Сова Харис: ГЕРБ се сриват след прегръдката с ПП, Възраждане е втора, ЛЕВИЦАТА/6.8%/ изпреварва БСП/6.1%/ по доверие
Президентът Румен Радев е политикът, който се употребява с най-голямо доверие измежду българите. При партиите ГЕРБ резервира първо място по доверие, макар че рейтингите и на президента, и на групировката на Бойко Борисов бележат сериозен спад.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от СОВА ХАРИС в интервала 10-13 юни 2023 година измежду 800 български жители по метода на стандартизирано тотелефонно изявление. Изследването е по поръчка на организация ПИК.
Доверието към дадени политически партии има директно отношение към гласовете, на които те биха могли да разчитат по време на парламентарни избори. Кризата, в която изпадна българската политическа система, докара до отлив на гласоподаватели.
Наблюдаваме понижаване на доверието към всички политически субекти като се изключи „ Възраждане “. ГЕРБ-СДС към този момент удържат позицията си на най-одобрявания политически индивид – 13,2%. На втора позиция по този индикатор към този момент е партията на Костадин Костадинов (12,4%), която бележи забележителен напредък. На трето място е Демократична България (10,9%), изпреварвайки Продължаваме Промяната (10,4%), които са четвърти.
Трябва да отбележим, че на резултатите на тези две обединения не би трябвало да се гледа сумарно, а като на преливане от едната към другата конструкция.
По същия метод е построено и отношението на последователите на Българска социалистическа партия и „ Левицата “. Отцепените от Корнелия Нинова деятели от „ Левицата “ към този момент получават по-голямо доверие (6,8%) по отношение на това на партията-майка (6,1%). Разбира се, разпределението на тези гласове при възможни избори зависи и от редица други индикатори. „ ИТН “ от най-одобряваната групировка преди три години, в този момент се откри на равнище, позволяващо й да се бори за превъзмогване на изборната преграда (5,8%). От останалите политически субекти към този момент единствено „ Български напредък “ има по-значим резултат – 3,6%.
Ерозията в отношението към политическата система като цяло дава отражение и върху доверието към водачите. Най-одобряваният политик у нас продължава да бъде Румен Радев (30,4%). Ако до неотдавна обаче доверието към него съответстваше на национална политическа фигура, то към този момент се е свело до равнищата на партиен водач.
Вицепрезидентът Илияна Йотова заема втората позиция (18,8%), което демонстрира, че сполучливо черпи от престижа на президентската институция. На трета позиция е новият министър председател Николай Денков (18,3%). Той получава прочут заем на доверие от обществеността. Мая Манолова обичайно събира благосклонностите на лявата част от политическия набор (18,0%). Костадин Костадинов бележи растеж и към този момент е на пета позиция със 17,5%. Значителен спад записваме при водача на ГЕРБ (16,8%).
Развитието на обстановката към новосформираното държавно управление ще покаже дали Бойко Борисов е наложил сполучлива политическа линия на ръководената от него групировка или е направил сериозна лидерска неточност. Мария Габриел (16,7%), Асен Василев (15,2%), Костадин Паскалев (14,4%) и Томислав Дончев (13,7%) оформят челната десетка.
Доверието, което получават, демонстрира сериозното им наличие в политическия живот на страната. За партийни водачи като Кирил Петков (12,7%), Корнелия Нинова (11,7%), Красимир Каракачанов (10,6%), Слави Трифонов (10,6%), Стефан Янев (10,1%), Христо Иванов (9,4%) и Атанас Атанасов (9,2%) би могло да се каже, че се чака в по-голяма степен да покриват условията на техните гласоподаватели.
Доверието към към момента настоящия прокурор Иван Гешев (8,9%) демонстрира, че той към този момент има наличие в политическата сфера. Дали тази позиция ще има развиване, зависи в огромна степен от метода, по който ще излезе от актуалната обстановка. В социологическите допитвания водачите на Движение за права и свободи – в тази ситуация Мустафа Карадайъ (8,7%) и Делян Пеевски (5,4%) – обичайно получават по-ниски дялове на доверие спрямо гласуващите за тях на парламентарни избори.Причината е, че този електорат е по-труднодостъпен за социологическите способи.
От Румен Христов (6,4%) се чака да се отличи по-ярко в границите на обединението с по-голям сътрудник, а на Цветан Цветанов (0,5%) му е нужна нова визия, с цел да не бъде пропуснат от гласоподавателите.
Доверието в институциите също е слязло на доста ниски равнища.
Европейският съюз (29,9%) и Президентството (25,7%) се открояват като опорни точки за публичното мнение, само че към този момент с доверие на под една трета от пълнолетните българи. Третата позиция гласоподавателите отреждат на външнополитически фактор - НАТО (20,8%). Министерството на защитата (14,5%), Правителството (12,9%) и Министерство на вътрешните работи (12,7%) са с близки резултати, които демонстрират, че им следва доста работа, с цел да стабилизират отношението на жителите към тях. При Прокуратурата (11,1%) и Съда (8,3%) ситуацията е още по-тежко, само че при тях казусът не е провокиран от сегашната обстановка. Според публичното мнение, рецесията в тази сфера се следи от много години.
Що се отнася до сегашния Парламент (5,8%), той очевидно започва компактно от дъното.
Промените в правосъдната власт не провокират огромен възторг в обществеността у нас. Все отново към една трета от хората (30,0%) имат оптимистични упования. Скептиците обаче са доста повече (48,2%).
След толкоз чести извършения до урните гласоподавателите в България очевидно се сплотяват към концепцията, че разновидността с напълно машинното гласоподаване е за предпочитане – 54,8% са „ за “, против 23,1% - „ срещу “.
Случиха се невиждани събития в българския политически живот, като образуването на държавното управление на Николай Денков – Мария Габриел и освобождението на основния прокурор Иван Гешев. Очаквано тези събития провокираха земетресения в публичните настройки.
Само 41,9% от гласоподавателите декларират, че в случай че бъдат планувани нови изключителни парламентарни избори, ще гласоподават за същата политическа мощ, за която са дали своят вот на 02.04.2023 година За друга политическа мощ, друга от тази, за която са дали своят вот, са 12,2%. Гласували, само че на последващи избори няма да гласоподават – 11,2%. Не са дали своят вот, само че на идващите имат намерение да гласоподават 7,3%.
Най-объркани от създалата се обстановка са гласоподавателите на ГЕРБ-СДС. Половината от тях биха повторили своя избор в поддръжка на обединението на Бойко Борисов. Други към една четвърт смятат, че ще гласоподават за друга партия. Останалите към една четвърт декларират, че няма да гласоподават.
Значими брожения има и измежду гласувалите за ПП-ДБ. Все отново при тях към 66% декларират, че още веднъж биха ги подкрепили. Можем да предположим, че по-високата преданост тук се дължи на наличието в обединението на Демократична България, които удържат позициите измежду своите последователи. Около една пета от гласувалите за обединението ПП-ДБ декларират, че в този момент биха избрали друга партия. Около 16% декларират, че няма да гласоподават. При останалите политически сили също се следи прочут спад в поддръжката, само че електоралните им ядра остават постоянни.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от СОВА ХАРИС в интервала 10-13 юни 2023 година измежду 800 български жители по метода на стандартизирано тотелефонно изявление. Изследването е по поръчка на организация ПИК.
Доверието към дадени политически партии има директно отношение към гласовете, на които те биха могли да разчитат по време на парламентарни избори. Кризата, в която изпадна българската политическа система, докара до отлив на гласоподаватели.
Наблюдаваме понижаване на доверието към всички политически субекти като се изключи „ Възраждане “. ГЕРБ-СДС към този момент удържат позицията си на най-одобрявания политически индивид – 13,2%. На втора позиция по този индикатор към този момент е партията на Костадин Костадинов (12,4%), която бележи забележителен напредък. На трето място е Демократична България (10,9%), изпреварвайки Продължаваме Промяната (10,4%), които са четвърти.
Трябва да отбележим, че на резултатите на тези две обединения не би трябвало да се гледа сумарно, а като на преливане от едната към другата конструкция.
По същия метод е построено и отношението на последователите на Българска социалистическа партия и „ Левицата “. Отцепените от Корнелия Нинова деятели от „ Левицата “ към този момент получават по-голямо доверие (6,8%) по отношение на това на партията-майка (6,1%). Разбира се, разпределението на тези гласове при възможни избори зависи и от редица други индикатори. „ ИТН “ от най-одобряваната групировка преди три години, в този момент се откри на равнище, позволяващо й да се бори за превъзмогване на изборната преграда (5,8%). От останалите политически субекти към този момент единствено „ Български напредък “ има по-значим резултат – 3,6%.
Ерозията в отношението към политическата система като цяло дава отражение и върху доверието към водачите. Най-одобряваният политик у нас продължава да бъде Румен Радев (30,4%). Ако до неотдавна обаче доверието към него съответстваше на национална политическа фигура, то към този момент се е свело до равнищата на партиен водач.
Вицепрезидентът Илияна Йотова заема втората позиция (18,8%), което демонстрира, че сполучливо черпи от престижа на президентската институция. На трета позиция е новият министър председател Николай Денков (18,3%). Той получава прочут заем на доверие от обществеността. Мая Манолова обичайно събира благосклонностите на лявата част от политическия набор (18,0%). Костадин Костадинов бележи растеж и към този момент е на пета позиция със 17,5%. Значителен спад записваме при водача на ГЕРБ (16,8%).
Развитието на обстановката към новосформираното държавно управление ще покаже дали Бойко Борисов е наложил сполучлива политическа линия на ръководената от него групировка или е направил сериозна лидерска неточност. Мария Габриел (16,7%), Асен Василев (15,2%), Костадин Паскалев (14,4%) и Томислав Дончев (13,7%) оформят челната десетка.
Доверието, което получават, демонстрира сериозното им наличие в политическия живот на страната. За партийни водачи като Кирил Петков (12,7%), Корнелия Нинова (11,7%), Красимир Каракачанов (10,6%), Слави Трифонов (10,6%), Стефан Янев (10,1%), Христо Иванов (9,4%) и Атанас Атанасов (9,2%) би могло да се каже, че се чака в по-голяма степен да покриват условията на техните гласоподаватели.
Доверието към към момента настоящия прокурор Иван Гешев (8,9%) демонстрира, че той към този момент има наличие в политическата сфера. Дали тази позиция ще има развиване, зависи в огромна степен от метода, по който ще излезе от актуалната обстановка. В социологическите допитвания водачите на Движение за права и свободи – в тази ситуация Мустафа Карадайъ (8,7%) и Делян Пеевски (5,4%) – обичайно получават по-ниски дялове на доверие спрямо гласуващите за тях на парламентарни избори.Причината е, че този електорат е по-труднодостъпен за социологическите способи.
От Румен Христов (6,4%) се чака да се отличи по-ярко в границите на обединението с по-голям сътрудник, а на Цветан Цветанов (0,5%) му е нужна нова визия, с цел да не бъде пропуснат от гласоподавателите.
Доверието в институциите също е слязло на доста ниски равнища.
Европейският съюз (29,9%) и Президентството (25,7%) се открояват като опорни точки за публичното мнение, само че към този момент с доверие на под една трета от пълнолетните българи. Третата позиция гласоподавателите отреждат на външнополитически фактор - НАТО (20,8%). Министерството на защитата (14,5%), Правителството (12,9%) и Министерство на вътрешните работи (12,7%) са с близки резултати, които демонстрират, че им следва доста работа, с цел да стабилизират отношението на жителите към тях. При Прокуратурата (11,1%) и Съда (8,3%) ситуацията е още по-тежко, само че при тях казусът не е провокиран от сегашната обстановка. Според публичното мнение, рецесията в тази сфера се следи от много години.
Що се отнася до сегашния Парламент (5,8%), той очевидно започва компактно от дъното.
Промените в правосъдната власт не провокират огромен възторг в обществеността у нас. Все отново към една трета от хората (30,0%) имат оптимистични упования. Скептиците обаче са доста повече (48,2%).
След толкоз чести извършения до урните гласоподавателите в България очевидно се сплотяват към концепцията, че разновидността с напълно машинното гласоподаване е за предпочитане – 54,8% са „ за “, против 23,1% - „ срещу “.
Случиха се невиждани събития в българския политически живот, като образуването на държавното управление на Николай Денков – Мария Габриел и освобождението на основния прокурор Иван Гешев. Очаквано тези събития провокираха земетресения в публичните настройки.
Само 41,9% от гласоподавателите декларират, че в случай че бъдат планувани нови изключителни парламентарни избори, ще гласоподават за същата политическа мощ, за която са дали своят вот на 02.04.2023 година За друга политическа мощ, друга от тази, за която са дали своят вот, са 12,2%. Гласували, само че на последващи избори няма да гласоподават – 11,2%. Не са дали своят вот, само че на идващите имат намерение да гласоподават 7,3%.
Най-объркани от създалата се обстановка са гласоподавателите на ГЕРБ-СДС. Половината от тях биха повторили своя избор в поддръжка на обединението на Бойко Борисов. Други към една четвърт смятат, че ще гласоподават за друга партия. Останалите към една четвърт декларират, че няма да гласоподават.
Значими брожения има и измежду гласувалите за ПП-ДБ. Все отново при тях към 66% декларират, че още веднъж биха ги подкрепили. Можем да предположим, че по-високата преданост тук се дължи на наличието в обединението на Демократична България, които удържат позициите измежду своите последователи. Около една пета от гласувалите за обединението ПП-ДБ декларират, че в този момент биха избрали друга партия. Около 16% декларират, че няма да гласоподават. При останалите политически сили също се следи прочут спад в поддръжката, само че електоралните им ядра остават постоянни.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ