През втората половина на първия и в първите десетилетия на

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала изцяло името си " София ", което значи " премъдрост ". И като брачна половинка, и като вдовица по-късно, тя водела здравомислещ християнски живот, изпълнен с мир, непорочност, благост, смиреност на Божията воля. Според опциите си, тя вършела непрестанно лепта. Животът й бил низ от положителни каузи.В живота й намерили блестящо отражение думите на св. деятел Яков: " Мъдростта, която иде от горната страна, е първом чиста, след това мирна, снизходителна, отстъпчива, цялостна с състрадание и с положителни плодове, безпристрастна и нелицемерна " (Як. 3:17).

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата щерка се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

След раждането на третата щерка София се лишила от своя брачен партньор. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да демонстрират в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно управление дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, Стремели се като майка си да демонстрират ревнивост към богослужението и молитвите.

С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се популяризирал из целия град. Достигнал до шефа на региона, Антиох. Той поискал персонално да види това бележито семейство. От диалога, който повел с майката и дъщерите, схванал че те изповядват християнската религия. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.

Пратеници пристигнали в дома на София. Майката ги изслушала и схванала смисъла на това повикване.

Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И по-късно, вътрешно мощни, тръгнали към залата на този ужасяващ гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от наслада, сякаш се явявали на някакво хубаво празненство.

Императорът ги запитал за техния жанр, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и умерено тя декларирала, че и тя и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В умозаключение споделила:

- Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!

Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води диалог. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да следи непрестанно цялото семейство, което след три дни трябвало да застане още веднъж на съд пред императора.

В дома на Паладия през деня и нощем София беседвала с дъщерите си за вярата в Христа Бога. Искала да ги утвърди в тая светла религия. Озарена от Бога, тя ги поучавала с такива думи:

- Мои благи щерки, пристигна към този момент времето на нашия героизъм! Съобразно с вашите прелестни имена, вие би трябвало да покажете твърда религия, непоклатна вяра, нелицемерна обич. Настъпи часът на вашето празненство, когато ще се увенчаете с страдалчески венец. Заради тази новина не жалете младите си тела, не жалете и хубостта си поради Христа Бога. Не скърбете, че се лишавате от краткотрайния живот поради безконечния, Христос Спасителят е постоянно здраве, неописуема хубост, вечен, безконечен живот! Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с милувки и обещания за огромни блага, за популярност, благосъстояние и чест. Знайте - всичко това изчезва като пушек, като прахуляк, който вятърът измита от земното лице. Аз имам вяра в моя Бог Христос, че Той няма да ви остави в страданията за Неговото име. Той ще бъде неразделно с вас при всички ваши страдания. Ще ви оказва помощ. И за премия ще ви подготви нетленен венец! О, мои прелестни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах! Помнете думите, с които ви учих на боязън Божи. И така утешете майка си с мъжествено изповядване на вярата в Христа, Сина Божи! За мене ще бъде празненство, ще бъде наслада, в случай че се удостоя да се назовавам майка на мъченички, в случай че устоите поради Господа до кръв и умрете за Него с старание!

Дъщерите слушали с трогване думите на своята мъдра майка и ги влагали надълбоко в сърцата си. Във взаимна сказка те се стараели да се утвърдят една друга във вярата. И решили твърдо да понесат всичко поради Господа.

Адриан повикал християнките на съд и почнал да приказва на дъщерите такива съблазнителни думи:

- Деца, виждам хубостта ви и щадя младостта ви. Затова ви поучавам като татко: поклонете се на боговете, владетели на вселената! Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца. Ако пък не ме послушате, ще си аргументите огромно зло. Ще огорчите своята майка и сами ще загинете. А бихте могли да живеете в доволство и почести. Ако упорствувате, ще ви предам на люта гибел. И така, за ваше положително, послушайте ме! Аз ви обичам и не желая да затривам хубостта ви, да ви отнемам от този живот. Бих желал да стана ваш татко!

Изпълнени с божествено вдъхновение, трите сестри като че в един глас споделили:

- Наш татко е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас. Ние желаеме да бъдем обичани от Него, желаем да се назоваваме Негови същински деца. Ние се покланяме Нему и пазим Неговите заповеди, а презираме твоите богове. Не се боим от заканите ти; тъй като и ние желаем да понесем горчиви мъчения поради сладчайшия Иисус Христос, нашия Бог!

Удивен от тоя корав отговор, императорът запитал София на каква възраст са дъщерите й.

Тя дала отговор:

- Първата ми щерка, Вяра, е на 12 години. Втората, Надежда, е на 10 години, а третата, Любов - на 9 години.

Андриан решил да се опита да склони към оттегляне от вярата всяка от сестрите поотделно.

Най-напред се обърнал към Вяра, като изискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида. Тя отказала. Императорът заповядал да я подложат на изтезание. Съблекли я и почнали да я бият безпощадно. Мъченицата останала равнодушна към ударите. Адриан заповядал да й отрежат гърдите, да я слагат върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ казан със смола и масло. Тя останала невредима.

Тогава мъчителят издал заповед да я обезглавят.

Като изслушала присъдата, Вяра се изпълнила с огромна наслада и споделила на майка си:

- Помоли се за мене, майко, с цел да завърша сполучливо шествието и да стигна наред до стремежи край - да видя моя любим Господ-Спасител и да се насладя на Неговото прелестно лице!

На сестрите си рекла:

- Помнете, мои благи сестри, Кому дадохме заричане постоянно да служим! Затова дано претърпим до дъно! Една и съща майка ни е родила, възпитала и научила. Затова би трябвало да получим еднакъв свършек! Като едноутробни сестри би трябвало да имаме една воля. Нека да ви бъда образец, та и вие двете да вървите след мене към нашия Господ, Който ни зове при Себе Си!

Като изрекла тия прощални думи, Вяра целунала майка си и сестрите си. След това се отправила към мястото на наказването.

Като гледала обичаното си чадо, което отивало на гибел, майката се безпокояла единствено за това - да не би някоя от дъщерите й да отстъпи от Господа. С тия мисли тя се обърнала към Вяра:

- Аз те родих, дъще моя. За тебе претърпях болки. Ти иска ми се отблагодариш за това, като умреш за Христовото име и пролееш за Него същата кръв, която си получила от мене. Иди при Него, обичана моя! Обагрена със личната си кръв, като че облечена в багреница, застани пред Него и се помоли Нему за мене, твоята бедна майка, и за твоите сестри, с цел да ни утвърди в търпението, което ти прояви!

Вяра била обезглавена с меч.

След това Адриан почнал да уговаря Надежда:

- Любезно чадо, приеми съвета ми - това приказвам, тъй като те обичам - поклони се на Артемида, с цел да не загинеш, както почина твоята по-голяма сестра! Ти видя страшните й страдания, видя страшната й гибел. Нима и ти ще пожелаеш по този начин да страдаш? Повярвай ми, дете мое, аз скърбя твоята младост! Ако изпълниш заповедта ми, ще те разглася за моя щерка!

На тия думи света Надежда дала отговор:

- Царю! Нима не съм сестра на тая, която ти умъртви? Аз растях дружно с нея. Заедно с нея се научих от едни и същи книги и майчини директиви да познавам нашия Господ Иисус Христос, да имам вяра в Него и да Му се покланям. Не мисли, царю, че аз ще постъпя иначе. Не мисли, че няма да пожелая това, което е желала моята сестра Вяра! Не се бави и не се старай да ме разубеждаваш с доста думи. Пристъпи към деяние и така ще видиш нашето едномислие!