Президентът рискува дори да изпадне в процедура по импийчмънт, ако

Президентът рискува даже да изпадне в процедура по импийчмънт, в случай че подмолно обезпечи време за прокарването на лобистко законодателство В правото неналичието на ясно написани периоди, значи, че осъществяването на обещано обвързване следва да става незабавно или в рационални и къси периоди. Така най-общо следва да се отговори на въпроса – какъв брой време президентът Румен Радев може да бави връчването на идващ изследователски мандат за сформиране на държавно управление. Казусът породи, откакто изненадващо в събота президентът разгласи, че Народното събрание трябвало да поработи повечко и поради това той щял да отсрочи връчването на мандат за сформиране на държавно управление на партия „ ИТН “. По конституция Радев има това право, въпреки то да е лишено от логичност, в миг когато самата процедура към този момент е стартирала и даже има върнат първи изследователски мандат. Това няма по какъв начин да не породи идващите въпроси – кой и за какво кара президентът да удължава изкуствено живота на 45-то Народно заседание, изключително в случай че към този момент е ясно, че партиите в него нямат единодушието да се стигне до образуването на устойчиво ръководещо болшинство. Дано президентът си дава сметка, че умишленото потребление на празнотата в Кконституцията по отношение на периодите за връчване на мандатите, може да му донесе и цялата политическа отговорност за последствията. Дори не е изключено в един миг Радев да се окаже на прага на процедура по импийчмънт, въпреки да е малко евентуално тя да успее. Мотивите за нея обаче ще са налице, изключително в случай че Радев работи с предумисъл, друг от този да даде опция на парламентарно показаните политическите партии да намерят единодушие за държавно управление. Президентът би нарушил конституцията, в случай че осигурявайки времеви кулоар със задържането на мандатите, подкрепи опитите на оформилите се тематични болшинства да прокарат лобистки промени в избрани закони. Държавният глава към този момент получи укор от премиера в оставка, че „ работи в полза на задкулисието “, като тук причините на Борисов имат своето съображение. Би било редно в миг на тежка здравна рецесия и финансово-икономически разтърсвания президентът да търси единодушие, а не да заема страна, с което да тласка страната към още по-голямо политическо опълчване. Поради това Радев е задължен да разгласи – в какви времеви граници ще даде мандат на втората политическа мощ и да уточни кои са съответните закони, които желае Народното събрание да се опита да одобри. Мълчанието по тези въпроси ще е еднакво на самопризнание от страна на президента, че работи непрозрачно, а всеки акт, в това число и изменение на нормативната уредба, би бил циничен. Формално Румен Радев постоянно може да стимулира дейностите си с нуждата от актуализация на бюджета, защото в мандата на едно служебно държавно управление няма законодателен орган, през който да се обезпечи спомагателен финансов запас за вдишване на последствията от пандемията. Наред с това президентът може да изложи като претекст и упованията от приемането на ремонти в изборното законодателство, по които да се проведат предварителните избори. И това е належащо, тъй като всяко друго нормотворчество, осъществено в Страстната седмица и сред празничните майски дни, би извадило на показ порочни подмолни сделки. Още повече, че точно Румен Радев бе този, който през лятото и есента на 2020 година настояваше за незабавни предварителни избори, а по-късно насрочи постоянните за втората допустима седмица след приключване на мандата на 44-ия парламент. Оттук насетне цялата политическа отговорност пада върху президента, който, в случай че не желае да бъде упрекван в подмолни дейности, би трябвало да разгласи обществено претекстовете за своите решения. Дори, в случай че с безпринципното удължение на мандата на новия парламент Радев опитва да подкрепи тези политици, които желаят стремително да унищожават органите на профилираното правораздаване и антикорупционната комисия. Това е по този начин, тъй като президентът се намира в самобитен спор на ползи във връзка с част от тях. Именно Специализираната прокуратурата беше тази, която уличи в търговия с въздействие президентския секретар по правните въпроси и антикорупция Пламен Узунов, а КПКОНПИ проверява спор на ползи, обвързван с назначението на Десислава Радева като ПР на Военновъздушните сили, когато техен пълководец е бил Румен Радев. И, в случай че се окаже, че в идващите часове депутатите се заемат с разглеждането на предложенията за промени на Наказателно-процесуален кодекс, Закон за съдебната власт и ЗПКОНПИ, то тези критици на президента, които виждат синхрон в дейностите му с тези на обвинени и подсъдими олигарси, ще се окажат изцяло прави във връзка с това, че, с цел да си решат проблемите с правораздаването, употребяват депутати от новопоявилите се в Народното събрание обединения за офанзива на пълномощията на проверяващите и антикорупционните органи. В случай че това стане, то президентът ще даде причини и за усилване подозренията по отношение на неговата външнополитическа ориентировка. Защото точно спецпрокуратурата бе тази, която разкри в огромна степен непозволената активност на осемте съветски разузнавачи, ползващи прикритието на дипломати у нас, поради което същите бяха принудени да изоставен страната. Така Радев рискува да се окаже съизвършител на кръговете, провеждащи офанзива против проверяващите институции, които предотвратиха разследващата активност на непознати служби в България. Разбира се, всички тези условия не биха били годни, в случай че президентът работи намерено и обществено аргументира решението си да отсрочи връчването на мандат на партията с водач Станислав Трифонов. В своя отбрана Радев даже може да се позове и на своя предходник Росен Плевнелиев, който в края на 2016 година не извърши задължението си да назначи длъжностен кабинет и да насрочи предварителни избори, откакто Борисов подаде оставка при загубата на ГЕРБ на президентския избор. Плевнелиев обаче имаше стабилен мотив – да даде правото на новоизбрания държавен глава да излъчи свое служебно държавно управление. Така Радев получи опцията да назначи кабинета със длъжностен министър председател проф. Огнян Герджиков, а огромна част от служебните министри след това влязоха в екипа на „ Дондуков “ 2. Отговорността и оттук нататък още веднъж е на президента, с тази разлика, че се намираме в края на първия му мандат. От самия Радев зависи по какъв начин ще приключи той, както и дали с дейностите си, вместо да търси решение на политическата рецесия, ще рискува да я задълбочи. От това пък ще зависи и дали няма да се окажем в обстановка, при която бъдещи каузи и решения на Конституционния съд ще се окажат по-важни от всеки път.