Нерде Сава, нерде Вардар
Президентът на Сърбия Александър Вучич дава за образец Северна Македония за мирни митинги
Политиците в Скопие консумираха резултата от „ Шарената гражданска война “, а нейните деятели се изгубиха някъде
Сърби ме ръката да взема да пиша за събитията в Сърбия. Ситуацията там стигна до точката, която – допускам, президентът Александър Вучич се надяваше да стигне. Радикализацията по улиците и площадите, нападенията над офиси над ръководещата Сръбска прогресивна партия (всъщност празни!), използването на мощ от страна на полицията и наложителните в такива случаи арести на протестиращи дадоха мечтаното съображение на президента да каже, че същинският претекст за вълненията е завземането на властта в страната, а не търсенето на правдивост за жертвите при случая с козирката на гарата в Нови Сад. И неговото отдръпване от ръководството на страната, несъмнено.
Ескалацията на митингите е прекосяването им тук-там в някакъв полугорещ вид го устройва изцяло, че да изрече следващата си констатация и опасност към хората от митингите – остава още някой да бъде погубен и тогава ще видите цялата мощ на страната Сърбия. Както и да назова протестиращите студенти „ терористи “ и други от този жанр, без някой да се наеме да го оспорва.
От друга страна, и студентите имат своето право да са по-остри, в случай че несъмнено, радикалните дейности са техни, а не на прилепили се субекти, които търсят провокацията. Колко време мина от нещастието в Нови Сад, какъв брой пъти хиляди и хиляди излизаха по улиците на градовете в страната, какъв брой марша бяха направени и какъв брой благосклонности бяха извоювани без от страна на ръководещите да има съответен отговор на настояванията. Създаде се усещането, че президентът Вучич желае самичък да води вербалната борба с протестиращите и самичък да печели дивиденти от нея, в случай че ги има, или да инкасира загуби, които той не може да се разреши. Все повече се постанова сравнението със обстановката от преди двадесет и пет години, когато отпред на Сърбия стоеше тогавашният патрон на Вучич – Слободан Милошевич. Но дали Вучич ще свърши като Милошевич е въпрос с нараснала компликация. Ще забележим.
Думата ми е за нещо друго. В един миг Вучич даде като образец южната си съседка Северна Македония, в която преди години също имало митинги, само че те не стигали да там, до където локалните, сръбските протестиращи към този момент били стигнали. Не били по този начин радикални, май искаше да каже. Напоследък Вучич не пропуща случай да засипе с похвали Скопие и ръководещите там. Да, хубаво е да те дават за образец, само че пък е още по-хубаво този образец да е правилен. Президентът евентуално имаше поради вълнениата край Вардар по време на по този начин наречаната „ Шарена гражданска война “ против режима на премиера Никола Груевски в интервала 2015–2016 година И те бяха всеобщи, и те имаха своя стадий на радикализация. Сега Вучич се възмущава от офанзивите на офисите на неговата Сръбска прогресивна партия във Валево, фрагменти от които видяха феновете по света. А не си ли спомня той нападението против приемната на тогавашния президент на Република Македония Георге Иванов в центъра на Скопие? Атакуващите бяха с маски, витрините на помещението, в миналото някогашен магазин, бяха счупени, даже огън се появи. Кадрите и от това действие също не останаха незабелязани отвън Република Македония. Самият Иванов си стоеше добре охраняван на вилата си във Водно, нямаше никаква заплаха за здравето и живота му, та индивидът си изкара двата безлични президентски мандата до края. Тогава се учудихме за какво протестиращите нападат помещение, обвързвано с президента Иванов, откакто за всички в страната бе ясно, че той е безлична фигура във връзка с властта и е подложен там, с цел да бъде тъкмо подобен и в непрекъсната услуга на премиера Никола Груевски. Просто тъй като офисът им беше на разположение? Ако в действителност искаш да удариш ръководещите, насочи несъгласието и митинга си против същинските носители на неправдите и несправедливостта, не е ли по този начин? Както вършат в този момент в Сърбия. Атаките са против ръководещата Сръбска прогресивна партия, която има към този момент толкоз години монопол на властта в страната и която издигна за следващ път кандидатурата на Вучич за президент. Впрочем на последните парламентарни избори май той със своя престиж и рейтинг оказа помощ на успеха на СПП. А и Вучич през днешния ден е много по-различен от Георге Иванов тогава.
Но и „ Шарената “ не бе напълно мирна. Може би ще се усмихнете, тъй като за следващ път ще кажа, че бях там и съм свидетел. Просто обичам да пиша за неща, на които съм бил очевидец. По силата на събитията тъкмо в разгара на митингите в Скопие трябваше да довърша фотосите на документалния си филм за Българска национална телевизия за Битолския надпис. Условието на редакцията бе на път за Битоля да направя няколко изявленията, които новините да употребяват, и тогава да отскочим до Битоля да си свършим работата. Тогава за първи път се срещнах със Зоран Заев в кабинета му в централата на Социалдемократическия съюз на Македония на улица „ Бихачка. Сега, като виждам по какъв начин Заев и някои негови министри се сатанизират от ръководещите, по какъв начин върху тях се крепи огромна част от пропагандата на триумфите за разлика от неуспехите на предходните, какви чудовищни неистини се вихрят към бизнеса на тогавашния водач на СДСМ и министър председател, единствено и единствено да се омаловажат достиженията му. В това число и в връзките с България. Даже и не знам къде е сега Заев. От медиите под контрола на ВМРО-ДПМНЕ и на властта настояват, че си харчел парите някъде в Дубай, къде другаде. Чувам и други приказки. И да си призная не съм го чул и нито видял да го прави.
Отклоних се. Отидохме в Битоля, само че на втория ден ми звъннаха от редакцията с рекомендация незабавно да се връщаме в Скопие и да се захващаме с митингите на „ Шарената гражданска война “. Хайде назад. Протести на площада – ние там, митинги пред Народното събрание, обграден от три кордона полиция – ние отново там. Ще хвърлят домати по по този начин наречената „ Триумфална арка “, един от знаците на бутафорния план на Груевски „ Скопие 2014 “, с камерата сме там, при доматите, някои от които цопнаха върху камерата. Така че Вучич да не ми сочи образеца на мирната и спокойна Македония, а да си гледа своите проблеми. Не може да не си дава сметка, че тактиката да отсрочва правните и политически решения и да умори митинга, да го изхаби, да понижи силата и в последна сметка да преметне студентите към този момент е разпозната. Колко пъти обещаваше да предложи решение, само че не го изпълняваше. То и търпението във връзка с лъжата и демагогията си има своите граници.
После под натиска на митингите Груевски насрочи парламентарни избори, които завоюва с два депутата повече от СДСМ на Заев. Енергията на „ Шарената гражданска война “ не съумя да опустоши от първия път статуквото, построено от десетте години ръководство на Никола Груевски. Но и неговата победа се оказа ялова тъй като остана без болшинство в събранието. Партньорът му в ръководството – ДСИ на Али Ахмети трагично промени посоката и мина на страната на Заев. Груевски падна, Заев стана министър председател. Историята оттова нататък е известна. Нахлуването в Народното събрание на 27 април, Заев с бинтованата „ кървава глава “, идването му в София и поклонението пред паметника на Самуил, Договора за добросъседство, другарство и съдействие, очакванията за смяна в връзките ни, Преспанското съглашение и драмите към промяната на името на страната, и какво ли не още. Активистите от „ Шарената гражданска война “ се изгубиха някъде, политиците консумираха резултата от митинга им. И още – идването на власт на Християн Мицкоски с неговата „ визия “ за връзките с България и европейската вероятност на страната му. Както и неговото наяве доближаване с Белград на Вучич и Будапеща на Орбан за сметка на България, което ни дава пояснение на доста неща.
Както край Вардар, по този начин и край Дунав и Сава, с което започнахме.
Политиците в Скопие консумираха резултата от „ Шарената гражданска война “, а нейните деятели се изгубиха някъде
Сърби ме ръката да взема да пиша за събитията в Сърбия. Ситуацията там стигна до точката, която – допускам, президентът Александър Вучич се надяваше да стигне. Радикализацията по улиците и площадите, нападенията над офиси над ръководещата Сръбска прогресивна партия (всъщност празни!), използването на мощ от страна на полицията и наложителните в такива случаи арести на протестиращи дадоха мечтаното съображение на президента да каже, че същинският претекст за вълненията е завземането на властта в страната, а не търсенето на правдивост за жертвите при случая с козирката на гарата в Нови Сад. И неговото отдръпване от ръководството на страната, несъмнено.
Ескалацията на митингите е прекосяването им тук-там в някакъв полугорещ вид го устройва изцяло, че да изрече следващата си констатация и опасност към хората от митингите – остава още някой да бъде погубен и тогава ще видите цялата мощ на страната Сърбия. Както и да назова протестиращите студенти „ терористи “ и други от този жанр, без някой да се наеме да го оспорва.
От друга страна, и студентите имат своето право да са по-остри, в случай че несъмнено, радикалните дейности са техни, а не на прилепили се субекти, които търсят провокацията. Колко време мина от нещастието в Нови Сад, какъв брой пъти хиляди и хиляди излизаха по улиците на градовете в страната, какъв брой марша бяха направени и какъв брой благосклонности бяха извоювани без от страна на ръководещите да има съответен отговор на настояванията. Създаде се усещането, че президентът Вучич желае самичък да води вербалната борба с протестиращите и самичък да печели дивиденти от нея, в случай че ги има, или да инкасира загуби, които той не може да се разреши. Все повече се постанова сравнението със обстановката от преди двадесет и пет години, когато отпред на Сърбия стоеше тогавашният патрон на Вучич – Слободан Милошевич. Но дали Вучич ще свърши като Милошевич е въпрос с нараснала компликация. Ще забележим.
Думата ми е за нещо друго. В един миг Вучич даде като образец южната си съседка Северна Македония, в която преди години също имало митинги, само че те не стигали да там, до където локалните, сръбските протестиращи към този момент били стигнали. Не били по този начин радикални, май искаше да каже. Напоследък Вучич не пропуща случай да засипе с похвали Скопие и ръководещите там. Да, хубаво е да те дават за образец, само че пък е още по-хубаво този образец да е правилен. Президентът евентуално имаше поради вълнениата край Вардар по време на по този начин наречаната „ Шарена гражданска война “ против режима на премиера Никола Груевски в интервала 2015–2016 година И те бяха всеобщи, и те имаха своя стадий на радикализация. Сега Вучич се възмущава от офанзивите на офисите на неговата Сръбска прогресивна партия във Валево, фрагменти от които видяха феновете по света. А не си ли спомня той нападението против приемната на тогавашния президент на Република Македония Георге Иванов в центъра на Скопие? Атакуващите бяха с маски, витрините на помещението, в миналото някогашен магазин, бяха счупени, даже огън се появи. Кадрите и от това действие също не останаха незабелязани отвън Република Македония. Самият Иванов си стоеше добре охраняван на вилата си във Водно, нямаше никаква заплаха за здравето и живота му, та индивидът си изкара двата безлични президентски мандата до края. Тогава се учудихме за какво протестиращите нападат помещение, обвързвано с президента Иванов, откакто за всички в страната бе ясно, че той е безлична фигура във връзка с властта и е подложен там, с цел да бъде тъкмо подобен и в непрекъсната услуга на премиера Никола Груевски. Просто тъй като офисът им беше на разположение? Ако в действителност искаш да удариш ръководещите, насочи несъгласието и митинга си против същинските носители на неправдите и несправедливостта, не е ли по този начин? Както вършат в този момент в Сърбия. Атаките са против ръководещата Сръбска прогресивна партия, която има към този момент толкоз години монопол на властта в страната и която издигна за следващ път кандидатурата на Вучич за президент. Впрочем на последните парламентарни избори май той със своя престиж и рейтинг оказа помощ на успеха на СПП. А и Вучич през днешния ден е много по-различен от Георге Иванов тогава.
Но и „ Шарената “ не бе напълно мирна. Може би ще се усмихнете, тъй като за следващ път ще кажа, че бях там и съм свидетел. Просто обичам да пиша за неща, на които съм бил очевидец. По силата на събитията тъкмо в разгара на митингите в Скопие трябваше да довърша фотосите на документалния си филм за Българска национална телевизия за Битолския надпис. Условието на редакцията бе на път за Битоля да направя няколко изявленията, които новините да употребяват, и тогава да отскочим до Битоля да си свършим работата. Тогава за първи път се срещнах със Зоран Заев в кабинета му в централата на Социалдемократическия съюз на Македония на улица „ Бихачка. Сега, като виждам по какъв начин Заев и някои негови министри се сатанизират от ръководещите, по какъв начин върху тях се крепи огромна част от пропагандата на триумфите за разлика от неуспехите на предходните, какви чудовищни неистини се вихрят към бизнеса на тогавашния водач на СДСМ и министър председател, единствено и единствено да се омаловажат достиженията му. В това число и в връзките с България. Даже и не знам къде е сега Заев. От медиите под контрола на ВМРО-ДПМНЕ и на властта настояват, че си харчел парите някъде в Дубай, къде другаде. Чувам и други приказки. И да си призная не съм го чул и нито видял да го прави.
Отклоних се. Отидохме в Битоля, само че на втория ден ми звъннаха от редакцията с рекомендация незабавно да се връщаме в Скопие и да се захващаме с митингите на „ Шарената гражданска война “. Хайде назад. Протести на площада – ние там, митинги пред Народното събрание, обграден от три кордона полиция – ние отново там. Ще хвърлят домати по по този начин наречената „ Триумфална арка “, един от знаците на бутафорния план на Груевски „ Скопие 2014 “, с камерата сме там, при доматите, някои от които цопнаха върху камерата. Така че Вучич да не ми сочи образеца на мирната и спокойна Македония, а да си гледа своите проблеми. Не може да не си дава сметка, че тактиката да отсрочва правните и политически решения и да умори митинга, да го изхаби, да понижи силата и в последна сметка да преметне студентите към този момент е разпозната. Колко пъти обещаваше да предложи решение, само че не го изпълняваше. То и търпението във връзка с лъжата и демагогията си има своите граници.
После под натиска на митингите Груевски насрочи парламентарни избори, които завоюва с два депутата повече от СДСМ на Заев. Енергията на „ Шарената гражданска война “ не съумя да опустоши от първия път статуквото, построено от десетте години ръководство на Никола Груевски. Но и неговата победа се оказа ялова тъй като остана без болшинство в събранието. Партньорът му в ръководството – ДСИ на Али Ахмети трагично промени посоката и мина на страната на Заев. Груевски падна, Заев стана министър председател. Историята оттова нататък е известна. Нахлуването в Народното събрание на 27 април, Заев с бинтованата „ кървава глава “, идването му в София и поклонението пред паметника на Самуил, Договора за добросъседство, другарство и съдействие, очакванията за смяна в връзките ни, Преспанското съглашение и драмите към промяната на името на страната, и какво ли не още. Активистите от „ Шарената гражданска война “ се изгубиха някъде, политиците консумираха резултата от митинга им. И още – идването на власт на Християн Мицкоски с неговата „ визия “ за връзките с България и европейската вероятност на страната му. Както и неговото наяве доближаване с Белград на Вучич и Будапеща на Орбан за сметка на България, което ни дава пояснение на доста неща.
Както край Вардар, по този начин и край Дунав и Сава, с което започнахме.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ