Ако не намерите щастието и баланса в себе си, никога няма да го откриете извън вас
През целия си живот великият преподавател изглеждал благополучен и усмивката не слизала от лицето му. Животът му като че ли бил изпълнен с аромата на празника. Дори в деня, в който си отивал от този свят, той бил ухилен. Изглеждал по този начин, като че ли се наслаждавал на идването на гибелта. Бил заобиколен от учениците си и тогава единият от тях го попитал:
– Учителю, за какво си ухилен? Винаги си бил подобен, по какъв начин го постигаш даже в този миг, в който умираш?
– Преди доста години, когато бях на 17, отидох при моя преподавател, тъй като страдах. Той беше остарял, само че постоянно се усмихваше без забележима причина. Тогава и аз го попитах по какъв начин го прави. – почнал мъдрецът.
– А той ми отговори, че човек от вътрешната страна е свободен да избира и че това е неговият избор. Всяка заран като отворех очи, аз се питах „ Блаженство или злощастие? “. Така се случи, че и аз започнах да предпочитам блаженството и това е толкоз естествено. – приключил учителят.
Извод : Ако не намерите щастието и салдото в себе си, в никакъв случай няма да го намерите отвън вас.
