Цифрова мечта и геополитически реализъм: Казахстан през погледа на Токаев
Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев даде извънредно изявление за катарския телеканал Al Jazeera, в което даде оценка на настоящата обстановка в света и ролята на междинните страни в геополитиката.
Държавният глава отговори на въпроси, свързани с модернизацията на Казахстан в обществено-политическата и социално-икономическата сфера, оповестява организация Kazinform.
Националните ползи са приоритет
Първият въпрос засегна показаната от президента преди три години огромна стратегия за промени. Доколко страната се е доближила към построяването на Новия Казахстан?
— Ние решително вървим напред, макар че процесът, несъмнено, остава сложен, защото ходът на промените беше повлиян от многочислени събития, които се случиха отвън Казахстан, — акцентира президентът.
Журналистът попита дали епидемията от ковид и войната в Украйна са такива събития.
„ Напълно правилно “, означи президентът. „ Смятам, че не е толкоз просто. Трябва да бъдем почтени и прагматични. Но в това време би трябвало да демонстрираме храброст в реализирането на преобразуванията.
Именно по тази причина споделям, че би трябвало да бъдем упорити в постигането на задачите, които са на дневен ред. Да, промените не престават и демонстрират позитивни резултати.
Разговорът засегна и външната политика на страната. Преосмисля ли Казахстан връзките си с задграничните сътрудници и преразпределя ли комерсиалните си цели? В този подтекст беше упоменат планът „ Среден кулоар “.
— На първо място, не бих споделил, че Казахстан реформира по някакъв метод външната си политика, тъй като това е доста консервативно събитие. Но в това време, несъмнено, би трябвало да вземем поради това, което се случва отвън границите на страната ни. Казахстан е опора на стабилността и сигурността в Евразия, изключително в Централна Азия. От самото начало ние водим уравновесена политика в връзките с огромните сили, в това число нашите съседи, и по едно и също време с това осъществяваме националните ползи. Затова не бих споделил, че външнополитическият вектор се трансформира “, означи президентът.
В същото време той призна правотата на журналиста, който загатна Средния кулоар, тъй като Казахстан отдава предпочитано внимание на диверсификацията на транспортните направления.
— В този подтекст Транскаспийският транспортен маршрут придобива изключително значение. Както знаете, ние оставаме дейни поддръжници на самодейността „ Един пояс, веднъж “. Не инцидентно тя беше оповестена за първи път от ръководителя на КНР Си Цзинпин през 2013 година в столицата на Казахстан Астана “, акцентира Касим-Жомарт Токаев.
Отделно беше обиден въпросът за Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) и превозването на петрол през територията на Русия. Дали това е стратегическа накърнимост за Казахстан?
— Трябва да помним, че Русия е стратегически сътрудник на Казахстан, наш непосреден комшия и съдружник. Ние имаме най-дългата граница в света с Русия. Освен това разчитаме на Русия като наш стратегически сътрудник, и изключително разчитаме на КТК. Наскоро имах телефонен диалог с президента Путин и, признавам, обсъдихме въпроси, свързани с КТК. Уверен съм, че КТК ще продължи да бъде добър инструмент за превозване на казахстански петрол през Русия към европейския пазар и отвън него, — означи президентът, добавяйки, че несъмнено Казахстан регистрира протичащото се в Украйна и въздействието, което военният спор сред Русия и Украйна оказва върху нашите стратегически проекти в областта на естествените запаси и износа им на интернационалния пазар.
— В същото време ние твърдо имаме вяра в стратегическото партньорство с Русия. Това обаче не значи, че сме фокусирани единствено върху един транспортен възел или маршрут. Именно по тази причина сте безусловно прав, когато споменавате тръбопровода Баку-Джейхан, Средния кулоар и други направления. Но в случай че приказваме за размерите на превозването или износа на нефт в чужбина, приоритет въпреки всичко се дава и би трябвало да се дава на КТК, — акцентира президентът.
Ролята на междинните страни и реформирането на Организация на обединените нации
Тъй като изявлението беше записано по време на Международния конгрес в Астана, беше заложен въпросът: може ли организирането на многостранен разговор да се смята за доказателство, че Казахстан е уверен в нуждата от усилване на ролята на междинните страни в поддържането на интернационалната система на мултилатерализма?
— Абсолютно — изрази убеденост Касим-Жомарт Токаев. — Аз съм надълбоко уверен в значимостта на мултилатерализма и смятам, че по този начин наречените междинни страни би трябвало да играят по-голяма роля в обезпечаването на мира и сигурността на планетата.
В този подтекст диалогът стигна до това, че някои велики сили приказват за значимостта на двустранните, а не на многостранните механизми.
— Това в действителност се случва, системата на мултилатерализма отслабва. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации се сблъсква със сериозна рецесия: той не разполага нито с властта, нито с волята да реши основни интернационалните проблеми, — означи президентът.
Според президента, това несъмнено е съществено предизвикателство.
— Именно по тази причина смятам, че междинни страни като Казахстан би трябвало да играят по-значителна роля в решаването и уреждането на главните интернационалните проблеми. Казахстан твърдо поддържа промяната на Организацията на обединените народи. Когато организацията беше основана, в нея влизаха 51 страни.
Това бяха страните-основателки на Организация на обединените нации. Сега организацията към този момент има 193 членове “, акцентира Касим-Жомарт Токаев.
По време на изявлението беше заложен и въпросът: какви промени би желал да види президентът в Организация на обединените нации? Отнася ли се това до Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и правото на несъгласие?
— На първо място, би трябвало да се разшири Съветът за сигурност. Новите разрастващи се страни би трябвало да влязат в състава на този основен орган на Организацията на обединените народи, може би на ротационен принцип. Във всеки случай, такива огромни страни като Япония, Германия, както и представители на азиатски и африкански страни, би трябвало да бъдат включени в Съвета за сигурност или по някакъв метод да бъдат въвлечени в неговата активност. Това би било заслужено решение на казуса, означи президентът и, обръщайки се към журналиста, акцентира: „ Току-що споменахте изолацията на някои огромни страни или сили. Да, това се случва. И това също ни тревожи.
Представител на телеканал Al Jazeera, от своя страна, попита: в продължение на десетилетия доста страни се застъпват за промяна на основни институции на Организацията на обединените народи. Как Казахстан може да помогне да се реализира това, което не съумяха други страни? Може ли достъпът до основни артикули и доставките на сериозно значими първични материали да дадат преимущество на Казахстан?
— Да, до известна степен ще използваме по този начин наречените лостове за влияние. Казахстан разполага със обилни ресурси от редкоземни метали и други естествени запаси, които могат да бъдат употребявани в нашата активност във връзка с Организацията на обединените народи. Но в това време не преувеличаваме и не надценяваме нашата роля във връзка с реформирането на Организация на обединените нации. Смятаме, че всички страни и преди всичко, както казахте, междинните сили, би трябвало да обединят напъните си, с цел да създадат Организацията на обединените народи по-справедлива и отговаряща на условията на актуалния свят “, отговори президентът.
Въглеродна индиферентност и цифровизация
Следващият въпрос засегна желанията на Казахстан да разшири невъглеводородните браншове на стопанската система до 2029 година Журналистът уточни числа, съгласно които въглеводородният бранш съставлява над 50% от износа на Казахстан. Ще успее ли да се промени този баланс и да се реализира невъглеводородните горива да съставляват основата на казахстанския експорт до 2029 година?
Президентът призна, че износът на въглеводороди ще продължи да съставлява огромна част от нашата търговия на интернационалния пазар.
— Трябва да бъдем прагматични. Вече заявих, че Казахстан си е сложил за цел да реализира въглеродна индиферентност до 2060 година Считам, че това е задоволително реалистична и постижима стратегия, учредена на към този момент наличния ни капацитет и благоприятни условия. Делът на въглищата във вътрешното ползване на енергийни запаси в страната е 73%. Ясно е, че не можем да се откажем от потреблението им от през днешния ден за на следващия ден. В същото време разполагаме с естествени ресурси като петрол. А по рандеман на уран заемаме първо място в света, като 40% от доставките на международния пазар се реализират от Казахстан, — акцентира президентът.
Друга тематика, наранена по време на диалога, е сферата на ИТ-индустрията и цифровата инфраструктура. Журналистът призна триумфите на Казахстан: проложени са над 20 000 километра оптични кабели, основан е Astana Hub, износът на ИТ-технологии е повишен с над 280 милиона $ през 2023 година Въпреки това към момента съществуват спънки. Как Казахстан може да преодолее бюрократичните спънки пред започващите предприятия, а в някои случаи да компенсира дефицита на експерти и ниските разноски за научноизследователска и развойна активност?
— Това е и един от най-наболелите проблеми, които стоят на дневен ред през днешния ден. В същото време към този момент имаме избрани триумфи в тази тенденция. На първо място, създадохме суперкомпютър, който неотдавна беше доставен в Казахстан в тясно съдействие с известни задгранични компании. Много сме им признателни, че станаха наши стратегически сътрудници в това доста значимо дело. Както към този момент споделих, цифровизацията е наш приоритет. Мечтая Казахстан в бъдеще да стане изцяло цифровизирана страна, — сподели президентът и на въпроса за периодите за реализиране на тази цел, увери, че това е изцяло допустимо в идващите пет години.
— Току-що говорихте за бюрокрацията. Тя съществува в Казахстан, както и в доста други страни, а цифровизацията е един от най-ефективните принадлежности за решение на този проблем. Цифровизацията и изкуственият разсъдък, — означи Касим-Жомарт Токаев. — Никой не знае какво ще бъде в края на тази история. Аз към този момент направих изказване на Международния конгрес в Астана, че в подтекста на бързото развиване на изкуствения разсъдък в света, разнообразни типове спорове и войни сред страните наподобяват като нещо доста остаряло.
Според президента, би трябвало да се съсредоточим върху развиването на изкуствения разсъдък, цифровизацията, повишението на качеството на образованието на младежта, просвещението на хората, а не върху това да се въвличаме във военни спорове и да се избиваме един различен.
— Това е излишък от предишното, доста примитивно, бих споделил, — съобщи президентът.
В края на изявлението президентът сподели няколко топли думи по адрес на управлението на Катар.
— Много съм признателен на Негово Височество Емир на Катар, който е наш благонадежден сътрудник и другар на народа на Казахстан, мой другар. Той направи доста за насърчаването на бизнес съдействието сред двете страни. И, несъмнено, признателен съм на министър-председателя на Катар, който като доста ловък управленец прави доста за това, че нашето другарство се основава на съответни планове. Искрено имам вяра, че нашето съдействие ще се развива последователно “, заключи Касим-Жомарт Токаев.
създател:
източник: www.inform.kz
Държавният глава отговори на въпроси, свързани с модернизацията на Казахстан в обществено-политическата и социално-икономическата сфера, оповестява организация Kazinform.
Националните ползи са приоритет
Първият въпрос засегна показаната от президента преди три години огромна стратегия за промени. Доколко страната се е доближила към построяването на Новия Казахстан?
— Ние решително вървим напред, макар че процесът, несъмнено, остава сложен, защото ходът на промените беше повлиян от многочислени събития, които се случиха отвън Казахстан, — акцентира президентът.
Журналистът попита дали епидемията от ковид и войната в Украйна са такива събития.
„ Напълно правилно “, означи президентът. „ Смятам, че не е толкоз просто. Трябва да бъдем почтени и прагматични. Но в това време би трябвало да демонстрираме храброст в реализирането на преобразуванията.
Именно по тази причина споделям, че би трябвало да бъдем упорити в постигането на задачите, които са на дневен ред. Да, промените не престават и демонстрират позитивни резултати.
Разговорът засегна и външната политика на страната. Преосмисля ли Казахстан връзките си с задграничните сътрудници и преразпределя ли комерсиалните си цели? В този подтекст беше упоменат планът „ Среден кулоар “.
— На първо място, не бих споделил, че Казахстан реформира по някакъв метод външната си политика, тъй като това е доста консервативно събитие. Но в това време, несъмнено, би трябвало да вземем поради това, което се случва отвън границите на страната ни. Казахстан е опора на стабилността и сигурността в Евразия, изключително в Централна Азия. От самото начало ние водим уравновесена политика в връзките с огромните сили, в това число нашите съседи, и по едно и също време с това осъществяваме националните ползи. Затова не бих споделил, че външнополитическият вектор се трансформира “, означи президентът.
В същото време той призна правотата на журналиста, който загатна Средния кулоар, тъй като Казахстан отдава предпочитано внимание на диверсификацията на транспортните направления.
— В този подтекст Транскаспийският транспортен маршрут придобива изключително значение. Както знаете, ние оставаме дейни поддръжници на самодейността „ Един пояс, веднъж “. Не инцидентно тя беше оповестена за първи път от ръководителя на КНР Си Цзинпин през 2013 година в столицата на Казахстан Астана “, акцентира Касим-Жомарт Токаев.
Отделно беше обиден въпросът за Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) и превозването на петрол през територията на Русия. Дали това е стратегическа накърнимост за Казахстан?
— Трябва да помним, че Русия е стратегически сътрудник на Казахстан, наш непосреден комшия и съдружник. Ние имаме най-дългата граница в света с Русия. Освен това разчитаме на Русия като наш стратегически сътрудник, и изключително разчитаме на КТК. Наскоро имах телефонен диалог с президента Путин и, признавам, обсъдихме въпроси, свързани с КТК. Уверен съм, че КТК ще продължи да бъде добър инструмент за превозване на казахстански петрол през Русия към европейския пазар и отвън него, — означи президентът, добавяйки, че несъмнено Казахстан регистрира протичащото се в Украйна и въздействието, което военният спор сред Русия и Украйна оказва върху нашите стратегически проекти в областта на естествените запаси и износа им на интернационалния пазар.
— В същото време ние твърдо имаме вяра в стратегическото партньорство с Русия. Това обаче не значи, че сме фокусирани единствено върху един транспортен възел или маршрут. Именно по тази причина сте безусловно прав, когато споменавате тръбопровода Баку-Джейхан, Средния кулоар и други направления. Но в случай че приказваме за размерите на превозването или износа на нефт в чужбина, приоритет въпреки всичко се дава и би трябвало да се дава на КТК, — акцентира президентът.
Ролята на междинните страни и реформирането на Организация на обединените нации
Тъй като изявлението беше записано по време на Международния конгрес в Астана, беше заложен въпросът: може ли организирането на многостранен разговор да се смята за доказателство, че Казахстан е уверен в нуждата от усилване на ролята на междинните страни в поддържането на интернационалната система на мултилатерализма?
— Абсолютно — изрази убеденост Касим-Жомарт Токаев. — Аз съм надълбоко уверен в значимостта на мултилатерализма и смятам, че по този начин наречените междинни страни би трябвало да играят по-голяма роля в обезпечаването на мира и сигурността на планетата.
В този подтекст диалогът стигна до това, че някои велики сили приказват за значимостта на двустранните, а не на многостранните механизми.
— Това в действителност се случва, системата на мултилатерализма отслабва. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации се сблъсква със сериозна рецесия: той не разполага нито с властта, нито с волята да реши основни интернационалните проблеми, — означи президентът.
Според президента, това несъмнено е съществено предизвикателство.
— Именно по тази причина смятам, че междинни страни като Казахстан би трябвало да играят по-значителна роля в решаването и уреждането на главните интернационалните проблеми. Казахстан твърдо поддържа промяната на Организацията на обединените народи. Когато организацията беше основана, в нея влизаха 51 страни.
Това бяха страните-основателки на Организация на обединените нации. Сега организацията към този момент има 193 членове “, акцентира Касим-Жомарт Токаев.
По време на изявлението беше заложен и въпросът: какви промени би желал да види президентът в Организация на обединените нации? Отнася ли се това до Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и правото на несъгласие?
— На първо място, би трябвало да се разшири Съветът за сигурност. Новите разрастващи се страни би трябвало да влязат в състава на този основен орган на Организацията на обединените народи, може би на ротационен принцип. Във всеки случай, такива огромни страни като Япония, Германия, както и представители на азиатски и африкански страни, би трябвало да бъдат включени в Съвета за сигурност или по някакъв метод да бъдат въвлечени в неговата активност. Това би било заслужено решение на казуса, означи президентът и, обръщайки се към журналиста, акцентира: „ Току-що споменахте изолацията на някои огромни страни или сили. Да, това се случва. И това също ни тревожи.
Представител на телеканал Al Jazeera, от своя страна, попита: в продължение на десетилетия доста страни се застъпват за промяна на основни институции на Организацията на обединените народи. Как Казахстан може да помогне да се реализира това, което не съумяха други страни? Може ли достъпът до основни артикули и доставките на сериозно значими първични материали да дадат преимущество на Казахстан?
— Да, до известна степен ще използваме по този начин наречените лостове за влияние. Казахстан разполага със обилни ресурси от редкоземни метали и други естествени запаси, които могат да бъдат употребявани в нашата активност във връзка с Организацията на обединените народи. Но в това време не преувеличаваме и не надценяваме нашата роля във връзка с реформирането на Организация на обединените нации. Смятаме, че всички страни и преди всичко, както казахте, междинните сили, би трябвало да обединят напъните си, с цел да създадат Организацията на обединените народи по-справедлива и отговаряща на условията на актуалния свят “, отговори президентът.
Въглеродна индиферентност и цифровизация
Следващият въпрос засегна желанията на Казахстан да разшири невъглеводородните браншове на стопанската система до 2029 година Журналистът уточни числа, съгласно които въглеводородният бранш съставлява над 50% от износа на Казахстан. Ще успее ли да се промени този баланс и да се реализира невъглеводородните горива да съставляват основата на казахстанския експорт до 2029 година?
Президентът призна, че износът на въглеводороди ще продължи да съставлява огромна част от нашата търговия на интернационалния пазар.
— Трябва да бъдем прагматични. Вече заявих, че Казахстан си е сложил за цел да реализира въглеродна индиферентност до 2060 година Считам, че това е задоволително реалистична и постижима стратегия, учредена на към този момент наличния ни капацитет и благоприятни условия. Делът на въглищата във вътрешното ползване на енергийни запаси в страната е 73%. Ясно е, че не можем да се откажем от потреблението им от през днешния ден за на следващия ден. В същото време разполагаме с естествени ресурси като петрол. А по рандеман на уран заемаме първо място в света, като 40% от доставките на международния пазар се реализират от Казахстан, — акцентира президентът.
Друга тематика, наранена по време на диалога, е сферата на ИТ-индустрията и цифровата инфраструктура. Журналистът призна триумфите на Казахстан: проложени са над 20 000 километра оптични кабели, основан е Astana Hub, износът на ИТ-технологии е повишен с над 280 милиона $ през 2023 година Въпреки това към момента съществуват спънки. Как Казахстан може да преодолее бюрократичните спънки пред започващите предприятия, а в някои случаи да компенсира дефицита на експерти и ниските разноски за научноизследователска и развойна активност?
— Това е и един от най-наболелите проблеми, които стоят на дневен ред през днешния ден. В същото време към този момент имаме избрани триумфи в тази тенденция. На първо място, създадохме суперкомпютър, който неотдавна беше доставен в Казахстан в тясно съдействие с известни задгранични компании. Много сме им признателни, че станаха наши стратегически сътрудници в това доста значимо дело. Както към този момент споделих, цифровизацията е наш приоритет. Мечтая Казахстан в бъдеще да стане изцяло цифровизирана страна, — сподели президентът и на въпроса за периодите за реализиране на тази цел, увери, че това е изцяло допустимо в идващите пет години.
— Току-що говорихте за бюрокрацията. Тя съществува в Казахстан, както и в доста други страни, а цифровизацията е един от най-ефективните принадлежности за решение на този проблем. Цифровизацията и изкуственият разсъдък, — означи Касим-Жомарт Токаев. — Никой не знае какво ще бъде в края на тази история. Аз към този момент направих изказване на Международния конгрес в Астана, че в подтекста на бързото развиване на изкуствения разсъдък в света, разнообразни типове спорове и войни сред страните наподобяват като нещо доста остаряло.
Според президента, би трябвало да се съсредоточим върху развиването на изкуствения разсъдък, цифровизацията, повишението на качеството на образованието на младежта, просвещението на хората, а не върху това да се въвличаме във военни спорове и да се избиваме един различен.
— Това е излишък от предишното, доста примитивно, бих споделил, — съобщи президентът.
В края на изявлението президентът сподели няколко топли думи по адрес на управлението на Катар.
— Много съм признателен на Негово Височество Емир на Катар, който е наш благонадежден сътрудник и другар на народа на Казахстан, мой другар. Той направи доста за насърчаването на бизнес съдействието сред двете страни. И, несъмнено, признателен съм на министър-председателя на Катар, който като доста ловък управленец прави доста за това, че нашето другарство се основава на съответни планове. Искрено имам вяра, че нашето съдействие ще се развива последователно “, заключи Касим-Жомарт Токаев.
създател:
източник: www.inform.kz
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ