Има и такива президенти: Ако перифразирам Рейгън, се обръщам към ...
" През юни 1987 година Роналд Рейгън произнесе тирада в Западен Берлин, насочи елементарен, само че мощен апел към стражите на бариерата: „ Съборете тази стена! “. И две години и половина по-късно, на 9 ноември 1989 година, берлинчани го вършат. Десетилетия по-късно ние сами построяваме стена, принуждавайки Украйна да води борбата си зад нея, скована, изправена пред нови съветски офанзиви и понасяща от ден на ден жертви всеки ден. Ако преразказвам Рейгън, се обръщам към всички нас: Да съборим тази стена от ограничавания! ", написа още естонският държавен глава.
Автор на обявата е Алар Карис, президент на Естония, текстът е поместен в. Преводът и заглавието са на ФрогНюз:
" Когато Берлинската стена падна през ноември 1989 година, бях 31-годишен откривател в Естонския биоцентър на Академията на науките с две дребни деца. И вкъщи, в окупираната от Съветския съюз Естония, единствено на няколко километра от военновъздушна база, в която се намираха тежки бомбардировачи, носещи нуклеарни бойни глави, следих по какъв начин берлинчани събарят стената, която ги разделяше в продължение на три десетилетия.
Вярвах с вяра, че децата ми ще могат да живеят в Европа без стени - душевен или физически.
Това беше време на огромна вяра за мнозина, а за мен възобновяване на независимостта на Естония през август 1991 година беше нейният връх. Моралната мощност на свободния свят се беше сгромолясала с цялостна мощ и за първи път след Втората международна война над 220 милиона източноевропейци имаха шанса да поемат по пътя към свободата и просперитета.
Днес доста от фантазиите на тази ера са се сбъднали. Надеждите ни за дълготраен мир и вярата ни в невъзможността за война в Европа обаче се сринаха. В момента имаме чувството, че целият пъкъл се е изпразнил и дяволите са пуснати на независимост на земята, че злите сенки на 20-и век - призраци, въплъщаващи копнежа по сталинските секрети пактове, сфери на въздействие и груба мощ вместо интернационално право - са се появили още веднъж.
И в същото време на спорове линиите, които ние, като Запад, сме обрисували, изострят казуса.
На 24 февруари 2022 година Русия стартира пълномащабна офанзива против прилежаща Украйна, като възнамеряваше за три дни да превземе Киев и да размени демократичното държавно управление, ангажирано с по-тесни връзки с Европейски Съюз и НАТО. Тя към този момент беше употребила същия предлог, с цел да нападне Грузия през 2008 година и Украйна през 2014 година
В тази геополитическа рецесия - най-голямата, на която сме ставали очевидци от десетилетия насам - би трябвало да запазим високо вдигната глава и да бъдем ясновидци. Войната на Русия против Украйна е черно-бяла: Русия е агресор, а Украйна е жертва.
Никоя страна не е заден двор на друга. Никоя страна не може да анулира правото на друга да избира самостоятелни цели в региона на външните връзки и сигурността. Ако агресор направи този опит, в случай че премине тази граница, тогава ще се притечем на помощ на жертвата и ще накажем нападателя. А Русия е пресякла тази алена линия.
За страдание съществуват и други ограничаващи линии - такива, които западните страни одобряват за червени линии на Русия. И като вършим такива догатки за желанията на Русия, ние към този момент сме построили лична стена. Начертахме линия с убеждението, че пресичането ѝ ще значи ескалация.
Това е погрешно! Страхът ни е непростим.
Само преди две години и половина мнозина смятаха, че даването на каквато и да е военна помощ на Украйна би означавало ескалация. Това не беше по този начин. Или че даването на танкове и изтребители на Украйна ще бъде ескалация. Не беше. Ограниченията, които сме си сложили, са били неведнъж дискредитирани. Те просто отразяват нашия боязън, уязвимост и колебливост - всичко това подхранва агресора, окуражава го и усилва апетита му.
Русия не ползва никакви ограничавания по отношение на себе си. Нито Северна Корея, нито Иран са лимитирали метода, по който Кремъл може да употребява оръжията, които те доставят. И тези ракети, безпилотни самолети и бомби - предоставени без възражения - убиват украински дами и деца. Те убиват чиновници на Червения кръст и разрушават лечебни заведения, търговски центрове и нанасят удари по кораби, пренасящи зърно за Африка.
И въпреки всичко ние поставихме ограничавания върху метода, по който Украйна може да употребява западни оръжия за личната си отбрана. Забранихме на страната да обстрелва военни бази и цели на територията на Русия, които са източник на ракетните офанзиви против детски лечебни заведения.
Тези ограничавания са несправедливи, аморални и нездравословни. Прилагайки ги, ние изградихме стена, в която от едната страна доблестно оказваме помощ на Украйна, а от другата възпрепятстваме пълноценното потребление на личната ни помощ. По своята същина принуждаваме Украйна да води отбранителните си борби с една ръка, вързана зад тила ѝ.
Нека в този момент отменим тези ограничавания.
Ще повторя това, което споделих в речта си пред Общото заседание на Организация на обединените нации предишния месец: Можем да продължаваме да осъждаме бруталните зверства на Русия, само че без ефикасни дейности против насилието историята ще бъде тази, която ще ни осъди. И съм склонен с някогашния общоприет секретар на НАТО Йенс Столтенберг, когато сподели, че можехме да предоставим военна поддръжка на Украйна преди 2022 година и може би да предотвратим тази война.
Бил съм в Украйна три пъти от началото на този спор. При последното ми пътешестване, единствено преди месец, посетих електроцентрала, превърната в руини от ракети, изстреляни от територията на Русия, и си помислих: Каква целенасочена свирепост. Поредното военно закононарушение, целящо да пречупи издръжливостта на украинците, оставяйки ги без електричество през зимата, което в градските региони значи и без течаща вода или тръбопровод, без опция да отидат на работа или учебно заведение.
Когато става дума за реализиране на империалистическите ѝ упоритости в Украйна и Европа, Русия не се интересува от цената - било то в пари или човешки животи. Трябва да накараме Русия да разбере, че никоя страна в никакъв случай не може да наложи волята си на своите съседи посредством война. А това значи, че Русия не може да завоюва тази война.
През юни 1987 година президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън произнесе тирада в Западен Берлин, в която насочи елементарен, само че мощен апел към стражите на бариерата: „ Съборете тази стена! “. И две години и половина по-късно, на 9 ноември 1989 година, берлинчани го вършат.
Десетилетия по-късно ние парадоксално сами построяваме стена, принуждавайки Украйна да води борбата си зад нея, скована, изправена пред нови съветски офанзиви и понасяща от ден на ден жертви всеки ден.
Така че, в случай че преразказвам Рейгън, се обръщам към всички нас: Да съборим тази стена от ограничавания! ".
Автор на обявата е Алар Карис, президент на Естония, текстът е поместен в. Преводът и заглавието са на ФрогНюз:
" Когато Берлинската стена падна през ноември 1989 година, бях 31-годишен откривател в Естонския биоцентър на Академията на науките с две дребни деца. И вкъщи, в окупираната от Съветския съюз Естония, единствено на няколко километра от военновъздушна база, в която се намираха тежки бомбардировачи, носещи нуклеарни бойни глави, следих по какъв начин берлинчани събарят стената, която ги разделяше в продължение на три десетилетия.
Вярвах с вяра, че децата ми ще могат да живеят в Европа без стени - душевен или физически.
Това беше време на огромна вяра за мнозина, а за мен възобновяване на независимостта на Естония през август 1991 година беше нейният връх. Моралната мощност на свободния свят се беше сгромолясала с цялостна мощ и за първи път след Втората международна война над 220 милиона източноевропейци имаха шанса да поемат по пътя към свободата и просперитета.
Днес доста от фантазиите на тази ера са се сбъднали. Надеждите ни за дълготраен мир и вярата ни в невъзможността за война в Европа обаче се сринаха. В момента имаме чувството, че целият пъкъл се е изпразнил и дяволите са пуснати на независимост на земята, че злите сенки на 20-и век - призраци, въплъщаващи копнежа по сталинските секрети пактове, сфери на въздействие и груба мощ вместо интернационално право - са се появили още веднъж.
И в същото време на спорове линиите, които ние, като Запад, сме обрисували, изострят казуса.
На 24 февруари 2022 година Русия стартира пълномащабна офанзива против прилежаща Украйна, като възнамеряваше за три дни да превземе Киев и да размени демократичното държавно управление, ангажирано с по-тесни връзки с Европейски Съюз и НАТО. Тя към този момент беше употребила същия предлог, с цел да нападне Грузия през 2008 година и Украйна през 2014 година
В тази геополитическа рецесия - най-голямата, на която сме ставали очевидци от десетилетия насам - би трябвало да запазим високо вдигната глава и да бъдем ясновидци. Войната на Русия против Украйна е черно-бяла: Русия е агресор, а Украйна е жертва.
Никоя страна не е заден двор на друга. Никоя страна не може да анулира правото на друга да избира самостоятелни цели в региона на външните връзки и сигурността. Ако агресор направи този опит, в случай че премине тази граница, тогава ще се притечем на помощ на жертвата и ще накажем нападателя. А Русия е пресякла тази алена линия.
За страдание съществуват и други ограничаващи линии - такива, които западните страни одобряват за червени линии на Русия. И като вършим такива догатки за желанията на Русия, ние към този момент сме построили лична стена. Начертахме линия с убеждението, че пресичането ѝ ще значи ескалация.
Това е погрешно! Страхът ни е непростим.
Само преди две години и половина мнозина смятаха, че даването на каквато и да е военна помощ на Украйна би означавало ескалация. Това не беше по този начин. Или че даването на танкове и изтребители на Украйна ще бъде ескалация. Не беше. Ограниченията, които сме си сложили, са били неведнъж дискредитирани. Те просто отразяват нашия боязън, уязвимост и колебливост - всичко това подхранва агресора, окуражава го и усилва апетита му.
Русия не ползва никакви ограничавания по отношение на себе си. Нито Северна Корея, нито Иран са лимитирали метода, по който Кремъл може да употребява оръжията, които те доставят. И тези ракети, безпилотни самолети и бомби - предоставени без възражения - убиват украински дами и деца. Те убиват чиновници на Червения кръст и разрушават лечебни заведения, търговски центрове и нанасят удари по кораби, пренасящи зърно за Африка.
И въпреки всичко ние поставихме ограничавания върху метода, по който Украйна може да употребява западни оръжия за личната си отбрана. Забранихме на страната да обстрелва военни бази и цели на територията на Русия, които са източник на ракетните офанзиви против детски лечебни заведения.
Тези ограничавания са несправедливи, аморални и нездравословни. Прилагайки ги, ние изградихме стена, в която от едната страна доблестно оказваме помощ на Украйна, а от другата възпрепятстваме пълноценното потребление на личната ни помощ. По своята същина принуждаваме Украйна да води отбранителните си борби с една ръка, вързана зад тила ѝ.
Нека в този момент отменим тези ограничавания.
Ще повторя това, което споделих в речта си пред Общото заседание на Организация на обединените нации предишния месец: Можем да продължаваме да осъждаме бруталните зверства на Русия, само че без ефикасни дейности против насилието историята ще бъде тази, която ще ни осъди. И съм склонен с някогашния общоприет секретар на НАТО Йенс Столтенберг, когато сподели, че можехме да предоставим военна поддръжка на Украйна преди 2022 година и може би да предотвратим тази война.
Бил съм в Украйна три пъти от началото на този спор. При последното ми пътешестване, единствено преди месец, посетих електроцентрала, превърната в руини от ракети, изстреляни от територията на Русия, и си помислих: Каква целенасочена свирепост. Поредното военно закононарушение, целящо да пречупи издръжливостта на украинците, оставяйки ги без електричество през зимата, което в градските региони значи и без течаща вода или тръбопровод, без опция да отидат на работа или учебно заведение.
Когато става дума за реализиране на империалистическите ѝ упоритости в Украйна и Европа, Русия не се интересува от цената - било то в пари или човешки животи. Трябва да накараме Русия да разбере, че никоя страна в никакъв случай не може да наложи волята си на своите съседи посредством война. А това значи, че Русия не може да завоюва тази война.
През юни 1987 година президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън произнесе тирада в Западен Берлин, в която насочи елементарен, само че мощен апел към стражите на бариерата: „ Съборете тази стена! “. И две години и половина по-късно, на 9 ноември 1989 година, берлинчани го вършат.
Десетилетия по-късно ние парадоксално сами построяваме стена, принуждавайки Украйна да води борбата си зад нея, скована, изправена пред нови съветски офанзиви и понасяща от ден на ден жертви всеки ден.
Така че, в случай че преразказвам Рейгън, се обръщам към всички нас: Да съборим тази стена от ограничавания! ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ