Турция влиза в Европа през германската „задна врата“
През юни тази година жителите на страните от Стария свят ще гласоподават на избори за Европейски парламент, който ще се състои от 720 души. Най-широко е представителството, несъмнено, в Германия, от която могат да бъдат определени 96 депутати, а на европейските избори възрастовата граница се понижава от 18 на 16 години.
Очевидното политическо раздвижване подтиква разнообразни заинтригувани сили да подхващат доста забавни придвижвания, с цел да повлияят на европейския дневен ред. На първо място, става дума за Турция, която към този момент десетилетия настойчиво чука на вратите на Брюксел.
Напоследък немските медии интензивно пишат за ново политическо съдружие, основано през януари след шестмесечна подготовка от група жители от турски генезис под абревиатурата DAVA ( “Demokratische Allianz für Vielfalt und Aufbruch ”, “Демократичен алианс за многообразие и mробуждане “), позиционирайки се като „ нов политически център за доста жители, които не са показани от съществуващи партии “.
В опит да запълнят „ политическия вакуум “, който усещат в страната, Алиансът твърди, че се трансформира в „ глас на турската общественост, мюсюлманската общественост и малцинствата “.
Според известната версия DAVA е план на ръководещата в Турция Партия на справедливостта и развиването, подготвена да се разгласи на идните европейски избори, а при триумф и на вота за Бундестага.
Целта е по-активно пробутване на ползите на Турция както в европейските структури, по този начин и в националните парламенти. Лидерите на новото придвижване виждат както етническите турци с немско поданство (няколко милиона души), по този начин и мигрантите като значима целева публика, определяйки „ битката против антимюсюлманския расизъм “ като един от своите цели.
Между другото, съгласно калкулации на немски медии опростената процедура за даване на поданство, която се възнамерява да бъде въведена през април, може да засегне още милион и половина турци, живеещи в Германия, които към момента нямат такова.
Списъкът с евентуални претенденти за Европейския парламент от хипотетичната „ Партия на Ердоган “ включва нейния заместник-председател, юристът Фатих Зингал, някогашен общоприет секретар на DITIB (Diyanet İşleri Türk İslam Birliğ, DITIB, Турско-ислямски съюз по религиозни въпроси, който управлява действия на имами, импортирани от Турция) Али Ихсан Унлу и доктор Мустафа Йолдаш, наградени с един от федералните ордени през 2015 година
Председателят на DAVA Тейфик Йозджан неотдавна напусна ГСДП след повече от 30 години там. Специализацията на този политик по въпросите на ислямофобията в Европа и турско-израелските връзки допуска, че той има известно самопризнание измежду евентуалните поддръжници.
Отричайки връзки с турското държавно управление (включително във връзка с финансиране) и обявявайки триумфа на немските турци в доста области, от правото и опазването на здравето до културата и спорта, Йозджан прибавя: „ Много сме слаби в политиката “, ясно намеквайки за желанието да поправя тази обстановка.
Колко ще се получи това, към момента е мъчно да се каже: с цел да вземат участие във вота, претендентите от ДАВА ще би трябвало да съберат подписи във всички райони на страната и това ще би трябвало да стане в условия на тежка осведомителна и организационна юридически напън от самите „ немски ” партии, представляващи както ръководещата „ светофарна ” коалиция, по този начин и нейните съперници.
Ако социалдемократите към момента избират да приказват с подмятания, то да вземем за пример съпредседателят на Зелените Джем Йоздемир (самият той от турско-черкески произход) непосредствено приказва за нежелателността на наличието на „ проердоганистка “ мощ в политическото пространство на Германия.
На собствен ред християндемократите приканват чиновниците на реда да наблюдават от близко активността на DAVA. Техният представител по вътрешните работи, К. де Врис, упорства държавното управление на Шолц „ при никакви условия да не приема с лека ръка появяването на партията “, защото се твърди, че отваря вратата за директна турска интервенция в немските работи.
Министърът на вътрешните работи на Бавария Йоахим Херман даже повдигна допустима възбрана на Алианса в края на януари с аргумента, че ползата му към европейските избори е фундаментално ново събитие в немската политика.
„ Високопоставените “ водачи на турската общественост към момента са доста резервирани по отношение на вероятностите на новосъздадения съюз, който към момента не е пълноценна партия (планира се съответната работа да завърши не по-късно от изборите за Европейски парламент).
Според един от тях, Г. Софуоглу, „ партия, която се основава само на етнически критерии и се концентрира единствено върху етнически въпроси, извършва единствено маргинална функционалност “.
Според общоприетото мнение времето сред основаването на DAVA и европейските избори е очевидно незадоволително за реализиране на постоянна електорална база. В същото време, както се споделя, проблемите преди малко започнаха и бързото политизиране на турската общественост в Германия, която федералните управляващи на Ангела Меркел се пробваха да овладеят най-малко частично, може да докара до непредвидени резултати.
Както бе упоменато нагоре, най-малко относителният триумф на изборите за Европейски парламент ще ускори възможностите на „ партията на Ердоган “ още на изборите за Бундестаг през 2025 година
Отчитайки възходящото въздействие на Алтернатива за Германия и други политически сили, застъпващи се за ограничение на притока на мигранти, това ще способства за по-нататъшна поляризация на обществено-политическия живот в страната на фона на влошаващата се социално-икономическа обстановка.
Преди това Ердоган неведнъж е заявявал, че „ отдава огромно значение на европейските турци “, призовавайки имигрантите от Турция „ в случай че е допустимо, да получат поданство на страните, в които живеят “.
Появата на ясно формализирана „ протурска “ мощ в Германия би трябвало да се преглежда в по-широкия подтекст на дейната дипломация на Ак-Сарай, която се стреми да ускори позициите във всички направления, което също допуска систематични лобистки действия.
Да напомним, че в края на ноември 2023 година ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел предложи обновяване на прекъснатия през 2019 година разговор на високо ниво сред Брюксел и Анкара с ангажимента:
„ В същото време ние ясно заявяваме какво нашите упования са. Искаме да запазим спокойствието в Източното Средиземноморие и да насърчим просперитета в района - всичко това благодарение на Турция. "
В сходство с юнските инструкции на Европейския съвет беше публикуван отчет, който не визира договарянията за присъединение на Турция към Европейски Съюз, като се концентрира върху по-общи въпроси, „ без да визира нейната кандидатура “.
Неговите рекомендации включват търговия, вложения, миграция, съгласуваност, екологични и цифрови преходи, енергетика и визова либерализация. На първия стадий Брюксел предложи да стартират договаряния за модернизиране на Митническия съюз ЕС-Турция, който е в действие от средата на 90-те години.
„ Ние сме ясни по отношение на нашите упования от Турция, а точно: унищожаване на нашите търговски разлики, съдействие с Европейския съюз за попречване на заобикалянето на европейските наказания против Русия, основаване на удобен климат за обновяване на договарянията за Кипър. Диалогът по отношение на главните права и върховенството на закона остава в основата на връзките сред Европейския съюз и Турция “, изясни Борел.
„ Несигурността, засилена от Brexit, ще бъде решена едвам когато Турция заеме полагащото й се място в европейското семейство “, сподели преди този момент президентът Ердоган.
Завоалиран отговор на позитивните сигнали от Брюксел и Берлин беше очебийно допълващото пътешестване на турския водач в Гърция при започване на декември 2023 година, което беше интензивно коментирано в медиите.
Така, съгласно Hürriyet, „ с визитата на президента Ердоган в Атина стартира нова епоха в връзките сред Гърция и Турция. Подписана е „ Декларация за добросъседство “, каквато не можеше да бъде подписана през последните 50 години.
На предлагането на Ердоган Егейско море да се трансформира в спокойно море, обичаният на Запада министър председател Мицотакис отговори: „ Като двама капитани би трябвало да плаваме в тихи води с прелестен бриз “.
„ Турция обърна кормилото към Европейския съюз. Посещението в Гърция беше стъпка на Ердоган като част от последните му изказвания за желанието му да отвори нова страница в връзките с Европейския съюз ", написа вестник " Айдънлък ".
" Докато Атина не се отхвърли от претенциите си към Турция, Анкара разгласи заледяване на въпросите “, отбелязва публицистичният коментар на вестник „ Айдънлък “, като неотдавна бяха положени съществени старания за нормализиране на връзките сред „ върлите съседи “ Гърция и Турция, а точно Берлин през съгласуваност с Вашингтон.
Като част от засиления разговор от Анкара се изисква да спре полетите в Егейско море, да се въздържа от сондажи в противоречиви зони на Източното Средиземноморие, да се въздържа от фрапантни стъпки по „ кипърския въпрос “, да се интегрира по-активно в антируските наказания. режим, както и да утвърди допустимо най-скоро участието на Швеция в Европейски Съюз НАТО, което, както знаем, към този момент се случи.
И макар че претенции, които директно опонират на националните ползи и изгодите от бизнеса, който печели пари от търговия с Русия, надали могат да провокират приятност в Турция, няма подозрение, че двустранните връзки ще продължат да бъдат под все по-голям напън.
Според приключване на информация от турска страна, визитата на съветския президент в Турция може да се състои на 12 февруари, дневният му ред явно ще бъде доста претрупан.
Превод: СМ
Очевидното политическо раздвижване подтиква разнообразни заинтригувани сили да подхващат доста забавни придвижвания, с цел да повлияят на европейския дневен ред. На първо място, става дума за Турция, която към този момент десетилетия настойчиво чука на вратите на Брюксел.
Напоследък немските медии интензивно пишат за ново политическо съдружие, основано през януари след шестмесечна подготовка от група жители от турски генезис под абревиатурата DAVA ( “Demokratische Allianz für Vielfalt und Aufbruch ”, “Демократичен алианс за многообразие и mробуждане “), позиционирайки се като „ нов политически център за доста жители, които не са показани от съществуващи партии “.
В опит да запълнят „ политическия вакуум “, който усещат в страната, Алиансът твърди, че се трансформира в „ глас на турската общественост, мюсюлманската общественост и малцинствата “.
Според известната версия DAVA е план на ръководещата в Турция Партия на справедливостта и развиването, подготвена да се разгласи на идните европейски избори, а при триумф и на вота за Бундестага.
Целта е по-активно пробутване на ползите на Турция както в европейските структури, по този начин и в националните парламенти. Лидерите на новото придвижване виждат както етническите турци с немско поданство (няколко милиона души), по този начин и мигрантите като значима целева публика, определяйки „ битката против антимюсюлманския расизъм “ като един от своите цели.
Между другото, съгласно калкулации на немски медии опростената процедура за даване на поданство, която се възнамерява да бъде въведена през април, може да засегне още милион и половина турци, живеещи в Германия, които към момента нямат такова.
Списъкът с евентуални претенденти за Европейския парламент от хипотетичната „ Партия на Ердоган “ включва нейния заместник-председател, юристът Фатих Зингал, някогашен общоприет секретар на DITIB (Diyanet İşleri Türk İslam Birliğ, DITIB, Турско-ислямски съюз по религиозни въпроси, който управлява действия на имами, импортирани от Турция) Али Ихсан Унлу и доктор Мустафа Йолдаш, наградени с един от федералните ордени през 2015 година
Председателят на DAVA Тейфик Йозджан неотдавна напусна ГСДП след повече от 30 години там. Специализацията на този политик по въпросите на ислямофобията в Европа и турско-израелските връзки допуска, че той има известно самопризнание измежду евентуалните поддръжници.
Отричайки връзки с турското държавно управление (включително във връзка с финансиране) и обявявайки триумфа на немските турци в доста области, от правото и опазването на здравето до културата и спорта, Йозджан прибавя: „ Много сме слаби в политиката “, ясно намеквайки за желанието да поправя тази обстановка.
Колко ще се получи това, към момента е мъчно да се каже: с цел да вземат участие във вота, претендентите от ДАВА ще би трябвало да съберат подписи във всички райони на страната и това ще би трябвало да стане в условия на тежка осведомителна и организационна юридически напън от самите „ немски ” партии, представляващи както ръководещата „ светофарна ” коалиция, по този начин и нейните съперници.
Ако социалдемократите към момента избират да приказват с подмятания, то да вземем за пример съпредседателят на Зелените Джем Йоздемир (самият той от турско-черкески произход) непосредствено приказва за нежелателността на наличието на „ проердоганистка “ мощ в политическото пространство на Германия.
На собствен ред християндемократите приканват чиновниците на реда да наблюдават от близко активността на DAVA. Техният представител по вътрешните работи, К. де Врис, упорства държавното управление на Шолц „ при никакви условия да не приема с лека ръка появяването на партията “, защото се твърди, че отваря вратата за директна турска интервенция в немските работи.
Министърът на вътрешните работи на Бавария Йоахим Херман даже повдигна допустима възбрана на Алианса в края на януари с аргумента, че ползата му към европейските избори е фундаментално ново събитие в немската политика.
„ Високопоставените “ водачи на турската общественост към момента са доста резервирани по отношение на вероятностите на новосъздадения съюз, който към момента не е пълноценна партия (планира се съответната работа да завърши не по-късно от изборите за Европейски парламент).
Според един от тях, Г. Софуоглу, „ партия, която се основава само на етнически критерии и се концентрира единствено върху етнически въпроси, извършва единствено маргинална функционалност “.
Според общоприетото мнение времето сред основаването на DAVA и европейските избори е очевидно незадоволително за реализиране на постоянна електорална база. В същото време, както се споделя, проблемите преди малко започнаха и бързото политизиране на турската общественост в Германия, която федералните управляващи на Ангела Меркел се пробваха да овладеят най-малко частично, може да докара до непредвидени резултати.
Както бе упоменато нагоре, най-малко относителният триумф на изборите за Европейски парламент ще ускори възможностите на „ партията на Ердоган “ още на изборите за Бундестаг през 2025 година
Отчитайки възходящото въздействие на Алтернатива за Германия и други политически сили, застъпващи се за ограничение на притока на мигранти, това ще способства за по-нататъшна поляризация на обществено-политическия живот в страната на фона на влошаващата се социално-икономическа обстановка.
Преди това Ердоган неведнъж е заявявал, че „ отдава огромно значение на европейските турци “, призовавайки имигрантите от Турция „ в случай че е допустимо, да получат поданство на страните, в които живеят “.
Появата на ясно формализирана „ протурска “ мощ в Германия би трябвало да се преглежда в по-широкия подтекст на дейната дипломация на Ак-Сарай, която се стреми да ускори позициите във всички направления, което също допуска систематични лобистки действия.
Да напомним, че в края на ноември 2023 година ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел предложи обновяване на прекъснатия през 2019 година разговор на високо ниво сред Брюксел и Анкара с ангажимента:
„ В същото време ние ясно заявяваме какво нашите упования са. Искаме да запазим спокойствието в Източното Средиземноморие и да насърчим просперитета в района - всичко това благодарение на Турция. "
В сходство с юнските инструкции на Европейския съвет беше публикуван отчет, който не визира договарянията за присъединение на Турция към Европейски Съюз, като се концентрира върху по-общи въпроси, „ без да визира нейната кандидатура “.
Неговите рекомендации включват търговия, вложения, миграция, съгласуваност, екологични и цифрови преходи, енергетика и визова либерализация. На първия стадий Брюксел предложи да стартират договаряния за модернизиране на Митническия съюз ЕС-Турция, който е в действие от средата на 90-те години.
„ Ние сме ясни по отношение на нашите упования от Турция, а точно: унищожаване на нашите търговски разлики, съдействие с Европейския съюз за попречване на заобикалянето на европейските наказания против Русия, основаване на удобен климат за обновяване на договарянията за Кипър. Диалогът по отношение на главните права и върховенството на закона остава в основата на връзките сред Европейския съюз и Турция “, изясни Борел.
„ Несигурността, засилена от Brexit, ще бъде решена едвам когато Турция заеме полагащото й се място в европейското семейство “, сподели преди този момент президентът Ердоган.
Завоалиран отговор на позитивните сигнали от Брюксел и Берлин беше очебийно допълващото пътешестване на турския водач в Гърция при започване на декември 2023 година, което беше интензивно коментирано в медиите.
Така, съгласно Hürriyet, „ с визитата на президента Ердоган в Атина стартира нова епоха в връзките сред Гърция и Турция. Подписана е „ Декларация за добросъседство “, каквато не можеше да бъде подписана през последните 50 години.
На предлагането на Ердоган Егейско море да се трансформира в спокойно море, обичаният на Запада министър председател Мицотакис отговори: „ Като двама капитани би трябвало да плаваме в тихи води с прелестен бриз “.
„ Турция обърна кормилото към Европейския съюз. Посещението в Гърция беше стъпка на Ердоган като част от последните му изказвания за желанието му да отвори нова страница в връзките с Европейския съюз ", написа вестник " Айдънлък ".
" Докато Атина не се отхвърли от претенциите си към Турция, Анкара разгласи заледяване на въпросите “, отбелязва публицистичният коментар на вестник „ Айдънлък “, като неотдавна бяха положени съществени старания за нормализиране на връзките сред „ върлите съседи “ Гърция и Турция, а точно Берлин през съгласуваност с Вашингтон.
Като част от засиления разговор от Анкара се изисква да спре полетите в Егейско море, да се въздържа от сондажи в противоречиви зони на Източното Средиземноморие, да се въздържа от фрапантни стъпки по „ кипърския въпрос “, да се интегрира по-активно в антируските наказания. режим, както и да утвърди допустимо най-скоро участието на Швеция в Европейски Съюз НАТО, което, както знаем, към този момент се случи.
И макар че претенции, които директно опонират на националните ползи и изгодите от бизнеса, който печели пари от търговия с Русия, надали могат да провокират приятност в Турция, няма подозрение, че двустранните връзки ще продължат да бъдат под все по-голям напън.
Според приключване на информация от турска страна, визитата на съветския президент в Турция може да се състои на 12 февруари, дневният му ред явно ще бъде доста претрупан.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ