Ретро : Четвърт век от полета на Юрий Гагарин!
През този месец, април 2011, ние отбелязахме 50 години от полета на Юрий Гагарин. Цял половин век пилотирани полети в космоса!
Днес обаче съм ви приготвил специфична изненада – брой на списанието “Наука и техника за младежта ”, публикуван тъкмо четвърт век след полета на Гагарин. Преди 25 години. През месец април 1986 година. Няколко месеца преди да се родя.
“Наука и техника за младежта ” – издание на Централен комитет на ДКМС. Този брой е публикуван през месец април 1986 година – 25 години след полета на Гагарин.
“От Гагарин до наши дни ” – публикация в “Наука и техника за младежта ” през април 1986 година.
През първия четвърт век се случват много забавни неща в региона на космонавтиката. Хората са очевидци на първите полети в космоса, първите галактически разходки, първите фотоси от повърхността на Луната, първото стъпване на човек на Луната, първото безпилотно кацане на Марс. И да, несъмнено, първите орбитални станции от серията “Салют ”. Няколко месеца преди издаването на този брой е изстрелян даже първият модул от новата за това време орбитална станция – “Мир ”.
“По пътя на индивида към космоса имаше две бариери. Първата – земното притегляне, което Циолковски наричаше застрашаващо. То беше прекрачено. Две дати дефинират началото на щурма: 4 октомври 1957 година, когато от космодрум на Съюз на съветските социалистически републики в орбита бе изведен първият неестествен сателит на Земята, и 2 януари 1959 година – стартът на руската ракета към Луната. Втората преграда бе основаването на естествена витална среда на борда на галактическия транспортен съд, а по този начин също превъзмогването на претоварванията и безтегловността. Медиците и биолозите на руската страна първи се оправиха с тази задача. На 12 април 1961 година първият делегат на човечеството в Извънземието Юрий Гагарин решително сподели: “Потеглихме! ” ”
Така стартира публикацията, отдадена на 25 годишнината от полета на Гагарин. Чудно ми е – дали създателите от списание “Наука и техника за младежта ” са имали визия какво е щяло да се случи в България 4 години след издаването на този брой? А дали са предполагали какво ще се случи в края на 1991 година – че тогава галактическата мощ Съюз на съветските социалистически републики ще се разпадне и че до този миг новосъздадената Русия няма да има задача оттатък околоземна орбита до ден сегашен, до 2011 година?
Надали. Статията е цялостна с хвалебствия към Съюз на съветските социалистически републики и триумфите на руските инженери и учени. “Така стартира ерата на космоса. Това беше героизъм! Подвиг на целия руски народ, който под управлението на своята ленинска партия се издигна до върховете на науката и сътвори могъща индустрия, способна да реализира най-смели конструкторски замисли ”.
След това в публикацията е показана детайлна история на космонавтиката. Не са пропуснати достижения като построяването на галактическата совалка и кацането на първия човек на Луната. Що се касае до това – първото кацане на пилотиран транспортен съд на Луната, то е упоменато в “НТ за младежта ” единствено сбито:
“Дори в историческия за човечеството ден, когато на Луната кацна пилотираният галактически транспортен съд “Аполо-11 ” и Нийл Армстронг направи първата крачка върху лунната повърхнина, американската организация Юнайтед прес интеренешънъл писа: “Не бива да забравяме за заслугите на пионерите в усвояването на космоса, дали сведения, с помощта на които стана допустимо това удивително достижение. Първият неестествен сателит беше руски. Първите хора в космоса бяха руснаци. Всички съществени достижения в космоса са направени в СССР… ”
Интересно е и в каква светлина са отразени полетите на галактическите совалки. “След прелестния образец на интернационално съдействие, какъвто бе пробният полет на руския галактически транспортен съд “Союз ” и американския “Аполо ” през лятото на 1975 година, галактическата стратегия на Съединени американски щати от ден на ден и повече стартира да трансформира своя темперамент. Космическите кораби за неведнъж употребяване от системата “Спейс Шатъл ” с възходяща интензивност се включват в рисковите акции на Пентагона. Някои от полетите към този момент минават напълно по програмата за “звездни войни ”. Американският щемпел не скрива, че на “совалките ” се отрежда значима роля в границите на създадената от администрацията на Съединени американски щати стратегия за милитаризиране на галактическото пространство ”.
Така са виждали полетите на галактическите совалки, значи! Нищо ново под Слънцето. Нали по същия метод доста от песимистите виждат полетите на новите мини-совалки на Военновъздушните сили на Съединени американски щати. Втората от тези совалки апропо в този миг се намира в космоса, както писах на страниците на КОСМОС БГ неотдавна. Но се пробвайте да си визиите обстановката преди 25 години, когато е писана тази статия…
Защото тогава Съюз на съветските социалистически републики влагат всички старания да построят своя лична галактическа совалка – “Буран ”. Тя даже излетява сполучливо и се връща. Един-единствен полет през 1988 година. Вероятно и последният огромен триумф на Съюз на съветските социалистически републики. Три години по-късно страната ще се разпадне… И така, от този момент насам до ден сегашен съветските космонавти летят в галактически кораби “Союз ”. По подигравка на ориста, без значение от тежките времена, през които мина Русия, след 2012 тези “Союз ”-и ще бъдат единствените галактически кораби, способни да закарват както американски, по този начин и съветски космонавти до “Международната галактическа станция ”. Докато в Съединени американски щати не се създаде нов, частен галактически транспортен съд.
Не броим китайците, които си имат свои кораби и свои проекти за лични орбитални станции…
