Президентът да свиква референдуми без решение на парламента и да

Президентът да привиква референдуми без решение на Народното събрание и да бъде въведена самостоятелната конституционна тъжба - по този начин разтълкува спомагателните претенции на Румен Радев за промени в главния ни закон конституционалистът проф. Пламен Киров. В речта си на старта на втория му мандат президентът се разгласи за разширение на гражданското присъединяване в ръководството на страната и усилване на гаранциите за отбрана на човешките права.

Бившият парламентарен арбитър отиде по-далеч - предложи на Радев, в случай че ще се трансформира Конституцията, да разшири обществените права на жителите, като се подсигурява правото на достъп до питейна вода на всеки български жител.

Проф. Киров разяснява още, че зеленият документ нарушава правото на труд, обезпечено в Конституцията. Какво още разяснява проф. Пламен Киров по отношение на обстоятелството, че ДАНС не излага доводи при лишаване на допуск до държавни секрети и във връзка желанието за разделянето на КПКОНПИ, четете в изявлението му за Dir.bg.

- Президентът Радев изиска по-широки конституционни промени, отвън частта за правосъдната власт и по-специално прокуратурата, като зададе посоката - " разширение на гражданското присъединяване в ръководството на страната и усилване на гаранциите за отбрана на човешките права. Как го тълкувате Вие като конституционалист? Как би се изразила една такава смяна, облечена в парламентарен текст и норма?

- Не бих могъл да обмислям общо. Защото въпросната теза на президента е много обтекаема. Това преди всичко би означавало, че той ще предложи законопроект за изменение и допълнение в Конституцията, и то освен в частта, която касае промяната в правосъдната власт, която е една изтъркана ария. Ние, откогато сме почнали конституционните промени от 2003 година, всичко концентрираме върху промените в правосъдната власт и Конституцията става все по-нова и по-нова в Глава шеста.

Може би президентът има поради това, че ще желае в неговите пълномощия да влезе предизвикването на референдум без това да минава като предложение до Народното събрание , което последно да има думата.

Тоест, президентът може да провокира национални референдуми . Но, несъмнено, тук съм в областта на спекулативните структури, аз предсказвам.

Може би президентът ще отиде по-нататък - той ще предложи избрани въпроси, които са стратегически за бъдещото развиване на страната и обществото, да минават наложително през референдум и тези въпроси да бъдат избрани в самата Конституция. Може би пък ще желае да бъде изменен редът, по който в Глава девета се упражнява учредителната власт на народа, а точно да включи формите на директна народна власт, т.е. последващия референдум като детайл от самата процедура за изменение на Конституцията и приемането на нова. Но отново споделям - сега предсказвам, въпреки че нямам подръка кристална топка.

На последващо място - разширение на правата на жителите. Бих посъветвал президента, да вземем за пример, да включи като главно право на жителите достъп до питейна вода , сходно на текстовете, които са в Конституцията на Република Словения.

- Е, нали и достъпът до опазване на здравето е обезпечен от Конституцията ни, само че на процедура не е по този начин?

- Конституцията допуска много витиевата наредба по отношение на достъпа до опазване на здравето - че жителите имат право на здравно обезпечаване, което да подсигурява налична здравна помощ. Аз не виждам налична здравна помощ. Ако президентът желае да разшири обществените права на жителите в посока на това в действителност да се подсигурява налична здравна помощ, не услуги. Здравните услуги са, да вземем за пример, разкрасяване, ботокс, хиалурон, може би тук-таме силикон по тялото, само че когато става въпрос за избавяне на човешки живот, тук не става дума за здравни услуги.

Начинът, по който се формулира грижата за здравето на българските жители, е извратен в нашето законодателство. Здравната помощ по тази причина е помощ, тъй като помагаш на човек в неволя, който самичък не може да се оправи. И това е високохумамен дълг на лекарите. Така че, в случай че там мисли да уголемява правата на жителите, аз бих единствено бих адмирирал сходен опит.

- А по какъв начин да тълкуваме другата от препоръчана смяна от Румен Радев в главния закон - за усилване на гаранциите за отбрана на човешките права?

- Не виждам какви гаранции може да ускори. Защото Конституцията борави само с правни гаранции. Може би има поради остарялата концепция, че той ще предложи самостоятелната конституционна тъжба. Това е юридическо средство като гаранция на главните права и свободи. Също бих подкрепил тази концепция, стига обаче тази самостоятелна тъжба да не бъде препоръчана с редица бариери, които на процедура да я обезсмислят. Тоест, тя да не може да бъде прилагана на практика като гаранция. Имате право, само че то се упражнява по подобен ред, по този начин щото това ще бъде по-скоро едно изключение, в сравнение с едно настоящо право за отбрана на съществени права и свободи. Има положително желание, само че въпросът е по какъв начин ще бъде изпълнено това желание.

Аз нямам пред себе си плана, който се пази в дълбока загадка от президента към този момент толкоз време и се чака подобаващ миг, с цел да бъде импортиран в Народното събрание, по тази причина няма какво да правя оценка. Но съм задължен да предупредя - въвеждането на конституционна тъжба, с цел да се покажем какъв брой сме загрижени за правата на жителите и за тяхната отбрана, и в действителност да обезсмислим с един извънредно комплициран, муден ред за допустимост на тази самостоятелна конституционна тъжба за разглеждане всъщност пред Конституционен съд, ще обезсмисли напъните и желанието.

Но въпреки всичко президентът, в случай че поеме това предложение от мен, няма да му се дразня и няма да му желая авторство, тъй като аз показах, да вземем за пример, да се закрепи социално-икономическо право на жителите правото на достъп до питейна вода.

- Реалистично ли Ви се коства да се събере конституционно болшинство за тези промени?

- България е чудесна страна и в нея непрестанно с случват чудеса. Така че, може да се събере конституционно болшинство. Нима някой е мислил, че през 2015 година ще се събере конституционно болшинство за промени в Главата за правосъдната власт. Както виждате, стана ненапълно. Нещо се направи, не напълно добре, само че толкоз години към този момент тези промени раждат непрестанно проблеми с реализирането на функционалностите на органите на правосъдната власт. Те взеха решение едни проблеми, само че породиха други.

- Управляващите се готвят да внасят другата седмица законодателна смяна по отношението на КПКОНПИ и разделянето й - едното крило ще се занимава с спора на ползи, а другото - с корупцията. Това делене дейно ли би било?

- Не мога да преценява, тъй като нямам пред себе си текст, който да прочета, да осмисля и да изградя своето мнение по него. Ако става въпрос за едно механично разделне, мисля, че няма да се промени значително успеваемостта в работата на този орган. Друг е въпросът какви пълномощия тези две нови структури биха имали, като да вземем за пример, концепцията да се трансформира активността им в една втора прокуратура. Което е рисково, тъй като вие създавате един орган, който реализира в някаква степен обвинителна функционалност и който стои отвън правосъдната власт. И това към този момент, единствено по себе си, поражда проблем с формата на държавно ръководство, както тя е избрана в Решение№3 от 2003 година на Конституционен съд. Така че не знам до каква степен със закон това нещо би могло да се уреди.

- Една оставка изненада всички - на шефа на КПКОНПИ Сотир Цацаров, тъй като пристигна преди приключването на мандата му. Вие обвързвате ли я с отнемането на позволява до класифицирана информация или пък с тези промени за делене на КПКОНПИ, които готви болшинството?

- По-скоро нямам отношение и не бих могъл да дам оценка. Но на практика ДАНС има изключителна власт над органите, чиито пълномощия допускат достъп до класифицирана информация. ДАНС може да отнеме този достъп и по този метод на практика да суспендира активността на който и да е орган от позиция на персоналния състав. Защото, когато на един човек му е лишен достъпът, той явно не може да си извършва функционалностите, за които е назначен или определен.

ДАНС е зависещ на Министерски съвет, т.е. на изпълнителната власт. Той не е самостоятелен орган. Възможностите да се апелира това деяние на ДАНС са много неефективни пред Комисията за отбрана на класифицираната информация, пред Върховен административен съд, защото тук става въпрос за преценка по целенасоченост. А никой правосъден орган не може да преценя целесъобразността. И в този смисъл ДАНС е стопанин на ситуацията. Тъй като Върховен административен съд в никакъв случай няма да може да разбере претекстовете и целесъобразността на това лишаване на достъп, защото това е отвън неговата власт - съдът се произнася единствено по правомерност. Какво може да каже съдът? Че е изпълнена процедурата за лишаване на допуск. И нищо повече от това.

- Дали би трябвало тогава да се трансформират разпоредбите, тъй като сега ДАНС, като лишава достъп, не е длъжна да уточни причините си за това?

- Това е въпрос на законодателна уредба. Законодателите могат да преценяват дали съществуващото състояние основава задоволително гаранции и дали не поражда извънредно огромна тежест в ръцете на един орган, който е в границите на изпълнителната власт и се управлява от Министерския съвет.

- Намеса ли е от страна на законодателната власт в правосъдната власт, поради разделянето на управляващите, декларацията на Народното събрание, с която подканиха основния прокурор Иван Гешев да си подаде оставката?

- Това е една политическа декларация. Тя би могла да бъде направена не в Народното събрание, а и на конференция, пред съответна медия. В последна сметка всеки може да прави политически заявления, още повече политическите сили. Дали мястото в Народното събрание е удачно за такава вдекларация - по този начин са решили, по този начин са създали. От нея нищо не следва. Правни последствия не следват. В този смисъл, не е нарушен салдото на управляващите.

- Имаше и още една поръчка от ръководителя на правната комисия в Народно събрание - че ще се смени предварително и съставът на Висш съдебен съвет предварително, освен основният прокурор?

- Това е правено към този момент няколко пъти, като се преформатира методът на активност - от непрекъснато настоящ го вършим на непостоянно настоящ и така нататък Откривател на тази политическа и правна технология е Иван Костов. Не е невероятно, правено е до момента. Не са първопроходци.

- Напоследък доста се приказва за това противоконституционен ли е зеленият документ, или не, какво казвате Вие?

- Дали е противоконституционен, може да реши единствено Конституционен съд. Но забележете, че този зелен документ не е организиран в закон. Той се вкарва с някакви заповеди на някакви министри и административни лица, по тази причина и не може да бъде нападнат пред Конституционен съд като дискриминационна мярнка. Не виждам по какъв начин от конституционно-правна позиция зеленият документ може да бъде противоположен на конституционното право на труд и правото на труд на който и да е български жител да зависи от притежаването или непритежаването на подобен документ, откакто той не попада като условие при подписване на съответния трудов или групов трудов контракт.

Поставянето на условия - или имате зелен документ, или не ви позволяваме до работното място , с цел да се трудите и да получавате трудово заплащане, ми се коства, че нарушава конституционно откритото и предпазено, обезпечено право на труд . Без да има в закон ограничаване на правото на труд и се сложи като изискване притежаването на подобен документ, към този момент Конституционен съд може да се намеси и да реши дали въпросното ограничаване, което е изключително, поради на особената конюнктура, е съразмерно и възможно. И тогава към този момент в действителност ще имаме едно авторитетно решение на един орган, който е поръчител за правата и свободите на жителите.

- Тоест, сега зеленият документ е в някакъв законов вакуум?

- В момента сме във вакуум, тъй като никой не може да ги оспори от позиция на отбрана на главните права, дотолкоз, доколкото те не са уредени в закон. Но ограничение на съществени права може да става единствено и само със закон. Като тук към този момент е преценката за пропорционалността на тази мярка и на нейната целенасоченост.

- По същата логичност, в случай че приказваме за ограничение на правото на труд, нямаме ли налице и ограничение на достъпа на учениците до обучение, като желаеме да имат документ или да вършат проби?

- Разбира се, това е друго главно конституционно право. И би трябвало да се замислят нашите ръководещи - в последна сметка, могат да реализират задачите, които са си сложили. Те са общественозначими и допустими, въпросът е да намерят формата, с която да ги осъществят, по този начин щото да не бъдат накърнявани конституционно уредени, приети, обезпечени права и свободи.

Това е същата работа, като с решението за мораториума върху цените на електрическата енергия . За да възбраните на един орган, който е самостоятелен регулатор, основан със закон да упражнява пълномощията си за несъмнено време, т.е. да трансформира цените на тока, това става с преходна наредба в самия закон за енергетиката, а не с решение на Народното събрание. То не е нормативен акт и не можете да спирате действието на норма в закон с решение. Ако някой нападна въпросния мораториум, неговата конституционосъобразност е доста съмнителна.