Президентът Радев съвсем се увлече да ни пробутва приказката за

Президентът Радев напълно се увлече да ни пробутва приказката за Дядо Торбалан. Няколко генерации българчета бяха тровени с призрака на злокобния дъртак, който тъпче непослушните деца в чувал и ги отнася в мрака. Явно и държавният ни глава е бил жертва на същия образователен гнет, когато е бил детенце в село Славяново. Затова му държи влага и до през днешния ден. Само дето след военната му и идеологическа мущровка през българския соц под палката на Москва Торбаланът за него се е сдобил с съответен облик и с подобаваща за облика обител. Путин в Кремъл - това е страшилището, пред което българският президент все по-видимо трепери, а аурата му на смелчага и на авиатор потъмнява. Приканва ни да се снишим пред Кремълския Торбалан, да не би да посегне да набута и България в торбата си, както понечи да направи с Украйна. Само че президентът на Украйна се опъна. Може би тъй като като някогашен артист Зеленски е изцяло наясно с разликата сред актуалните политически действителности и черната политическа магия, сред историческата логичност и месианските бълнувания за Велика Евразия. А нашичкият Радев наподобява подготвен да захвърли в килера към момента новичкия си мундир на натовски военачалник и да развее бялото знаме пред агресора. При това без агресорът действително да ни е скочил. Само газа ни е спрял. Но какво пък... Обаче внушението е, че агресорът ще ни скочи, в случай че не слушкаме и решим да помогнем с оръжие на Украйна намерено, а не с търговски номера и врътки в жанр „ И Корнелия Нинова сита, и четворната коалиция цяла “, както и стана през днешния ден. Но въпреки всичко и в компромисите, и в шикалкавенето, и в блъфирането има някакви граници. Вчера Румен Радев дефинитивно реши да ги прекрачи, жертвайки репутацията на страната ни като предан съдружник на Европейския съюз и на НАТО. „ Русия можела да ни нападне “. Обаче нямало кой да отбрани, разбирате ли, въздушното ни пространство от Дуранкулак до София, в случай че въобще НАТО решало да се задейства. Ама можело и да не реши. Все едно НАТО ни е отписало, което е неистина, несъмнено. Но съгласно Радев не трябвало да повтаряме като папагали опорните точки на съдружниците, без да отчитаме националния си интерес. След мантрите му за неутралитет и за снишаване в благозвучие с Копейкин и компания, това е парексаланс блъф. Този блъф цели да провокира страхова невроза. При това измежду онази забележителна към този момент част от българите, изумени от всеобщата неуравновесеност и нервността на путинофилската агитация. В резултат да се основат предпоставки за държавна рецесия и за стъкмяване на трети длъжностен кабинет на президента с прям този път пропутински профил. Дали от това би последвал опит за денонсиране на контракта ни с НАТО, даже не ми се мисли. Обаче и в този момент прозира замисълът България да остане в съветска орбита, разигравайки все по-бездарно ролята си на разсъхнат Троянски кон в Европа. Но последният ход на президента е рисков даже за най-циничните политически играчи на фона на война, която раздели света на цивилизация и на безчовечие, на светла и на тъмна страна. И по тази причина ще му се наложи на нашия президент намерено да изясни, въпреки всичко, на коя страна е в този световен конфликт. Особено в случай че желае да остане правилен на своя персонален лозунг от времената на вдигнатия си пестник против мутрите и превзетата от тях страна. Ако го е не запомнил, да му го напомня: „ Смелият умира единствено един път, страхливият умира всеки ден “. Напомням му го, тъй като откогато е почнал да припява под път и над път за невмешателство на България във войната на страната на жертвата Украйна, господин Радев наподобява все по-смален, все по-уплашен и някак все по-гузен, каквото и да твърди за офицерската си чест. Освен това желая да му припомня, че когато през юли 2020-а той беше на мушката на прокуратурата на Гешев и моделът КОЙ му разгласи война, жителите не резервираха неутралитет. Те с хиляди излязоха на многомесечни митинги в негова отбрана без значение от своите политически разлики. И макар опасенията, че Радев е следващата инвестиция на Кремъл в нашата политика. Сега е моментът да обори тези съмнения. И да потвърди, че лозунгът „ Мутри вън “, с който поддържа смяната, не е бил суфлиран от военачалник Решетников. За да бъде използвана и заложена смяната в този момент като разменна монета в пазарлъци с Путин за властта. Това би бил краят на президента Радев - и като президент, и като персона. Защото в последна сметка Путин ще загуби тази война макар прогнозите на Радев, че ще я завоюва. Защото и този път Космическата математика няма да допусне успех на Злото. Макар и трудно България ще се отърси от клеймото на Задунайска губерния. И пречистена ще се завърне в лоното на своята препатила майка Европа.

Малката проповед от еп. 160 на „ Честно казано с Люба Кулезич”