Парниковите емисии на ЕС са близо до нивата отпреди пандемията
През третото тримесечие на 2021 година излъчванията на парникови газове в Европейския съюз възлизат на общо 881 милиона тона еквиваленти на въглероден диоксид, което е малко под равнищата отпреди пандемията от COVID-19.
Това демонстрират данните на Евростат.
Емисиите на парникови газове в Европейски Съюз са се нараснали с 6%, в съпоставяне със същото тримесечие на миналата година. Това нарастване значително се дължи на резултата от икономическото възобновяване след внезапното понижаване на интензивността през същото тримесечие на 2020 година, провокирано от рецесията с COVID-19.
През третото тримесечие на 2019 година, преди пандемията, излъчванията възлизат на 891 милиона тона.
През третото тримесечие на 2021 година икономическите браншове с максимален въглероден отпечатък са производството (23% от общите емисии), електроснабдяването (21%) и семействата (24%) и селското стопанство (14%).
В множеството страни от Общността пре третото тримесечие на 2021 година се следи нарастване на излъчванията на парникови газове, в съпоставяне със същото тримесечие на 2020 година, което отразява икономическото възобновяване след пандемията.
Емисиите през третото тримесечие на 2021 година понижават единствено в три страни - Словения (с 2.6%, в съпоставяне със същото тримесечие на 2020 г.), Люксембург (с 2.3%) и Холандия (с 1.6%).
От друга страна, най-голямо нарастване на излъчванията е записано в България (с 22.7% на годишна база), Латвия (16.2%) и Гърция (13.1%).
Въпреки резултата от икономическото възобновяване сред третото тримесечие на 2020 година и 2021 година, дълготрайната наклонност на излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз демонстрира постоянна наклонност на спад, в съотвествие с дълготрайните цели за битка с климатичните промени.
В същото време обаче Европа към момента разчита в огромна степен на изкопаемите горива за производството на сила.
През 2020 година изкопаемите горива съставляват 70% от брутната налична сила в Европейски Съюз, което е спад от 71% през 2019 година, демонстрират още данните на Евростат. Този % е намалял доста през последните десетилетия - с цели 13 процентни пункта, спрямо 1990 година
През 2020 година Малта е страната от Европейски Съюз с най-голям дял на изкопаемите горива в енергийния микс (97%), следвана от Холандия (90%), Кипър (89%), Ирландия (87%) и Полша (86%).
Повечето от останалите държави-членки имат дялове сред 60% и 85%. Само Швеция (31%), Финландия (41%), Франция (48%), Латвия (57%) и Дания (59%) имат дялове под 60%.
Това демонстрират данните на Евростат.
Емисиите на парникови газове в Европейски Съюз са се нараснали с 6%, в съпоставяне със същото тримесечие на миналата година. Това нарастване значително се дължи на резултата от икономическото възобновяване след внезапното понижаване на интензивността през същото тримесечие на 2020 година, провокирано от рецесията с COVID-19.
През третото тримесечие на 2019 година, преди пандемията, излъчванията възлизат на 891 милиона тона.
През третото тримесечие на 2021 година икономическите браншове с максимален въглероден отпечатък са производството (23% от общите емисии), електроснабдяването (21%) и семействата (24%) и селското стопанство (14%).
В множеството страни от Общността пре третото тримесечие на 2021 година се следи нарастване на излъчванията на парникови газове, в съпоставяне със същото тримесечие на 2020 година, което отразява икономическото възобновяване след пандемията.
Емисиите през третото тримесечие на 2021 година понижават единствено в три страни - Словения (с 2.6%, в съпоставяне със същото тримесечие на 2020 г.), Люксембург (с 2.3%) и Холандия (с 1.6%).
От друга страна, най-голямо нарастване на излъчванията е записано в България (с 22.7% на годишна база), Латвия (16.2%) и Гърция (13.1%).
Въпреки резултата от икономическото възобновяване сред третото тримесечие на 2020 година и 2021 година, дълготрайната наклонност на излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз демонстрира постоянна наклонност на спад, в съотвествие с дълготрайните цели за битка с климатичните промени.
В същото време обаче Европа към момента разчита в огромна степен на изкопаемите горива за производството на сила.
През 2020 година изкопаемите горива съставляват 70% от брутната налична сила в Европейски Съюз, което е спад от 71% през 2019 година, демонстрират още данните на Евростат. Този % е намалял доста през последните десетилетия - с цели 13 процентни пункта, спрямо 1990 година
През 2020 година Малта е страната от Европейски Съюз с най-голям дял на изкопаемите горива в енергийния микс (97%), следвана от Холандия (90%), Кипър (89%), Ирландия (87%) и Полша (86%).
Повечето от останалите държави-членки имат дялове сред 60% и 85%. Само Швеция (31%), Финландия (41%), Франция (48%), Латвия (57%) и Дания (59%) имат дялове под 60%.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ