Суперзвезди: Легендарни барабанисти от рока на 60-те
През тази седмица ни напусна Чарли Уотс - един от най-влиятелните и значими барабанисти в рокендрола, същинска легенда от златните времена на жанра и безконечният метроном на великите Rolling Stones.
Уотс беше част от Stones още от 1963 година и през всички славни десетилетия от съществуването на групата оказа голямо влияние върху цялата рок музика.
" Не обичам солата на барабани. Харесвам някои, които ги вършат, само че като цяло избирам барабанисти, които свирят с бандата. Моята работа е да направя рокендрола тон, на който се танцува ", споделяше Уотс и стилът му изцяло отговаряше на този метод на мислене.
Безспорният принос на този неприкрит фен на джаза за оформянето на класическия рок ни кара да си напомним и останалите най-влиятелни барабанисти от безконечните сформира на 60-те години.
Става въпрос за барабанисти, които не всеки път са най-впечатляващите механически или най-прочутите, само че имат водеща роля в основаването на ненадминатите мостри на рока.
Обикновено ориста на барабаниста е да бъде малко или доста в сянка на тези, които са пред него на сцената. Но не се съмнявайте - точно барабанистът е моторът на една рок група и е с основен принос тя да звучи безапелационно.
Дори той самият да прави работата си без прекалено много искра, групата свети с помощта на него - тъкмо подобен беше казусът при Чарли Уотс.
А напълно умерено до него можем да сложим и тези още шест всепризнати имена.
Джинджър Бейкър
Притежава репутацията на първия рок барабанист с същински статут на суперзвезда и един от най-имитираните барабанисти на 60-те години.
Съоснователят на Cream е свързван най-много с присъединяване си във авторитетното рок трио дружно с Джак Брус и Ерик Клептън и способства за неповторимия жанр на групата.
Неговите залитания към джаза, психеделията и хард рока с типичен детайли подсигуряват, че Cream няма по какъв начин да бъде просто следващата блус тайфа и ще се трансформира в нещо, което музиката до тогава не познава.
Разнообразният жанр на Бейкър включва сола като в песента Toad, неравноделни размери и джазови тълкования.
Cream съществуват единствено две години сред 1966 и 1968-а, само че оставят голяма диря, а по-късно Бейкър взима присъединяване в голям брой най-различни планове.
В късния стадий от кариерата си той се трансформира най-вече в джаз реализатор, а през 2019-а, също като Чарли Уотс, умря на 80-годишна възраст.
Хал Блейн
Вероятно е по-лесно да съставим топ 10 с шлагери от 60-те, в които Хал Блейн не взе участие, в сравнение с да изредим тези, в които е записал барабаните.
Легендата си остава един от най-записваните музиканти в света и е пример за сесиен реализатор, свирил в типичен шлагери на Франк Синатра, Елвис Пресли, Beach Boys, Саймън и Гарфънкъл, The Byrds и безчет други.
" Хал беше най-великият барабанист. На него значително се дължи триумфът ни ", призна композиционният гуру на Beach Boys Брайън Уилсън след гибелта на Блейн преди две години.
Скромна извадка на класиките, записани от барабаниста, включва Strangers in the Night на Синатра, Return to Sender на Елвис, California Dreaming на The Mamas & the Papas, Bridge Over Troubled Water на Саймън и Гарфънкъл.
Според някои сведения Блейн е записал над 35 000 песни, въпреки че той ги преброява много по-скромно до някъде към 6000.
Преди да си отиде, барабанистът беше почетен с " Грами " за изцяло творчество, а през 2000 година стана част от първата група студийни музиканти, въведени в Залата на славата на рокендрола.
Джон Бонъм
Никой не може да съперничи по жанр на легендата от Led Zeppelin с неговия гневен груув и солиден тон на барабаните.
С големия принос на Бонъм, Zeppelin остава освен една от най-невероятните рок групи в историята, само че и съществена причина за възникването на хеви метъла.
Тежката музика дължи ужасно доста точно на Бонзо и на неговото напредничаво мислене за мястото на барабаните в звуковата палитра на една група.
Колкото талантлив, толкоз и авторитетен, Бонъм умира при драматичен случай след запой през 1980 година и става причина за края на Led Zeppelin.
Мич Мичъл
Остава си може би първият бележит рок барабанист, който вкарва мощно изразени джазови въздействия в свиренето си.
Британецът е свързван най-вече с изобретателните си дръзновения дружно с Джими Хендрикс в триото The Jimi Hendrix Experience.
В тези години Мичъл има гениалния китарист пред себе си, само че изиграва изключителна роля за звученето на групата, като смесва импровизационната независимост на джаза със скоростта и мощта на рок стилистиката.
Така Мичъл и Хендрикс реализират невиждана и до през днешния ден химия сред барабанист и китарист. След гибелта на Джими обаче, Мич опитва без триумф да свири в няколко други групи и кариерата му се развива прекомерно непретенциозно, поради опциите му.
Кийт Муун
Репутацията му на неконтролируем ексцентрик от време на време засенчва чисто музикантските му качества, само че барабанистът на The Who е най-смело експериментиращият в своя поминък в тези години.
Стилът му на свирене е заразително дръзновен и инстинктивно самоуверен и неконвенционален.
Муун си печели име със склонността си да нарушава всевъзможни писани и неписани правила на свиренето на барабани, с навика си да чупи барабанни сетове, както и да прави други лудории, да вземем за пример да влиза в басейни непосредствено с автомобила си.
За страдание, британецът не устоя на разюздания метод на живот и умира от свръхдоза опиати през 1978 година
Ринго Стар
Не е пресилено да го назовем най-влиятелния барабанист на всички времена.
Ричард Старки си основава име в ливърпулските клубове, където стартира да се изявява в края на 50-те години, а попадането му в The Beatles можем да счетем за необикновено щастлива случайност - или за неизбежна орис.
Ринго се причислява към именитата тайфа през 1961 година и остава с нея до разпадането ѝ 9 години по-късно.
В този интервал той безусловно написва главните правила за барабанистите в поп музиката, като обезпечава постоянни ритми и интелигентни, премерени и обрани брейкове за безсмъртните композиции на Джон Ленън, Пол Маккартни и Джордж Харисън.
През годините Ринго постоянно е подложен на критика, че стилът му е прекомерно обикновен и откъм техника той няма с какво да впечатли - само че изчистените ритми не са минус, а голямо преимущество за него и за The Beatles.
Именно те се оформят като основа за бийтовете в голям брой жанрове през идващите години, когато от запалената от The Beatles искра избухват голям брой музикални вселени.
Уотс беше част от Stones още от 1963 година и през всички славни десетилетия от съществуването на групата оказа голямо влияние върху цялата рок музика.
" Не обичам солата на барабани. Харесвам някои, които ги вършат, само че като цяло избирам барабанисти, които свирят с бандата. Моята работа е да направя рокендрола тон, на който се танцува ", споделяше Уотс и стилът му изцяло отговаряше на този метод на мислене.
Безспорният принос на този неприкрит фен на джаза за оформянето на класическия рок ни кара да си напомним и останалите най-влиятелни барабанисти от безконечните сформира на 60-те години.
Става въпрос за барабанисти, които не всеки път са най-впечатляващите механически или най-прочутите, само че имат водеща роля в основаването на ненадминатите мостри на рока.
Обикновено ориста на барабаниста е да бъде малко или доста в сянка на тези, които са пред него на сцената. Но не се съмнявайте - точно барабанистът е моторът на една рок група и е с основен принос тя да звучи безапелационно.
Дори той самият да прави работата си без прекалено много искра, групата свети с помощта на него - тъкмо подобен беше казусът при Чарли Уотс.
А напълно умерено до него можем да сложим и тези още шест всепризнати имена.
Джинджър Бейкър
Притежава репутацията на първия рок барабанист с същински статут на суперзвезда и един от най-имитираните барабанисти на 60-те години.
Съоснователят на Cream е свързван най-много с присъединяване си във авторитетното рок трио дружно с Джак Брус и Ерик Клептън и способства за неповторимия жанр на групата.
Неговите залитания към джаза, психеделията и хард рока с типичен детайли подсигуряват, че Cream няма по какъв начин да бъде просто следващата блус тайфа и ще се трансформира в нещо, което музиката до тогава не познава.
Разнообразният жанр на Бейкър включва сола като в песента Toad, неравноделни размери и джазови тълкования.
Cream съществуват единствено две години сред 1966 и 1968-а, само че оставят голяма диря, а по-късно Бейкър взима присъединяване в голям брой най-различни планове.
В късния стадий от кариерата си той се трансформира най-вече в джаз реализатор, а през 2019-а, също като Чарли Уотс, умря на 80-годишна възраст.
Хал Блейн
Вероятно е по-лесно да съставим топ 10 с шлагери от 60-те, в които Хал Блейн не взе участие, в сравнение с да изредим тези, в които е записал барабаните.
Легендата си остава един от най-записваните музиканти в света и е пример за сесиен реализатор, свирил в типичен шлагери на Франк Синатра, Елвис Пресли, Beach Boys, Саймън и Гарфънкъл, The Byrds и безчет други.
" Хал беше най-великият барабанист. На него значително се дължи триумфът ни ", призна композиционният гуру на Beach Boys Брайън Уилсън след гибелта на Блейн преди две години.
Скромна извадка на класиките, записани от барабаниста, включва Strangers in the Night на Синатра, Return to Sender на Елвис, California Dreaming на The Mamas & the Papas, Bridge Over Troubled Water на Саймън и Гарфънкъл.
Според някои сведения Блейн е записал над 35 000 песни, въпреки че той ги преброява много по-скромно до някъде към 6000.
Преди да си отиде, барабанистът беше почетен с " Грами " за изцяло творчество, а през 2000 година стана част от първата група студийни музиканти, въведени в Залата на славата на рокендрола.
Джон Бонъм
Никой не може да съперничи по жанр на легендата от Led Zeppelin с неговия гневен груув и солиден тон на барабаните.
С големия принос на Бонъм, Zeppelin остава освен една от най-невероятните рок групи в историята, само че и съществена причина за възникването на хеви метъла.
Тежката музика дължи ужасно доста точно на Бонзо и на неговото напредничаво мислене за мястото на барабаните в звуковата палитра на една група.
Колкото талантлив, толкоз и авторитетен, Бонъм умира при драматичен случай след запой през 1980 година и става причина за края на Led Zeppelin.
Мич Мичъл
Остава си може би първият бележит рок барабанист, който вкарва мощно изразени джазови въздействия в свиренето си.
Британецът е свързван най-вече с изобретателните си дръзновения дружно с Джими Хендрикс в триото The Jimi Hendrix Experience.
В тези години Мичъл има гениалния китарист пред себе си, само че изиграва изключителна роля за звученето на групата, като смесва импровизационната независимост на джаза със скоростта и мощта на рок стилистиката.
Така Мичъл и Хендрикс реализират невиждана и до през днешния ден химия сред барабанист и китарист. След гибелта на Джими обаче, Мич опитва без триумф да свири в няколко други групи и кариерата му се развива прекомерно непретенциозно, поради опциите му.
Кийт Муун
Репутацията му на неконтролируем ексцентрик от време на време засенчва чисто музикантските му качества, само че барабанистът на The Who е най-смело експериментиращият в своя поминък в тези години.
Стилът му на свирене е заразително дръзновен и инстинктивно самоуверен и неконвенционален.
Муун си печели име със склонността си да нарушава всевъзможни писани и неписани правила на свиренето на барабани, с навика си да чупи барабанни сетове, както и да прави други лудории, да вземем за пример да влиза в басейни непосредствено с автомобила си.
За страдание, британецът не устоя на разюздания метод на живот и умира от свръхдоза опиати през 1978 година
Ринго Стар
Не е пресилено да го назовем най-влиятелния барабанист на всички времена.
Ричард Старки си основава име в ливърпулските клубове, където стартира да се изявява в края на 50-те години, а попадането му в The Beatles можем да счетем за необикновено щастлива случайност - или за неизбежна орис.
Ринго се причислява към именитата тайфа през 1961 година и остава с нея до разпадането ѝ 9 години по-късно.
В този интервал той безусловно написва главните правила за барабанистите в поп музиката, като обезпечава постоянни ритми и интелигентни, премерени и обрани брейкове за безсмъртните композиции на Джон Ленън, Пол Маккартни и Джордж Харисън.
През годините Ринго постоянно е подложен на критика, че стилът му е прекомерно обикновен и откъм техника той няма с какво да впечатли - само че изчистените ритми не са минус, а голямо преимущество за него и за The Beatles.
Именно те се оформят като основа за бийтовете в голям брой жанрове през идващите години, когато от запалената от The Beatles искра избухват голям брой музикални вселени.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ