Св. великомъченица Варвара
През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и благороден човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си щерка Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал огромни грижи за нейното езическо образование, тъй като самичък бил богохулник. Девойката била неизмеримо красива. До нейното пълноправие татко й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, издигнати на висока кула, Варвара не виждала никого с изключение на възпитателките си и слугините. От високото й жиллище се откривала превъзходна панорама към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.
Веднъж девойката загледана в естествената хубост, почнала да размишлява:
- Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е основала тая хубост?
Възпитателките й дали отговор, че боговете са основали Вселената. Но девойката им отговаряла:
- Не може всичко това да е основано от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни възприятие ни разсъдък. Навярно има същински Бог, Който е основал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена посредством лъчите на слънцето, посредством сиянието на луната, посредством блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко ръководи.
По подобен метод, като съзерцавала хубостта на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала преподавател. Но Господ, по Своята берекет, й внушавал тия желания и я готвел към схващане на истината.
Минали години, девойката пораснала и Диоскор към този момент мислел да я омъжи. Явили се доста претенденти, тъй като на всички били известни и хубостта на Варвара, и благосъстоянието на нейния татко. Диоскор разкрил на щерка си своето предпочитание. Но тя го помолила да не й приказва за това. Диоскор не желал да принуждава обичаната си щерка, като се надявал, че след време тя самата ще пожелае да се омъжи. Той даже упреквал себе си, че я възпитал в такава самотност и раздалеченост от индивидите. Наложило се за известно време Диоскор да замине за някъде. На потегляне той заповядал на възпитателките да дават опция на Варвара да се вижда с други млади девойки и да й разрешават да отива където изиска. Той се надявал, че като види връстниците си да се омъжват и да се употребяват от удоволствията на света, Варвара ще изиска да последва техния образец.
Излязло друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. От тях чула името на Господа, Който основал небето и земята; от тях разбрала, че Единородният Син Божи, Иисус Христос, слязъл на земята, станал човек и претърпял страдалчество и гибел, с цел да избави людите от безконечното наказание. Сърцето на девойката, което от дълго време жадувало за истината и към този момент било квалифицирано посредством тайните внушения на Св. Дух, с неописуема наслада приело богатствата новина за спасението и се изпълнило с религия и пламенна обич към Бога. Сега към този момент тя мислила и желаела единствено едно – да стане християнка. Скоро това предпочитание било изпълнено. В Илиопол пристигнал от Александрия християнски духовник. Като разбрал за желанието на Варвара, той й обяснил християнския закон, подготвил я да одобри св. Кръщение и я кръстил.
Варвара била щастлива и старателно се стараела да стане почтена за името християнка. Прекарвала повече от времето си в молитва и размисли за Бога. В такова въодушевление на духа тя един път пристигнала на това място, където по заповед на татко й се строяла баня с два прозореца. Като следила по какъв начин във забележимия свят са изразени волята, силата и мислите на невидимия Създател, девойката желала и в човешките каузи да се показват Божиите секрети. Затова тя заповядала да създадат в банята вместо два три прозореца – в символ на пресв. Троица. Друг път Варвара влезнала и в самото здание на банята, където се намирала къпалнята, облицована с мрамор. Тя се навела и заета с непрекъснати мисли за Спасителя, с пръст начертала на мрамора изображение на Разпятието. Това изображение се врязало в мрамора, като че ли било издълбано с желязо. Освен това, както свидетелстват св. мъже, които са описали живота на св. Варвара, в къпалнята се отпечатало стъпалото на девойката и се явил извор, чиято вода станала лековита за вярващите.
Диоскор се върнал и скоро по-късно отишъл да прегледа постройката. С изненада той видял три прозорци вместо двата, които заповядал да създадат. Като разбрал, че това е направено по искане на щерка му, той я повикал при себе си и я запитал за какво е изменила проекта на постройката. Варвара самоуверено откроила на татко си, че тя към този момент е християнка и че трите прозореца в зданието на банята са знак на трите Лица в едно Божество, Което е непристъпна и неизказна Светлина, просвещаваща всеки човек, които се явява на света. Тя посочила на татко си и избавителния кръстен знак, с които желала да освети строящото се здание. Диоскор ужасно се разгневил. Езичниците смятали християнската религия за безумство и непочтеност и не могли да схванат, че човек, като презре благосъстоянията и величието на тоя свят, може да се покланя на Оня, Който умря от срамна по тяхното мнение кръстна гибел. Диоскор взел грубо да бие щерка си. След това за няколко дни я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заканите и наказванията остават безплодни, той се ожесточил и решил най-сетне да я води при шефа на страната – Мартиан.
- Дъщеря ми – споделил той на шефа – се е отрекла от нашите богове. Тя има вяра в Разпнатия, и аз се отхвърлям от нея. Ако тя не се разкае и не се поклони на боговете, тя не ми е към този момент щерка и аз не съм й повече татко. Постъпвай с нея както знаеш!
Мартиан изначало не допускал да срешне неотстъпчивост у Варвара. Той се надявал, че ще й подейства с ласкави маниери. Затова почнал да хвали хубостта й и добродушно я съветвал да не се отклонява от античните бащински традиции, да не огорчава татко си със своята непокорност и да не отхвърля неговата обич и благосъстояние, което той събирал за нея. Но девойката и пред него изповядала и популяризирала името на Христа, Който бил за нея по-скъп от всички богатства, благосъстояния и всемирски наслади.
Управителят дълго я увещавал. " Не погубвай младостта си – споделил той, - пожали себе си, не ме принуждавай да те подложа на мъчения! "
- Славя моя Бог – дала отговор Варвара – и съм подготвена да стана жертва за Неговото име, тъй като той едничък е същински Бог, Който е основал небето и земята! А вашите богове са лъжливи, и суетна е вярата ви на тях.
Тогава Мартиан се убедил, че препоръките са безполезни и заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, само че с нищо на могли да разколебаят нейната твърда религия, и едвам жива я пренесли в тъмницата.
Изнемогнала от раните, Варвара със сълзи молела Бога да не допусне тя да се поколебае във вярата си, само че да я поддържа със Своята помощ и мощ. Молитвата й била чута. Нощем тъмницата била огряна от дивна светлина и девойката с наслада, чувставйки наличието на Божията популярност, видяла Самия Цар на славата – Господа Иисуса, Който я гледал с неизразимо снизхождение и чула Неговите думи: " Дерзай и не пердах се! Аз, Господ Бог Всесилни, те вардя и следя твоя героизъм. Аз ще облекча твоите премеждия и ще ти подготвя за тях премия. Претърпи до дъно и ще получиш безконечни богатства в Моето царство! " Чудното привидение се свършило, като изпълнило сърцето на девойката с неизказана наслада. Болките от раните намалявали и мъченицата прекарала цялата нощ в пламенна молитва към Бога, Който я укрепил и й дарувал небесна разтуха измежду страданията и скърбите.
На другия ден още веднъж довели Варвара при шефа, който с удивление видял, че върху нея не била останала и диря от нанесените рани, че тя е напълно здрава и че лицето й сияе от неизказана хубост. " Ето, виждаш ли, девойко – споделил й той, - какъв брой са милостиви нашите богове? Те се съжалиха над тебе и ти върнаха силата и здравето. И така, поклони се на тях и им принеси жертва в символ на признателност! "
- Не твоите богове ме изцериха – споделила Варвара – Мене ме изцери Господ Иисус Христос, Който цери всяка болест и на мъртвите дава живот. Нему аз с признателност се покланям и придавам себе си в жертва!
Тогава шефът още веднъж я подложил на изтезания, само че тя, укрепена посредством вярата, всичко понасяла с самообладание.
В деня, когато за първи път почнали да мъчат Варвара, в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Тя със сърдечно обезсърчение гледала страданията на мъченицата. Кагато завели Варвара в тъмницата, тя отишла след нея и цялостен нощ останала до прозореца, мислейки през всичкото време за Варвара и за пламенната й религия, която е подбудила в такава ранна възраст да напусне татко си и всички наслади на света, с цел да изповядва Христа и да страда за Неговото име. Тия мисли възбуждали в сърцето на Юлиана гореща обич към Бога. Тя със сълзи Го молела да дарува и на нея такава религия, да вложи и в нейното сърце неотстъпчивост и подготвеност да страда за Христа.
Когато извели Варвара от тъмницата и отново я подложили на мъчения, Юлиана гледала нейните премеждия, като проливала горещи сълзи. Изведнъж тя почнала гръмко да слави истинния Бог и да упреква шефа за неговата свирепост. Веднага я хванали и довели при шефа. Юлиана декларирала, че е християнка. Предали я на мъчения дружно с Варвара. Св. Варвара не преставала да се моли:
- Боже, Който изпитваш сърцата на индивидите! Ти знаеш, че Тебе едничкия обичам и Твоите свети заповеди изпълнявам; че на Тебе се предадох и на Твоята мощна десница се надявам! Не ме оставяй, Господи, само че погледни милостиво на мене и на страдащата Юлиана! Укрепи ни да правим до край нашия героизъм, тъй като духът е жизнен, само че плътта е номощна!
Бог извършил нейната молитва. И двете мъченички с самообладание и неотстъпчивост понесли най-ужасните мъчения, като викали към Господа:
- Не отвръщай лицето си от нас, Христе, и Твоя Св. Дух не отнемай от нас! Дай ни насладата на Твоето избавление и с властния Дух ни утвърди в Твоята обич!
Най-после Мартиан, като видял, че и най-тежките мъчения не ги принуждават да се отрекат от Христа, осъдил и двете на гибел.
Смъртното наказване трябвало да се извърши зад стените на града. Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел щерка си. Войници водели Юлиана. Те двете се молели. В отговор на тяхната молитва се чул глас от небето, който обещавал да извърши молбата им. Двете мъченички с наслада преклонили главите си под меча. Сам Диоскор извършил на щерка си смъртната присъда.
Диоскор и Мартиан още същия ден постигнал Божият яд. Вдигнала се страшна стихия и те двамата били изумени от гръм и изгорени от гръмотевица по този начин, че даже останките им не могли да се намерят. А телата на св. мъченички били взети и заровени от един християнин, който построил над тях храм. Тук вярващите намирали излекуване от своите недъзи.
Сега мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев, а една дребна парченце се намира в софийската черква " Св. Преображение " (квартал Лозенец).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Веднъж девойката загледана в естествената хубост, почнала да размишлява:
- Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е основала тая хубост?
Възпитателките й дали отговор, че боговете са основали Вселената. Но девойката им отговаряла:
- Не може всичко това да е основано от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни възприятие ни разсъдък. Навярно има същински Бог, Който е основал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена посредством лъчите на слънцето, посредством сиянието на луната, посредством блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко ръководи.
По подобен метод, като съзерцавала хубостта на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала преподавател. Но Господ, по Своята берекет, й внушавал тия желания и я готвел към схващане на истината.
Минали години, девойката пораснала и Диоскор към този момент мислел да я омъжи. Явили се доста претенденти, тъй като на всички били известни и хубостта на Варвара, и благосъстоянието на нейния татко. Диоскор разкрил на щерка си своето предпочитание. Но тя го помолила да не й приказва за това. Диоскор не желал да принуждава обичаната си щерка, като се надявал, че след време тя самата ще пожелае да се омъжи. Той даже упреквал себе си, че я възпитал в такава самотност и раздалеченост от индивидите. Наложило се за известно време Диоскор да замине за някъде. На потегляне той заповядал на възпитателките да дават опция на Варвара да се вижда с други млади девойки и да й разрешават да отива където изиска. Той се надявал, че като види връстниците си да се омъжват и да се употребяват от удоволствията на света, Варвара ще изиска да последва техния образец.
Излязло друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. От тях чула името на Господа, Който основал небето и земята; от тях разбрала, че Единородният Син Божи, Иисус Христос, слязъл на земята, станал човек и претърпял страдалчество и гибел, с цел да избави людите от безконечното наказание. Сърцето на девойката, което от дълго време жадувало за истината и към този момент било квалифицирано посредством тайните внушения на Св. Дух, с неописуема наслада приело богатствата новина за спасението и се изпълнило с религия и пламенна обич към Бога. Сега към този момент тя мислила и желаела единствено едно – да стане християнка. Скоро това предпочитание било изпълнено. В Илиопол пристигнал от Александрия християнски духовник. Като разбрал за желанието на Варвара, той й обяснил християнския закон, подготвил я да одобри св. Кръщение и я кръстил.
Варвара била щастлива и старателно се стараела да стане почтена за името християнка. Прекарвала повече от времето си в молитва и размисли за Бога. В такова въодушевление на духа тя един път пристигнала на това място, където по заповед на татко й се строяла баня с два прозореца. Като следила по какъв начин във забележимия свят са изразени волята, силата и мислите на невидимия Създател, девойката желала и в човешките каузи да се показват Божиите секрети. Затова тя заповядала да създадат в банята вместо два три прозореца – в символ на пресв. Троица. Друг път Варвара влезнала и в самото здание на банята, където се намирала къпалнята, облицована с мрамор. Тя се навела и заета с непрекъснати мисли за Спасителя, с пръст начертала на мрамора изображение на Разпятието. Това изображение се врязало в мрамора, като че ли било издълбано с желязо. Освен това, както свидетелстват св. мъже, които са описали живота на св. Варвара, в къпалнята се отпечатало стъпалото на девойката и се явил извор, чиято вода станала лековита за вярващите.
Диоскор се върнал и скоро по-късно отишъл да прегледа постройката. С изненада той видял три прозорци вместо двата, които заповядал да създадат. Като разбрал, че това е направено по искане на щерка му, той я повикал при себе си и я запитал за какво е изменила проекта на постройката. Варвара самоуверено откроила на татко си, че тя към този момент е християнка и че трите прозореца в зданието на банята са знак на трите Лица в едно Божество, Което е непристъпна и неизказна Светлина, просвещаваща всеки човек, които се явява на света. Тя посочила на татко си и избавителния кръстен знак, с които желала да освети строящото се здание. Диоскор ужасно се разгневил. Езичниците смятали християнската религия за безумство и непочтеност и не могли да схванат, че човек, като презре благосъстоянията и величието на тоя свят, може да се покланя на Оня, Който умря от срамна по тяхното мнение кръстна гибел. Диоскор взел грубо да бие щерка си. След това за няколко дни я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заканите и наказванията остават безплодни, той се ожесточил и решил най-сетне да я води при шефа на страната – Мартиан.
- Дъщеря ми – споделил той на шефа – се е отрекла от нашите богове. Тя има вяра в Разпнатия, и аз се отхвърлям от нея. Ако тя не се разкае и не се поклони на боговете, тя не ми е към този момент щерка и аз не съм й повече татко. Постъпвай с нея както знаеш!
Мартиан изначало не допускал да срешне неотстъпчивост у Варвара. Той се надявал, че ще й подейства с ласкави маниери. Затова почнал да хвали хубостта й и добродушно я съветвал да не се отклонява от античните бащински традиции, да не огорчава татко си със своята непокорност и да не отхвърля неговата обич и благосъстояние, което той събирал за нея. Но девойката и пред него изповядала и популяризирала името на Христа, Който бил за нея по-скъп от всички богатства, благосъстояния и всемирски наслади.
Управителят дълго я увещавал. " Не погубвай младостта си – споделил той, - пожали себе си, не ме принуждавай да те подложа на мъчения! "
- Славя моя Бог – дала отговор Варвара – и съм подготвена да стана жертва за Неговото име, тъй като той едничък е същински Бог, Който е основал небето и земята! А вашите богове са лъжливи, и суетна е вярата ви на тях.
Тогава Мартиан се убедил, че препоръките са безполезни и заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, само че с нищо на могли да разколебаят нейната твърда религия, и едвам жива я пренесли в тъмницата.
Изнемогнала от раните, Варвара със сълзи молела Бога да не допусне тя да се поколебае във вярата си, само че да я поддържа със Своята помощ и мощ. Молитвата й била чута. Нощем тъмницата била огряна от дивна светлина и девойката с наслада, чувставйки наличието на Божията популярност, видяла Самия Цар на славата – Господа Иисуса, Който я гледал с неизразимо снизхождение и чула Неговите думи: " Дерзай и не пердах се! Аз, Господ Бог Всесилни, те вардя и следя твоя героизъм. Аз ще облекча твоите премеждия и ще ти подготвя за тях премия. Претърпи до дъно и ще получиш безконечни богатства в Моето царство! " Чудното привидение се свършило, като изпълнило сърцето на девойката с неизказана наслада. Болките от раните намалявали и мъченицата прекарала цялата нощ в пламенна молитва към Бога, Който я укрепил и й дарувал небесна разтуха измежду страданията и скърбите.
На другия ден още веднъж довели Варвара при шефа, който с удивление видял, че върху нея не била останала и диря от нанесените рани, че тя е напълно здрава и че лицето й сияе от неизказана хубост. " Ето, виждаш ли, девойко – споделил й той, - какъв брой са милостиви нашите богове? Те се съжалиха над тебе и ти върнаха силата и здравето. И така, поклони се на тях и им принеси жертва в символ на признателност! "
- Не твоите богове ме изцериха – споделила Варвара – Мене ме изцери Господ Иисус Христос, Който цери всяка болест и на мъртвите дава живот. Нему аз с признателност се покланям и придавам себе си в жертва!
Тогава шефът още веднъж я подложил на изтезания, само че тя, укрепена посредством вярата, всичко понасяла с самообладание.
В деня, когато за първи път почнали да мъчат Варвара, в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Тя със сърдечно обезсърчение гледала страданията на мъченицата. Кагато завели Варвара в тъмницата, тя отишла след нея и цялостен нощ останала до прозореца, мислейки през всичкото време за Варвара и за пламенната й религия, която е подбудила в такава ранна възраст да напусне татко си и всички наслади на света, с цел да изповядва Христа и да страда за Неговото име. Тия мисли възбуждали в сърцето на Юлиана гореща обич към Бога. Тя със сълзи Го молела да дарува и на нея такава религия, да вложи и в нейното сърце неотстъпчивост и подготвеност да страда за Христа.
Когато извели Варвара от тъмницата и отново я подложили на мъчения, Юлиана гледала нейните премеждия, като проливала горещи сълзи. Изведнъж тя почнала гръмко да слави истинния Бог и да упреква шефа за неговата свирепост. Веднага я хванали и довели при шефа. Юлиана декларирала, че е християнка. Предали я на мъчения дружно с Варвара. Св. Варвара не преставала да се моли:
- Боже, Който изпитваш сърцата на индивидите! Ти знаеш, че Тебе едничкия обичам и Твоите свети заповеди изпълнявам; че на Тебе се предадох и на Твоята мощна десница се надявам! Не ме оставяй, Господи, само че погледни милостиво на мене и на страдащата Юлиана! Укрепи ни да правим до край нашия героизъм, тъй като духът е жизнен, само че плътта е номощна!
Бог извършил нейната молитва. И двете мъченички с самообладание и неотстъпчивост понесли най-ужасните мъчения, като викали към Господа:
- Не отвръщай лицето си от нас, Христе, и Твоя Св. Дух не отнемай от нас! Дай ни насладата на Твоето избавление и с властния Дух ни утвърди в Твоята обич!
Най-после Мартиан, като видял, че и най-тежките мъчения не ги принуждават да се отрекат от Христа, осъдил и двете на гибел.
Смъртното наказване трябвало да се извърши зад стените на града. Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел щерка си. Войници водели Юлиана. Те двете се молели. В отговор на тяхната молитва се чул глас от небето, който обещавал да извърши молбата им. Двете мъченички с наслада преклонили главите си под меча. Сам Диоскор извършил на щерка си смъртната присъда.
Диоскор и Мартиан още същия ден постигнал Божият яд. Вдигнала се страшна стихия и те двамата били изумени от гръм и изгорени от гръмотевица по този начин, че даже останките им не могли да се намерят. А телата на св. мъченички били взети и заровени от един християнин, който построил над тях храм. Тук вярващите намирали излекуване от своите недъзи.
Сега мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев, а една дребна парченце се намира в софийската черква " Св. Преображение " (квартал Лозенец).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ