал, с цел да може да бъде изразено годно мнението на заинтригуваните институции и цивилен организации по техните оферти.
Уважаеми народни представители,
Като се управлявам от изложените претекстове, на съображение член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България връщам за ново разискване в Народното събрание наредбите на § 11, § 30, т. 6, § 35, § 46, т. 3 (относно новата алинея 16 от член 148) и § 49 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията
В претекстовете си президентът декларира, че поддържа напъните за рационализиране на настоящата нормативна уредба в региона на устройството на територията, капиталовото планиране и строителството. В същото време обаче въведените законови положения не подсигуряват в задоволителна степен упражняването и отбраната на правата на жителите и юридическите лица. Въведената опция за правосъдно обжалване на Общите устройствени проекти е голословно лимитирана както по време, по този начин и от позиция на кръга оправомощени субекти.
Новата уредба не съдържа задоволително гаранции, че виновната и публично значима задача на общините да реализират процедурите по отчуждаване ще бъде изпълнявана прецизно, в период и в публичен интерес. Вместо това основава предпоставки да бъдат лимитирани права на разнообразни субекти.
Следва цялостният текст на претекстовете:
М О Т И В И
За връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, признат от 44-то Народно заседание на 27 януари 2021г.
Уважаеми народни представители,
Подкрепям напъните на законодателя за рационализиране на настоящата нормативна уредба в региона на устройството на територията, капиталовото планиране и строителството. Приветствам основаването на Единен обществен указател за устройство на територията, общински регистри за парцелите, които подлежат на отчуждаване, и въвеждането на опция за обжалване на Общите устройствени проекти в осъществяване на Решение на Конституционния съд № 14 от 2020 година по конституционно дело № 2 от 2020 година Споделям главната част от претекстовете, изложени от държавното управление в плана на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ), в това число нуждата от понижаване на административната тежест за жителите и бизнеса, от запълване на избрани законови празноти и основаване на законови предпоставки за практикуване на по-ефективен надзор от страна на способените административни органи.
Не мога да отмина обаче избрани разпореждания от ЗИД на Закон за устройство на територията, които отдалечават уредбата от съществени конституционни начала и понижават интензитета на отбраната на правата на жителите и юридическите лица.
По § 11 от ЗИД на Закон за устройство на територията се основава нова алинея 3 в член 39 от Закон за устройство на територията, с която се планува, че за смяната на предназначението на постройка, която е обект на образованието, науката, опазването на здравето или културата, се изисква авансово документално единодушие от съответния министър. След като бъде сезиран, министърът е задължен в 14-дневен период да изрази документално единодушие или отвод. Отказът следва да бъде стимулиран. Предложената смяна е направена без безапелационни претекстове и има риск да затрудни правоприлагането. Подобни опасения важат и по отношение на въведените промени по § 35 от ЗИД на Закон за устройство на територията по отношение на разрешенията за изменение на подробните устройствени проекти, когато се търси смяна на предназначението на урегулирани поземлени парцели – благосъстоятелност на страната и общините, които са „ обект на образованието, науката, опазването на здравето или културата, както и на спортни обекти “. Тук още веднъж при произнасянето на министъра се променя възприетият все още принцип на безмълвно единодушие като част от процедурата по смяна на предназначението. Самият принцип на безмълвно единодушие е одобрен като значимо управническо решение за понижаване на административната тежест за бизнеса и за битка с корупцията. Този принцип е и средство за улеснение на общуването на жителите и юридическите лица с администрацията и с актуалното изменение се прави оттегляне от един завоюван стандарт.
Със ЗИД на Закон за устройство на територията се вкарва опция за правосъдно обжалване на Общите устройствени проекти (§ 30, т. 6 от ЗИД на ЗУТ), само че тази опция е голословно лимитирана както по време, по този начин и от позиция на кръга оправомощени субекти. Новата алинея 12 на член 127 от Закон за устройство на територията лимитира периода за обжалване до 14 дни от обнародването в „ Държавен вестник “ на акта за одобряването или приемането на Общия организационен проект, а право да апелират ще имат единствено притежателите на недвижими парцели, директно наранени от неговите предвиждания. Общите устройствени проекти обаче съдържат предвиждания и трендове за развиване на територията, ориентирани както официално към застрояването, по този начин и към опазването на естествените запаси, икономическото и културното развиване на съответната територия. Преценката за законосъобразността на тези актове допуска многообразие от житейски хипотези, в които наранени могат да бъдат разнообразни категории лица. Конституцията на Република България подсигурява на жителите право на отбрана и планува, че жителите и юридическите лица имат право да апелират всички административни актове, които ги засягат (чл. 120, алинея 2 от КРБ). Считам, че преценката за съществуване на засягане от Общия организационен проект би трябвало да принадлежи на съда, като част от съответните производства, в хода на които следва да бъде доказван юридически интерес. В тази светлина намирам, че наложеното от § 30, т. 6 от ЗИД на Закон за устройство на територията ограничаване е голословно и евентуално заплашва главните конституционни правила за правосъден надзор върху актовете на администрацията и правото на отбрана.
Съгласно новата алинея 16 на член 148 от Закон за устройство на територията (§ 46, т. 3 от ЗИД на ЗУТ) позволение за градеж в урегулиран аграрен парцел ще се издава единствено при прибавен обстоен организационен проект във връзка с регулацията, в това число уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния аграрен парцел. Идеята на законодателя да позволява започването на строителство след приложена регулация, следва да бъде подкрепена. Прилагането на уличната регулация обаче е отговорност на общините - те имат право да отчуждават парцели, които попадат в уличната регулация против равностойно обезщетение за притежателите. Новата уредба не съдържа гаранции, че тази виновна задача на общините ще бъде изпълнявана прецизно, в период и в общ интерес, а вместо това основава предпоставки да бъде лимитирано правото на градеж на другите субекти. Алинея 16 позволява отрицателни последствия да зародят за всяко лице, което има желание да осъществя право на градеж върху неподвижен парцел в границите на подробния организационен проект, тъй като няма да получи позволение за градеж, в случай че проектът не е прибавен. Така на процедура незаслужено се лимитира стопанската самодейност на жителите и юридическите лица.
По § 49 от ЗИД на Закон за устройство на територията се прибавя едно ново изречение в края на алинея 5 от член 154 от Закон за устройство на територията със следното наличие: „ заповедта за допълнение не възобновява периода за започване, надлежно за довеждане докрай на градежа “. Формулирана по този начин, възбраната дава съображение да се смята, че досега на нейното влизане в действие заповедите за допълнение на издадените позволения за градеж са пораждали като юридически резултат удължаването на разрешенията, а това не намира опора в настоящото право.
Освен претекстовете всъщност на съответни разпореждания от ЗИД на Закон за устройство на територията, за следващ път акцентирам, че особено § 30, т. 6, § 46, т. 3 и § 49 от ЗИД на Закон за устройство на територията са импортирани с оферти сред първо и второ гласоподаване на законопроекта в зала и не подхождат на правилата за нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация и непоклатимост, които управляват законодателния развой в правовата страна. Тези оферти са с нищожни и неразбираеми претекстове, не са били подложени нито на публично разискване, нито на експертна оценка за въздействието. С предложенията се позволяват основни промени във импортираните от държавното управление законопроекти, тези промени биват гласувани единствено един път от Народното събрание, което е в несъгласие с условието на Конституцията за приемане на законите с гласоподаване на две четения. В тази връзка приканвам комисиите на Народното събрание да дефинират периодите за подаване на мнения по импортираните законопроекти, когато срокът за депутатски оферти е изминал, с цел да може да бъде изразено годно мнението на заинтригуваните институции и цивилен организации по техните оферти.
Уважаеми народни представители,
Като се управлявам от изложените претекстове, на съображение член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България връщам за ново разискване в Народното събрание наредбите на § 11, § 30, т. 6, § 35, § 46, т. 3 (относно новата алинея 16 от член 148) и § 49 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ