Руските спецслужби укриват като духовник ръководителя на българите, шпионирали във Великобритания
През юни 2020 година операционният шеф на компанията Wirecard Ян Марсалек безследно изчезна дружно с няколко милиарда $.
Месец по-късно The Insider и Bellingcat откриха, че той се укрива на територията на Русия или Беларус и има отдавнашни връзки със спецслужбите.
Но The Insider обясни и по какъв начин съветските спецслужби са вербували Марсалек, а по-късно го скриват в Русия под маската на духовник.
Станаха ясни и услугите, които Марсалек е правил на съветските спецслужби.
Освен всичко друго, той интензивно е сътрудничил с ЧВК Вагнер, предавал е на Русия данни получени от работили за него чиновници на европейски спецслужби, помагал им е да наблюдават Христо Грозев.
Роман Доброхотов, Христо Грозев, The Insider
На 6 юли 2014 година съветският модел Наталия Злобина чества рождения си ден на яхтата Посейдон III в компанията на своя нов ухажор — Ян Марсалек, операционен шеф в Wirecard, немска корпорация с доста милиарден бизнес и положителни връзки в държавните управления на разнообразни страни.
Година по-късно Financial Times ще стартира серия изявления за финансовите измами в компанията, които в последна сметка приключват с публично следствие, обиски, всеобщи арести и разкриването на злоупотреби от 2 милиарда, а Марсалек ще се трансформира в
най-издирвания финансов нарушител в Европа
Но тогава, през 2014 година Наташа среща Марсалек със собствен другар: „ Това е Стас, военачалник от ГРУ “.
Станислав Петлински (известен и под името Борис Грин) работи публично в Администрацията на президента, само че по времето на войната в Чечня е пълководец на поделение на спецназа на ГРУ и от този момент е надълбоко замесен в активността на съветското военно разузнаване.
Двамата стават бързо неразделни „ другари “, а в идващите години Станислав Петлински все по-често взе участие в персоналните и бизнес начинанията на Марсалек.
Наталия Злобина пък, изиграла основна роля във вербовката на Марсалек, нееднократно е пособия на, Петлински да „ открива контакт “ с лица, представляващи интерес за съветските спецслужби, а по-късно става и „ настоятелен сътрудник “ на Марсалек.
Двамата постоянно пътуват в Русия и задгранични курорти за сметка на немската компания. През септември Ян и Наталия летят до Грозни, с цел да се срещнат публично с членовете на фамилията на Рамзан Кадиров.
На Кадиров и приятелите му им било нужно да „ реалокират “ и изперат в Европа 400 милиона от хонгконгските си сметки и Наталия показала Ян като индивидът, който може да свърши това.
Не е ясно по кое време тъкмо Злобина е почнала да работи за спецслужбите, само че нейните паспортни данни са сменени в базата данни с данните на друга жена. Всички сведения за нейните пътувания са унищожени от обществените бази данни, а с цел да впечатли Марсалек, Злобина, посредством службите му провежда полет в стратосферата с съветски МИГ.
Но за какво въобще им е било нужно на съветските спецслужби да вербуват Ян Марсалек?
За тях той е скъп не толкоз като човек с пари, а като човек, умеещ да ръководи парите (което е извънредно значимо за финансирането на съветските задгранични интервенции и легитимирането на незаконни доходи), а също по този начин поради прелестните връзки в политическите и престъпните кръгове в разнообразни елементи на света.
От 2011 година Марсалек стартира да развива бизнес в Русия и постоянно пътува до Москва, а Петлински го среща с високопоставени чиновници на спецслужбите, олигарси и представители на управляващите, офицери от ФСБ, в това число високопоставено лице на име Марат, който по думите на приятеля му „ може да реши всеки въпрос в Близкия Изток.
Представен е и на разнообразни офицери от ГРУ, а Петлински му урежда поста „ консултант “ в съветското външно министерство.
Запознават го и с Анатолий Каразий, някогашен заместник-командир на взвод спецназ на ГРУ в Чечня, сегашен началник на разузнаването на ЧВК Вагнер, и, което е не по-малко значимо – непосредствен родственик на един от основните генерали в ГРУ.
След протеста и гибелта на Евгений Пригожин точно на Каразий ГРУ разпорежда да сътвори замяната на „ Вагнер “ - ЧВК „ Редут “.
През това време бизнесът на Wirecard процъфтява. През 2018 година компанията е включена в Dax, фондовият показател на 30-те най-ценни и значими компании в Германия. Тя има близо 300 хиляди клиенти, транзакции на суми от 125 милиарда $ и облага от половин милиард, съдейки по салдото и, който ще се окаже подправен.
Но още две години по-рано, през 2016-та, Марсалек основава личен операционен център на 20 километра от вкъщи си, в центъра на Мюнхен: тук се сливат
двете страни на живота му – формалната и тайната
Аристократичната резиденция, за която Wirecard заплаща 680 евро годишно има едно неоспоримо за Марсалек преимущество — среща се безусловно през улицата от съветското генерално консулство. Постоянни гости в офиса са политици, банкери и сътрудници на разнообразни разузнавания. Сред тях, някогашният началник на либийското разузнаване, някогашният началник на австрийското контраразузнаване, някогашният държавен министър в държавното управление на Германия Бернд Шмидбауер. И, несъмнено, Станислав Петлински.
Междувременно Марсалек наема нов чиновник - Мартин Вайс, който в продължение на доста години е управлявал департамент във BVT, основната австрийска секретна работа, отговаряща за събирането на информация, следствие и разбор. Цялата разследваща информация, която е събирало BVT попада на бюрото на Марсалек. Както и цялата информация, която изпращат във Виена партньорски служби – Централно разузнавателно управление на САЩ, израелският Мосад, Германското ръководство за отбрана на конституцията.
Вайс, да вземем за пример, е употребен с цел да ревизира десетки лица посредством вътрешните бази данни, с цел да научи, какво знаят за тях управляващите. Сред тях самият Марсалек и Петлински, публицисти, съветски и казахсатнски опозиционери, хора „ свързани с ползите на Руската федерация “.
Вайс и Марсалек се трансформират в част от
разследваща клетка,
употребена от съветските спецслужби.
Още един деец от BVT — Егисто От трансферира публична информация на своя персонален е-мейл адрес, притегля информатори както вътре в страната, по този начин и в чужбина.
На 15 декември 2020 година, ден след публикуването на следствието на The Insider и Bellingcat за отравянето на Алексей Навални от ФСБ, Мартин Вайс изпраща на От известие:
„ Можем ли да изпратим питане в Австрия за Христо Грозев “.
По-късно От дава отговор: „ Грозев поддържа интервенцията срещу този случай “, а по-късно оповестява адреса на частния му дом.
От признава и, че е правил фотоси на дома на Грозев, само че твърди, че това не е нелегално, както и, че не знае за какво е била нужна тази информация.
Физическото следене не е единственото, с което Марсалек е помагал на съветските спецслужби. Информация е събирана и посредством Wirecard, имаща стотици хиляди клиенти по целия свят. Сред тях, да вземем за пример, е Федералното ръководство на престъпната полиция, десетки интернационалните корпорации.
През лятото на 2019 година Марсалек поръчва на чиновниците си да съберат огромен набор такива данни за клиентите им – по думите му, за немското разузнаване. Впоследствие се схваща, че Разузнавателна служба на ФРГ в никакъв случай не е желало такива данни. Вместо това, тази конфиденциална информация се е оказала в Москва.
Wirecard провежда и собствен бизнес в Азия посредством външни сътрудници и транзакции за милиарди $ се реалокират в доста комплицирани схеми. Дори за инспекторите паричните потоци не са транспарантни. Дълго време остава неусетен фактът, че милиарди евро на Wirecard не са в сметките на компанията. Тази идеална конструкция е основана не толкоз за пране на пари, само че и за
финансиране на планове на ГРУ
Например, посредством тази скица, Марсалек употребява средства на Wirecard, с цел да купи частна военна наемническа компания посредством подставени лица, която се употребява в разнообразни горещи точки в тясна съгласуваност с Кремъл.
На 25 юни 2020 година Wirecard AG афишира банкрут, а от сметките са изчезнали 2 милиарда евро. Марсалек изчезва няколко дни преди този момент.
Един от „ деловите “ сътрудници на ГРУ генералът Петлински провежда частен аероплан, а някогашният сътрудник Вайс намира двама заслужаващи доверие водачи. За да прикрият следите на Марсалек, подкупват служители от имиграционната работа на Филипините, с цел да създадат подправен запис за идването му там.
А в действителност той каца в Беларус през нощта на 20 юни, а по-късно с кола продължава към Москва.
Този трансфер е проведен от човек, който се занимавал с руско-либийските връзки. Освен съветско поданство, той има и белоруски паспорт. А също по този начин е и непосредствен на Петлински
Няколко седмици по-късно Марсалек получава паспорт на името на Константин Баязов. Човек с такова име и дата на раждане, както в новия паспорт на Марсалек, фактически съществува, само че той е духовник в дребна черква в Липецка област.
Фотографията на Марсалек е непосредствено „ залепена “ в паспортния файл на Баязов (те фактически имат аналогия, изключително откакто Марсалек си пуска браза).
Самият Баязов в отговор на въпрос от страна на The Insider споделя: „ Вие сами разбирате, че аз не мога да приказвам за това “.
На 5 септември помощничка на Петлински, служителката от ФСБ Евгения Курочкина взима новите документи в Москва, наема микробус и дружно с движимостите на Марсалек отпътува за Крим (самият той лети до там с частен самолет).
Това излиза наяве от данните за местоположението на мобилния й телефон (в диалог с The Insider Курочкина съобщи, че детайлности е подготвена да опише единствено против заплащане).
Вечерта на 8 септември мобилният на Курочкина е включен в Севастопол. На идната заран групата поръчва няколко таксита и отпътува в южната част на Крим, където се настанява в къща за посетители. Там Марсалек употребява за регистрацията новия паспорт на името на Баязов.
Окупираният Крим, наподобява, е желано място на ФСБ с цел да укрива свои хора. Така да вземем за пример, година преди този момент там изпращат брачната половинка на Вадим Красиков, офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), задържан директно преди този момент в Германия за убийството на чеченски емигрант.
По-късно Марсалек се появява в Москва с още две „ идентичности “: едната (Александър Шмидт), която е употребил и преди, само че втората (Виталий Малкин) не е употребена по-рано.
Любопитното е, че Виталий Малкин също е духовник, само че от град Владимир.
Той съобщи, че няма визия, че някой е употребил паспортните му данни.
Според английското разузнаване, установявайки се в Русия Марсалек не приключва активността си. Според обвиняването Ян Марсалек
в сговор с група български жители
в интервала 30 август 2020 година до 8 февруари 2023 година се е занимавал със събиране на информация, която директно или индиректно е потребна за съперника и по този метод нанася щета на обществото, а също по този начин и на ползите и сигурността на страната.
Както изясниха английските следователи, Марсалек поръчва на групата от петима българи да шпионират хора, които са врагове на Кремъл, както и да ги наблюдават в цяла Европа, допустимо, за похищение или ликвидиране.
Обвиненията против групата сътрудници, са добре документирани. По данни на прокуратурата, с изключение на подправените паспорти на групата и огромния брой данни за пътувания, основни доказателства са към 80 хиляди известия в чат.
Съобщава се, че точните указания за българите са получавани от Марсалек посредством известия в Telegram.
Съдейки по всичко, на тях е плащано в криптовалута или кеш посредством медиатори.
При обиските, следователите са разкрили съоръжение за електронно наблюдаване и 19 комплекта подправени документи, в това число прес-карти и облекло брендирано с имената на американските малките екрани Discovery Channel и National Geographic.
Ръководител на групата сътрудници е 45-годишният предприемач Орлин Русев, остарял прочут на Морсалек още от времето на Wirecard.
От електронната преписка сред него и Марсалек, експерт по следене е дал на Марсалек особено предпазени мобилни телефони.
Съдът над българските шпиони ще стартира в края на тази година.
Ян Марсалек, най-вероятно, няма да бъде на подсъдимата пейка. Той ще продължи да се крие в Русия, въпреки че по данни на The Insider, от време на време пътува с подправени документи.
Съдейки по всичко, той разполага с част от откраднатите пари, тъй като през 2021 година посредством своя офшорна компания Марсалек прави опит да купи летище София.
Ако този план беше съумял, той щеше да получи неповторим достъп до базата данни за запазване на билети, извънредно значима за съветските спецслужби.
Със съкращения, превод: Faktor.bg
Месец по-късно The Insider и Bellingcat откриха, че той се укрива на територията на Русия или Беларус и има отдавнашни връзки със спецслужбите.
Но The Insider обясни и по какъв начин съветските спецслужби са вербували Марсалек, а по-късно го скриват в Русия под маската на духовник.
Станаха ясни и услугите, които Марсалек е правил на съветските спецслужби.
Освен всичко друго, той интензивно е сътрудничил с ЧВК Вагнер, предавал е на Русия данни получени от работили за него чиновници на европейски спецслужби, помагал им е да наблюдават Христо Грозев.
Роман Доброхотов, Христо Грозев, The Insider
На 6 юли 2014 година съветският модел Наталия Злобина чества рождения си ден на яхтата Посейдон III в компанията на своя нов ухажор — Ян Марсалек, операционен шеф в Wirecard, немска корпорация с доста милиарден бизнес и положителни връзки в държавните управления на разнообразни страни.
Година по-късно Financial Times ще стартира серия изявления за финансовите измами в компанията, които в последна сметка приключват с публично следствие, обиски, всеобщи арести и разкриването на злоупотреби от 2 милиарда, а Марсалек ще се трансформира в
най-издирвания финансов нарушител в Европа
Но тогава, през 2014 година Наташа среща Марсалек със собствен другар: „ Това е Стас, военачалник от ГРУ “.
Станислав Петлински (известен и под името Борис Грин) работи публично в Администрацията на президента, само че по времето на войната в Чечня е пълководец на поделение на спецназа на ГРУ и от този момент е надълбоко замесен в активността на съветското военно разузнаване.
Двамата стават бързо неразделни „ другари “, а в идващите години Станислав Петлински все по-често взе участие в персоналните и бизнес начинанията на Марсалек.
Наталия Злобина пък, изиграла основна роля във вербовката на Марсалек, нееднократно е пособия на, Петлински да „ открива контакт “ с лица, представляващи интерес за съветските спецслужби, а по-късно става и „ настоятелен сътрудник “ на Марсалек.
Двамата постоянно пътуват в Русия и задгранични курорти за сметка на немската компания. През септември Ян и Наталия летят до Грозни, с цел да се срещнат публично с членовете на фамилията на Рамзан Кадиров.
На Кадиров и приятелите му им било нужно да „ реалокират “ и изперат в Европа 400 милиона от хонгконгските си сметки и Наталия показала Ян като индивидът, който може да свърши това.
Не е ясно по кое време тъкмо Злобина е почнала да работи за спецслужбите, само че нейните паспортни данни са сменени в базата данни с данните на друга жена. Всички сведения за нейните пътувания са унищожени от обществените бази данни, а с цел да впечатли Марсалек, Злобина, посредством службите му провежда полет в стратосферата с съветски МИГ.
Но за какво въобще им е било нужно на съветските спецслужби да вербуват Ян Марсалек?
За тях той е скъп не толкоз като човек с пари, а като човек, умеещ да ръководи парите (което е извънредно значимо за финансирането на съветските задгранични интервенции и легитимирането на незаконни доходи), а също по този начин поради прелестните връзки в политическите и престъпните кръгове в разнообразни елементи на света.
От 2011 година Марсалек стартира да развива бизнес в Русия и постоянно пътува до Москва, а Петлински го среща с високопоставени чиновници на спецслужбите, олигарси и представители на управляващите, офицери от ФСБ, в това число високопоставено лице на име Марат, който по думите на приятеля му „ може да реши всеки въпрос в Близкия Изток.
Представен е и на разнообразни офицери от ГРУ, а Петлински му урежда поста „ консултант “ в съветското външно министерство.
Запознават го и с Анатолий Каразий, някогашен заместник-командир на взвод спецназ на ГРУ в Чечня, сегашен началник на разузнаването на ЧВК Вагнер, и, което е не по-малко значимо – непосредствен родственик на един от основните генерали в ГРУ.
След протеста и гибелта на Евгений Пригожин точно на Каразий ГРУ разпорежда да сътвори замяната на „ Вагнер “ - ЧВК „ Редут “.
През това време бизнесът на Wirecard процъфтява. През 2018 година компанията е включена в Dax, фондовият показател на 30-те най-ценни и значими компании в Германия. Тя има близо 300 хиляди клиенти, транзакции на суми от 125 милиарда $ и облага от половин милиард, съдейки по салдото и, който ще се окаже подправен.
Но още две години по-рано, през 2016-та, Марсалек основава личен операционен център на 20 километра от вкъщи си, в центъра на Мюнхен: тук се сливат
двете страни на живота му – формалната и тайната
Аристократичната резиденция, за която Wirecard заплаща 680 евро годишно има едно неоспоримо за Марсалек преимущество — среща се безусловно през улицата от съветското генерално консулство. Постоянни гости в офиса са политици, банкери и сътрудници на разнообразни разузнавания. Сред тях, някогашният началник на либийското разузнаване, някогашният началник на австрийското контраразузнаване, някогашният държавен министър в държавното управление на Германия Бернд Шмидбауер. И, несъмнено, Станислав Петлински.
Междувременно Марсалек наема нов чиновник - Мартин Вайс, който в продължение на доста години е управлявал департамент във BVT, основната австрийска секретна работа, отговаряща за събирането на информация, следствие и разбор. Цялата разследваща информация, която е събирало BVT попада на бюрото на Марсалек. Както и цялата информация, която изпращат във Виена партньорски служби – Централно разузнавателно управление на САЩ, израелският Мосад, Германското ръководство за отбрана на конституцията.
Вайс, да вземем за пример, е употребен с цел да ревизира десетки лица посредством вътрешните бази данни, с цел да научи, какво знаят за тях управляващите. Сред тях самият Марсалек и Петлински, публицисти, съветски и казахсатнски опозиционери, хора „ свързани с ползите на Руската федерация “.
Вайс и Марсалек се трансформират в част от
разследваща клетка,
употребена от съветските спецслужби.
Още един деец от BVT — Егисто От трансферира публична информация на своя персонален е-мейл адрес, притегля информатори както вътре в страната, по този начин и в чужбина.
На 15 декември 2020 година, ден след публикуването на следствието на The Insider и Bellingcat за отравянето на Алексей Навални от ФСБ, Мартин Вайс изпраща на От известие:
„ Можем ли да изпратим питане в Австрия за Христо Грозев “.
По-късно От дава отговор: „ Грозев поддържа интервенцията срещу този случай “, а по-късно оповестява адреса на частния му дом.
От признава и, че е правил фотоси на дома на Грозев, само че твърди, че това не е нелегално, както и, че не знае за какво е била нужна тази информация.
Физическото следене не е единственото, с което Марсалек е помагал на съветските спецслужби. Информация е събирана и посредством Wirecard, имаща стотици хиляди клиенти по целия свят. Сред тях, да вземем за пример, е Федералното ръководство на престъпната полиция, десетки интернационалните корпорации.
През лятото на 2019 година Марсалек поръчва на чиновниците си да съберат огромен набор такива данни за клиентите им – по думите му, за немското разузнаване. Впоследствие се схваща, че Разузнавателна служба на ФРГ в никакъв случай не е желало такива данни. Вместо това, тази конфиденциална информация се е оказала в Москва.
Wirecard провежда и собствен бизнес в Азия посредством външни сътрудници и транзакции за милиарди $ се реалокират в доста комплицирани схеми. Дори за инспекторите паричните потоци не са транспарантни. Дълго време остава неусетен фактът, че милиарди евро на Wirecard не са в сметките на компанията. Тази идеална конструкция е основана не толкоз за пране на пари, само че и за
финансиране на планове на ГРУ
Например, посредством тази скица, Марсалек употребява средства на Wirecard, с цел да купи частна военна наемническа компания посредством подставени лица, която се употребява в разнообразни горещи точки в тясна съгласуваност с Кремъл.
На 25 юни 2020 година Wirecard AG афишира банкрут, а от сметките са изчезнали 2 милиарда евро. Марсалек изчезва няколко дни преди този момент.
Един от „ деловите “ сътрудници на ГРУ генералът Петлински провежда частен аероплан, а някогашният сътрудник Вайс намира двама заслужаващи доверие водачи. За да прикрият следите на Марсалек, подкупват служители от имиграционната работа на Филипините, с цел да създадат подправен запис за идването му там.
А в действителност той каца в Беларус през нощта на 20 юни, а по-късно с кола продължава към Москва.
Този трансфер е проведен от човек, който се занимавал с руско-либийските връзки. Освен съветско поданство, той има и белоруски паспорт. А също по този начин е и непосредствен на Петлински
Няколко седмици по-късно Марсалек получава паспорт на името на Константин Баязов. Човек с такова име и дата на раждане, както в новия паспорт на Марсалек, фактически съществува, само че той е духовник в дребна черква в Липецка област.
Фотографията на Марсалек е непосредствено „ залепена “ в паспортния файл на Баязов (те фактически имат аналогия, изключително откакто Марсалек си пуска браза).
Самият Баязов в отговор на въпрос от страна на The Insider споделя: „ Вие сами разбирате, че аз не мога да приказвам за това “.
На 5 септември помощничка на Петлински, служителката от ФСБ Евгения Курочкина взима новите документи в Москва, наема микробус и дружно с движимостите на Марсалек отпътува за Крим (самият той лети до там с частен самолет).
Това излиза наяве от данните за местоположението на мобилния й телефон (в диалог с The Insider Курочкина съобщи, че детайлности е подготвена да опише единствено против заплащане).
Вечерта на 8 септември мобилният на Курочкина е включен в Севастопол. На идната заран групата поръчва няколко таксита и отпътува в южната част на Крим, където се настанява в къща за посетители. Там Марсалек употребява за регистрацията новия паспорт на името на Баязов.
Окупираният Крим, наподобява, е желано място на ФСБ с цел да укрива свои хора. Така да вземем за пример, година преди този момент там изпращат брачната половинка на Вадим Красиков, офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), задържан директно преди този момент в Германия за убийството на чеченски емигрант.
По-късно Марсалек се появява в Москва с още две „ идентичности “: едната (Александър Шмидт), която е употребил и преди, само че втората (Виталий Малкин) не е употребена по-рано.
Любопитното е, че Виталий Малкин също е духовник, само че от град Владимир.
Той съобщи, че няма визия, че някой е употребил паспортните му данни.
Според английското разузнаване, установявайки се в Русия Марсалек не приключва активността си. Според обвиняването Ян Марсалек
в сговор с група български жители
в интервала 30 август 2020 година до 8 февруари 2023 година се е занимавал със събиране на информация, която директно или индиректно е потребна за съперника и по този метод нанася щета на обществото, а също по този начин и на ползите и сигурността на страната.
Както изясниха английските следователи, Марсалек поръчва на групата от петима българи да шпионират хора, които са врагове на Кремъл, както и да ги наблюдават в цяла Европа, допустимо, за похищение или ликвидиране.
Обвиненията против групата сътрудници, са добре документирани. По данни на прокуратурата, с изключение на подправените паспорти на групата и огромния брой данни за пътувания, основни доказателства са към 80 хиляди известия в чат.
Съобщава се, че точните указания за българите са получавани от Марсалек посредством известия в Telegram.
Съдейки по всичко, на тях е плащано в криптовалута или кеш посредством медиатори.
При обиските, следователите са разкрили съоръжение за електронно наблюдаване и 19 комплекта подправени документи, в това число прес-карти и облекло брендирано с имената на американските малките екрани Discovery Channel и National Geographic.
Ръководител на групата сътрудници е 45-годишният предприемач Орлин Русев, остарял прочут на Морсалек още от времето на Wirecard.
От електронната преписка сред него и Марсалек, експерт по следене е дал на Марсалек особено предпазени мобилни телефони.
Съдът над българските шпиони ще стартира в края на тази година.
Ян Марсалек, най-вероятно, няма да бъде на подсъдимата пейка. Той ще продължи да се крие в Русия, въпреки че по данни на The Insider, от време на време пътува с подправени документи.
Съдейки по всичко, той разполага с част от откраднатите пари, тъй като през 2021 година посредством своя офшорна компания Марсалек прави опит да купи летище София.
Ако този план беше съумял, той щеше да получи неповторим достъп до базата данни за запазване на билети, извънредно значима за съветските спецслужби.
Със съкращения, превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ