Страховете, които издигнаха древна гранична стена
Президентът Доналд Тръмп, както знаем, даде обещание да построи стена сред Съединени американски щати и Мексико, с цел да предотврати незаконната имиграция. Но това не е първият път, в който международен водач построява стена сред себе си и тези, които счита за непосредствена опасност. През 122 година римският император Адриан прави тъкмо това.
Публий Елий Траян Адриан
Простираща се на към 130 километра от Ирландско море на запад до Северно море на изток, Адриановият вал в Северна Англия е една от най-известните структури на Обединеното кралство. Но укреплението е предопределено за отбрана на римската провинция Британия от опасност, която малко на брой помнят през днешния ден – пиктите, „ варварските “ съседи на Британия от Каледония, в този момент известна като Шотландия.
До края на 1 век римляните сполучливо вкарват по-голямата част от модерна Англия в имперската кошара. Империята към момента се сблъсква с провокации на север и губернаторът на провинцията Агрикола към този момент има прочут боен прогрес в тази област. Според неговия шурей и летописец, Тацит, връхната точка на северната му акция е успеха през 83 или 84 година в Битка при Групийските планини, която евентуално се е състояла в южна Шотландия. Агрикола основава няколко северни замъци, където слага гарнизони, с цел да подсигури земите, които е превзел. Но този опит да покори северняците в последна сметка се проваля.
Едва през 120-те години Северна Англия се допира още веднъж до желязното ръководство на Рим. Император Адриан „ посвещава вниманието си на поддържането на мира в целия свят “, съгласно Житието на Адриан в „ Historia Augusta “. Императорът реформира армиите си и си печели уважението, като живее като елементарен боец и върви по 30 километра дневно с цялостно военно снаряжение. Подкрепен от военната промяна, той потушава въоръжената опозиция на бунтуващите се племена в цяла Европа.
Но макар че Адриан е обичан от войските си, той има много политически врагове – и се опасява да не бъде погубен в Рим. Този боязън го пъди от вкъщи и той персонално посещава съвсем всяка провинция в своята империя. Императорът урежда разногласия, популяризира римска доброжелателност и слага лице на императорското име, а дестинациите му включват и Северна Британия, където взема решение да построи стена и непрекъсната милитаризирана зона сред врага и римските територии.
Първичните извори за стената са многочислени – от непокътнати писма до римски историци до надписи на самата стена. Днешните учени също употребяват археологически доказателства като керамични съдове и облекла, с цел да реконструират разнообразни елементи от стената и да схванат по какъв начин наподобява всекидневието по това време. Но оживелите документи се концентрират повече върху римляните, в сравнение с върху враговете, които стената е предопределена да държи настрани.
Преди този интервал римляните към този момент се борят с враговете си от Северна Англия и Южна Шотландия в продължение на няколко десетилетия, споделя Роб Колинс, създател на „ Hadrian’s Wall and the End of Empire “. Има обаче един проблем – те нямат задоволително мъже, с цел да поддържат непрекъснат надзор над региона. Така стената на Адриан служи като отбранителна линия като оказва помощ на дребен брой римски бойци да максимизират своите сили против врагове, които са доста по-голям брой.
Адриан гледа на жителите на южна Шотландия – пиктите – като на опасност. „ Пикти “ на латински значи „ нарисуваните “ – прозвището им идва от татуировките, които членовете на групата носят. Римляните употребяват името, с цел да се отнасят към колектив от разнообразни племена.
За Адриан и хората му пиктите показват действителна опасност. Те постоянно атакуват римски територии, посредством това, което Колинс назовава „ партизанска война “, което включва кражба на добитък и залавяне на плебеи. От 4 век непрекъснатите нападения стартират да се отразяват доста върху една от най-западните провинции на Рим.
Гранична врата при Поролисенсис
Стената също може да оказва помощ да се управлява потока от хора сред север и юг, което улеснява малко римляни да се преборят с доста пикти. „ Шепа мъже биха могли да удържат доста по-голяма мощ, като употребяват стената на Адриан като щит “, споделя Бенджамин Хъдсън, професор по история в Държавния университет в Пенсилвания и създател на „ The Picts “. „ Забавянето на една офанзива даже за ден или два би разрешило на други войски да дойдат в този регион. Тъй като стената има лимитирани контролно-пропускателни пунктове и врати, отбелязва Колинс, на нападатели ще бъде мъчно да се приближат прекалено много. И защото те не можеха да я прескочат с конете си, сполучливото бягство би било още по-трудно. “
Римляните към този момент управляват региона към новата си стена, тъй че нейното създаване не довежда до доста културни промени. Те обаче би трябвало да конфискуват огромни площи. Повечето строителни материали, като камък и торф, евентуално са добити на място. По-специфичните материали, като олово, евентуално са закупени и платени от регионалния шеф. И никой не би трябвало да се тревожи за наемането на спомагателна работна ръка – или тя ще е от римски бойци, които получават постоянни заплати, или от неплатени локални.
„ Изграждането на стената не е на ниска цена, само че римляните евентуално го вършат толкоз на ниска цена, колкото може да се чака “, споделя Хъдсън. „ Повечето от средствата идват от данъчните доходи във Англия, макар че косвените разноски (като заплатите за гарнизоните) са част от оперативните разноски “, прибавя той.
Няма археологически или писмени сведения за съпротивата за построяването на структурата на локално равнище. Тъй като писмените римски записи се концентрират върху огромни спорове, а не върху местни, те може би подценяват локалната неприязън към градежа.
Местните поданици печелят в материално отношение с помощта на военната работна ръка и засилената търговия, само че за сметка на това губят земя и хора. Но е мъчно да се каже какъв брой мощно са наранени от битките, тъй като историческите извори на пиктите са непълни и непреводими.
А те не се отхвърлят елементарно. В края на 3 век нахлуват в римски земи оттатък Йорк, само че император Констанций I Хлор в последна сметка потушава въстанието. През 367-8 година, скотите вършат съюз с пиктите, саксонците, франките и атакотите. Те по-късно разграбват римските постове и убиват двама високопоставени римски военни чиновници. Напрежението продължава да се повишава и понякога да избухва през идващите няколко десетилетия.
Едва през 5 век римското въздействие във Англия последователно понижава. Вече изморителният надзор на Рим над Северна Англия изпада заради ужас в политически разпокъсаната империя и закани от други врагове като вестготите и вандалите. Между 409 и 411 година Англия публично напуща империята.
