Президент на най-стария столичен клуб "Славия" Венцислав Стефанов бе сполетян

...
Президент на най-стария столичен клуб "Славия" Венцислав Стефанов бе сполетян
Коментари Харесай

Венци Стефанов: Искам само да знам къде е гробът на сина ми

Президент на най-стария столичен клуб "Славия " Венцислав Стефанов бе сполетян от голяма покруса през 2003 година, когато бе похитен единствения му наследник Димитър.

Ето какво съобщи по този мотив предприемачът пред Блиц:

Безкрайни са дните и нощите, в които или го сънувам или ставам и лягам с мисълта за него. Да не приказваме за неговата майка и сестра... Баба му и дядо му по този начин и си отидоха и не можаха да дочакат най-малко да узнаят къде е гробът му и да възпламенят една свещичка. Гледах надменното държание на всички тези изверги в правосъдната зала, безпардонното и безочливо държание на техния юрист, и виждах по какъв начин прокурорите се стараят по всевъзможен метод да има отмъщение, откакто разбрах по какъв презрян метод тези хора са освободени, без да получат заслуженото си, макар че на каквото и да ги осъдят ще е малко.

Според мен и останалите родители най-страшното нещо е да загубиш сина си. И в един миг да те гледат в очите и да ти се подиграват съдии и юристи... Но дано те да не не помнят, че животът е едно колело. Пожелах на техния юрист да бъде на моето място, там където аз стоях. Нека в най-скоро време и той да застане там и да почувства болката! Учудвам се по какъв начин тези съдиики, допускам че те са майки, в случай че сходно нещо се беше случило с тяхно дете, белким майката на Митко няма право да получи поддръжка за всичко, което е претърпяла? Те са майки, за какво постъпиха по този начин? Значи става въпрос за доста пари! Сигурен съм, че подсъдимите нямат толкоз пари, че да платят освобождението си. Явно някой манипулира нещата и има интерес такива хора да съществуват, с цел да тормозят обществото.

Не мога да предположа, че някои измежду познатите ми може да направи това нещо. Защото считам, че всеки един човек, който има семейство и деца, в никакъв случай не би си разрешил да направи такова нещо. Това е най-тежкото закононарушение - срещу децата. Ако имат нещо срещу мен, господа заповядайте, аз съм тук на улицата! Получиха си парите, всичко което желаеха съм извършил. Защо затриха детето ми? Той беше единствено на 23 години. И след това за тях няма отмъщение. Седят в правосъдната зала и се подсмихват и подиграват.

Господ ще ги съди! Ако съм желал да диря някакво отмъщение, несъмнено до в този момент да съм го потърсил. Не желая да се занимавам с тези неща. Това е под моето образование. Така са ме възпитали родителите, разговаряли сме и с другари. Има кой да ги съди!

В края на краищата желая да знам къде да отида, с цел да запаля една свещ на детето си. Иска ми се дребните деца, които са по улиците с моя сътрудник и другар се опитваме да създадем оптималното те да могат да спортуват и да имат занятие и дисциплинираност. Искам да виждам наслада в детските очи, тъй като си крещя на акъла, че синът ми може да се е преродил в някое от тези деца, които упражняват на "Славия ". Виждам усмивките в очите им! Ако един човек не може да се зарадва на детската усмивка и благополучие, значи е деградирал и не е потребен за обществото, и по-добре да не съществува! Смятам, че рано или късно ще се случи по този начин, че един човек ще удари по масата и най-малко елементарния човек в България ще може да спи умерено.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР