През заснежения 13 януари 1876 г. в Копривщица пристига Георги

През заснежения 13 януари 1876 година в Копривщица идва Георги Бенковски и възобновява активността на революционния комитет. Тодор Каблешков е измежду учредителите, а след това е определен за негов ръководител. В началото на февруари Волов му дава апостолските пълномощия да управлява революционната организация в Клисура, Сопот, Карлово и селата в близост.

Започва подготовка за бъдещото въстание. Набавя се оръжие, приготвят се снаражения и боеприпаси, събират се продоволствия. Продължава и организационната работа. Разширява се броя на организационните комитети, основава се нощна стража, загадка полиция, провежда се куриерска работа.

Преумореният Каблешков е болен и не може да отиде на събирането в Оборище, само че научава за неговите решения. Поради изменничество в Копривщица идва Неджип ага и стартира арести на революционерите. В дома на Каблешков се събират към двайсет съзаклятници, които удрят камбаните и развяват знамето на протеста.

Каблешков написва фамозното Кърваво писмо, с което известява апостолите в Панагюрище за началото на въстанието и ги приканва да го последват. Той е определен за ръководител на Военния съвет и персонално оглавява една чета, която подвига на въстание Старо село. Има планове да проникне и в Стрямската котловина, само че башибозуците заграждат пътя на четата и я принуждават да се завърне в Копривщица.

Неуспехът на въстанието задейства чорбаджиите в градчето и те правят прелом. Каблешков, Волов, Икономов и други революционери са задържани и затворени, с цел да бъдат предадени на турската власт. Отстъпващите панагюрски въстаници отпред с Павел Бобеков ги освобождават и им дават опция да се спасят в Балкана.
Уморителните преходи в планината не са по силите на Каблешков, който е болен от малария. С него са Найден Попстоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. С трима от тях остава в една овчарска барака край Троян. Открити са от турска потеря и Каблешков е хванат, дружно с Найден Попстоянов. Стефан Почеков и Георги Търнев са убити в престрелката. Това се случва при започване на месец юни 1876 година в Троянския балкан в местността „ Стълба “ край река Рогачева към село Чифлик. Там след години са открити костите на убитите и пушка с букви Т. К. Днес тя се съхранява в музея в Копривщица.

Каблешков и Попстоянов минават през пандизите на Троян, Ловеч, В. Търново, където заптиетата ги бият грубо. Каблешков се държи почтено при разпитите и пази правото на българите да се борят за правата и свободите си. Пред турската власт в Ловеч Екзарх Йосиф, който е епископ по това време и участва на разпита, разказава какво е изрекъл самият Каблешков: „ Аз не мога да понасям, като виждам, че народът ми се мъчи така. Аз споделям истината… Ако сте щели да ме обесите… аз не ща подобен живот “.

На път за Пловдив Тодор Каблешков е заведен в Габрово. Настанен е да пренощува в турския конак. По заповед на Селими паша не е заключен в пандиза, поради заболяването му. Оставен е под защита в обща стая със заптиета. През нощта той сграбчва пищова на един от тях и се прострелва в главата. Денят е 17 юни 1876 година

Тялото му е опято от поп Михаил Маринов. Габровци го погребват в двора на черквата „ Св. Йоан Предтеча “ в квартал Камъка, където костите му престояват седем години. Докато през септември 1883 година са преместени в родната му Копривщица. Тогава участва и майка му Ана, която поднесла венец и се разплакала.

И до през днешния ден в двора на храма в Габрово има паметна плоча на мястото, където е бил гробът му, както ù на мястото на конака, където се самоубива.

Разказват, че Тодор Каблешков доста обичал националните песни, само че нямал прекрасен глас, с цел да ги пее. Съвременникът му Груйо Генчов написа: „ Веднъж той пристигна вкъщи дружно с панагюреца Чолаков, приключил в Русия и ми рече: „ Много ми е драго, по кое време съм слушал майка ти да пее над чекръка старовремски национални песни. Доведох този човек, да изпее и на него две-три песни, та да ги напечати “. Така и станало. Самият Тодор Каблешков постоянно изпълнявал „ Сбогом, мамо, и прощавай “:

Сбогом, мамо, и прощавай,
аз отивам, мамо,
аз отивам, остаряла мале,
горе на планина,
горе на планина, мамо,
при правилна тайфа.
Знаме да завея, мамо,
с турчин да се удрям, мамо,
давно му надвия.
Омръза ми, остаряла мале,
вергия да заплащам,
вергия да заплащам, мамо,
на турския султан.
Ако са не върна, мамо,
ти недей да плачеш,
че мен ще жалее, мамо,
цялата галактика.

Българският бунтовник и основен уредник на Априлското въстание Тодор Каблешков е първороден наследник на заможния копривщенски господар Лулчо Каблешков. Името на Каблешковия жанр евентуално идва от старобългарската дума „ кабле “, което значи конник – вестоносец. Вероятно е семейството да идва и от думата „ каблица “ – огромно дървено ведро за мляко, което употребявали родопските овчари. Копривщенци описват, че някой от старите Каблешкови пренесъл пръв такова ведро в града им и го кръстили каблицата. С годините се трансформирало в Каблешков.

Бащата на революционера Лулчо Каблешков работи известно време като абаджия в Цариград, а по-късно оказва помощ в търговията на брат си Цоко, който е един от първите хора в Пловдив. Лулчо също захваща независимо да се занимава с джелепчийство и да изплаща беглика. Търгувал е с Египет, отглеждал стада овце. Макар да се замогва доста, той в никакъв случай не съумява да реализира благосъстоянието и размаха на брат си. Но през 1845 година съумява да построи огромна къща в Копривщица, в която израстват децата му. За проектирането ù довежда проектант чак от Цариград. Вдига я локалния занаятчия Генчо Младенов. Къщата е богато подредена. Въпреки, че разполагал на необятно чорбаджи Лулчо желал от децата си да бъдат почтени и родолюбиви българи. Той е измежду същинските първенци на Копривщица и не поискал да се пресели в Пловдив, където имало доста българи гръкомани. В Копривщица дава 2 000 гроша, с цел да се построи учебно заведение. Подпомага и Рилския манастир, където е записано името му като един от благодетелите на светата обител. Подкрепя със средства Априлското въстание, тогава всичкото му имущество е разграбено и той е опустошен. След Освобождението Народното събрание му отпуска 50 лева пенсия и прекарва края на дните си в беднотия.

Майката на Каблешков Стойка Чичова умира рано. Шестте сирачета са отгледани от вуйна им Пенка Каблешкова, която е брачна половинка на именития челник бунтовник Дончо Ватах. Малкият Тодор я назовава „ майка Пенка “. Лулчо чорбаджи се дами за Ана Григорова от Сопот, която с грижите за децата от първия брак на мъжа си съумява да завоюва любовта на сирачетата. Тя ражда още пет деца. По-късно, когато Каблешков стартира да се занимава с революционната активност му оказва помощ и поддържа - събира средства за оръжие и барут, шие облекла за въстаниците.

Тъкмо Ана оказва помощ на Каблешков на 20 април 1876 година да се измъкне неусетно от бащиния дом, да разгласи въстанието и да напише първата разгласа към българския народ. Когато башибозуците са над града, тя е у дома сама с дребните си деца. Мъжът ù в същото време е по работа в Пловдив. Жената вижда, че става доста рисково, сграбчва децата и отива да търси помощ от близки. Един от локалните чорбаджии ù отхвърля протекция, само че небогати съседи я прибират с децата в избата и по този начин се избавят. Тя е учредителка на женското сдружение „ Благовещение “ в Копривщица. Грижи се за ограмотяването на девойките.

Тодор Каблешков учи в локалното класно учебно заведение при Харитон (Веселин), а през 1864 година постъпва в Пловдивското епархийско учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий “, където му преподава известния преподавател Йоаким Груев. Поради болест Тодор напуща учебното заведение две години по-късно и продължава с науките при частни учители. След завръщането си в Копривщица Тодор основава ученическо сдружение „ Зора “, което се занимава с просветна активност.

През есента на 1868 година постъпва в елитния френски колеж „ Мехтеп султание “ в Галата Сарай (Цариград). Това е едно от най-модерните учебни заведения в Турция. Тодор Каблешков е любознателен, учи френски и турски език, попада във водовъртежа на църковните битки. По това време твърдял, че името му било гръцко и го превежда на български – подписва се Богдан Каблешков. Следи българските книги, които се издават. В лицея другари му стават Константин Величков и Павел Бобеков. Крехкото му здраве го принуждава още веднъж да прекъсне учението си и да се завърне в Копривщица. Макар и болен, взе участие в публичния и културния живот на града – играе в театрални постановки и прави литературни преводи. По това време се свързва с членовете на локалния революционен комитет. Среща се с Васил Левски. Болният Каблешков намира сили да се вдигне от леглото и отива при Апостола. Тази намира се трансформира в съдбоносна. Той се посвещава на святото дело.

По предложение на Каблешков в градчето се урежда Българско машиническо сдружение „ Трудолюбие “, което оказва помощ за развиването на локалната индустрия и за машинизирането на ръчния труд в занаятчийството. По решение на акционерите сдружението доставя и първата плетачна машина за чорапи. „ Трудолюбие “ служи и за прикритие на революционнния комитет, за което се досещат някои от локалните чорбаджии. Каблешков е едвам на 19 години. Младият мъж обикаля селата Старо ново село, Синджирлий, Демишдирлии, Хисар и отива до Пловдив, с цел да види по какъв начин се устройва там комитетската работа и по какъв начин се приготвя популацията.

След като здравето му укрепва през 1873 година Каблешков постъпва като ученик-телеграфист при Одринската станция на барон Хиршовата железница. Това става по рекомендация на Теофан Райнов и чичо му Цеко. Тъкмо в Одрин се свързва с възпитаници от горните класове на българското учебно заведение, с които вършат кръжец. През пролетта на 1873 година вършат протест срещу законите, пеят Чинтуловата ария „ Вятър ечи, Балкан стене “.
Малко по-късно е изместен в Пловдивската станция. Назначен е в гара Белово като свързочник, а по-късно и за шеф на станцията. Персонал са той самият и един лакей. Теофан Райнов от Карлово му ходатайства да го одобряват в курс за свързочник и да следи като шеф турските големци и придвижването на войските им. Каблешков се радва на службата си. „ В работата залягам и получавам награди. Уча италиански и немски. А телеграфът, не знаете какво нещо е телеграфът за мен! Надвечер, когато всичко утихне, седнеш, повикаш Одрин или Пловдив и разговаряш с новите си другари за всичко. Тоя телеграф, същинско мое наслаждение с хармоничката, аз научих за един месец “ написа на майка си той.

В Голямо Белово по негова концепция се провежда читалище „ Искра “, той става негов ръководител. Доставя книги и вестници, закупувани от Пловдив и Цариград. Отстъпва председателството на духовник Михаил Радулов, като упорства, че ръководител би трябвало да бъде локален човек. Сближава се с локалните хора и им приказва за националните каузи и за идният протест.

През април 1875 година възобновява революционния комитет, учреден от Васил Левски. Каблешков е убеден, че е роден да служи на свободата. От сказчик в читалището се трансформира в деятел за общонародно въстание. Доверявал се единствено на настоятелството на читалището и желал да се записват нови членове, да се събира членски импорт и други помощи, като не казвал защо са парите. Те се събирали сякаш за вестници, книги, за църкви, учебни заведения, а в действителност трябвали за оръжие. Така читалищното настоятелство се трансформирало в революционен комитет. Каблешков съумява да разсъни хората от Белово, а след това те вземат участие живо в Априлското въстание.

Убеден в задачата си в навечерието на Старозагорското въстание Каблешков уголемява революционната си активност и основава връзки със свои съидейници в Татар Пазарджик, Карловско, Казанлъшко, Пловдивско, Самоков, София и близките селища. В Пирот задача му е да изследва какво би могъл да направи към сръбската граница по организацията на въстанието и се среща с локалната интелигенция. По негова самодейност се основава и революционен комитет, който е значим център за връзка със прилежаща Сърбия.

За да улесни революционната си активност Каблешков напуща добре платената си работа в железниците и се открива в Татар Пазарджик, където привилича към себе си хора, „ с по-високи идеали “.
Но заболяването му още веднъж се задълбочава и той се прибира в Копривщица през есента на 1875 година От това време са връзките му с учителката Мария Българова.

Каблешков постоянно посещава копривщенското учебно заведение, където среща момичето. Той вижда в очите ù желанието да се жертва за националното дело и свободата. В него пламва първата му и последна обич. Не след дълго той би трябвало да се раздели с учителката, която се прибира в Сопот, родния ù град. Когато се разделят той ù подарява портрета си и някакви дребни ножички. „ Давам ти лика си, с цел да ти припомня по-често за мене, а ножичките ще ти потрябват, в случай че се наложи да шиеш друго знаме и да отрежеш вените си, в случай че попаднеш в миналото беззащитна в турски ръце! “ Ножичката тя пази като безценен спомен от обичания мъж до последните си дни.

Мария Българова е родена в Сопот през 1853 година Тя е една от петте дъщери на дядо Бочо Урумът, който е гайтанджия. Фамилното име на фамилията е Урумови, само че защото той имал гръцки генезис, вуйчо ù Атанас го замества с нашето Българов.

Мария била дадена да служи на Бога в женски манастир в Сопот при вуйна си Евгения. Завършила е с отличие сопотското девическо учебно заведение. По това време копривщенци поискали учителката да преподава на техните деца. Била изпратена калугерката Харитина, от метоха, само че тя не била задоволително образована. Взела за помощница Мария. Така обичаната жена на Тодор Каблешков станала помощник-учителка единствено на 15 години. Тогава в действителност се срещат с Каблешков. Той помолил копривщенския бунтовник Петко Бояджиев и жена му да оказват помощ на момичето, като ù носят храна и мляко.

След като се завърнала в Сопот, тя била изпратена от учебното настоятелство в Габровското девическо учебно заведение. Мария се отдала на учителската работа и интензивно взела участие в публичния живот на габровци. После станала секретар на женското сдружение в Сопот. Председателка била майката на поета Иван Вазов - Съба.

Мария се видяла с Каблешков, когато той дошъл в Сопот като деятел на Априлското въстание и възобновил революционния комитет в града. По това време любовта им разцъфтява. Каблешков ù упълномощил да ушие знамето, което сопотските въстаници трябвало да носят в уречения ден. Мария ушила знамето и дълго чакала своя обичан да пристигна. Но той не пристигнал. Тогава татко ù извадил един камък от зида на къщата и скрил там знамето.

След Освобождението обичаната жена на Каблешков предходна под венчило с Богдан Бракалов, взел участие като опълченец в боевете при Стара Загора. Мария носела в сърцето си загатна за Каблешков. Кръщава с неговото име един от синовете си.

Борис, различен неин наследник написа в мемоари: „ Женското сдружение в Копривщица я взело за секретарка и със сериозното отношение към възлаганите ù поръчения тя притегля вниманието на Тодор Лулчов Каблешков, на който в малко време става доверено лице и по-късно годеница… В резултат на постигнатите в Копривщица триумфи учебното настоятелство в Сопот взема решение да изпрати майка ми на свои разходи да закръгли образованието си в новооткритата женска гимназия в Габрово под директорството на Анастасия Тошева… От разказите ù за присъединяване в революционните битки съм запомнил следните обстоятелства: Първо, тя е изработила знамето на Сопотския революционен комитет. След смазване на Априлското въстание Каблешков минава през Сопот и в следствие среща с майка ми оставя на предпазване при нея знамето на Копривщица, бинокъла си, часовника, няколко фотографски снимки… Заедно с цялото население на Сопот тя е понесла тежките тествания, свързани с бягството под напора на башибозушките орди и идващите ги настъпващи войски на Сюлейман паша към Балкана. След Освобождението тя продължава да учителства и да живее в метоха при вуйна си Евгения, на която била близка помощница както в ръководството, по този начин и в представянето му пред външния свят… Тя поискала да има къси пояснения с бъдещия си брачен партньор. В това пояснение тя му признала, че била избраница на Каблешков и че споменът за него не ще я напусне по този начин скоро, както би желал всеки избраник на негово място. Баща ми останал разчувстван от тази нейна смела постъпка и помолил да повикат свещеника да благослови годежа и завел още същия ден избранницата си в Калофер, с цел да я показа на майка си и на роднините “.

След Освобождението Мария е в близки връзки с майката на Тодор Каблешков. Веднъж при среща сред двете дами Мария дава на Ана подарения от нейния наследник портрет. Мария Българова умира през 1919 година Писателят Иван Вазов употребява светлия ù облик като първообраз за облика на Рада от „ Под игото “.