Украйна засили желанието на молдовците да се пазят от НАТО
Президентът на Молдова Мая Санду в изявление допусна, че нейната дребна република ще се причисли към един „ огромен боен съюз “. Населението на страната, гледайки прилежаща Украйна, не поддържа сходен избор. Но управляващите имат метод без референдум да анулират записания в конституцията безпристрастен статут на страната. Ще може ли Молдова да се причисли към НАТО по-късно и какво може да ѝ попречи?
В понеделник най-голямата опозиционна Партия на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) осъди апела на президента Мая Санду да се откаже от неутралния статут на страната, с цел да се причисли към НАТО. „ Никой не е дал мандат на Мая Санд да направи такова изказване. Неутралността е съществена полезност на нашето общество и е предмет на народен консенсус “, се споделя в изказване на ПСРМ.
Партията напомни, че враждебността на болшинството молдовци към НАТО се показва от всички изследвания на публичното мнение, обвинявайки ръководителя на републиката в разединение на обществото.
Друга опозиционна партия – „ Шор “, постъпи по-грубо. „ Очевидно страданието на украинците не е задоволително за западните настойници на Мая. Трябва да възпламенят и Молдова. Така нашите незавършени управници са водени по най-трагичния сюжет. Сякаш не е ясно по какъв начин нашите обичайни сътрудници на Изток ще реагират на изказванията за отвод от неутралитет и присъединение към НАТО “, сподели водачът на едноименната партия Илън Шор.
На собствен ред някогашният министър на защитата на Молдова Валерий Плеска изясни на Санду: с цел да се откаже от неутралитета, ще са нужни промени в конституцията, а за това е належащо единодушието освен на болшинството молдовци, само че и единодушието на болшинството от целия лист на жителите. „ Вярвам, че по справедливи аргументи е невероятно да се реализира подобен резултат “, съобщи Плеска.
Но тогава някогашният министър, сякаш, даде намек на управляващите - да не провеждат такова мъчно и ненадеждно дело като плебисцит, а да приготвят нова конституция, в текста на която не е доста видимо да се включи отвод от неутралитет. „ Ако в един миг стигнем до заключението като нация, че би трябвало да променим неутралитета, това би трябвало да стане посредством либерален развой “, изясни той.
В понеделник Министерството на защитата на Молдова предизвести жителите на страната за планувани учения със пукотевица на всички полигони на страната до 4 февруари. „ На полигоните на всички военни гарнизони ще се проведат тактически учения с потребление на военна техника за оценка на качествата и практическите умения на срочнослужещите и военнослужещите по контракт “, оповестиха от организацията. Молдовците бяха помолени да не се тормозят от придвижването на бронирани транспортни средства по пътищата, както и да се въздържат от издание на фотоси на военни в обществените мрежи и от разпространяване на дезинформация.
Между другото, през първата половина на януари молдовската войска получи обещаната от Берлин първа партида от 19 бронетранспортьора „ Пирания “. „ Като благонадежден и непосредствен сътрудник Германия ще продължи твърдо да поддържа Молдова в модернизацията и укрепването на нейния боен потенциал “, сподели тогава към момента военният министър Кристине Ламбрехт. През октомври тя беше на посещаване в Кишинев, след което разгласи активизирането на военното съдействие сред двете страни.
„ Последните изказвания на Санду и нашите правоприлагащи органи се вписват в избрана идея, която „ колкото и да е необичайно “ съответствува с разказите на англо-американските дипломати “, споделя Богдан Църдя, народен представител от молдовския парламент от Социалистическата партия. „ В същия подтекст са и ученията. Но като цяло си коства да се означи, че през миналата година нашите военни правят маневри съвсем нон-стоп, армейските бронирани машини се движат по пътищата от самото начало. Специалните сили на Министерство на вътрешните работи също постоянно организираха учения и то единствено в протестните региони - Комрат в Гагаузия, Кишинев и град Орхей, който се управлява от партията на „ Шор “. Неслучайно незабавно след речта на Санду съвсем всички издания и телевизионни канали в Молдова започнаха да пропагандират концепцията, че статутът на неутралитет заплашва съществуването на нашата република.
Църдя, в този момент се притеснява от повтаряне на украинския сюжет. „ През 2019 година Украйна се отхвърли от извънблоковия си статут и включи в конституцията концепцията за присъединение към НАТО. Веднага по-късно президентът Зеленски изиска военният блок да му заяви съответните дати за приемане на Украйна в тази организация. Тогава имаше фактическото разкъсване на Минските съглашения. Тогава Русия и Съединени американски щати преговаряха няколко месеца за изтеглянето на инфраструктурата на НАТО от Грузия и Украйна. И в този момент виждаме спора в Украйна. И в този момент Санду, в противен случай, кани военната инфраструктура на НАТО в нашата република. Така ще се сътвори опасност за Русия и други страни, която ще идва от нашата република. Как може да свърши това? “, пита риторично депутатът.
Молдовският политолог, началник на публичния съвет „ За свободна татковина “ Игор Тулянцев също счита, че Санду и нейното обграждане са решили да вървят „ съгласно киевския сюжет “.
„ Факт е, че настоящето държавно управление е криво-ляво, не може да реализира триумфи в социално-икономическата сфера. Затова му остава единствено да стяга гайките вкъщи и в това време да дава гръмки обещания в чужбина, като тази тирада на Санду, с цел да ръкопляскат на Запад. Но всичко това не оказва помощ, рейтингите на Санду падат “, изясни Тулянцев.
Според него управляващите добре осъзнават, че концепцията за присъединение към НАТО е непопулярна, тъй че може да се чака да се опитат да формализират такова влизане без референдум.
„ Да, от една страна, би трябвало да има национален избор, тъй като неутралният статут е записан в Конституцията. Но управляващите могат да прокарат такова решение през депутатите в Народното събрание, в случай че получат там конституционно болшинство. И в случай че този опит се провали, тогава властта има още един коз в джоба си - Конституционният съд. С него може да пояснява наредбите на главния закон по метод, който си желаят. По едно време, по време на ръководството на Влад Плахотнюк, Конституционният съд в действителност „ изнасили “ Конституцията: замествайки Народното събрание, той реши да организира президентски избори “, спомня си Тулянцев.
През уикенда президентът на Молдова Мая Санду за първи път позволи страната да се причисли към НАТО. „ Сега има сериозна полемика по отношение на способността ни да се пазиме. Можем ли сами? Трябва ли да сме част от по-голям съюз. И в случай че ние като страна стигнем до извода, че би трябвало да променим неутралитета си, това би трябвало да стане посредством либерален развой “, сподели тя пред вестник „ Политико “, запитана за вероятно влизане в НАТО. В изявление Санду също по този начин съобщи значимостта на укрепването на военния капацитет на Молдова на фона на събитията в Украйна.
Предшественикът на Санду като държавен глава, неофициалният социалистически водач Игор Додон, остро осъди опитите ѝ да въвлече страната в НАТО.
„ Поредно рисково изявление на президента последва по време на визитата на Санду в Давос, където тя се срещна и със сина на милиардера Сорос, който я докара на власт. Очевидно Санду извършва своя сюжет в Молдова и влизането в НАТО е една от неговите цели “, счита Додон. Между другото, извършено през ноември изследване на авторитетния Институт за обществена политика сподели, че в случай че въпросът за участието в НАТО бъде подложен на референдум, болшинството - 54,5% - ще гласоподават срещу. По-малко от една четвърт са подготвени да поддържат концепцията – 22,4%.
Въпреки това Санду неведнъж е изразявала интерес към поддръжката на НАТО за модернизацията на молдовската войска. Тази позиция се поддържа от други прозападни политици на републиката, които настояват, че неутралитетът е бил „ натрапен “ на Кишинев при започване на 90-те години, след спора в Приднестровието, и от този момент е стар.
Генералният шеф на Руския съвет по интернационалните въпроси Андрей Кортунов не е склонен с сходни изводи. „ Тогава можем да кажем, че Украйна беше „ принудена “ при започване на 90-те години. Всъщност това беше обща наклонност в постсъветското пространство. Много от новите страни оповестиха неутралитет, тъй като не желаеха да вземат участие в нов военно-политически съюз, който да бъде следен от Москва. Тогава съвсем никой не мислеше за приемане в НАТО. Дори в Централна Европа към момента нямаше единение за присъединение. Така че това е ненапълно пресилена логичност, този метод сякаш прекатурва актуалната логичност в предишното “, оплака се Кортунов.
Що се отнася до самата концепция, изразена от Санду, специалистите напомнят образеца на Швеция и Финландия, чието присъединение към НАТО не се оказа елементарно.
„ Веднага ще зародят доста възражения, в това число припомнянето на спора в Приднестровието, който към момента не е решен. Редица остарели членове на НАТО обичайно ще кажат, че подобен нов съдружник ще се трансформира в задължение за Алианса, защото Молдова няма личен боен капацитет. Освен това тя въпреки всичко е политически нестабилна страна. Така че процесът ще е дълъг и следва да забележим дали въобще ще приключи с влизане. Но във всеки случай това е въпрос на далечно бъдеще “, уверен е Кортунов.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В понеделник най-голямата опозиционна Партия на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) осъди апела на президента Мая Санду да се откаже от неутралния статут на страната, с цел да се причисли към НАТО. „ Никой не е дал мандат на Мая Санд да направи такова изказване. Неутралността е съществена полезност на нашето общество и е предмет на народен консенсус “, се споделя в изказване на ПСРМ.
Партията напомни, че враждебността на болшинството молдовци към НАТО се показва от всички изследвания на публичното мнение, обвинявайки ръководителя на републиката в разединение на обществото.
Друга опозиционна партия – „ Шор “, постъпи по-грубо. „ Очевидно страданието на украинците не е задоволително за западните настойници на Мая. Трябва да възпламенят и Молдова. Така нашите незавършени управници са водени по най-трагичния сюжет. Сякаш не е ясно по какъв начин нашите обичайни сътрудници на Изток ще реагират на изказванията за отвод от неутралитет и присъединение към НАТО “, сподели водачът на едноименната партия Илън Шор.
На собствен ред някогашният министър на защитата на Молдова Валерий Плеска изясни на Санду: с цел да се откаже от неутралитета, ще са нужни промени в конституцията, а за това е належащо единодушието освен на болшинството молдовци, само че и единодушието на болшинството от целия лист на жителите. „ Вярвам, че по справедливи аргументи е невероятно да се реализира подобен резултат “, съобщи Плеска.
Но тогава някогашният министър, сякаш, даде намек на управляващите - да не провеждат такова мъчно и ненадеждно дело като плебисцит, а да приготвят нова конституция, в текста на която не е доста видимо да се включи отвод от неутралитет. „ Ако в един миг стигнем до заключението като нация, че би трябвало да променим неутралитета, това би трябвало да стане посредством либерален развой “, изясни той.
В понеделник Министерството на защитата на Молдова предизвести жителите на страната за планувани учения със пукотевица на всички полигони на страната до 4 февруари. „ На полигоните на всички военни гарнизони ще се проведат тактически учения с потребление на военна техника за оценка на качествата и практическите умения на срочнослужещите и военнослужещите по контракт “, оповестиха от организацията. Молдовците бяха помолени да не се тормозят от придвижването на бронирани транспортни средства по пътищата, както и да се въздържат от издание на фотоси на военни в обществените мрежи и от разпространяване на дезинформация.
Между другото, през първата половина на януари молдовската войска получи обещаната от Берлин първа партида от 19 бронетранспортьора „ Пирания “. „ Като благонадежден и непосредствен сътрудник Германия ще продължи твърдо да поддържа Молдова в модернизацията и укрепването на нейния боен потенциал “, сподели тогава към момента военният министър Кристине Ламбрехт. През октомври тя беше на посещаване в Кишинев, след което разгласи активизирането на военното съдействие сред двете страни.
„ Последните изказвания на Санду и нашите правоприлагащи органи се вписват в избрана идея, която „ колкото и да е необичайно “ съответствува с разказите на англо-американските дипломати “, споделя Богдан Църдя, народен представител от молдовския парламент от Социалистическата партия. „ В същия подтекст са и ученията. Но като цяло си коства да се означи, че през миналата година нашите военни правят маневри съвсем нон-стоп, армейските бронирани машини се движат по пътищата от самото начало. Специалните сили на Министерство на вътрешните работи също постоянно организираха учения и то единствено в протестните региони - Комрат в Гагаузия, Кишинев и град Орхей, който се управлява от партията на „ Шор “. Неслучайно незабавно след речта на Санду съвсем всички издания и телевизионни канали в Молдова започнаха да пропагандират концепцията, че статутът на неутралитет заплашва съществуването на нашата република.
Църдя, в този момент се притеснява от повтаряне на украинския сюжет. „ През 2019 година Украйна се отхвърли от извънблоковия си статут и включи в конституцията концепцията за присъединение към НАТО. Веднага по-късно президентът Зеленски изиска военният блок да му заяви съответните дати за приемане на Украйна в тази организация. Тогава имаше фактическото разкъсване на Минските съглашения. Тогава Русия и Съединени американски щати преговаряха няколко месеца за изтеглянето на инфраструктурата на НАТО от Грузия и Украйна. И в този момент виждаме спора в Украйна. И в този момент Санду, в противен случай, кани военната инфраструктура на НАТО в нашата република. Така ще се сътвори опасност за Русия и други страни, която ще идва от нашата република. Как може да свърши това? “, пита риторично депутатът.
Молдовският политолог, началник на публичния съвет „ За свободна татковина “ Игор Тулянцев също счита, че Санду и нейното обграждане са решили да вървят „ съгласно киевския сюжет “.
„ Факт е, че настоящето държавно управление е криво-ляво, не може да реализира триумфи в социално-икономическата сфера. Затова му остава единствено да стяга гайките вкъщи и в това време да дава гръмки обещания в чужбина, като тази тирада на Санду, с цел да ръкопляскат на Запад. Но всичко това не оказва помощ, рейтингите на Санду падат “, изясни Тулянцев.
Според него управляващите добре осъзнават, че концепцията за присъединение към НАТО е непопулярна, тъй че може да се чака да се опитат да формализират такова влизане без референдум.
„ Да, от една страна, би трябвало да има национален избор, тъй като неутралният статут е записан в Конституцията. Но управляващите могат да прокарат такова решение през депутатите в Народното събрание, в случай че получат там конституционно болшинство. И в случай че този опит се провали, тогава властта има още един коз в джоба си - Конституционният съд. С него може да пояснява наредбите на главния закон по метод, който си желаят. По едно време, по време на ръководството на Влад Плахотнюк, Конституционният съд в действителност „ изнасили “ Конституцията: замествайки Народното събрание, той реши да организира президентски избори “, спомня си Тулянцев.
През уикенда президентът на Молдова Мая Санду за първи път позволи страната да се причисли към НАТО. „ Сега има сериозна полемика по отношение на способността ни да се пазиме. Можем ли сами? Трябва ли да сме част от по-голям съюз. И в случай че ние като страна стигнем до извода, че би трябвало да променим неутралитета си, това би трябвало да стане посредством либерален развой “, сподели тя пред вестник „ Политико “, запитана за вероятно влизане в НАТО. В изявление Санду също по този начин съобщи значимостта на укрепването на военния капацитет на Молдова на фона на събитията в Украйна.
Предшественикът на Санду като държавен глава, неофициалният социалистически водач Игор Додон, остро осъди опитите ѝ да въвлече страната в НАТО.
„ Поредно рисково изявление на президента последва по време на визитата на Санду в Давос, където тя се срещна и със сина на милиардера Сорос, който я докара на власт. Очевидно Санду извършва своя сюжет в Молдова и влизането в НАТО е една от неговите цели “, счита Додон. Между другото, извършено през ноември изследване на авторитетния Институт за обществена политика сподели, че в случай че въпросът за участието в НАТО бъде подложен на референдум, болшинството - 54,5% - ще гласоподават срещу. По-малко от една четвърт са подготвени да поддържат концепцията – 22,4%.
Въпреки това Санду неведнъж е изразявала интерес към поддръжката на НАТО за модернизацията на молдовската войска. Тази позиция се поддържа от други прозападни политици на републиката, които настояват, че неутралитетът е бил „ натрапен “ на Кишинев при започване на 90-те години, след спора в Приднестровието, и от този момент е стар.
Генералният шеф на Руския съвет по интернационалните въпроси Андрей Кортунов не е склонен с сходни изводи. „ Тогава можем да кажем, че Украйна беше „ принудена “ при започване на 90-те години. Всъщност това беше обща наклонност в постсъветското пространство. Много от новите страни оповестиха неутралитет, тъй като не желаеха да вземат участие в нов военно-политически съюз, който да бъде следен от Москва. Тогава съвсем никой не мислеше за приемане в НАТО. Дори в Централна Европа към момента нямаше единение за присъединение. Така че това е ненапълно пресилена логичност, този метод сякаш прекатурва актуалната логичност в предишното “, оплака се Кортунов.
Що се отнася до самата концепция, изразена от Санду, специалистите напомнят образеца на Швеция и Финландия, чието присъединение към НАТО не се оказа елементарно.
„ Веднага ще зародят доста възражения, в това число припомнянето на спора в Приднестровието, който към момента не е решен. Редица остарели членове на НАТО обичайно ще кажат, че подобен нов съдружник ще се трансформира в задължение за Алианса, защото Молдова няма личен боен капацитет. Освен това тя въпреки всичко е политически нестабилна страна. Така че процесът ще е дълъг и следва да забележим дали въобще ще приключи с влизане. Но във всеки случай това е въпрос на далечно бъдеще “, уверен е Кортунов.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ