Баба Гуси учи децата на вероучение? ФрогНюз по следите на подозре...
През януари 2024 година момче на 17 години от Нова Загора влезнало в връзка с свещеник от Пернишко. Въпреки че момчето към този момент е пълнолетно, ще го назовем с измисленото име Борис. Духовникът ще е Иван, само че това също не е същинското му име. Не го назоваваме поименно, тъй като постоянно има място за смирение, стига грешките да не се повтарят. А точно това е задачата: да се изкорени опцията нередности да има в бъдеще.
Борис желал да се посвети в монашество, търсел контакт с разнообразни духовници в обществените мрежи. Свързал се с разнообразни хора, множеството му дали препоръки, само че го отпратили - първо да приключи междинното си обучение, по-късно да става духовник, както, с изключение на редно, е и належащо съгласно църковните закони. Иван, който служи в Пернишко обаче не постъпил по този начин, в противен случай - заречен му да го подстриже за духовник. Борис “само ” трябвало да купи отшелнически облекла - нещо, което също не се случва по църковен закон, облеклата се получава след пострижение. И тук към този момент идва злокобната част: Борис също по този начин трябвало “само ” да напусне учебно заведение. И да не споделя на никого къде отива. Включително на родителите си.
Към оня миг монахът Иван е брат в манастир, който условно ще назовем Лаврата, като по едно и също време с това извършва длъжността свещеник на подопечен храм високо в планината. Там обитава изцяло самичък, там се твърди, че поканил и момчето. Монахът увещавал малолетното дете да напусне учебно заведение и да иде при него - горе след боровите гори, се споделя в сигнала, който постъпи в редакцията ни. Обещал монашество, без значение, че решението за такова би било групово и никога единомислещо от страна на монаха.
В един миг детето почнало да се усъмнява в чистите планове на духовника. Подозрителен му се сторил детайлът с облеклата - Борис знаел, че това не е разход, който може да покрие самичък, разпитал и дали не би трябвало самата БПЦ да обезпечи облеклата, вместо самичък да ги купува. В някакъв миг детето поискало да се откъсне, пробвало се да приключи връзка. Появили се и опасенията, че става дума за педофилия. Борис споделил с родителите си, убедили го да блокира отеца в обществените мрежи, както и от платформите за замяна на известия, монахът обаче го търсел по и телефонен номер. След като духовникът по този начин настоятелно го уверявал да напусне учебно заведение и да се усамоти с него в планината, детето било несъмнено - мъжът е педофил, изплашило се доста, било го боязън. Намесило се и фамилията му, намесила се и полицията - само че не в отбрана на детето, а противоположното - реагирали по сигнали на монаха за опасност за ликвидиране, отправена му от Борис.
В последна сметка Борис и родителите му отпътували в чужбина за няколко месеца. Момчето се върнало се в Нова Загора, откакто навършило 18 години през април.
Борис се избавил. Но дали няма да има идващ?
Отиваме в Лаврата, защото монахът Иван към януари, когато се развиват събитията, е част от нейното приятелство. Търсим игумена дядо Лаврентий (името и тук е условно, измисляме си го), задачата ни е да го питаме за какво описаните събития се случват в неговия манастирски събор. При първата разходка до Лаврата, не го откриваме, споделят ни, че е в Атон - нищо, най-малко ядем създадено от монасите сирене. От втория път обаче съумяваме и се срещаме с него.
Лаврентий показва, че въпросният йеромонах първо бил под надзора на Лаврата, а по-късно поискал да се отдели самичък на настрана място. Оказва се, че за случая с Борис се е схванало, в това число дядо Лаврентий свикал съда на монастрирското приятелство още на 18 февруари 2024 година, с цел да “разгледа и вземе отношение към държанието на йеромонах Иван ” (по измисленото име). Била направена и видеовръзка с Борис (пак по измисленото име), който разказал какво се е случило. Съдът на монастрирското приятелство взел решение йеромонахът да бъде осъден църковно.
Лаврентий изпратил писмо до патриарха - тогава към момента патриарх Неофит, с цел да осведоми за взетите решения. Показва ни и документа - датата на него е 20 февруари 2024 година.
След това писмо обаче самият Лаврентий остава сюрпризиран - безусловно ден преди този момент, с дата на документа 19 февруари, към него е подадено писмо, че Софийската света митрополия е почела молбата на йеромонах Иван да бъде освободен от братството и като член на Лаврата. Така йеромонахът остава на доклад единствено към Софийската митрополия, а наказването, наложено към него, отпада.
Дядо Лаврентий дефинира случилото се като неприемливо. “Какво ще прави единствено дете с възрастен мъж някъде си? И да го поучава да напусне учебно заведение - това обичайната полезност ли е? ”, пита той.
Баба Гуси учи децата на вероучение?
Баба Гуси е нарицателно. Прозвището се завъртя в медиите преди години, когато видехме разкрития за разврат на монасите в Троянския манастир. През 2013 година млад мъж по какъв начин получил предложение за “гости в манастира ”, с цел да “бъдат гаджета ” с духовник от манастира. По думите му, двамата прекарали известно време зад стените на светата обител, “влюбили се ” един в различен, а по-късно почнали заканите и обидите. Баба Гуси беше прякорът, с който наричали отец от манастира. Друг пък носел прозвището Палома.
И Борис, и Лаврентий, имат съществени съмнения, че подбудите на йеромонах Иван са били казано меко - нетрадиционни.
“Възрастен човек да каже на дете просто да изчезне, без да споделя на родителите си. Умът ми не побира по какъв начин може обикновено лице да приказва такива неща. А какви може да са претекстовете за това? Ако човек даде шир на въображението, може момчето да го послуша, да напусне дома и града си без да споделя на никого, да изчезне. Никой няма да знае къде е ”, споделя Лаврентий. “Това е безусловно ненормална обстановка ”.
“Според мен става въпрос за манипулиране на момчето ”, показва той.
“А по думите на момчето става въпрос за педофилия ”.
Други монаси ни описват още, че патриарх Даниил отишъл да отслужи молитва във въпросния манастир - съвсем като че ли да поддържа и въпросния йеромонах. Подозират и поддръжка към него по русофилска линия.
“Веднага писах отчет до митрополията, тъй като тази пристрастеност към другарство с млади момчета не е като да ти се прияде сладолед, тъй като е горещо, или да ти се припие студена бира лятото. Това е за цялостен живот и си желае духовно лекуване. И духовното лекуване не е да се покриват нещата, а да се стигне до смирение, изповед. Писах и нямаше резултат. Няма никаква реакция на църковната власт ”, споделя Лаврентий.
Питаме какво съгласно него е решението за въпросния йеромонах:
“Човекът не би трябвало да бъде оставян самичък. Понеже няма нещо нелегално осъществено, няма последици. Но и сега той продължава да е самичък в манастира. Ако някой ми каже, че човек с сходен профил би се спрял да търси и че не би взел друго дете, ще ме разсмее. Ние знаем защо става дума. Това е пристрастеност. Това е пристрастеност, която поробва душата. Това е една от най-тежките пристрастености. Никой не може да ме убеди, че един 40-годишен духовник вика едно 17-годишно момче да са сами в манастира с положителни планове ”.
“Детето се е пробвало да се свърже с патриарх Даниил. Не е имало резултат, очевидно те считат, че няма проблем. Вие смятате ли, че няма проблем? Аз не считам, че няма проблем. Аз не считам, че човек, който се е опитал да направи такова нещо с едно дете, няма да се опита да го направи с друго след това ”, безапелационен е Лаврентий.
Баба Гуси се бори с джендър идеология в учебните заведения?
Българската православна черква се разгласи срещу джендър идеологията в учебно заведение.
" Светият Синод на Българската православна черква - Българска патриаршия показва своята благодарност към народните представители за постигнатото единодушие по общозначими полезности за българското общество, каквито са възпитанието, образованието и закрилата на децата на България.
Удовлетворени сме от законовата възбрана в системата на предучилищното и учебното обучение на дейности, свързани с осъществяване на агитация, разпространение или подстрекателство по каквито и да е способи, директно или индиректно, на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка и/или установяване на пола по еднаквост, друга от биологичната ”, се показва в от 8 август 2024 година, откакто “джендър пропагандата ” бе неразрешена в учебно заведение.
И тук идват въпросите, които зададохме на главата на БПЦ - патриарх Даниил:
Традиционна полезност ли е дете да не приключи междинното си обучение и процедура ли е в БПЦ духовници да убеждават деца на изоставен учебно заведение и да живеят с тях в горски, необитавани региони?
Българската православна черква се разгласи и “за ” преподаване на вероучение в учебно заведение. На 11 юли 2024 година въвеждането на вероучение в учебните заведения.
По този мотив питахме:
Как би било допустимо преподаването на вероучение в учебно заведение, в случай че учениците го изоставен?
И питахме още:
Има ли българският патриарх данни за нетрадиционни пристрастености измежду духовниците в БПЦ? Въпросът е предвид на фрагменти, обратно в годините фрагменти, които допускат таман това, както и с оглед подозренията към случая с тогава малолетния Борис.
Искаме да знаем и:
Как една майка и един татко могат да са спокойни, в случай че децата им учат вероучение в учебно заведение, че Баба Гуси няма да ги предложения на посетители в отдалечена околност - с или без обещания за монашество?
Въпросите изпратихме към патриарха по е-поща на 31 октомври 2024 година, на хартия - на 1 ноември. Търпеливо чакаме отговор, осъзнавайки че това ще отнеме време. Но настояваме подобен да пристигна - не поради абсурда, а поради въпросите, които се повдигат: склонява ли БПЦ деца да изоставен учебно заведение с неразбираеми планове от страна на духовници, това процедура ли е, имат ли такива духовници място в БПЦ, такива духовници ли биха имали достъп до децата в учебно заведение, в случай че там се учи вероучение и в това ли се показват обичайните полезности.
Илияна Маринкова
Борис желал да се посвети в монашество, търсел контакт с разнообразни духовници в обществените мрежи. Свързал се с разнообразни хора, множеството му дали препоръки, само че го отпратили - първо да приключи междинното си обучение, по-късно да става духовник, както, с изключение на редно, е и належащо съгласно църковните закони. Иван, който служи в Пернишко обаче не постъпил по този начин, в противен случай - заречен му да го подстриже за духовник. Борис “само ” трябвало да купи отшелнически облекла - нещо, което също не се случва по църковен закон, облеклата се получава след пострижение. И тук към този момент идва злокобната част: Борис също по този начин трябвало “само ” да напусне учебно заведение. И да не споделя на никого къде отива. Включително на родителите си.
Към оня миг монахът Иван е брат в манастир, който условно ще назовем Лаврата, като по едно и също време с това извършва длъжността свещеник на подопечен храм високо в планината. Там обитава изцяло самичък, там се твърди, че поканил и момчето. Монахът увещавал малолетното дете да напусне учебно заведение и да иде при него - горе след боровите гори, се споделя в сигнала, който постъпи в редакцията ни. Обещал монашество, без значение, че решението за такова би било групово и никога единомислещо от страна на монаха.
В един миг детето почнало да се усъмнява в чистите планове на духовника. Подозрителен му се сторил детайлът с облеклата - Борис знаел, че това не е разход, който може да покрие самичък, разпитал и дали не би трябвало самата БПЦ да обезпечи облеклата, вместо самичък да ги купува. В някакъв миг детето поискало да се откъсне, пробвало се да приключи връзка. Появили се и опасенията, че става дума за педофилия. Борис споделил с родителите си, убедили го да блокира отеца в обществените мрежи, както и от платформите за замяна на известия, монахът обаче го търсел по и телефонен номер. След като духовникът по този начин настоятелно го уверявал да напусне учебно заведение и да се усамоти с него в планината, детето било несъмнено - мъжът е педофил, изплашило се доста, било го боязън. Намесило се и фамилията му, намесила се и полицията - само че не в отбрана на детето, а противоположното - реагирали по сигнали на монаха за опасност за ликвидиране, отправена му от Борис.
В последна сметка Борис и родителите му отпътували в чужбина за няколко месеца. Момчето се върнало се в Нова Загора, откакто навършило 18 години през април.
Борис се избавил. Но дали няма да има идващ?
Отиваме в Лаврата, защото монахът Иван към януари, когато се развиват събитията, е част от нейното приятелство. Търсим игумена дядо Лаврентий (името и тук е условно, измисляме си го), задачата ни е да го питаме за какво описаните събития се случват в неговия манастирски събор. При първата разходка до Лаврата, не го откриваме, споделят ни, че е в Атон - нищо, най-малко ядем създадено от монасите сирене. От втория път обаче съумяваме и се срещаме с него.
Лаврентий показва, че въпросният йеромонах първо бил под надзора на Лаврата, а по-късно поискал да се отдели самичък на настрана място. Оказва се, че за случая с Борис се е схванало, в това число дядо Лаврентий свикал съда на монастрирското приятелство още на 18 февруари 2024 година, с цел да “разгледа и вземе отношение към държанието на йеромонах Иван ” (по измисленото име). Била направена и видеовръзка с Борис (пак по измисленото име), който разказал какво се е случило. Съдът на монастрирското приятелство взел решение йеромонахът да бъде осъден църковно.
Лаврентий изпратил писмо до патриарха - тогава към момента патриарх Неофит, с цел да осведоми за взетите решения. Показва ни и документа - датата на него е 20 февруари 2024 година.
След това писмо обаче самият Лаврентий остава сюрпризиран - безусловно ден преди този момент, с дата на документа 19 февруари, към него е подадено писмо, че Софийската света митрополия е почела молбата на йеромонах Иван да бъде освободен от братството и като член на Лаврата. Така йеромонахът остава на доклад единствено към Софийската митрополия, а наказването, наложено към него, отпада.
Дядо Лаврентий дефинира случилото се като неприемливо. “Какво ще прави единствено дете с възрастен мъж някъде си? И да го поучава да напусне учебно заведение - това обичайната полезност ли е? ”, пита той.
Баба Гуси учи децата на вероучение?
Баба Гуси е нарицателно. Прозвището се завъртя в медиите преди години, когато видехме разкрития за разврат на монасите в Троянския манастир. През 2013 година млад мъж по какъв начин получил предложение за “гости в манастира ”, с цел да “бъдат гаджета ” с духовник от манастира. По думите му, двамата прекарали известно време зад стените на светата обител, “влюбили се ” един в различен, а по-късно почнали заканите и обидите. Баба Гуси беше прякорът, с който наричали отец от манастира. Друг пък носел прозвището Палома.
И Борис, и Лаврентий, имат съществени съмнения, че подбудите на йеромонах Иван са били казано меко - нетрадиционни.
“Възрастен човек да каже на дете просто да изчезне, без да споделя на родителите си. Умът ми не побира по какъв начин може обикновено лице да приказва такива неща. А какви може да са претекстовете за това? Ако човек даде шир на въображението, може момчето да го послуша, да напусне дома и града си без да споделя на никого, да изчезне. Никой няма да знае къде е ”, споделя Лаврентий. “Това е безусловно ненормална обстановка ”.
“Според мен става въпрос за манипулиране на момчето ”, показва той.
“А по думите на момчето става въпрос за педофилия ”.
Други монаси ни описват още, че патриарх Даниил отишъл да отслужи молитва във въпросния манастир - съвсем като че ли да поддържа и въпросния йеромонах. Подозират и поддръжка към него по русофилска линия.
“Веднага писах отчет до митрополията, тъй като тази пристрастеност към другарство с млади момчета не е като да ти се прияде сладолед, тъй като е горещо, или да ти се припие студена бира лятото. Това е за цялостен живот и си желае духовно лекуване. И духовното лекуване не е да се покриват нещата, а да се стигне до смирение, изповед. Писах и нямаше резултат. Няма никаква реакция на църковната власт ”, споделя Лаврентий.
Питаме какво съгласно него е решението за въпросния йеромонах:
“Човекът не би трябвало да бъде оставян самичък. Понеже няма нещо нелегално осъществено, няма последици. Но и сега той продължава да е самичък в манастира. Ако някой ми каже, че човек с сходен профил би се спрял да търси и че не би взел друго дете, ще ме разсмее. Ние знаем защо става дума. Това е пристрастеност. Това е пристрастеност, която поробва душата. Това е една от най-тежките пристрастености. Никой не може да ме убеди, че един 40-годишен духовник вика едно 17-годишно момче да са сами в манастира с положителни планове ”.
“Детето се е пробвало да се свърже с патриарх Даниил. Не е имало резултат, очевидно те считат, че няма проблем. Вие смятате ли, че няма проблем? Аз не считам, че няма проблем. Аз не считам, че човек, който се е опитал да направи такова нещо с едно дете, няма да се опита да го направи с друго след това ”, безапелационен е Лаврентий.
Баба Гуси се бори с джендър идеология в учебните заведения?
Българската православна черква се разгласи срещу джендър идеологията в учебно заведение.
" Светият Синод на Българската православна черква - Българска патриаршия показва своята благодарност към народните представители за постигнатото единодушие по общозначими полезности за българското общество, каквито са възпитанието, образованието и закрилата на децата на България.
Удовлетворени сме от законовата възбрана в системата на предучилищното и учебното обучение на дейности, свързани с осъществяване на агитация, разпространение или подстрекателство по каквито и да е способи, директно или индиректно, на хрумвания и възгледи, свързани с нетрадиционна полова ориентировка и/или установяване на пола по еднаквост, друга от биологичната ”, се показва в от 8 август 2024 година, откакто “джендър пропагандата ” бе неразрешена в учебно заведение.
И тук идват въпросите, които зададохме на главата на БПЦ - патриарх Даниил:
Традиционна полезност ли е дете да не приключи междинното си обучение и процедура ли е в БПЦ духовници да убеждават деца на изоставен учебно заведение и да живеят с тях в горски, необитавани региони?
Българската православна черква се разгласи и “за ” преподаване на вероучение в учебно заведение. На 11 юли 2024 година въвеждането на вероучение в учебните заведения.
По този мотив питахме:
Как би било допустимо преподаването на вероучение в учебно заведение, в случай че учениците го изоставен?
И питахме още:
Има ли българският патриарх данни за нетрадиционни пристрастености измежду духовниците в БПЦ? Въпросът е предвид на фрагменти, обратно в годините фрагменти, които допускат таман това, както и с оглед подозренията към случая с тогава малолетния Борис.
Искаме да знаем и:
Как една майка и един татко могат да са спокойни, в случай че децата им учат вероучение в учебно заведение, че Баба Гуси няма да ги предложения на посетители в отдалечена околност - с или без обещания за монашество?
Въпросите изпратихме към патриарха по е-поща на 31 октомври 2024 година, на хартия - на 1 ноември. Търпеливо чакаме отговор, осъзнавайки че това ще отнеме време. Но настояваме подобен да пристигна - не поради абсурда, а поради въпросите, които се повдигат: склонява ли БПЦ деца да изоставен учебно заведение с неразбираеми планове от страна на духовници, това процедура ли е, имат ли такива духовници място в БПЦ, такива духовници ли биха имали достъп до децата в учебно заведение, в случай че там се учи вероучение и в това ли се показват обичайните полезности.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ