Нанкинското клане: Едно от най-големите зверства на японската армия
През втората половина на 1937 година, в интервал от шест седмици, Императорската войска на Япония убива брутално стотици хиляди хора – военни и цивилни, в китайския град Нанкин.
Тези ужасяващи събития са познати като Нанкинското кръвопролитие или като Изнасилванията от Нанкин, защото по време на тези шест седмици десетки хиляди дами и девойки са полово насилвани.
Нанкин, тогавашната столица на националистически Китай, е оставен в руини. На града и жителите му са нужни десетилетия, с цел да се възстановят от преживения смут.
Подготовка за инвазия
В ранните години на Втората международна война и последвалата кървава победа в Шанхай по време на Втората китайско-японска война, японците насочват вниманието си към тогавашната столица Нанкин.
Уплашен от загубването на войските си в борба, водачът на националистичен Китай Чан Кайшъ подрежда извеждането на съвсем всички китайски военни сили от града, оставяйки го защитаван единствено от незадоволително тренирани спомагателни войски.
Кайшъ подрежда също градът да бъде арестуван непременно и не разрешава евакуацията на жителите му. Много хора пренебрегват тази заповед и напущат, само че останалите биват оставени в ръцете на напредващия зложелател.
Малка група от западни предприемачи и мисионери от Международния комитет за зоната за сигурност в Нанкин се пробват да установят неутрална зона в града, която да обезпечи заслон за жителите на града.
Зоната за сигурност, отворена през ноевмри 1937 година, е жестоко с размерите на Сентръл Парк в Ню Йорк и се състои от повече от дузина дребни бежански лагери.
На 1 декември китайското държавно управление изоставя Нанкин, като по този метод оставя на Международния комитет да се разпорежда с града. На жителите, които са останали в града, им е подредено да отидат в зоната за сигурност, с цел да бъдат предпазени.
Японците унищожават Нанкин
На 13 декември първите японски войски под командването на кенерал Иване Мацуи влизат в града. Дори преди идването им измежду хората се популяризират клюки за многочислените жестокости, които са направили по пътя си през Китай, в това число убийства, палежи и плячкосвания.
Китайските бойци са преследвани и убивани и хвърляни в всеобщи гробове.
Много от японските бойци – гладни, недисциплинирани и изтощени от седмиците маршируване и брутални боеве в Шанхай, търсели възмездие за изгубените си приятели в по-ранните борби.
Цели фамилии били изклани и даже възрастните и децата били екзекутирани, а десетки хиляди дами били изнасилени. Труповете останали по улиците на града с месеци след офанзивата.
Решени да унищожат града, японците разграбили и изгорили най-малко една трета от постройките в Нанкин.
Според многочислените свидетелски разкази и по-късни разбори сред 20 000 и 80 000 дами са брутално изнасилени и измъчвани, в това число млади девойки и възрастни дами.
Много от тях стават жертви на групови изнасилвания, след които са осакатявани и убивани.
Макар японците в началото да се съгласяват да почитат границите на Нанкинската зона за сигурност, в последна сметка даже бежанците там се оказват незащитени от техните офанзиви.
През януари 1938 година японците афишират, че редът е възобновен в града и разпускат зоната за сигурност, само че убийствата не престават до първата седмица на февруари.
Марионетно държавно управление е конфигурирано в града. То ръководи Нанкин до края на Втората международна война.
Последици от Нанкинското кръвопролитие
Няма публични данни за общия брой смъртни случаи по време на Нанкинското кръвопролитие, макар че приблизителните калкулации ги дефинират сред 200 и 300 000 души.
Скоро след края на войната Мацуи и неговия асистент Тани Хисао са наказани за военни закононарушения и екзекутирани.
Гневът от събитията в Нанкин продължава да оказва въздействие върху връзките сред Япония и Китай и до през днешния ден.
Действителната природа на клането е оспорвана и експлоатирана с пропагандни цели от исторически ревизионисти и японски националисти. Някои настояват, че броят на смъртните случаи е изкуствено повишен, до момента в който други напълно отхвърлят да се е случвало сходно кръвопролитие.
Днес жертвите на Изнасилванията от Нанкин са увековечени в мемориална зала в Нанкин, ситуирана наоколо до всеобщ гроб, прочут като „ дупката с труповете на 10 хиляди души “.
ЮНЕСКО прибавя документите от Мемориала за клането в Нанкин в своя регисътр за международната памет.
Тези ужасяващи събития са познати като Нанкинското кръвопролитие или като Изнасилванията от Нанкин, защото по време на тези шест седмици десетки хиляди дами и девойки са полово насилвани.
Нанкин, тогавашната столица на националистически Китай, е оставен в руини. На града и жителите му са нужни десетилетия, с цел да се възстановят от преживения смут.
Подготовка за инвазия
В ранните години на Втората международна война и последвалата кървава победа в Шанхай по време на Втората китайско-японска война, японците насочват вниманието си към тогавашната столица Нанкин.
Уплашен от загубването на войските си в борба, водачът на националистичен Китай Чан Кайшъ подрежда извеждането на съвсем всички китайски военни сили от града, оставяйки го защитаван единствено от незадоволително тренирани спомагателни войски.
Кайшъ подрежда също градът да бъде арестуван непременно и не разрешава евакуацията на жителите му. Много хора пренебрегват тази заповед и напущат, само че останалите биват оставени в ръцете на напредващия зложелател.
Малка група от западни предприемачи и мисионери от Международния комитет за зоната за сигурност в Нанкин се пробват да установят неутрална зона в града, която да обезпечи заслон за жителите на града.
Зоната за сигурност, отворена през ноевмри 1937 година, е жестоко с размерите на Сентръл Парк в Ню Йорк и се състои от повече от дузина дребни бежански лагери.
На 1 декември китайското държавно управление изоставя Нанкин, като по този метод оставя на Международния комитет да се разпорежда с града. На жителите, които са останали в града, им е подредено да отидат в зоната за сигурност, с цел да бъдат предпазени.
Японците унищожават Нанкин
На 13 декември първите японски войски под командването на кенерал Иване Мацуи влизат в града. Дори преди идването им измежду хората се популяризират клюки за многочислените жестокости, които са направили по пътя си през Китай, в това число убийства, палежи и плячкосвания.
Китайските бойци са преследвани и убивани и хвърляни в всеобщи гробове.
Много от японските бойци – гладни, недисциплинирани и изтощени от седмиците маршируване и брутални боеве в Шанхай, търсели възмездие за изгубените си приятели в по-ранните борби.
Цели фамилии били изклани и даже възрастните и децата били екзекутирани, а десетки хиляди дами били изнасилени. Труповете останали по улиците на града с месеци след офанзивата.
Решени да унищожат града, японците разграбили и изгорили най-малко една трета от постройките в Нанкин.
Според многочислените свидетелски разкази и по-късни разбори сред 20 000 и 80 000 дами са брутално изнасилени и измъчвани, в това число млади девойки и възрастни дами.
Много от тях стават жертви на групови изнасилвания, след които са осакатявани и убивани.
Макар японците в началото да се съгласяват да почитат границите на Нанкинската зона за сигурност, в последна сметка даже бежанците там се оказват незащитени от техните офанзиви.
През януари 1938 година японците афишират, че редът е възобновен в града и разпускат зоната за сигурност, само че убийствата не престават до първата седмица на февруари.
Марионетно държавно управление е конфигурирано в града. То ръководи Нанкин до края на Втората международна война.
Последици от Нанкинското кръвопролитие
Няма публични данни за общия брой смъртни случаи по време на Нанкинското кръвопролитие, макар че приблизителните калкулации ги дефинират сред 200 и 300 000 души.
Скоро след края на войната Мацуи и неговия асистент Тани Хисао са наказани за военни закононарушения и екзекутирани.
Гневът от събитията в Нанкин продължава да оказва въздействие върху връзките сред Япония и Китай и до през днешния ден.
Действителната природа на клането е оспорвана и експлоатирана с пропагандни цели от исторически ревизионисти и японски националисти. Някои настояват, че броят на смъртните случаи е изкуствено повишен, до момента в който други напълно отхвърлят да се е случвало сходно кръвопролитие.
Днес жертвите на Изнасилванията от Нанкин са увековечени в мемориална зала в Нанкин, ситуирана наоколо до всеобщ гроб, прочут като „ дупката с труповете на 10 хиляди души “.
ЮНЕСКО прибавя документите от Мемориала за клането в Нанкин в своя регисътр за международната памет.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ