Тест 1004 – икономическите ядрени експерименти на СССР
През януари 1965 година на територията на Съюз на съветските социалистически републики избухва нуклеарен гърмеж, осем пъти по-силен от детонацията в Хирошима. Парадоксът е, че в този миг изпитателите, направили детонацията, имат вяра, че нищо не заплашва жителите на страната. Експлозията е направена с стопански цели.
В тези дни, с помощта на специфичните служби, руското управление добре знае какво се случва в Съединените щати. Американската интервенция " Plusher " не остава скрита за тях - това е поредност от нуклеарни детонации за работа с естествени запаси. Просто казано, употребявайки мощни детонации, е допустимо да се разделят скали за добиване на запаси, да се получат големи кладенци и ями единствено за няколко минути.
Руснаците даже назовават американската интервенция със личното си име - " Лемех ". Американците започват плана през 1957 година, а през 1973 година той е преустановен. Със сигурност те бързо схващат следствията, само че руските учени се хващат единствено за „ изгодата “, без да навлизат в спецификата на „ подводните камъни “.
„ Тест 1004 “ или „ Проект Чаган “ е концепция на учените Юрий Бабаев и Юрий Трутнев. До 1962 година те приготвят отчет, в който обрисуват по какъв начин да употребяват силата на нуклеарните оръжия в интерес на националната стопанска система. Проектът включва бързо основаване на големи ями. Фунията на детонацията, съгласно учените, за няколко минути се трансформира в голям контейнер, който служи за напояване на околните земи, за къпане и даже за извличане на питейна вода.
Експлозията
Така, на 15 януари 1965 година на река Чаган гръмва детонация с мощ 170 килотона. Иван Турчин, изпитател, и министър Славски са възхитени от зрелището. 10 милиона тона пръст изхвърчат във въздуха, след което се образува голяма фуния. Реката в един миг прелива в нея, образувайки езеро.
Министър Славски даже се потапя незабавно в езерото. Интересно е, че това не му нанася никакви вреди - Славски живее до 93 години. Но не всички хора, живеещи покрай мястото на детонацията, имат подобен шанс.
В този миг управлението на тестването отбелязва единствено техния позитивен резултат. И методът е пуснат в деяние – направени са общо 124 детонации. Целите са основаване на изкуствени резервоари, ускорение на добива на минерали и петрол. Първата детонация е осъществена в региона на Семипалатинск - там са ситуирани нуклеарни полигони и са обезпечени ограничения за сигурност. По-късно гърмежи се правят в разнообразни елементи на Съюз на съветските социалистически републики - на север, в Кузбас, в Красноярск, в Далечния изток. И не постоянно в изискванията на полигони.
Смъртоносни последствия
Едва през 70-те години на предишния век изпитателите осъзнават, че над просторите на Съюз на съветските социалистически републики се появяват нуклеарни облаци - следствията от " икономическите " детонации. Хората в околните обитаеми места стартират да боледуват. Езерото Чаган към момента е мъртво и до през днешния ден - естествени организми не живеят в него, написа Труд. На местата, където е осъществен гърмеж, към момента има следи от плутоний, чийто интервал на полуразпад е 240 хиляди години.
В последна сметка равнището на радиация в резервоара надвишава допустимите стойности стотици пъти. Засегнати са и всички останали територии, където са провеждани рискови тествания. Като цяло човечеството към момента не е изцяло готово за амбициозните инициативи на мечтатели и философи. Е, или най-малко обсегът на тези дейности на този стадий е по-добре да се ограничи - заради изключителната разрушителност на към този момент изобретените оръжия.
В тези дни, с помощта на специфичните служби, руското управление добре знае какво се случва в Съединените щати. Американската интервенция " Plusher " не остава скрита за тях - това е поредност от нуклеарни детонации за работа с естествени запаси. Просто казано, употребявайки мощни детонации, е допустимо да се разделят скали за добиване на запаси, да се получат големи кладенци и ями единствено за няколко минути.
Руснаците даже назовават американската интервенция със личното си име - " Лемех ". Американците започват плана през 1957 година, а през 1973 година той е преустановен. Със сигурност те бързо схващат следствията, само че руските учени се хващат единствено за „ изгодата “, без да навлизат в спецификата на „ подводните камъни “.
„ Тест 1004 “ или „ Проект Чаган “ е концепция на учените Юрий Бабаев и Юрий Трутнев. До 1962 година те приготвят отчет, в който обрисуват по какъв начин да употребяват силата на нуклеарните оръжия в интерес на националната стопанска система. Проектът включва бързо основаване на големи ями. Фунията на детонацията, съгласно учените, за няколко минути се трансформира в голям контейнер, който служи за напояване на околните земи, за къпане и даже за извличане на питейна вода.
Експлозията
Така, на 15 януари 1965 година на река Чаган гръмва детонация с мощ 170 килотона. Иван Турчин, изпитател, и министър Славски са възхитени от зрелището. 10 милиона тона пръст изхвърчат във въздуха, след което се образува голяма фуния. Реката в един миг прелива в нея, образувайки езеро.
Министър Славски даже се потапя незабавно в езерото. Интересно е, че това не му нанася никакви вреди - Славски живее до 93 години. Но не всички хора, живеещи покрай мястото на детонацията, имат подобен шанс.
В този миг управлението на тестването отбелязва единствено техния позитивен резултат. И методът е пуснат в деяние – направени са общо 124 детонации. Целите са основаване на изкуствени резервоари, ускорение на добива на минерали и петрол. Първата детонация е осъществена в региона на Семипалатинск - там са ситуирани нуклеарни полигони и са обезпечени ограничения за сигурност. По-късно гърмежи се правят в разнообразни елементи на Съюз на съветските социалистически републики - на север, в Кузбас, в Красноярск, в Далечния изток. И не постоянно в изискванията на полигони.
Смъртоносни последствия
Едва през 70-те години на предишния век изпитателите осъзнават, че над просторите на Съюз на съветските социалистически републики се появяват нуклеарни облаци - следствията от " икономическите " детонации. Хората в околните обитаеми места стартират да боледуват. Езерото Чаган към момента е мъртво и до през днешния ден - естествени организми не живеят в него, написа Труд. На местата, където е осъществен гърмеж, към момента има следи от плутоний, чийто интервал на полуразпад е 240 хиляди години.
В последна сметка равнището на радиация в резервоара надвишава допустимите стойности стотици пъти. Засегнати са и всички останали територии, където са провеждани рискови тествания. Като цяло човечеството към момента не е изцяло готово за амбициозните инициативи на мечтатели и философи. Е, или най-малко обсегът на тези дейности на този стадий е по-добре да се ограничи - заради изключителната разрушителност на към този момент изобретените оръжия.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ